Спасяването на Точко

Автори: Ивана Фенерска - 10 г. и Н. Фенерски Най-напред трябва да ви разкажа историята

Пак хвърлете

1 Неделя след Неделя подир Въздвижение – Лука 5:1-11   „Веднъж, когато народът се притискаше към

Госпожа А.

История за пластмасова чашка с кафе и отговора на един въпрос Беше през един от

Впечатления от 8. 9. – Седмица на православната книга във Варна

Започвам този текст с благодарност към всички организатори на форума – отец Василий Шаган, Борислав Аврамов, момичетата от Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил“, разбира се благодаря и на Мартин Димитров, който също помогна много за моето участие. Организацията беше на високо ниво и може да бъде за пример как днес се правят светски събития, свързани с Църквата. Continue reading

Всичко е вече казано

И всичко се поизясни. Идеята е кой за какво се бори в основата си. Бориш се за Вярата си, за убежденията си, за това, заради което живееш. Или се бориш за няколко гроша хонорар от някоя медия. И на страниците на тази медия страстно и пламенно защитаваш позицията си на пръв поглед съвсем чистосърдечно и неопетнено, но въпросът за хоноруването си остава висящ и неясен. Continue reading

Възлюбиха чуждите, намразиха своите

Към повърхностната „Култура“, която дръзко тръгна срещу Бога и Неговата Истина

 

Не подобава мирянин да учи всенародно,

а трябва да слуша ония,

които са получили благодат да учат.

(64 правило, VI Вселенски Събор)

 

„Еретик или мъченик е убитият във Франция римокатолически свещеник Жак Амел?“ Питат и отговор не искат.

Използваха една реална човешка трагедия, за да рекламират своето фалшиво християнство. Големи думи за състрадание и любов, а на дело – така възлюбиха чуждите, че открито намразиха своите. Continue reading

До последния път и наобратно

13898376_10206873547664489_1009271167_oИмам приятели, които се притесняват да ходят на гробища. Особено в делнични дни. „Там няма никой. И е страшно.“ – казват ми. Винаги им отговарям с клишето, че от покойните не бива да се боим. Живите трябва да ни плашат. Някога дори е приятно да се разхождаш в тишината на празните алеи. Спомням си един зимен ден. Беше минус 17 градуса. Имаше много сняг. Изцъклено студено слънце. Дори и кучетата се бяха изпокрили. Реших да прескоча някаква пряспа и се хлъзнах. Литнах като по анимационните филми – с краката нагоре. И се приземих тежко по гръб. Нищо ми нямаше. Но останах да лежа около минута. Мислех си: Колко си милостив, Господи! Ами ако си бях счупил нещо? Щях да лежа тук дълго и никой да не ме намери, докато накрая стана част от пейзажа. После се изправих внимателно и продължих. Човек никога не е сам. Бог е с него. Ангелът му хранител е с него. Continue reading

Никой не плаче…

Кръвта е мастило!
Едно време… доскоро
я ползваха, за да преписват Евангелия
и да ги подаряват на тези,
които сами желаят да станат мастилници…
Сега времето е друго –
технологизирано,
машинизирано,
роботизирано.
Пресметнато с компютри,
които съхраняват огромна информация.
И печатат с много знаци в минута.
Кръвта пък се ползва
само за реклама на смъртоносни иновации.
А наемници за хонорар
закачат плакатите на видими места.
Никой не плаче…

Елит и простолюдие (пардон, лаос)

Не мога да се отърва от мисълта, че българската църковна действителност все повече заприличва на семейство с тежки проблеми. Прибират се съпрузите изнервени от работа и още от първия поглед започват да се карат. С всичките му там придружаващи елементи – крясъци, обиди, чупене на чинии, тряскане на врати и т.н. А също и с даване на съседите за пример, че са по-свестни от нас. Накрая сядат на общата трапеза със сърдити физиономии. Не се поглеждат. Мълчат тежко. Децата се чудят къде да се скрият, за да не го отнесат и мислено заемат страната ту на единия, ту на другия родител. На следващия ден възрастните бързат за работа пак изнервени. После всичко се повтаря.

Continue reading

Тържеството

(Писмо до приятел)

 

31753.bПиташ ме кога започват Богородичните пости и какво не трябва да се яде. Въпросът, макар и на пръв поглед да изглежда тривиален, е сериозен, затова се забавих да ти пиша. Прохладата на вечерта дава възможност за спокоен отговор, а и за утихнал размисъл.

 

Continue reading

Лично

Нашето време е богато на проповед. Само до преди тридесетина години човек трудно можеше да си намери дори Свещеното Писание. А ето сега е достатъчно да влезеш в интернет и ще откриеш стотици текстове на всякакви духовни теми. Парадоксът е в това, че почти няма резултат. Всеки къса и яде преизобилно от щедрите плодове на светите отци, но сякаш нищо не смила. За това има много причини. Главната от тях, според мен, е, че гледаме на добродетелите отстрани. Приемаме, че ние сме им носители по дефиниция. Ако не в пълнота, то поне частично. Само защото сме попрочели нещичко. А когато стане дума за смирение, покаяние или любов – деспотично ги изискваме от другите. Другите трябва да се смиряват пред нас (пред кого иначе да го направят?!?). Другите трябва да се покаят за греховете си (публично или пред нас). Другите ни дължат любов (задължително, по всяко време и в огромни количества). Ние не дължим нищо никому. Никому нищо! Това е ясно от съзнанието за собственото ни съвършенство, от собствената ни ученост, от собствената ни слава. Това, естествено, е гротеска, а не истински християнски живот (нищо, че се имаме за големи християни). Затова и постоянно сме нещастни, заядливи и мрачни. Светците пък са знаели и разбирали, че всичко в духовния живот е лично. Трябва да се приема от първо лице единствено число – моето смирение, моето покаяние, моите дела на любов. Моите, а не чуждите! И тогава идва и радостта от близостта с Бога. Реалната близост, а не книжната. Реалното познание, а не книжното.

Continue reading

Нали няма…

11.25_sv_Kliment_14-15Видяхме се скоро с един приятел… Хубаво нещо са старите приятели. Не е нужно да се „представяш добре“ пред тях. Щом са с теб, значи са те приели. Можеш да бъдеш такъв, какъвто си… Поговорихме. Посмяхме се. И измежду многото приказки за кратко изплува от миналото една случка. От тези, дето първо ти се виждат много забавни, а после не чак толкова.

 

Continue reading

Личното ми обяснение на собствената ми неканонична и недогматична позиция по някои въпроси

Драги съседи и приятели, както казваше моят стар приятел Кърт Вонегът, трето поколение американец, иначе чист немец по произход – смятате ли, че съм чак такъв кретен, че да искам сам да съм в лоши отношения с хора, с които довчера съм бил приятел или поне добър познат? Чак такъв не съм. Не получавам удоволствие от кривите думи. Не можех да мълча. Continue reading