Моите приятели

В началото на всяка учебна година ме канят в кварталните училища на водосвет. Прочитам

Една сълза надежда

Неделя на Блудния син – Лука 15:11-32 Докато четат притчата за Блудния син, повечето хора

Митарофарисеи

Неделя на Митаря и Фарисея – Лука 18:10-14   Спомням си как още преди да стана

Кратковременен кръг

Сякаш всичко в човешкия живот е предназначено да учи човека на смирение. Зачатието му и

Оцеляване от „любов“

Нашите малки немъченичества   Къде да намериш в днешно време любов, която не се разпада? Която

Коронавирус

Имах си много хубава шапка. Черна, плетена ръчно. Не съм виждал друга като нея.

На връзка

Учител съм по литература, сигурно затова изпитвам респект към всички видове изразни средства -

Розови и сладки

Преди много години даваха по телевизията хубав филм с Алберто Сорди. Казваше се „Гулиелмо

Уютът на мъглата

Най-лошите неща стават незабелязано. Докато слушаш по новините да се вайкат за едно или

С осем души в час

Обикновено новината за скорошната и неизбежна смърт на някой наш близък ни потриса. Колкото

За да не загубя пътя

Понякога си мисля, че си Ангел под прикритие,
изпратен ми по милост, за да не загубя пътя,
покриваш ме със сълзи, с усмивка ме събуждаш.

От малък боледувам от човешката себичност,
защо ми трябва да съм толкова чувствителен?
А ти ми отговаряш – за да можеш да обичаш!

По улиците не вървя изправен,
завива ми се свят и ме презира,
а ти ме хващаш за ръка и ме лекуваш.

През зимата излизам необлечен,
настивам от въздишки и проклятия,
целувките ти чупят лед и носят пролет.

Присмиват се: “Не си й купил даже пръстен!”,
не символ търсех, а самата вечност,
сега те гледам… и знам, че тя ни чака…

 

12 януари 2020 г.

12 години заедно под покрова на Бога. Честит празник, любов моя!

За нашето обновяване

Неделя след Богоявление (Мат. 4:12-17)

Мисля, че една от най-характерните черти на днешния свят е нежеланието за промяна. Знам, че на пръв поглед звучи абсурдно. Можете да кажете, че светът сега е глобално село и т.н. Но ето какво имам предвид.

Храмовете, в които служа, се намират в парк около едно езеро. Веднъж млад мой познат беше седнал на една пейка. Задълженията ми обикновено са динамични и често ми се налага да тичам от едната до другата църква по няколко пъти на ден. Така и в онзи момент – ту в единия храм, ту в другия и все се натъквах на него – приведен, вперил поглед в телефона си и правещ нещо с него. Накрая ми останаха 5 свободни минути. Приседнах на пейката и се пошегувах: „Странно ми е колко време можеш да издържиш така, седящ в една и съща поза и пипащ по копчетата на телефона?“ Той бавно вдигна поглед и учудено каза: „Отче, в днешно време телефоните нямат копчета, много си назад с материала.“ Веднага осъзнах, че е прав и че аз работя с представи за техниката, които са останали в миналото. Continue reading

На Милена

Сърцето ти е моят дом,
прибирам се премръзнал,
а в тебе грее слънце…

Сърцето ти е моят дом,
дрехите ми са мокри от сълзи,
переш ги и ми ги връщаш сухи…

Сърцето ти е моят дом,
обувките си свалям пред вратата,
а ти се смееш, че не мога да изцапам…

Сърцето ти е моят дом,
оплаквам ти се от световната безчувственост,
а ти ме галиш и обещаваш, че ще я набиеш…

Сърцето ти е моят дом,
бездарно крия, че съм гладен за утеха,
с очи ме храниш, като даваш да те гледам…

Сърцето ти е моят дом,
разпитвам колко още битки ми остават,
а ти постилаш обич и ме слагаш да си легна…

Сърцето ти е моят дом.
Не само дом, а антре към вечност,
докосвам те… и знам, че Раят съществува!

Пожелай си с мен

Хубаво е, че има Бъдни вечер. Минутите преди Срещата. Изпълнени с очакване… Може би с нетърпение… Иска ти се да минат по-бързо…

В този (макар и) кратък период можеш да преживееш много неща. Да си сериозен и да размислиш как да се представиш добре. Да се вдетениш и да разчиташ на Бащината милост на идващия Младенец. Да си пожелаеш нещо… Какво пък, един светец добре отбелязва, че Царят е благоразположен на рождения Си ден. А вие какво бихте си поискали? Внимавайте да не се изложим… Continue reading

Ракът на греха и дъгата след дъжд

Кратък спомен за поученията на отец Ефрем Аризонски. Дано Бог му даде дръзновение и от небето да продължи да ни води към спасение. 

“Бъди внимателен с театъра, който се нарича свят. Защото дрипльовците и еснафите на неговата сцена се обличат в дрехи на царе и владици. Някои изглеждат дотолкова истински, че излъгват въображението на зрителите. Но, когато представлението свърши, маските падат и тогава всички се показват такива, каквито са всъщност!  Continue reading

Етика и естетика

Като двете страни на монетата са. Като слънцето и луната, деня и нощта, мъжа и жената, земята и небето, ляво и дясно, черно и бяло. Като формата и съдържанието. Неделими са етиката и естетиката. Любопитно ми е кой душевадец пръв се е сетил, че убивайки естетиката, ще бъде увредена и етиката. Continue reading

Не участвувайте в убийството на смисъла!

Черепите и костите на човешки мъртъвци!

Мисълта, която не би минала през ума на играещите с тях е: че и те са били като нас – и ние ще станем като тях.

Тази игра развива:
• Нулева съпричастност към най-голямата трагедия на човека: смъртта!
• Нулево уважение към страданието, породено от тази трагедия.

Тази игра затъпява:
• Усета към немощните, старите, беззащитните;
• Съзнанието за съдбовността на всичко, което мислим, говорим и вършим
• Чувството за отговорност пред семейството, обществото, живота и историята
• Вродения стремеж към смисъл и смисленост на всичко в нашия и чуждия живот.

Защото
• Без смисъл на смъртта – без смисъл е и животът.
• Сериозното отношение към живота е невъзможно без сериозно, трепетно отношение към смъртта.
• Състраданието започва от усета-трепета-тревогата за собствената смъртност и уязвимост.

Жестокостта, безсърдечието и дори убийствата започват:
• с изгубването на трепета пред тайнството на смъртта и личната ни, реална съпричастност и участие в това тайнство
• с банализирането на смъртта (чуждата, естествено!) в тъпите филми с насилие, безчетни убийства, кървища, натуралистични рани, черепи, кости…
• с «празника» Хелоуин, подиграващ страха от смъртта и натрапващ грозотата, отблъскващото, чуждото на смисъла – като своеобразен маскарад на всичко нетърпимо от самото естество на човешкия живот и разума.

От подигравката с чуждата смърт до лекомисленото отнемане на чужд живот крачката е само една – и човек не я прави единствено от страх: след като е отнет трепетът пред тайната на смъртта, отношението към тайната на живота неизбежно става порнографско, цинично, вулгарно.

Моля ви, спасете децата си – поне собствените си деца! – от безумния парад на банализираната смърт. Не участвувайте в убийството на смисъла!

https://deadbees.net/wp-content/uploads/2015/08/110815_16.jpg

Скелет на жена с детенце, открит при разкопки

Кучето и празните тикви

Последните два дни ходих на гробища. Някой би казал: „Къде другаде да иде човек преди Хелоуин…“ Шегувам се. Никой не би казал така. По-скоро съм омръзнал на мнозина с това, че все говоря за смъртта. Ама няма как – такова ми е ежедневието. Понякога вземам попадията с мен, за да сме заедно, защото все нямам време да я изведа някъде другаде. И този път стана така. Continue reading

Изборите, на които не гласуваме

С нетърпение чакам да минат изборите и истерията около тях. Направо е жалко като гледаш колко енергия се губи за нещо, което няма да даде никакъв сериозен резултат. Това е проверено през годините и въпреки всичко – не ни се вярва. Знаете популярния израз „изборите не решават нищо“. Не защото са нагласени или нещо такова, а понеже трябва да се случат много по-рано и на съвсем друго място – не във въпросния неделен ден. Да кажем – в много други неделни дни. Когато свещеникът вдига Евангелието нависоко и казва: „Благословено е царството на Отца и Сина и Светия Дух…“ А и не само тогава. Continue reading

"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)