Диверсанти с шалчета

Когато у едно човешко същество душата потъмнее, вътре на нейно място се настанява демон,

Бездумие

- Защо плачеш? Мислех, че големите не плачат, особено пък на филми за войната... - Плача

Билет за вечен живот

„...Един пролетен следобед Нектарий бе посетен от един богослов, който някога беше негов ученик

Трикове в киното

Коварен филм. Вярвам, Господи, помогни на неверието ми. Щом може един подобен филм да

Има ли кой…?

Казват ми: „Не се заяждай с хората, защото пак ще те нарекат ненормален.“ Добре,

Вече искам…

Размисли преди Цветница Тези дни чух от един вярващ думи, които много ми харесаха. Той

Светата блудница Мария

15 фрагмента към житието на преп. Мария Египетска I. За елините, т.е. цивилизованите, образованите, учените,

Покой срещу забрава

Каква зима беше – люта, страшна. На моменти безнадеждна… Но всичко в този свят си има край. Ето, дойде пролетта, изгря слънце, дърветата разцъфнаха, земята омекна. Пристигнах на Малашевци навреме. Родителите садяха цветя на гроба на покойното си дете. Момиче, по-малко от мен, много по-малко… Поливаха вода от пластмасови бутилки с надежда на мястото на смъртта да поникне живот… Continue reading

Срещи със смъртта – от свещеник Владимир Дойчев

Като издател на отец Владимир се радвам да съобщя на всички, които намират мир и молитвени помисли в неговите слова, че и втората му книга съвсем скоро ще излезе от печат.

Тя, както пише и на корицата, е естествено продължение на „Среща с Живота“. Срещите със смъртта са нещо ежедневно и тривиално, но те също водят до съдбоносната среща с Живота, така е.

Очаквайте подробности в близките дни и седмици. Надяваме се до края на април вече да можете да си я поръчате или вземете от книжарница.

Девство

Девството е чистота. Само в чистота може да се яви Бог. Ние, хората, живеещи в 21 век, сме все по-нечисти. И нечестиви, което е същото. Пресветата Богородица Дева Мария е попитала Архангел Гавриил как така ще роди, като е девствена. Той знаел отговора, казал й го, като сам треперел пред Божието въплъщение. И в същото време изпитвал удивление и радост Архангелът пред Нейното девство, пред чистотата, която струи от цялата Нея. Въплъщението на Твореца в Девата е свръх природните закони, но цялата природа е Негово творение. Страшно е Бог да стане човек. Continue reading

Из „Православието и религията на бъдещето“

Съществуват много случаи, когато „Христос и ангели“ се явявали пред аскетите и им давали удивителна сила, „дарове на Св. Дух“, които често водели заблудения до безумие или самоубийство. Но съществува и друга, по-малко ефектна форма на духовната заблуда, която не предлага на своите жертви големи видения, а само екзалтирани „религиозни чувства“. Това се случва, както пише епископ Игнатий, „когато сърцето жадува и се стреми към свети, духовни, божествени усещания, докато самото е напълно неподготвено. Всеки, който няма в себе си дух съкрушен, който открива в себе си каквато и да било добродетел или достойнство, който не се придържа непоколебимо към учението на Православната църква, а се ръководи само от своето собствено мнение, или следва неправославно учение – е в състояние на заблуда.“ Римокатолическата църква има цели наръчници за духовен живот, написани от хора в подобно състояние. Такава е например книгата „Подражание на Христа“ на Тома Кемпийски, за която епископ Игнатий казва следното: „В тази книга цари и от страниците й диша помазанието на злия дух, прелъстяващо и опияняващо… Тя привежда плътските хора в екстатичен възторг и опиянение, постигнати без труд, без себеотрицание, без разкаяние, без разпъване на плътта с нейните страсти и похоти (Гал 5:24), в прелъстта на тяхното паднало състояние.“ В резултат, както пише известният популяризатор на светоотеческото учение И. М. Концевич, „аскетът, който се стреми да разгори в сърцето си любов към Бога, да достигне чувство на блаженство, на екстаз, но пренебрегва покаянието, постига точно обратното: влиза в общение със сатаната и се заразява с ненавист към Св. Дух.“

Митрополит Йеротей (Влахос): Ереста, а не истината нарушава единството

Често на различни срещи и даже на църковни събори се чува мнението, че „заради единството“ трябва да се стигне до консенсус по някой въпрос, дори и ако по него няма единомислие. Continue reading

Тези, които не избягаха

Българският народ преживя доста трагедии през последните тридесетина години. Една от най-големите от тях е срещата му с „праведниците“… Разбира се, не става дума за истински праведници. И децата лесно ще забележат, че такива се срещат рядко. Говоря за хора, които възприемат себе си за гениални, надарени, осветени, богоизбрани. Някои дори не вярваха в Бога, но усещането за особено избраничество беше все така натрапващо се. Те идваха и си отиваха. Заемаха важни постове. Създаваха кризи и катастрофи. А после до един се разсърдваха на „простия народ“, който не е оценил изключителните им заслуги. Един след друг, „месия“ след „месия“, уморяваха и обезсърчаваха народа, на когото е забранено да е уморен и обезсърчен, защото на опашката чакат нови герои.  Continue reading

Махленизиране IV. На кого ни оставяш?

„Свърши вече хубавото време“, както се пееше в една стара песен. За всеки уважаващ себе си зилот зимата е най-благодатният сезон. Особено ако е люта и студена като отминалата. Хората мрачни, свити, сгушени в дебели палта и якета. Не говорят един с друг. Гледат си само в краката, защото ледът ги привлича като магнит. Бързат да се приберат вкъщи непотрошени. Как да не се зарадваш? Но ето (както всичко приятно на този свят) и това отмина. И дойде отвратителната пролет с нейните топли лъчи и усмихнати лица. Зилотите мразим ухилени хора. Не обичаме никакви разкисвания. Трябва да си на студено, за да мислиш бодро. Добре че наближават избори, та все още може да се види някоя приятно свирепа физиономия. Пък и е пост. Кога да се озъбиш, ако не сега? Continue reading

От името на нацията

Ех, защо не мога и аз така… Мащабно да съдя и отсъждам, да соча с пръст и да възклицавам. Да заставам с поза, фръц, така малко, на една страна, с поглед замислен, вежди сключени, една болка да сълзи от окото ми. На едро да чувствам вместо целокупното народонаселение българско, на много едро да изземам ролята на говорител. И да казвам – вие, безчувствени дебелокожи селяци беленски, вие, сган непросветена, как така си позволявате да не проявите емпатия, жал, милост и любов към нещастното сирийско мюсюлманско семейство?! Че това семейство ако беше се заселило в някой голям град, а не в Белене, щяхме ли изобщо да разберем? Или сме подготвили поредното активно мероприятие, за да докажем на тия прости и тъпи цървули селски колко са назадничави, ретроградни и нещастни в своята кал крайдунавска? М? Има ли нещо такова? Continue reading

Светлопис

«Съгрѣя се у менъ сърдцето,
и въ поучението ми огънь ще се разгори»

Пс. 38:4

1.

Кога е било моето първо утро? Кой ме е огрял изпървом? Радост моя, Слънце мое, Господи мой Иисусе Христе! Без Тебе нищо не съм аз, нищо не е животът ми, нищо не е и смъртта ми — нищо! А Тебе аз зова най-вече — Светлина! Continue reading

Приказка за смелия моряк

Един човек живееше на брега на дълбокото синьо море. Имаше той две имения. Едното имение бе разположено навътре в сушата, навръх висока планина, която не се виждаше от брега. Той знаеше за него от дедите си — че там, в поднебесните висоти, има наследство от прадеди огромен дворец, изпълнен с безчетни богатства. Continue reading

"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)