Утешителката

Успение на Пресвета Богородица – 15 август Има един въпрос, който винаги e актуален. А

Потъването

9 Неделя след Петдесетница (Мат. 14:22-34) Има нещо много полезно за духовното израстване – това

Нудизъм

Вървим си ние — баща и петгодишен син — по плажа. Ужким нормален български

За добрата лудост

1 Неделя след Петдесетница – на Всички Светии (Мат 10:32-33,37-38; 19:27-30) Много ми е мъчно,

Очистената душа

8 Неделя след Пасха – Петдесетница (Иоан 7:37-52; 8:12) Има нещо характерно за съвременния човек

На течение

Има нещо в честванията на 24 май, което още от малък ме е учудвало.

Сълза за празника

Не, 24 май няма да бъде ден на веселие! Поне не скоро! Прекалено амбициозно е да се надяваме да бъде такъв. Затова е необходимо да разберем вътрешното му съдържание. Да вникнем в смисъла му! Да почетем светиите му… Защото политическите празнословия не са радост, всяко дете ще ви го каже! Continue reading

Спагетени хора

Неделя привечер. Метрото. Вагонът ни – нито пълен, нито празен. Тоест, бяха заети само седящите места. Почти всички от млади мъже. Повечето от тях в такава поза, сякаш ги духа силен насрещен вятър и трябва да са с широко разтворени крака, за да устоят на течението. Срещу мен се протягаше на седалката високо момче, очевидно спортист. Поне така се разбираше от разговора му по телефона. Не, не съм го подслушвал. Стоях си прав до една дръжка и се опитвах да чета акатист. Не много успешно, защото младежът така крещеше в слушалката, че целият вагон беше съпричастен с проблемите му. А те не бяха малки. Участвал в мач и там изгонили нечестно негов съотборник. Неспортсменски го накарали да напусне. Вероятно в най-важния момент. Може ли такова нещо?! И т.н. Continue reading

Да нарисуваш огледало

Преп. Пахомий Велики – 15 май

Има един епизод от житието на св. Пахомий Велики, който много ме вълнува. „Когато преподобният навършил двадесет години, бил взет във войската. По това време император Константин водел война. Пахомий със своите другари тръгнал на път. Привечер стигнали до град Еснa (в Египет). Тук били оставени под стража в сградата на тъмницата. Скоро дошли християни със запаси от хляб и всякакви храни и усърдно молели пътниците да подкрепят силите си. Когато след това Пахомий попитал защо тези хора се грижат за тях, без изобщо да ги познават – му отговорили, че те са християни и постъпват така заради своя Бог. Това оказало силно въздействие върху впечатлителната душа на Пахомий. Continue reading

104 годишна идиотия

Едно време имах една идеалистична представа, че с възрастта човек омеква, поумнява, помъдрява, смирява се, намира себе си, успокоява се, приготвя се и се издига. Простих се с нея, както и с няколко други подобни. Днес ми е особено тъжно, когато видя човек на почтена възраст, който има акъла на безсловесно. Значи всичките ти години са минали всуе? Значи нищо от това, което си преживял, което те е сполетяло, не ти е било за полза? Continue reading

Тъжният парцел

Имам една дарба. Умея да провалям златни възможности. Да, знам, не е кой знае какво… Колко пъти ми казваха: “Не трябва да правиш нищо. Попаднал си на такова място във водовъртежа на живота, че той сам ще те изхвърли нагоре. Без прояви на идеализъм, без изблици на ненужна чест, без опити да оправиш света. Просто не прави нищо, не е сложно!” После обърквам всичко. И не без да искам. Съвсем преднамерено.  Continue reading

Света Гора – април 2018

Понякога човек няма думи. Не му се говори, защото е усетил нещо велико. И остава едно само леко притеснение, че това чувство ще избледнее след седмица-две. И на негово място отново ще дойде всичко онова старо и досадно…

Ако имаше как да се запази! Ако хората в света живеехме така, че да усещаме и тук това същото нещо!

Хей там отзад на снимката е манастирът Ставроникита, в който се поклонихме на мозаечната икона на свети Николай.

Поклонихме се и на Портаитиса в Ивирон. И отново на образите на Христос, Богородица и светиите в Ксенофонт, Дохиар, Зограф, Великата Лавра, Кутлумуш.

105 г. от успението на преп. Варсануфий Оптински (1/14 април)

На 1/14 април се чества един от великите Оптински старци, просияли в края на ХІХ и началото на ХХ век – преподобният Варсануфий.

Той се родил на 5 юли 1845 г. със светско име Павел Иванович Плиханков. Пътят му към манастира бил дълъг и нелек, прекарал в света 46 години, т.е. по-голямата част от живота си. Кадетски корпус, военна служба, блестяща кариера. Възможност за придобиване на всички земни блага. И… отказ от всичко. Колегите и познатите по никакъв начин не можели да разберат що за „дефект” има в стройния и красив полковник, целият облик на когото излъчвал някакво удивително вътрешно благородство. Не иска да се жени, балове и обеди с покани, както и други светски развлечения, избягвал. На театър – случвало се да ходи, но и това изоставил. Continue reading

Възкресение – въпреки нас и за нас

1397722865_9В тази държава постоянно някой на някого се кара. Управляващите се карат на опозицията. Опозицията се кара на управляващите. Когато някой политик изпадне зад борда започва да ни се сърди, че не сме разбрали неговата мисия, и че не го заслужаваме. Началниците по цялата йерархическа стълбица се карат на подчинените си. Карат ни се в магазина. Разправяме се с някой джигит докато шофираме. Някой непрекъснато се блъска и крещи, за да си осигури по-добро място в претъпкания градски транспорт. Накрая изнервени се скарваме вкъщи. А на тези, на които това не им стига, остава прекрасната възможност за анонимни заяждания в интернет… Continue reading

Портите на сърцето

Вход Господен и преподобна Мария Египетска

Псалмопевецът говори: „Подигнете, порти, горнището си… и ще влезе Царят на славата“ (Пс. 23:7,9). И ето, Църквата през тези дни ни представя Царя на славата, стоящ пред портите на Иерусалим. И ето, Църквата ни представя този Цар на славата, стоящ пред портите на нашите сърца и казва: „Подигнете, порти, горнището си… и ще влезе Царят на славата.“ И заедно с псалмопевеца пита: „Кой е тоя Цар на Славата?“ (Пс. 23:8,10) Това е същият Този, Който сътвори човека от земната пръст. И когато човекът съгреши, започна да го търси и каза: „Адаме, где си?“ (Бит. 3:9) И като видя, че Адам по собствена воля се отказа от благата на пресладкия Рай, Този Цар слезе на земята, за да го търси. Извърши дивни чудеса – възкреси мъртви, излекува болни, очисти бесновати. И когато не намери Адам тук, не се погнуси да слезе дори до ада, да разруши преградите и оковите на смъртта, за да може да измъкне затворения там човек. Защото много го беше обикнал…  Continue reading

Кой си Ти?

„…Измина много време, откакто свирих рокендрол… Измина много самотно, самотно, самотно, самотно, самотно време…“ Помните ли тази песен на Лед Цепелин? И да сте я забравили – не е фатално. Сетих се за нея през последните дни…

Наближи ли Страстната седмица и българският „културен“ живот се отчита с някое богохулство. Я „Последното изкушение на Христос“ ще покажат по телевизията, я някоя вулгарна театрална постановка ще излезе, я нещо друго. И тази година не прави изключение. Нещо повече – съблазните стават все по-изтънчени. Няма начин да не сте чули, защото ни проглушиха ушите. Оригиналната рок-опера „Исус Христос суперзвезда“ идва в България. С шест тира мюзикълът пътува към нас. НДК ще стане Бродуей и то не кога да е, а на Велики Четвъртък, Разпети Петък и Велика Събота. Рекламата на събитието е направо умилителна: „…В дните на председателството на ЕС, България ще може истински да преживее част от най-доброто изкуство създавано някога на Стария континент…“ Ако не се спомене председателството, както се казва, зрителят не би преживял истински катарзис. А такъв наистина се очаква да има. Защото вижте още какво пише: „…Христовата вяра ще стопли сърцата ни с музика, песни и танци в дните преди най-големият празник на Светото Възкресение!…“ (Оставям оригиналния правопис със сгрешения пълен член от сайта за закупуване на билети. За запетайки няма и да отварям дума.) Continue reading

"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)