Никой не плаче…

Кръвта е мастило! Едно време... доскоро я ползваха, за да преписват Евангелия и да ги подаряват на

Тържеството

(Писмо до приятел)   Питаш ме кога започват Богородичните пости и какво не трябва да се

Лично

Нашето време е богато на проповед. Само до преди тридесетина години човек трудно можеше да си намери дори Свещеното Писание. А ето сега е достатъчно да влезеш в интернет и ще откриеш стотици текстове на всякакви духовни теми. Парадоксът е в това, че почти няма резултат. Всеки къса и яде преизобилно от щедрите плодове на светите отци, но сякаш нищо не смила. За това има много причини. Главната от тях, според мен, е, че гледаме на добродетелите отстрани. Приемаме, че ние сме им носители по дефиниция. Ако не в пълнота, то поне частично. Само защото сме попрочели нещичко. А когато стане дума за смирение, покаяние или любов – деспотично ги изискваме от другите. Другите трябва да се смиряват пред нас (пред кого иначе да го направят?!?). Другите трябва да се покаят за греховете си (публично или пред нас). Другите ни дължат любов (задължително, по всяко време и в огромни количества). Ние не дължим нищо никому. Никому нищо! Това е ясно от съзнанието за собственото ни съвършенство, от собствената ни ученост, от собствената ни слава. Това, естествено, е гротеска, а не истински християнски живот (нищо, че се имаме за големи християни). Затова и постоянно сме нещастни, заядливи и мрачни. Светците пък са знаели и разбирали, че всичко в духовния живот е лично. Трябва да се приема от първо лице единствено число – моето смирение, моето покаяние, моите дела на любов. Моите, а не чуждите! И тогава идва и радостта от близостта с Бога. Реалната близост, а не книжната. Реалното познание, а не книжното.

Continue reading

Нали няма…

11.25_sv_Kliment_14-15Видяхме се скоро с един приятел… Хубаво нещо са старите приятели. Не е нужно да се „представяш добре“ пред тях. Щом са с теб, значи са те приели. Можеш да бъдеш такъв, какъвто си… Поговорихме. Посмяхме се. И измежду многото приказки за кратко изплува от миналото една случка. От тези, дето първо ти се виждат много забавни, а после не чак толкова.

 

Continue reading

Личното ми обяснение на собствената ми неканонична и недогматична позиция по някои въпроси

Драги съседи и приятели, както казваше моят стар приятел Кърт Вонегът, трето поколение американец, иначе чист немец по произход – смятате ли, че съм чак такъв кретен, че да искам сам да съм в лоши отношения с хора, с които довчера съм бил приятел или поне добър познат? Чак такъв не съм. Не получавам удоволствие от кривите думи. Не можех да мълча. Continue reading

Дали римокатолиците са еретици и други професорски недоумения

Отворено писмо до проф. Калин Янакиев

 

Реших да напиша този текст главно заради онези, които искрено търсят Единия Бог и силно обичат Едната Истина. И дано все още има такива, защото светът съществува главно заради тях.

Конкретният повод за горното заглавие е статията „Кратки канонически пояснения“ на проф. Калин Янакиев, поместена в портал „Култура“, в която за пореден път Православието е атакувано и пряко, и чрез непочтени опити за дискредитация на онези, които го защитават. Continue reading

Сереко

imageМестните хора ми разказаха, че от морето духа един специфичен югоизточен вятър. Казва се Сереко. Викат: „Появява се сутрин и духа до вечерта. После си отива и идва западният. Ако стане така, то гаранция, че на следващия ден времето ще е хубаво!“ Continue reading

Махленизирането на българското богословстване III

Цитатите на една домакиня

 
imageНапоследък стана модерно да ми набиват по глупавата домакинска тенджера колко лоши са всички, които се съмняват в богопросветеността на избрания, утвърден и наречен за „Велик и Свят“ събор в Крит. Затова и такива „ревнители не по разум“ (като тоя шоп – мъжа ми) трябва да бъдат брутално разобличавани. И ако случайно посегнат да се защитят, наложително е да се обвинят в липса на любов и милост. И да им бъде приписан тежкият грях на осъждането. Пък после нека доказват имат ли сестра или не… Continue reading

Можех и да си трая

image„Среща с Живота“ върви добре. Вторият тираж е на свършване. Сайтове се надпреварваха да ми искат текстове. Даваха ме всяка седмица по телевизията. От журналистиката съм понаучил какво трябва да правиш и какво не, за да се харесваш на хората. Колко му е? Стоиш си кротко и приемаш аплодисменти. А големите работи са за големите хора. „Аз съм малък и недостоен! Не е за мен това!“ Така и за смирен ще те помислят. А и врагове няма да имаш… Continue reading

ЙЕРОСХИМОНАХ ДИМИТРИЙ ЗОГРАФСКИ: СЪБОРЪТ В КРИТ ПРЕЗ 2016 Г. – ОТСТЪПЛЕНИЕ ОТ ТРАДИЦИЯТА НА ВСЕЛЕНСКИТЕ СЪБОРИ

Интервюто на Росица Колева с отец Димитрий се публикува със съгласието на авторите, първата публикация е тук: Continue reading

Към българския „културен елит“ – високомерно

Първо дължа извинение на господин К. Янакиев за това, че се осмелявам да се обръщам към него и аз като отявлен „маниакален субект с базисна схизматична воля и параноиден интелект“ (вмъквам извинение в извинението, съвсем се сгърчих, простете ми, че се осмелих да броя и себе си в това число, едва ли влизам в орловото ви полезрение), ах, как непремерено директно се обърнах към вас, може би трябва само в трето лице, като в началото на изречението ми? Но все пак, да опитам директно с основното си извинение – господине Янакиев, моля коленопреклонно за прошка, че се одързостявам да ви говоря и изобщо да споменавам свещеното ви име. Основното ми извинение се съпътства от още десетина вторични извинения, защото да се говори с К. Янакиев не е толкова проста работа. Умеят го единици на тази планета. Continue reading

Братлета

imageПътят към вкъщи минава през един подлез – и в буквалния, и в метафоричния смисъл. В него има компютърен клуб. От тези, в които тийнейджъри киснат с часове, сражавайки се във виртуални войни. Някои играят с денонощия. Малки деца, а лицата им уморени като истински ветерани… Понякога стърчат отвън и пушат. Може би в почивките между битките от бъдещето – с най-модерни пистолети, бомби и каквото там още. Continue reading