Убивайки времето

Голям студ. Минус 11 градуса. Усеща се минус не знам колко... Времето навън и

Пейката

Пейката от заглавката горе... Толкова много неща казва. На нея човек сяда за малко.

Хибриден кукуруз

Напоследък много слушам за хибридната война. Оказа се, че и Православието може да бъде намесено чрез техните гнусни инсинуации в разни такива словесни упражнения за атеисти и нещастни хора. Хубавата новина е, че човек не е длъжен да обръща грам внимание на телевизора, лъжите им в новините, институтите им в Швейцария, срещите на Вселенския патриарх и така нататък… Достатъчно е да обърне внимание на собственото си сърце и с помощта на думите на светиите да се приближи до Христос. За всеки човек има по нещо, православната литература е огромна, всеки може да намери светия по свой вкус и цвят, за да спаси душата си. Continue reading

Последните хубави истории

Някой би казал, че просто остарявам. Че изпитвам носталгия към миналото. Не, не е това! Явно имам проблем с времето, в което живеем. Мога да го обясня по много начини, но не е нужно. Достатъчно е да ви го кажа така: Не харесвам днешните истории! От много малък се радвам на хубавия разказ. На добрата приказка. Предполагам, че с всички е така. Човекът се е развил много, благодарение на това, че е търсил утеха, топла дума. Така са се появили книгите, печатната машина, радиото, телевизора, компютъра, таблета, телефона и т.н. Всичко е заради комуникацията. Заради общуването. В този смисъл, ние май вече живеем в нещо като посткомуникационно време… Време, в което всеки общува предимно със себе си. Continue reading

В бъдещето ли сме?

Дивни са делата ти, Господи. Избра за нас духовен наставник именно от държавата САЩ в лицето на отец Серафим Роуз, от когото започваме да публикуваме отделни цитати в отговор на съвременните събития, потвърждаващи думите му, изречени и написани преди повече от 40 години. Continue reading

Измервателни уреди за Сърцето

Как можем да определим неопределимото? Как можем да опишем неописуемото? Възможно ли е изобщо някой да смее да поставя под съмнение думите на такъв ерудит и светило като онзи проф. в католишкия портал с гръмкото име „Култура“? Continue reading

Обзор на други митове и легенди. Лично. (Част 2)

Предварително молим за прошка, че отново ще трябва да насочим вниманието на читателя към земното вместо към небесното, към фалшивото вместо към истинното. Но не съществува друг начин, по който можем в пълнота да изпълним заповедта на св. апостол Павел: „Не участвайте в безплодните дела на тъмнината; напротив, изобличавайте ги“ (Ефес. 5:11). Continue reading

Свой сред чужди, чужд сред свои (2)

Най-после новогодишните празници свършиха. Не можете да си представите какво облекчение изпитвам. Зилотите мразим Нова година. Защо ли? Много просто – хората се радват. А един истински зилот никога не се радва. Освен това, има много фойерверки. Цялата нощ е окъпана в светлина. Ужас. Истински ужас за мрачните ревнители на „консервативното Православие“. Затова прекарах нощта затворена в стаята си, облечена с черна пижама, на загасена лампа и на изключен радиатор. (За да ми е студено, сякаш съм в братска Москва. Нали знаете – по дефиниция зилотите са русофили.) Търсих начин как да заглуша шума от пиратките. С тапи за уши не става – чува се. Затова надух до дупка „Нова генерация“. Хак да им е на комшиите и техните отвратителни бенгалски огньове и лигавата им АBBA. „…В тъмна земя без светлини, в тъмно море не търся нежност… Развей черен флаг, на който пише без думи: Мръсно ми е в душата ми!…“ За момент почувствах удовлетворение. Истински дарк… Така дойде новият ден… Continue reading

За малебито и доброто старо време

В университета изучавах един предмет, който много харесвах. Казваше се „Нестандартно изразяване“. И това се учи… Или по-точно – развива. Преподаваше ни прекрасен поет и писател, който сам беше съвсем нестандартен. Нямаше нищо общо с това, което се сещате в първия момент, когато стане дума за творци. Много от тях нарочно се представят за „различни“. Ходят странно, обличат се странно, говорят странно. Но зад всичко личи обикновена преструвка и стремеж да се направиш на интересен. Моят учител беше съвсем друг. Обикновен. Тих. Скромен. И едновременно уверен в това, което прави и говори, но без да го натрапва. Деликатен. Споделяше ни, че обича времето, в което дават интересни мачове. Казваше: „Тогава градът сякаш се изпразва и аз излизам навън и се разхождам спокойно, без да бързам.“ Представях си как го прави. Понякога предполагах, че този човек е всъщност един от малкото нормални, които са останали в града. Не казвам, че да гледаш мач е ненормално. Но животът е много повече от това. Continue reading

Обзор на (новогръцки) митове и легенди. Част 1

Донякъде е утешително това, че в следващите редове някои църковни истини ще бъдат още по-добре разкрити, но пък от друга страна е тъжен моментът, когато човек за пореден път се изправя срещу обилни потоци дезинформация, почти непрестанно изливаща се в прицърковното медийно пространство. Тук специално внимание привлича вихрената активност на поне два сайта (единият – номинално носещ име на култура, другият – на двери към православието), които обаче в последните месеци поведоха истинска война срещу Православието /като цяло/, и срещу Светия Синод на БПЦ /в частност/. От своя страна и ние в настоящия случай за пореден път ще рискуваме да си навлечем неудоволствието на някои бивши агенти на ДС, издигнати до професори по богословие. Continue reading

Пищят ли ви ушите?

Беше милостив Бог към нас да доживеем и тази година деня на Неговото Рождество.

Няма да хейтя на този ден, ще се пошегувам само с глупавата ни журналистика, според която ако ви писне ухото, значи край вас е минал ангел. Повече ангели ви пожелавам и по-малко пищящи уши.

Сега се опитвам да напиша един текст по темата журналистически глупости и журналистическа отговорност, но в празничните дни не ми остава и много време за писане, времето сега е посветено на близките ми хора, така че другите неща ще почакат.

Ами, това е.