Тунелът

Сигурно сте чували за „тунела“, който някои, намиращи се на ръба на смъртта, виждат.

Къде са твоите череши?

Задушница Една от най-болезнените характеристики на нашето време е почти пълната загуба на авторитети. Не

Когато омразата е полезна

Разговор на Степан Игнашев с финландския професор по богословие Ханну Пьоюхьонен   Ханну Пьоюхьонен е професор

Пътят към вкъщи

Слушах барабаненето на дъжда по чадъра и се опитвах да хвана ритъм. Сигурно се

За нашата разслабеност

4 Неделя след Пасха – на Разслабения (Иоан 5:1-15)   Христос Воскресе! Евангелското четиво от тази неделя

От нас, но не наши

Толкова приказки за любов се изприказваха през последните дни. Защо православните не обичат папата,

Магарето, на което пристига Христос

Имам един добър приятел – протойерей Николай. Ето, само си помислих за него и ми стана хубаво на душата. Въпреки че не сме се виждали много години, всеки ден се моля за него като за близък, а отдавнашната ни среща помня и до днес.

Беше късна есен. Животът ми вървеше на зле, бях зарязал университета, изоставил момичето си, нямах работа, не знаех какво да правя. Отбих се в близкия храм, просто защото вече нямаше къде да отида. С отец Николай се запознахме на изповед. Приближих се до попадналия пред очите ми духовник и му разказах за безпътицата си. Continue reading

Урок по самоирония от древните отшелници

Веднъж в годината авва Геласий ходел на проповед в Антиохия. Много хора се събирали, за да го слушат. Един от братята го попитал:
– Отче, не те ли изкушава суетната слава при вида на такова множество народ около теб?
– Не, брат, – отговарял Геласий – мисля, че ако ме екзекутираха, щяха да се съберат повече хора…

*** Continue reading

“Болни хора”

На 9 април мина представянето в София и на новия мой роман със заглавие “На пост”. Тези, които присъстваха, бяха свидетели на странни неща. И изпитвам нужда да обясня някои от тях. Знам защо се получи така. Но да почна отначало. Continue reading

Злато и бакър

Преподобният Паисий Светогорец разказва: “…Веднъж дойдоха при мен двама католици… Единият ми казва:
– Хайде да кажем заедно “Отче наш”.
– За да го кажем заедно, трябва да имаме съгласие относно догматите. Обаче между вас и нас има голяма пропаст.
След това ми казва:
– Да не би само православните да са близо до Бога? Нима само те ще се спасят? Бог е близо до всички хора.
– Да, обаче ти можеш ли да ми кажеш колко хора са близо до Бога? Имаме разлики с вас. Макар и по природа да сме деца на единия Бог, някои от тях живеят в дома, а други обикалят отвън. Continue reading

Кварталът на богатите

Понякога проповедта се напъхва сама в главата ти. Просто я преживяваш с ежедневието. И колкото и да не ти се говори и пише, няма начин да не я споделиш. И да я оставиш само за себе си. Човърка те отвътре някак. Така стана и днес. Събота. Едва ли вече ще е неочаквано, ако ви кажа, че трябваше да ходя на Малашевските гробища. Какво да се прави – животът на свещеника е тясно свързан със смъртта. И това е правилно, защото ако не я познава, как би могъл да бъде вестител и служител на Възкресението? Continue reading

„…Все още съм жив…“

Писмо за „писмото“

 

Здравей, …

Пиша ти отново, за да ти кажа, че имам едно по-дълго писмо за теб – около 200 страници. Стана неочаквано и за мен. Сега искам да те поканя на среща с него така, както се уговарят близки.

Първата ми книга се казваше „Среща с Живота“. Надявам се, че съм успял с посредничеството. Втората озаглавих „Срещи със смъртта“. Вярвам, че не съм те уплашил. Но как би могъл да разбереш какво е Възкресението, какво е направил Христос за теб, ако не погледнеш смъртта във всичките й смисли. Мислех с това да приключа. Може би ти казах даже, че повече няма да пиша. Но все пак имах усещане за непълнота. Че не съм казал всичко, което исках да ти кажа. Че не съм ти прошепнал нещо, което е много важно. Така неусетно се появи „Писмо до близък“ – третата част от моите пастирски проповеди. Continue reading

Докато все още боли

Празник е! Нали? Докато повечето все още сме съгласни, че Освобождението е повод за празнуване, има време да се запитаме нещо! Ние сега под робство ли сме? Можем да кажем важно като иудеите: „Никому не сме роби!” И пак бихме чули същия отговор: „Истина ви казвам, всякой, който прави грях, роб е на греха” (Иоан 8:33-34). А това е робство, несравнимо по-страшно от турското, защото води не до физическа, а до вечна погибел. И не плачем от това, не страдаме, не търсим помощ и избавление от него, а блаженстваме в робията… Continue reading

Мисли на ръба на вечността

Всички ние ходим по ръба на вечността — оттам никой не се завръща, както и младенецът не се завръща в майчината утроба. Този свят е като утробата, в която съзрява младенецът. Целта на този свят е плодът, човешкият плод — спасената за вечността душа, както цел на утробата е не самата утроба, а рожбата й.

От вечността ни дели само миг. Но колцина осъзнават това? Само бутване, пробождане, удар, падане… И вече сме там: голи, неподготвени, с умове все още блуждаещи в безумията и загадките на тоя свят. Представете си младенци, които са влюбени в майчината утроба, които предпочитат нейния плътокръвен мрак пред лазурните, благоухаещи простори на вечността, за които сме създадени. Представете си оскърблението на майката, чиято рожба не иска да се роди, да я види, да се научи да говори с нея, да я обича. Представете си оскърблението на Лекаря, който желае нов човек да се роди на света. Представете си безсмислието на това да дириш вечността там, където времето, обречено на смърт, прикрива жалката си временна власт в дрипите на земното високомерие. Колко е тъжно човечеството!

Църквата — Православната Христова Църква е основана, за да ни роди за вечността, за да станем от деца на животни (да, на плът и кръв!) деца на Бога (родени от Неговия Дух). Човечеството, това ново животинско царство, което паразитира върху Божиите дарби и милостта на Божия Дух, е особено жалко в наши дни, когато безобразният грях навсякъде натрапва властта си. До нашето кръщение, до нашето обожение в Христа, ние наистина сме животни с разум и деца на животни с разум. Нашата мисъл тегне към животинското, и ако не беше Божията благодат и милост, ние щяхме опитно да докажем сродството си с животинския свят, ако не произхода си от него. Човекът започва от Бога. Човекът без Бога свършва с животното. В този смисъл много маймунски явления в съвременността (едно от тях е пълното сексуално безрамие) имат човешки произход. Плътското мъдруване е първи плод на забравянето на вечността, заради която съществува този свят, тази утроба. Колко близо до нас е вечността всеки миг! Единствено Божието милосърдие опазва младенеца в утробата майчина, за да не се роди той мъртъв. Слава на Твоето дълготърпение, Господи!

(П. Хинов, 15 ноември 2007 г.)

На никого не пожелавам…

„…Веднъж паството поискало от св. Гавриил Ургебадзе да прочете молебен за възраждане и умножаване на грузинския народ. Преподобният отслужил молебен към Пресвета Богородица, след което имал страшно откровение. Сам той разказва: Continue reading

"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)