Тези, които не избягаха

Българският народ преживя доста трагедии през последните тридесетина години. Една от най-големите от тях

Светлопис

«Съгрѣя се у менъ сърдцето, и въ поучението ми огънь ще се разгори» Пс. 38:4 1. Кога е

Медът на дядо Христо

Севлиево. Петък. Пазара. Необичайно слънчево за ноемврийско утро. Вървя, разглеждам и си мисля: петъчните

Чаят на дядо

Почти целия си живот дядо беше прекарал в центъра на София. Когато се пенсионира

Убивайки времето

Голям студ. Минус 11 градуса. Усеща се минус не знам колко... Времето навън и

Ракът на безбожието

Далече от Бога човек се разболява – психически и физически. Адам и Ева били близо до Него. Били подложени на изпитание, изкарали двойка на първия си голям изпит, наложило се Бог после да изпрати Сина си, за да разясни на човечеството за какво е създадено… Обаче на това човечество му е трудно да живее близо до Създателя си. Отвън е студ и мрак, няма въздух, няма светлина, но то все натам се бута, все в лошотията упорства. При Бога е топло, светло, диша се леко, при Бога си жив. И кое избираме от двете? Студ или топлина? Continue reading

Пейката

Пейката от заглавката горе… Толкова много неща казва. На нея човек сяда за малко. Един час, два часа, три, четири… Цял ден да седи дори, пак накрая трябва да стане. Тя е само за отдих, да разберем колко е хубаво да седим на нея и да си говорим с приятелите. Сядаме със съзнанието, че ще станем, но въпреки това сядаме с удоволствие. Краят е съвсем близко. Continue reading

За изцерението от духовната проказа

12 Неделя след Неделя подир Въздвижение – на 10-те прокажени (Лука 17:12-19)
994103_1410399392538847_1518185685_nСпомням си едно предаване за поезия, което гледах преди доста години. Там прочетоха едно от най-потресаващите неща, които съм чувал. Става дума за стихотворение на известен и сега поет, посветено на Лазар. В първия момент можеше да си помислиш, че става дума за Христовия приятел – възкресения четверодневен Лазар. Но всъщност, ставаше дума за друг човек – Лъже-Лазар, измислен от поета. Един Лазар, който е противоположен на описания в Евангелието. На този Лъже-Лазар Христос Му казва в стихотворението: „Стани, Лазаре!”, но той не иска да стане. Не иска да диша. Не иска нищо. Излиза от пръстта, за да похули Христос и да Му каже: „Не съм те молил! Не те познавам!” Умишлено не споменавам автора, за да не му правя реклама. Но си спомням как ме вцепени това стихотворение в първия момент. Усещането от казаното беше толкова отвратително, че първоначално дори не можах да изкажа възмущение от това лъжеевангелие в съвременна поетична форма. Continue reading

Хибриден кукуруз

Напоследък много слушам за хибридната война. Оказа се, че и Православието може да бъде намесено чрез техните гнусни инсинуации в разни такива словесни упражнения за атеисти и нещастни хора. Хубавата новина е, че човек не е длъжен да обръща грам внимание на телевизора, лъжите им в новините, институтите им в Швейцария, срещите на Вселенския патриарх и така нататък… Достатъчно е да обърне внимание на собственото си сърце и с помощта на думите на светиите да се приближи до Христос. За всеки човек има по нещо, православната литература е огромна, всеки може да намери светия по свой вкус и цвят, за да спаси душата си. Continue reading

Последните хубави истории

Някой би казал, че просто остарявам. Че изпитвам носталгия към миналото. Не, не е това! Явно имам проблем с времето, в което живеем. Мога да го обясня по много начини, но не е нужно. Достатъчно е да ви го кажа така: Не харесвам днешните истории! От много малък се радвам на хубавия разказ. На добрата приказка. Предполагам, че с всички е така. Човекът се е развил много, благодарение на това, че е търсил утеха, топла дума. Така са се появили книгите, печатната машина, радиото, телевизора, компютъра, таблета, телефона и т.н. Всичко е заради комуникацията. Заради общуването. В този смисъл, ние май вече живеем в нещо като посткомуникационно време… Време, в което всеки общува предимно със себе си. Continue reading

В бъдещето ли сме?

Дивни са делата ти, Господи. Избра за нас духовен наставник именно от държавата САЩ в лицето на отец Серафим Роуз, от когото започваме да публикуваме отделни цитати в отговор на съвременните събития, потвърждаващи думите му, изречени и написани преди повече от 40 години. Continue reading

Измервателни уреди за Сърцето

Как можем да определим неопределимото? Как можем да опишем неописуемото? Възможно ли е изобщо някой да смее да поставя под съмнение думите на такъв ерудит и светило като онзи проф. в католишкия портал с гръмкото име „Култура“? Continue reading

Обзор на други митове и легенди. Лично. (Част 2)

Предварително молим за прошка, че отново ще трябва да насочим вниманието на читателя към земното вместо към небесното, към фалшивото вместо към истинното. Но не съществува друг начин, по който можем в пълнота да изпълним заповедта на св. апостол Павел: „Не участвайте в безплодните дела на тъмнината; напротив, изобличавайте ги“ (Ефес. 5:11). Continue reading

Свой сред чужди, чужд сред свои (2)

Най-после новогодишните празници свършиха. Не можете да си представите какво облекчение изпитвам. Зилотите мразим Нова година. Защо ли? Много просто – хората се радват. А един истински зилот никога не се радва. Освен това, има много фойерверки. Цялата нощ е окъпана в светлина. Ужас. Истински ужас за мрачните ревнители на „консервативното Православие“. Затова прекарах нощта затворена в стаята си, облечена с черна пижама, на загасена лампа и на изключен радиатор. (За да ми е студено, сякаш съм в братска Москва. Нали знаете – по дефиниция зилотите са русофили.) Търсих начин как да заглуша шума от пиратките. С тапи за уши не става – чува се. Затова надух до дупка „Нова генерация“. Хак да им е на комшиите и техните отвратителни бенгалски огньове и лигавата им АBBA. „…В тъмна земя без светлини, в тъмно море не търся нежност… Развей черен флаг, на който пише без думи: Мръсно ми е в душата ми!…“ За момент почувствах удовлетворение. Истински дарк… Така дойде новият ден… Continue reading