Поборник за истината

Из житието на свети Филип, митрополит Московски и на цяла Русия Чудотворец (9 януари)

От руската история е известно, че цар Иван Василиевич Грозни, отчасти по справедливи, отчасти по несправедливи причини, загубил доверие в приближените си боляри. Затова учредил особена телохранителна стража от т.нар. опричници, които облякъл по татарски. Той заграбил богати територии, които направил подчинени пряко и само на неговата власт, за да може да издържа телохранителите си, и през пръсти гледал на техните безчинства. А, което е най-лошо, със сляпо доверие приемал от тях всякакви доноси. 

Преданите синове на отечеството и Христовата вяра с ужас гледали на постъпките на своя владетел. Тъй като се страхували от неумолимия му деспотизъм, със свито сърце се отдалечавали от престола и мълчали. Единствен Христовият светител Филип, повикан от Соловецкия манастир, където бил игумен, и възведен на престола на Всерусийските митрополити, още преди хиротонията си се осмелил да каже на страшния цар, че никак не харесва Опричнината, която отделя държавата от владетеля. Като получил първосветителския сан, той официално предложил да се премахнат тези телохранители.

Но страшният цар нямал сърцето на Теодосий Велики, който се покаял, след като св. Амвросий Медиолански го изобличил. На справедливите упреци на свети Филип той с ярост отговорил:

– Какво те засяга тебе, монаха, как ще решавам царските си въпроси? Нима не знаеш, че моите най-приближени искат да ме унищожат? Моите приятели и тези, с които водя разговори, се опълчиха против мене, като се опитват да вземат душата ми и да ми сторят зло. –

– Господарю, – възразил митрополитът – това ти внушават лъжците и лукавите ти приближени. Приеми от добрите им съвети, но не слушай ласкателите, които търсят своята, а не твоята полза. Защо си избрал едните и само тях слушаш, а всички останали като врагове не допускаш до себе си? Господарю, това е причина за разделение, а не за съединение.

На това царят отговорил:

– Филипе, не противоречи на моята власт, за да не те постигне моят гняв, или доброволно напусни първосветителския престол!

– Благочестиви царю, – отговорил св. Филип – аз не съм се стремил и не съм желал този престол, дори съм те молил да ме освободиш от него. Защо ме лиши от пустинната тишина и от братята? Но щом си решил да постъпваш против правилата на Светата Църква, прави каквото искаш!

След този случай началникът на опричниците Малюта Скуратов започнал да доносничи на царя за митрополита като за главен противник на царската власт.

Но първосветителят не се уплашил от гнева на страшния самодържец. По време на един празник в съборния храм царят трикратно се доближавал до архиерейския трон да поиска благословение. Но свети Филип, наскърбен от това, че царските приближени влезли в храма в черни дрехи с калпаци, не му обърнал внимание, сякаш не стои до него. Придворните му сочели царя, който очаква и моли за благословение. Тогава праведникът заявил на всеослушание:

– Царю благий, на кого искаш да угодиш като си изоставил подобаващото на тебе царско благолепие и си се облякъл в толкова неприлични дрехи? Нима не си баща на народа?! Не ти ли е известно какви са страданията на православните християни? О, господарю, ние тук, в Божия храм принасяме безкръвната жертва на Бога, а зад олтара се лее християнска кръв! Не скърбя за тези, които, проливайки невинната си кръв, се удостояват с наградата на светите мъченици; за твоята бедна душа страдам. Спомни си, че макар и да носиш Божието подобие на земята, ти си смъртен човек и Господ ще вземе всичко, което сега е в ръцете ти.

Царят му отговорил заплашително:

– Филипе, как смееш да се противиш на моята власт! Да видим до колко ще ти стигнат силите!

– Царю благий, – казал отново Филип – напразно ме заплашваш. Аз съм странник на тази земя и желая да се подвизавам за истината. И никакви страдания не могат да ме накарат да замълча.

Иван Грозни веднага излязъл от църквата, като успял да удържи гнева си.

След известно време светителят отслужвал късна Литургия в Новодевичния манастир. Като видял мнозина начело с царя да влизат с татарски шапки на главите, той незабавно се обърнал към владетеля:

– Съгласно думите на Евангелието на молитва следва да се стои с непокрита глава. Защо тези, които се считат за православни, са се облекли като татари и дръзват да застанат тук, пред Всемогъщия Бог, с шапки на главите?

– Но кои са те? – попитал царят, като през това време всички вече успели да си свалят шапките.

Това станало основание приближените да наклеветят митрополита пред Иван Грозни, че целта на забележката му била да унизи царското му достойнство. Тогава измаменият самодържец излязъл от кожата си от гняв и позволил на всекиго да говори каквото пожелае на архиерея, а след известно време под въздействието на някои доноси наредил в храма, пред народа, да снемат одеждите и архиерейските отличия от Божия угодник. Изпълнители на нареждането станали опричниците. Тези жестоки мъже разкъсали одеждите на Божия архиерей и по най-низък начин се гаврели с него. Влачен от тях, подвижникът на Църквата и отечеството им казал:

– Радвам се, че търпя всичко това заради Църквата Господня. Но наближава време, когато Тя ще овдовее и пастирите ще бъдат презирани като наемници.

Христовият светител бил изпратен в Богоявленския, а по-късно в Отроческия манастир. Но враговете му го преследвали и в неговото уединение. Стражата, която го пазела, се държала най-грубо. За ежедневните му нужди бил заделяни само по две монети. Накрая под действие на внушаваните от опричниците подозрения, че Божият угодник поддържа писмена връзка с новгородските метежници, царят, пътувайки за Новгород, издал заповед да бъде умъртвен. Три дни преди кончината си, светителят я предсказал и се приготвил за нея като се причастил със светите Тайни. Заповедта изпълнил варваринът Малюта Скуратов, осмелил се да удуши праведника.

Сега св. Филип се застъпва за нас пред престола на Великия Архиерей Господ Иисус Христос. Затова нека изпросим неговите молитви така:

Тропар
 
Наследниче на първопрестолниците, стълпе на Православието, поборниче за истината, нови изповедниче, светителю Филипе, положил душата си за своето паство, като имаш дръзновение пред Христа, моли се този град и за всички, които достойно честват твоята светла памет. 

Из “Училище за благочестие”, част 2 (с малки допълнения)