На течение

Има нещо в честванията на 24 май, което още от малък ме е учудвало. На този ден всички говорят за книгата, като за някакъв идол, който изисква поклонение. Като за нещо самоочевидно добро. Нали помните – „книгата е прозорец към света“. А после следват ахкания и охкания колко добре е да четеш и какъв апокалипсис би настъпил с теб, ако не го правиш… И така всяка година!

Всяка година една и съща лъжа!

Книгата е обикновена хартия. Възможност за поучение. Но поученията могат да бъдат добри или лоши. Апостолът казва: „Не се лъжете: лоши беседи развалят добрите нрави.“ (I Кор. 15:33)

Има добри и лоши книги. Лошите не трябва да се четат, защото развалят добрите нрави. Те са прозорец, през който става течение и настиваш.

Светите братя Кирил и Методий не са ни оставили възможност да създадем един или два писателски съюза. Те са искали да доведат до нас Христос. Да преведат Евангелието Му на разбираем език. Да ни помогнат да славим Господа и да разбираме как да се спасим. Тези книги, които продължават това апостолско дело, са хубави и трябва да се честват на 24 май. Но в колко книжарници ги намирате? На „Славейков“ имаше ли ги? Или площадът приличаше на склад за масово духовно поразяване? Книгите за нумерология и йога почитаме ли ги на 24 май? На повечето места православната литература може да бъде намерена на щанд „Езотерика“. На един рафт или в общ кашон, корица до корица – Ошо и св. Кирил и Методий… Честит празник на просветата!

Думата просвета без Този, Който е Светлината на света, е немислима. „Пак им говори Иисус и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота.“ (Йоан 8:12) Но като не Го последваме?

Има книги, които не просвещават, а помрачават. Има книги, които светят с фалшива светлина. А има книги, които враждуват с Господа и потъмняват човека. И те не трябва да се четат, нито да се почитат. Поне не на 24 май. „И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?“ (Мат. 6:23)

Не е възможно да бъде почитано образованието без Този, по Чийто образ сме създадени. Има книги, които  правят човека безобразен. Има книги, които са срамотни пред Господа и за тях не трябва да се говори. Поне не на 24 май.

Преди около година един от най-известните български писатели в интервю каза нещо, което на мнозина журналисти се видя изключително мъдро и дълбоко: „Нямаме онова здраво място, на което да си построим църквата, онзи крайъгълен камък да си издигнем дома“. (Виж тук)

Аха да се разплача… Разбира се, не от сантименталния изказ на писателя. А защото си помислих: Нима този човек не е чувал, че „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла“ (Лука 20:17)? Нима не е чувал, че Христос е този камък? Ако не е чел Евангелието, да беше поне дошъл на богослужение. На всяка Утреня се пее: „Бог е Господ и ни се яви…“ И после се казва за камъка. Нима не знае думите на ап. Петър: „Като пристъпвате към Него, живия камък, от човеците отхвърлен, но от Бога избран, драгоценен, и вие сами, като живи камъни, съграждайте от себе си духовен дом“ (I Петр. 2:4-5)? Отказвам да отдам почит на толкова дълбоко отдалечен от просвещението в Христа човек. Той трябва да се срамува на 24 май, защото не е разбрал това, което знае всяка дете, водено от родителите си в храма. Или пък не иска да разбере, защото е отхвърлил Камъка, Който светите братя проповядват.

Голяма част от съвременната българска литература е дълбоко нецърковна. Да почитаме ли на 24 май онзи писател, който посвещава книгите си на различни езически божества? И още други, които възхваляват различни страсти? И колко изобщо книги от български автори дори споменават Христос?

Написах това, защото има книги, които убиват душата. И кога, ако не именно на този празник, трябва да си го кажем.

Има и книги, които помагат на душата да се уподоби на Бога. Но за тях все по-често ще говорим в минало време. Защото днешните писатели в болшинството си не се интересуват от спасението, а от поклонението. Но не поклонението пред Господа, а пред самите тях. Също като…