Нудизъм

Вървим си ние — баща и петгодишен син — по плажа. Ужким нормален български плаж, но без всякакво предупреждение навлизаме в зона на нудизъм (без никакви знаци и «регулировка»). Обзема ме и срам, и яд, и недоумение какво да сторя — детето ми няма още пет годинки. Веднага обръщам и — назад! Но детското любопитство е неизбежно.

— Тате, защо тези чичковци и лелички са голи?

Замислям се как да му кажа простичката истина, че те просто нямат срам.

— Ами… мислят си, че така са като животните — естествени. Ти виждал ли си крава с дрехи?

— А ние защо сме с бански?

— Погледни мама, тя е покрила онези части от тялото, от които само животните не се срамуват.

— Защо?

— Защото и мама, и аз, и вие, принадлежим на една древна култура и цивилизация…

Леле това откъде ми дойде!?

— Какво е древна?… култура? Цили… ви… ?

Няма как, хванал съм се на хорото.

— Древен, това е нещо, което го има от много, много отдавна. Култура е умението на хората да живеят като човеци, а не като животни. А цивилизацията е особено развита и висока култура.

— А тези, голите хора, защо искат да са като животни?

Започва да става горещо.

— Ти наистина много питаш! Те вярват, че някога, много отдавна, са били животни и че после са станали хора, затова не ги е срам да ходят като животни — нали са от едно семейство.

— А нас защо ни е срам?

Силата на разума се изчерпва и се ражда поезията, която е много по-близо до философията и богословието.

— Срамът е като дрехата, миличък. За какво е дрехата — за да пази тялото от студ, вятър, от нахални очи… Срамът пък пази душата от раните, които хората без срам си причиняват едни на други, пази я и от нахални очи, и от зли езици… Защото нито нахалните очи, нито злите езици са естествени; затова имаме нужда от нещо «не естествено», а направено от човешки ръце, като дрехата. За да ни пази. И културата, и цивилизацията са затова — да ни пазят: от животните и от нас самите.

— А тях не ги ли е страх от рани и от лошите очи?…

— Може би. Но те навярно не мислят за това. Както кравите не мислят защо на хората им трябват дрехи…

Още преди този разговор на таткото му бе направило впечатление, че из «облечената» част на плажа почти не се чуваше западна реч. И тъкмо се чудеше, защо на такова хубаво място няма гости от чужбина, когато двамата неочаквано навлязоха в «съблечената» част, породила този разговор: там се чу и немска, и английска, че и някаква друга, скандинавска сякаш, реч…