Ракът на греха и дъгата след дъжд

Кратък спомен за поученията на отец Ефрем Аризонски. Дано Бог му даде дръзновение и от небето да продължи да ни води към спасение. 

“Бъди внимателен с театъра, който се нарича свят. Защото дрипльовците и еснафите на неговата сцена се обличат в дрехи на царе и владици. Някои изглеждат дотолкова истински, че излъгват въображението на зрителите. Но, когато представлението свърши, маските падат и тогава всички се показват такива, каквито са всъщност! 

***

Да, сега все по-често се проповядва любов към човека “какъвто е”. Трябва, казват, да бъде обичан просто, без разкрасяване, да бъде обичан с всичките му недостатъци. Но това не е любов към човека! На практика, това е хладно безразличие към съдбата му. И още по-точно – прикрита подигравателна омраза към него!

***

Много християни искат да отидат на река Йордан и да се потопят в нея. Но колкото и пъти да се къпем в Йордан, колкото и бутилки със светена вода да изпием, ако не се покаем, няма да се спасим. Йордан е точно до нас. Това е покаянието!

***

Ако сме болни от рак и разберем, че на Северния полюс има доктор, който може да ни излекува, ще оставим всичко, ще преодолеем всякакви препятствия – само и само да се доберем до целителя и да се избавим от болестта. Няма да ни уплашат нито трудности, нито финансови разходи, зарязваме всичко и отиваме. Смиряваме душата си заради здравето. А когато ракът на греха заплашва със смърт душата ни – колко повече трябва да оставим всичко и да тичаме, без да обръщаме внимание на препядствията. Да дойдем, да застанем на колене, да признаем греха си, да получим лекарство и да се изцелим.

***

Човекът е двояк: той се състои от външно и вътрешно, от тяло и душа. Облича се външно и вътрешно. И се разголва външно и вътрешно. И се храни с веществена и духовна храна. Ако човек не измени вътрешното, външният вид е нищо. Въведи ред вътре в себе си, в мислите и всичко останало – и ще видиш, че и въшните ти дела ще станат правилни. 

***

Всичко прекрасно е свързано с болка. Но и болката води към радост. Розата има бодли, а от бодлите израства роза. Дъгата обикновено се появява след дъжд. Бурята трябва да премине, за да се видят на небето звезди.

***

Всяко зло, извършено от когото и да било – съсед, брат, роднина, колега в работата – не е толкова голямо, колкото ни се струва. То е преходно. Това значи, че колкото и да продължава – дори и цял живот – все някога ще свърши. Не може да продължава и да действа вечно. Но злото, което си причиняваме сами, непрощавайки на ближните – няма край! 

***

Този, който гледа на страданията през призмата на вечността, вече е победил.”

 

Превод: прот. Владимир Дойчев

Източник: www.miloserdie.ru