All Articles by Отец Владимир Дойчев

67 Articles

All Articles by Отец Владимир Дойчев

43 Articles

All Articles by Отец Владимир Дойчев

27 Articles

All Articles by Отец Владимир Дойчев

5 Articles

Глътка свеж въздух

Има един много интересен случай от живота на свети Атанасий Атонски (5 юли). Веднъж, докато строял своята Велика лавра, настъпил голям глад. Един по един неговите работници, събратя, монаси, ученици започнали да си тръгват от строежа, докато накрая останал сам. И понеже наистина нямало какво да се яде, самият свети Атанасий оставил строежа и тръгнал към Карея. Продължете да четете Глътка свеж въздух

Бездумие

– Защо плачеш? Мислех, че големите не плачат, особено пък на филми за войната…
– Плача от щастие… И от притеснение…
– Защо от щастие?
– Защото съм си вкъщи!
– А защо от притеснение?
– Надявам се да те видя уволнен от казармата…
– Защо?
– За да умра спокоен!
– Нима е толкова страшно?! Разкажи ми…
– Няма да ти разкажа! Не бива да знаеш, не бива да имаш дори думи, за това, което аз съм видял… Просто искам да те видя уволнен, това е! Продължете да четете Бездумие

Житие на свети Ефрем Нови Чудотворец

Свети Ефрем е роден в Трикала Тесалийска през 1384 г. Както е известно, през 1393 г., под напора на турската агресия и погромите на Баязид I, във войската започнали да вземат и момчета от 14 до 18-годишна възраст, а даже и по-малки. Така през 1398 г., когато бил 14-годишен, Константинос Морфис (светското име на свети Ефрем), за да не отиде насилствено войник, напуснал овдовялата си майка и седемте си братя и отишъл да се замонаши в Ставропигиалната обител „Благовещение на Пресвета Богородица”. Тази обител се намира в планината Амомон, в Атика, до селището Неа Макри. Там се отдал ревностно на иноческия живот, пребивавайки в сговор с манастирските братя.

Продължете да четете Житие на свети Ефрем Нови Чудотворец

Билет за вечен живот

„…Един пролетен следобед Нектарий бе посетен от един богослов, който някога беше негов ученик в Ризариос…

– С какво се занимаваш сега? – попита го Нектарий.

– Преподавам в няколко гимназии. Не съм искал заплащане от държавата. Сега обмислям да се посветя на канонично право и да се занимая с проблемите на обета за безбрачие при епископите. Продължете да четете Билет за вечен живот

Оптинските новомъченици

Винаги, когато става дума за живота на светец от древните векове, някой подхвърля, че в днешно време не може да има такива хора. Това не е вярно. Но, говорейки така, ние най-често оправдаваме липсата на ревност към истински духовен живот. Бог във всяко време има свои дивни угодници. Включително и в нашето време. Кой знае, може дори да сме се срещали с тях, но заради духовната си слепота да не сме забелязали светостта им. Затова (за слава Божия и за наша обща поука) ще разкажем за трима велики праведници, загинали мъченически от ръката на сатанист едва преди 24 г. Това са монасите Василий, Терапонт и Трофим от просиялата през ХІХ и началото на ХХ век с много руски свети старци Оптинската обител. Продължете да четете Оптинските новомъченици

Има ли кой…?

Казват ми: „Не се заяждай с хората, защото пак ще те нарекат ненормален.“ Добре, няма да се заяждам. „Особено лошо е да противоречиш на умниците от този свят през Страстната седмица.“ Това се казва истински грях! Обещавам да внимавам и да не влизам в територии, запазени само за „културния елит“, в които простолюдни свещеници като мен не трябва да престъпват. Продължете да четете Има ли кой…?

Вече искам…

Размисли преди Цветница

10_1333357707Тези дни чух от един вярващ думи, които много ми харесаха. Той ми сподели: „Аз, отче, съм просто един пропаднал човек. Външно нещата изглеждат наред, но всъщност аз съм се провалил във всичко, което съм правил през живота си и сега единственото нещо, което ме радва, единственото нещо, на което разчитам, е Божията милост. Може да съм много грешен, но имам тази надежда, тя ме крепи и ме кара да вървя напред.“ Много ми хареса това признание, защото беше честно. И защото такива мисли трябва да ни вълнуват в края на Великия пост. Ако си мислим: „Е, добре, успяхме да издържим, да не ядем пържоли или сирене – всичко е наред. Ние сме подвижници, на които няма как да се откаже Причастие и дори място в Рая“, тогава сме се разминали с това послание, което Църквата ни отправя, показвайки ни Разпъналия Се за нашите грехове и Възкръснал Господ.

Продължете да четете Вече искам…

Покой срещу забрава

Каква зима беше – люта, страшна. На моменти безнадеждна… Но всичко в този свят си има край. Ето, дойде пролетта, изгря слънце, дърветата разцъфнаха, земята омекна. Пристигнах на Малашевци навреме. Родителите садяха цветя на гроба на покойното си дете. Момиче, по-малко от мен, много по-малко… Поливаха вода от пластмасови бутилки с надежда на мястото на смъртта да поникне живот… Продължете да четете Покой срещу забрава

Тези, които не избягаха

Българският народ преживя доста трагедии през последните тридесетина години. Една от най-големите от тях е срещата му с „праведниците“… Разбира се, не става дума за истински праведници. И децата лесно ще забележат, че такива се срещат рядко. Говоря за хора, които възприемат себе си за гениални, надарени, осветени, богоизбрани. Някои дори не вярваха в Бога, но усещането за особено избраничество беше все така натрапващо се. Те идваха и си отиваха. Заемаха важни постове. Създаваха кризи и катастрофи. А после до един се разсърдваха на „простия народ“, който не е оценил изключителните им заслуги. Един след друг, „месия“ след „месия“, уморяваха и обезсърчаваха народа, на когото е забранено да е уморен и обезсърчен, защото на опашката чакат нови герои.  Продължете да четете Тези, които не избягаха

Чаят на дядо

Почти целия си живот дядо беше прекарал в центъра на София. Когато се пенсионира обаче, заряза всичко и отиде на село. Построи си малка къщичка. Така и не успя да я обзаведе изцяло. Обитаваше само една стаичка и кухня. Но пък си купи 3-4 кози и 1 овца. През лятото му ходех на гости. И заедно изпълнявахме „чредата“ му да пасе селския булюк. Иначе казано, кой колкото животни има – толкова дни води стадото на паша. Прекарвахме с него по цели дни в планината. Това бяха първите ми пастирски опити. Казваше ми: „Там има младо дръвче, а онази коза ще му изяде кората. Иди и я прибери при другите.“ Аз вземах овчарската гега и почвах да махам срещу нея. Тя побягваше надалеч и се налагаше после дядо да я примамва обратно. След това ми обясняваше: „Не може така да се отнасяш с животните – вземаш тоягата и махаш. Трябва да изобиколиш, да предположиш къде може да отиде козата. Не става само да въртиш гегата. Целта е да прибереш стадото цяло вечерта при хората.“ Надявам се тези думи да са ми послужили… Продължете да четете Чаят на дядо