All Articles by Отец Владимир Дойчев

71 Articles

All Articles by Отец Владимир Дойчев

44 Articles

All Articles by Отец Владимир Дойчев

27 Articles

All Articles by Отец Владимир Дойчев

5 Articles

Блажени плачещите

Беше на един голям празник. От тези дни, в които има толкова неща за вършене, че не усещаш кога е дошло време за Вечерня. Помня, че правех панихида на някакъв скоро починал човек. Предполагам си представяте картината – хората тъжни, държат свещи, вперили насълзен поглед в нещо, което не виждат, защото понякога мислите са по-силни от всички сетива… Изведнъж печалната картина придоби абсурден характер, за момент сякаш храмът заприлича на каубойски бар и вратата се отвори с летящ старт като в стар уестърн. Зад гърба ми се чу тропане и глас на възрастен човек, който многократно надвишаваше по сила моите опити да изпея стихирите на „Благословен еси, Господи…” Обикновено се старая да не обръщам внимание на такива неща, затова продължих с молитвата, но леко вдигнах децибелите, за да заглуша страничния шум. Дядото обаче никак не искаше да се предаде, тепърва щеше да се бори, за да стане център на внимание. Мина покрай мен, избута ме лекичко и с най-високия си глас започна да сочи един стол: „Ето тука искам да седна. Е тука, точно тука.” Достигна желаната цел, тежко се стовари върху нея и се развика на някаква жена да му купи свещи – еди-колко си броя по еди-колко си стотинки. От панихидата вече нищо не ставаше. Затова се обърнах към него и малко изнервено попитах: „Всичко това не можеше ли да стане по-тихо?” Дядото ме погледна смаяно и дори не ме удостои с отговор, а погледна към своята позната: „И тука ли се карат, бе? Значи и тука се карат… Как може такова нещо? А аз мислех, че поне тука мога да правя каквото искам.” След това си грабна бастуна и също толкова шумно, както и при влизането, излезе, почти изритвайки вратата с крак. Продължете да четете Блажени плачещите

Постна есен…

Обикновено казват, че есента е тъжна. Че е скръбен сезон… Но ето Бог тази година каква есен ни прати. Говореща… Сякаш Сам Той ни проповядва. Схванахте ли какво искаше да ни каже? Продължете да четете Постна есен…

Лунапарк на независимостта

На надгробната плоча на Яне Сандански пише: „Да живееш, значи да се бориш. Робът – за свобода, а свободният – за съвършенство“. А за какво се борим ние сега – в свободна и независима България? Питали ли сте се? Ежедневието не оставя място за такива въпроси. Потапя ги в море от банални отговори. Направо ми става отвратително като си помисля за дежурните празнични речи на „политически отговорните лица“ и техните любими културтрегери. Почти съм изгубил надежда, че някой някога ще въведе глоба за изхабяване смисъла на думите… Продължете да четете Лунапарк на независимостта

Акатист на свети великомъченик Евстатий Плакида

Кодак 1

На избрания воевода, причислен към лика на светиите – Евстатий Плакида, похвални песни да принесем. А ти, великомъчениче, влязъл през огъня на страданията в небесния покой, от огъня на страстите и от всякакви беди ни освободи, та с упование да ти зовем: Радвай се, великомъчениче Евстатие, молитвениче за нашите души. Продължете да четете Акатист на свети великомъченик Евстатий Плакида

Глътка свеж въздух

Има един много интересен случай от живота на свети Атанасий Атонски (5 юли). Веднъж, докато строял своята Велика лавра, настъпил голям глад. Един по един неговите работници, събратя, монаси, ученици започнали да си тръгват от строежа, докато накрая останал сам. И понеже наистина нямало какво да се яде, самият свети Атанасий оставил строежа и тръгнал към Карея. Продължете да четете Глътка свеж въздух

Бездумие

– Защо плачеш? Мислех, че големите не плачат, особено пък на филми за войната…
– Плача от щастие… И от притеснение…
– Защо от щастие?
– Защото съм си вкъщи!
– А защо от притеснение?
– Надявам се да те видя уволнен от казармата…
– Защо?
– За да умра спокоен!
– Нима е толкова страшно?! Разкажи ми…
– Няма да ти разкажа! Не бива да знаеш, не бива да имаш дори думи, за това, което аз съм видял… Просто искам да те видя уволнен, това е! Продължете да четете Бездумие

Житие на свети Ефрем Нови Чудотворец

Свети Ефрем е роден в Трикала Тесалийска през 1384 г. Както е известно, през 1393 г., под напора на турската агресия и погромите на Баязид I, във войската започнали да вземат и момчета от 14 до 18-годишна възраст, а даже и по-малки. Така през 1398 г., когато бил 14-годишен, Константинос Морфис (светското име на свети Ефрем), за да не отиде насилствено войник, напуснал овдовялата си майка и седемте си братя и отишъл да се замонаши в Ставропигиалната обител „Благовещение на Пресвета Богородица”. Тази обител се намира в планината Амомон, в Атика, до селището Неа Макри. Там се отдал ревностно на иноческия живот, пребивавайки в сговор с манастирските братя.

Продължете да четете Житие на свети Ефрем Нови Чудотворец

Билет за вечен живот

„…Един пролетен следобед Нектарий бе посетен от един богослов, който някога беше негов ученик в Ризариос…

– С какво се занимаваш сега? – попита го Нектарий.

– Преподавам в няколко гимназии. Не съм искал заплащане от държавата. Сега обмислям да се посветя на канонично право и да се занимая с проблемите на обета за безбрачие при епископите. Продължете да четете Билет за вечен живот

Оптинските новомъченици

Винаги, когато става дума за живота на светец от древните векове, някой подхвърля, че в днешно време не може да има такива хора. Това не е вярно. Но, говорейки така, ние най-често оправдаваме липсата на ревност към истински духовен живот. Бог във всяко време има свои дивни угодници. Включително и в нашето време. Кой знае, може дори да сме се срещали с тях, но заради духовната си слепота да не сме забелязали светостта им. Затова (за слава Божия и за наша обща поука) ще разкажем за трима велики праведници, загинали мъченически от ръката на сатанист едва преди 24 г. Това са монасите Василий, Терапонт и Трофим от просиялата през ХІХ и началото на ХХ век с много руски свети старци Оптинската обител. Продължете да четете Оптинските новомъченици

Има ли кой…?

Казват ми: „Не се заяждай с хората, защото пак ще те нарекат ненормален.“ Добре, няма да се заяждам. „Особено лошо е да противоречиш на умниците от този свят през Страстната седмица.“ Това се казва истински грях! Обещавам да внимавам и да не влизам в територии, запазени само за „културния елит“, в които простолюдни свещеници като мен не трябва да престъпват. Продължете да четете Има ли кой…?