All Articles by Отец Владимир Дойчев

111 Articles

All Articles by Отец Владимир Дойчев

57 Articles

All Articles by Отец Владимир Дойчев

38 Articles

All Articles by Отец Владимир Дойчев

8 Articles

Акатист на светителя Теофан Затворник Вишенски

Кондак 1
Избран от Господа светилниче на Руската църква, изряден подвижниче и истинен служителю Христов, богомъдри светителю Теофане! Възхваляваме те с любов и славим твоите подвизи и трудове, с които си послужил достойно на верните люде и докато си пребивавал в затвора, си указал с благодатното си учение пътя на спасението. А сега, като предстоиш пред Божия престол, моли се за нас, които ти зовем:
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.

Икос 1
Възжелал ангелската чистота и силно възлюбил Господа, светителю предивни, ти си подел подвига на монашеския живот. Дарената ти от Бога мъдрост стократно си умножил, като си послужил за спасението на хората. Затова и ние с любов ти зовем:
Радвай се, ти, който си възлюбил Бога повече от всичко земно; радвай се, ти, който на Него едничкия си възложил цялото си упование.
Радвай се, ти, който от младини си отдал сърцето си на Бога; радвай се, ти, който от юношество си насищал разума си с Божията премъдрост.
Радвай се, ревнителю за ангелски живот; радвай се, ти, който си придобил Светия Дух.
Радвай се, предизбрани от Бога ловецо на човеци; радвай се, сияйни светилнико, запален от Господа.
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.

Кондак 2
Като си разбрал, че всяка житейска сладост е свързана с печал, светителю Теофане, ти си възненавидял всяка суета и си отхвърлил прелестите на този свят, като с цялото си сърце си предал себе си на Бога, пеейки Му: aлилуя!

Икос 2
От младини изобилно надарен от Бога да разбираш книжната премъдрост, ти си хранил своя ум с четене на светите писания, откривайки в тях велика сила и духовна светлина. А ние, като виждаме това, с умиление ти викаме:
Радвай се, богоизбрано отроче на благочестиви родители; радвай се, съкровище на целомъдрието, изпълнено свише с благодат.
Радвай се, ти, който от детство си изпълнен с пламенна любов към Бога; радвай се, ти, който от младини усърдно си се подвизавал в послушание.
Радвай се, ти, който си подражавал на Господа по кротост и незлобие; радвай се, ти, който си избрал пътя на девството и чистотата.
Радвай се, ти, който си пожелал монашеския живот с цялото си сърце; радвай се, ти, който изцяло си принесъл себе си в служение на Господа.
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.

Кондак 3
Силата Божия, светителю Теофане, сътвори от теб, немощния човешки съсъд, източник на премъдрост и на людете дари добър пастир, полагащ душата си за тяхното спасение и непрестанно викащ към Господа: aлилуя!

Икос 3
Имайки в сърцето си единствено Господа, ти, Божий угодниче, с велика радост си отдал всички съкровища на твоята душа и разум в служение на светата Църква, като си поучавал и наставлявал всички прибягващи към теб. А ние, облажавайки твоите трудове, ти зовем така:
Радвай се, ти, който си напоен с велика мъдрост от Господа; радвай се, ти, който си изпитан в подвижнически трудове.
Радвай се, богоизбран архиерею; радвай се, неотстъпни молитвениче на Бога за нас.
Радвай се, смирен носителю на светителския сан; радвай се, верни учителю на богомъдрие.
Радвай се, изкоренителю на душевредните разколи; радвай се, ревнителю за православната вяра.
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.

Кондак 4
Твоите пасоми се изпълниха с бурята на смущението заради желанието ти, светителю Теофане, да се посветиш на подвиг в затвора, но като видяха, че си застъпник за тяхното спасение се зарадваха и викнаха към Бога: алилуя!

Икос 4
Людете, чули за твоето преселване във Вишенската пустиня, се стичаха при теб и почитайки те като добър пастир, искаха да се молиш за тях и да ги наставиш към спасение. А ние, виждайки това, ти принасяме такива похвали:
Радвай се, чедолюбиви отче на своето паство; радвай се, ти, който си имал непрестанна грижа за него.
Радвай се, пастирю, положил душата си за овците; радвай се, ти, който неуморно си съдействал за тяхното спасение.
Радвай се, ти, който от всичко най-много си възлюбил тишината и богомислието; радвай се, ти, който доброволно си се отделил от света.
Радвай се, любвеобилни наставниче на монасите; радвай се, неугасими светилниче на Вишенската обител.
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.

Кондак 5
Като боготечна звезда се яви, светителю досточудни, защото пребивавайки в телесни и духовни подвизи във Вишенската обител, ти си бил добър образец за христолюбивите братя, подражаващи на теб, научавайки всички непрестанно да пеят на Господа: алилуя!

Икос 5
Като те видяха да извършваш монашеския подвиг в смирение и кротост, братята идваха при теб за наставление. И ние, които те почитаме като истински Божий избраник, ти викаме така:
Радвай се, неизчерпаем източнико на любов към Бога; радвай се, кладенецо на смирение и кротост, напояващ жадните.
Радвай се, житнице, насищаща всички с духовна храна; радвай се, светилниче, озаряващ със светлината на вярата.
Радвай се, добри радетелю за въздържание; радвай се, усърдни застъпниче за спасението на душите.
Радвай се, неуморни проповедниче на Православието; радвай се, райски крине, процъфтял в пустинята.
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.

Кондак 6
В светителското си служение си бил непрестанен проповедник и вестител на Божиите истини, просвещавайки и наставлявайки паството си, досточудни Теофане, и в затвора не си оставил без твоите благодатни слова всички прибягващи към тебе, насърчавайки ги да пеят на Бога: алилуя!

Икос 6
Като пресветла звезда възсия твоята мъдрост, дивни служителю Христов: по Божия воля от затвора, в който се подвизаваше, се явиха потоците на твоите живи слова и се откри целебния извор на благодатни учения, утоляващ всеки жадуващ и прекланящ му се с вяра. А ние ти зовем така:
Радвай се, ти, чиито уста са възвестили Божията мъдрост; радвай се, ти, който си напоил жадуващите с нея.
Радвай се, неуморни подвижниче на монашеския живот; радвай се, непоколебим стълбe на Православието.
Радвай се, мъдри изкоренителю на греховните навици; радвай се, неотклонен водачо към добродетелите.
Радвай се, целителю на нашите души; радвай се, кормчийо на нашето благочестие.
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.

Кондак 7
Искайки да достигнеш Божието царство, ти, свети отче, си се отрекъл от света и си придобил благодатта на Светия Дух, и с любов си служил на людете, подражавайки на Пастиреначалника Христос и пеейки Му: алилуя!

Икос 7
Като видяха новия подвижник и Христов угодник, изпълнен със смирение и кротост, людете с надежда се устремиха към Вишенската пустиня, очаквайки твоята благодатна помощ. И ние, като просим помощ от теб, ти викаме така:
Радвай се, ти, който с мирния си дух много хора си обърнал към Бога; радвай се, просветителю на умопомрачените.
Радвай се, ти, който си придобил ангелска чистота на земята; радвай се, ти, който с любовта си си изцелявал страдащите.
Радвай се, дивни наставниче в незлобие; радвай се, всесветли светилниче на благочестието.
Радвай се, ти, който всички си призовал към покаяние; радвай се, ти, който не си оставил просещите помощ от теб.
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.

Кондак 8
Необикновен и дивен подвиг си явил с твоя живот, светителю: пребивавайки в непрестанни трудове и богомислие, ти си придобил съкровището на духовния разум и с твоите писания усърдно си послужил на Църквата. А ние, като видяхме това, с умилени сърца благодарно пеем на Бога: алилуя!

Икос 8
За всички всичко си се явил, светителю Божий: пастир и отец, учител и наставник, и истинен проповедник, а твоите писания и до сега непрестанно разгласят благовестието във всички градове и села. Затова и ние, твоите духовни чада, ти викаме с любов:
Радвай се, ти, който си напоен с росата на Светия Дух; радвай се, ти, който си осенен със светата Божия благодат.
Радвай се, притежателю на нетленно съкровище; радвай се, ти, който възревнува деянията на апостолите.
Радвай се, ти, който указваш пътя към богопознанието; радвай се, ти, който жадуваш за благодатна мъдрост.
Радвай се, разцвет на Руската църква; радвай се, украшение на светите отци.
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.

Кондак 9
Във всеки час от твоя земен живот, светителю, си извършвал единствено потребното и си направил душата си чист храм на Светия Дух, съгрявайки сърцето си с непрестанна Иисусова молитва и пеейки на Бога: алилуя!

Икос 9
Златоуст оратор, кротък и мъдър си се явил за всички, слушащи те с вяра, и със силата на твоите слова си ги научил на Божията правда. Затова сега приеми от нас, блажени отче, тази възхвала:
Радвай се, смирени и кротки светителю Божий; радвай се, благи и чедолюбиви пастирю.
Радвай се, златоусте на Руската земя; радвай се, едноимен на богоявлението.
Радвай се, верни пътеводителю на заблудените души; радвай се, бързи утешителю на печалните.
Радвай се, непоколебимо утвърждение на немощните по вяра; радвай се, ободрение на униващите в множество трудове.
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.

Кондак 10
Пътят на спасението от греховните съблазни си начертал на Божиите чада,угодниче Христов, като си им разкрил тайните на невидимата бран и си показал желания венец на жадуващите спасение, призовавайки ги да пеят с благодарност на Бога: алилуя!

Икос 10
Стена и защита на стадото Христово от вълците губители се явиха твоите богомъдри писания, светителю Божий, с които огради верните по пътя на спасението. А ние, просветени с твоите учения, благоговейно ти викаме от сърце:
Радвай се, образец на вярата; радвай се, наставниче премъдри.
Радвай се, учителю по благочестие; радвай се, изкоренителю на нечестието.
Радвай се, пресветли светилниче; радвай се, дръзновени проповедниче.
Радвай се,ти, който като добър сеяч си обработвал Христовата нива; радвай се, ти, който като квачка бдиш над своите чада.
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.

Кондак 11
Принасяме ти всехвална песен,светителю, и те облажаваме, затова че си прославил с живота и подвизите си светото име на нашия Творец и Бог. Удостой и нас по твоите молитви да прекараме живота си благочестиво, за да Му пеем заедно с теб: алилуя!

Икос 11
Светлозарният ти живот, предивни Затворниче, не остана скрит за търсещите Божията правда. Твоята блажена, безметежна и мирна кончина показа, че си истински съсъд на Божията благодат. А ние с една уста умилено ти казваме:
Радвай се, благословен съсъд на душевната и телесна чистота; радвай се, ти, който до края си служил на Господа.
Радвай се, ти, който след смъртта си се удостоил с вечно блаженство; радвай се, ти, който си наследил царството Божие.
Радвай се, дивно украшение на Вишенската обител; радвай се, просвещение на Тамбовската и Шацката област.
Радвай се, похвало и радост на рязанското паство; радвай се, попечителю на нашите души.
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.

Кондак 12
Дивни и кротки светителю, преизобилно озарен с Божията благодат и послужил на твоето мъдро и предобро паство, не спирай да ходатайстваш за нас пред Господ на Небесата, като предстоиш пред Него в непрестанно славословие и Му пееш с ангелите: алилуя!

Икос 12
Като възпяваме твоите подвизи, с упование се прекланяме пред твоите честни мощи (или твоята честна икона), светителю Божий, и те молим, наш Небесни покровителю и велик ходатаю за нас пред Престола на Господ на Славата, умилено възгласяйки:
Радвай се, преизрядни Божий угодниче; радвай се, предивни Христов подвижниче.
Радвай се, крепки ходатаю за уповаващите се на теб; радвай се, бърз застъпниче на тези, които те призовават.
Радвай се, приятелю Христов и Божий любимецо; радвай се, горещи ходатаю за спасението на нашите души.
Радвай се, усърдни пазителю на целомъдрените; радвай се, утешителю в скърбите ни.
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.

Кондак 13
О, богомъдри учителю, похвала и украшение на Руската земя, светителю отче Теофане, кротък и горещ наш застъпниче! Приеми това наше малко моление, което ти принасяме, и благодарната възхвала на нашите души. Не забравяй нас, грешните, в молитвите си, та като се уповаваме на тебе, непрестанно да възгласяме към Господ на Силите: алилуя!

(Този кондак се чете три пъти, след което се повтаря 1-ви икос и 1-ви кондак.)

Икос 1
Възжелал ангелската чистота и силно възлюбил Господа, светителю предивни, ти си подел подвига на монашеския живот. Дарената ти от Бога мъдрост стократно си умножил, като си послужил за спасението на хората. Затова и ние с любов ти зовем:
Радвай се, ти, който си възлюбил Бога повече от всичко земно; радвай се, ти, който на Него едничкия си възложил цялото си упование.
Радвай се, ти, който от младини си отдал сърцето си на Бога; радвай се, ти, който от юношество си насищал разума си с Божията премъдрост.
Радвай се, ревнителю за ангелски живот; радвай се, ти, който си придобил Светия Дух.
Радвай се, предизбрани от Бога ловецо на човеци; радвай се, сияйни светилниче, запален от Господа.
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.

Кондак 1
Избран от Господа светилниче на Руската църква, изряден подвижниче и истинен служителю Христов, богомъдри светителю Теофане! Възхваляваме те с любов и славим твоите подвизи и трудове, с които достойно си послужил на верните люде и докато си пребивавал в затвора, си указал с благодатното си учение пътя на спасението. И сега, като предстоиш пред Божия престол, моли се за нас, които ти зовем:
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.

Молитва
О, светителю отче Теофане, преславни архиерею и предивни затворниче, Божи избранико и служителю на Христовите тайни, богомъдри учителю и превъзходни тълкувателю на апостолските слова, списвателю на светоотеческите творения, изящни проповедниче на християнското благочестие и изкусни наставниче в духовния живот, усърдни ревнителю на монашеските подвизи и ходатаю за благодат над всички хора! Сега падаме пред теб, който предстоиш пред Бога на Небесата и се молиш за нас, и ти викаме така: изпроси от Всещедрия Бог мир и благоденствие за Руската църква и за нашата страна, за Христовите светители – достойно опазване на Божествените истини, добро ръководство на паството, изрядно посрамване на лъжеучителите и еретиците; за подвизаващите се – смирение, страх Божи, душевна и телесна чистота; за учителите – богопознание и мъдрост; за учащите – ревност и Божия помощ; за всички православни люде – утвърждение в пътя на спасението, та заедно с тебе да прославим Божията Сила и Премъдрост, нашия Господ Иисус Христос, с Неговия Безначален Отец, с Пресветия, Благ и Животворящ Негов Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.

Къде отиваш, Господи?

Рождество Христово – 25 декември

Защо идваш и накъде отиваш, Владико? Боя се като апостола и все пак дръзвам да питам: Kъде отиваш, Ти, Който си навсякъде и всичко изпълваш, а за Теб не се намери място дори в странноприемница? Къде отиваш, Ти, Който сътвори света, а в света няма място де глава да подслониш?

О, знам. Отиваш да откриеш на подивелия и самозабравил се в смъртта си човек какво е кротост и смирение. Какъв е смисълът на живота… Да му покажеш Себе Си!

Отиваш да приемеш хули и клевети, заплахи и подигравки. Ти, Който седиш на серафими и си славословен от херувими, отиваш да бъдеш обвиняван във връзки с бесовския княз. Тръгнал си да плачеш за Иерусалим, който не иска да се прибере под крилете ти. Тръгнал си да плачеш за Лазар и за всички негови братя, които гробът поглъща в алчната си паст. Да лееш кървави сълзи в молитва. Отиваш да бъдеш предаден с целувка от ученик. Ти, Който единствено Си верен, отиваш да бъдеш изоставен. Ти, Който се обличаш в светлина като в дреха, отиваш да бъдеш облечен в лъжлива багреница. Да приемеш дива омраза от онези, които са видели от Теб само неизразимо добро. Да бъдеш бит с ръцете, които си сътворил и плют с устата, които Си създал. Отиваш да бъдеш разпнат на Кръст и да вземеш върху Себе Си греховете на целия човешки род. И от Кръста да гледаш как меч пронизва сърцето на Пречистата Ти Майка. Ти, Безсмъртният, отиваш да вкусиш смърт. Ти, Царю Небесни, Си тръгнал към ада. Къде, къде отиваш, Пресладки Иисусе?

Но и друго знам. Отиваш да дадеш откровение за Себе Си на Предтечата и на всички други хора. Да промениш водата във вино, за да се порадват сиромасите на сватбата. Да изцериш болните. Да дадеш зрение на слепите. Да прогониш бесовете от бесноватите. Да утешиш отрудените и обременените. Да спреш камъните, които хвърлят по блудницата. Да направиш апостол сребролюбивия митар. Да дадеш мъдрост на неразумните и да посрамиш тия, които имат себе си за мъдри. Да беседваш със самарянката и да й дадеш извор от жива вода, от която който пие не ожаднява. Отиваш да изтръгнеш Петър от вълните на бурното море на маловерието. Тръгнал си да дадеш Тялото и Кръвта Си за храна и питие на онези, които Сам ще укрепиш, за да Те обикнат. Отиваш да вземеш главата на възлюбения Си ученик върху гърдите Си, като знак на благоволение към всички, които желаят целомъдрие и са способни да превърнат това целомъдрие в богословие. Твоите прострени на Кръста ръце, Владико, са прегръдката ти към всички нас. Ти се молиш за враговете Си с невъзможната за човека молитва: „Отче, прости им, те не знаят какво правят.“ Твоята смърт е живот. Ти отиваш в ада като победител. Като Господар на всичко. Трошиш вратите му и извеждаш оттам отвека осъдените. Ти възкреси не само Лазаря, за когото плачеше, но и Сам възкръсна от мъртвите, за да изтриеш нашите сълзи. И напълно съсипа, посрами, обезсмисли и изличи смъртта. И Се възнесе на небесата, за да приготвиш жилище за всички ни. И ни изпрати Утешител, Който да ни покровителства по пътя към бъдещия ни дом.

И сега предстоя пред Теб, Идващия и Тръгващия. И си казвам, че не Те разбирам. Много пъти ми се е струвало, че знам. Че съм прочел достатъчно. Че съм настроил ума си, сърцето си, душата си на Твоята честота. Но ако Те разбирах наистина, трябваше поне малко да приличам на Теб. Тихата Витлеемска нощ и пътят, който се открива след нея, са ми напълно непознати. Ако знаех, не трябваше ли да предпочитам Теб пред себе си? Не трябваше ли да не робувам на егоизма си? Не трябваше ли да избера чистотата пред блудството, правдата пред лъжата, простотата пред лукавството, послушанието пред самоугаждането, разкаянието пред гордостта? И при всичко това, съм имал дързостта да приемам помисъл, че недостатъчно добре се грижиш за мен – Ти, Разпъналият Се за моите грехове. Ти, Пострадалият за мен. Ти, Окървавеният вместо мен. Ти, Оставеният вместо мен. Ти, Умрелият вместо мен. Ти, Възкресителят ми. Ти, Далият ме за син на Пресветата Си Майка под самия Кръст.

Къде отиваш, Господи? Къде отиваш, Боже Всемогъщи? Нима си струвам? Как може да се направи подобна жертва за такъв като мен? Не Те разбирам. Не заслужавам това.

И все пак, вземи ме със Себе Си! Където и да отиваш – на Тавор, на Голгота, в гроба с отваления от него камък, на Елеонската планина… Вземи ме със Себе Си! Сега, докато съм в съзнание, докато мога да мисля, докато мога да чувствам, Ти казвам: Искам или не искам – не ме пускай! Води ме със Себе Си. И ако се изгубя – намери ме и ме върни пак в обятията Си. Когато човек Те познае, но не върви с Теб, той се разболява от най-страшната лудост на всички лудости и попада в най-страшната геена от всички геени. Затова, вземи ме със Себе Си! Където и да отиваш…

„Уви, за мен, Господи!“

Постът е време на усилено покаяние и на вглеждане в себе си. И ето, ние пристъпваме към тайнството Изповед, но много често се случва да не знаем какво точно да кажем. Затова оставяме и там да тече обичайният ход на ежедневните ни мисли: „Пуша цигари, понякога пия по една-две ракии повече, случва се вкъщи да се спречкаме, заглеждам се по съседа (съседката)…“ „Само това ли е?“ – пита свещеникът. „А какво друго?“ – казваме ние? И наистина – какво друго? Има ли нещо друго, което да кажем на дошлия да приеме греховете ни Христос? Има ли нещо друго, което да направим за себе си? Нима духовният ни взор е толкова плитък, че да се плъзга само по повърхността и никога да не ни носи мир? Защото истинската изповед би трябвало да донесе онази утеха на благодатта Христова, за която постоянно говорим, но познаваме само от книгите. Затова реших за обща наша полза да дам пример с една изповед, от която да се научим на истинско покаяние. Вярвам, че ако погледнем честно на нея, ще намерим доста от себе си и дори ще има какво да прибавим. Като чете написаното по-долу, човек може да си помисли, че то е излязло изпод ръката на някой голям грешник. Но всъщност негов автор е един от най-великите праведници, живели някога – преподобният Ефрем Сирин. Такъв е парадоксът на духовния живот – праведниците оплакват себе си като големи грешници, а ние, грешните, не намираме почти нищо порочно в себе си. „Не съм крал, не съм убивал, нищо лошо не съм правил…“ – нали така твърдим?! Затова на Страшния съд всички ще бъдат изненадани. Светиите от своята праведност, а тези, които считат себе си за праведни – от изобличението. И тъй, има на какво да се поучим от св. Ефрем, за когото казват, че да плаче е същото както за другите да дишат. Написаното от него е достъпно за всички. Той се кае не само пред Господа и духовника си, но и пред хората от всички времена, които биха искали да го чуят и да заплачат заедно с него. Продължете да четете „Уви, за мен, Господи!“

„Спасителят е нужен само на погиващия“

В памет на архимандрит Лазар Абашидзе

„…Пътят на духовния живот не е лесен. Виждайки в себе си явни и тежки грехове, ние се смиряваме и започваме да се каем горещо и от сърце. Но когато външните очевидни грехопадения са отсечени, е лесно да изпаднеш в самодоволство и да си помислиш: „Аз преодолях толкова много и достигнах плодове.“ Лесно е да паднеш в разслабление и самоуспокоение. Отец Лазар Абашидзе вярно говори: „Това е станало една от разпространените болести на нашето време: сега хората – по вкоренилото се в тях сладострастие и склонност да търсят винаги и във всичко комфорта и приятното – самия духовен живот вече разбират като средство за бързо получаване на такова вътрешно „блаженство“, сладостен покой и еуфория.“ Продължете да четете „Спасителят е нужен само на погиващия“

За богоподобното тичане

Успение на св. ап. Иоан Богослов – 26 септември

Има една история от житието на св. ап. Иоан Богослов, която ме разплаква. Климент Александрийски разказва как веднъж любимият ученик на Господа отишъл на проповед в град Смирна. Там той се запознал с един юноша с изключително благородно и отзивчиво сърце. Апостолът видял в него голям потенциал и бащински го обикнал. Прибрал го при себе си, кръстил го и го поучавал. Но ето, че се наложило ап. Иоан да предприеме още едно от своите мисионерски пътувания и затова оставил момчето под грижите на местния епископ. За съжаление, духовникът се отнесъл пренебрежително към молбата на апостола. Юношата попаднал в общество на лениви, развратни и престъпни хора. Продължете да четете За богоподобното тичане

“В Рая неразпънати няма!”

Това е по-скоро тема за стихове. Неумел съм в римите. Предполагам, че съм твърде пораснал за тях. Остарях от ходене по гробове… Но все още успявам да я чуя… Великата проповедница есен… Когато косите побелеят, тя става любим сезон… Продължете да четете “В Рая неразпънати няма!”

Странниците от огледалния свят

Рождество Богородично – 8 септември

Повечето неща в живота имат поне още един план, отвъд този, който се вижда от пръв поглед. Например, влизаш да вечеряш в скъп ресторант. Обстановката е приятна, леко приглушена светлина, тиха музика… „Добър вечер, какво ще желаете?“ Усмивка. После поръчката ти отлита с крилете на малката, откъсната от кочанче бележка. И само след няколко метра полет прекосява границата между релаксиращото настроение и обичайното ежедневие. Какво необичайно може да има в една кухня, ще кажете, просто там готвят… Да, няма нищо… И все пак, аз виждам, знам, че там има едни хора, които и тази вечер не са със семейството си. И то срещу сума, несравнимо по-малка от тази, която ще оставиш в ресторанта. Там е и онази баба, която е успяла да си намери работа като миячка на чинии. И знаете ли, тя е доволна от това, че е изкарала нещо, защото пенсията не стига за лекарства или за шоколад на внучето… Ще се прибере пеш, понеже заведението затваря след последния трамвай. И докато върви в тъмното, ще си мисли, че нещата са се развили добре, защото готвачът й е сложил в найлоново пликче нещо от останалата храна… Е, освен ако шефът не е организирал нещата така, че остатъците от храната задължително да заминават за една свинеферма. Но съм сигурен, че дори и тогава има начин да свиеш нещо от това, което по право се пада на щастливите прасета… Ще кажете, че не навсякъде е така… На някои места хората са добре платени и доволни от работата си… А аз ще ви отговоря: Е да, наистина на някои места и хората са щастливи… bon appétit и запазете едно меню, за да прегледаме десертите. Продължете да четете Странниците от огледалния свят

Утешителката

Успение на Пресвета Богородица – 15 август

Има един въпрос, който винаги e актуален. А в днешно време стои пред нас с особено голяма сила. Къде и при кого в този свят на скърби да намерим утеха? Живеем във времето на самотните хора. На модерните самотни хора. Някога, преди векове, писмата са стигали до близките ни много бавно. При онези, които са живеели далеч, думите ни са пътували месеци. Пишеш: „Брате, боли ме еди-какво си“ или „Страх ме е от не знам си какво…“ А той, докато получи писмото, може вече и във вечността да се е преселил… Сега е друго. С едно натискане на копчето и писмото ти пристига до компютъра на брата за секунди. Но се е появил друг проблем. За да пропътува от компютъра до сърцето му, понякога трябва да минат не месеци, а години. А понякога думите (от писмото) изобщо не стигат доникъде… Ей така, сякаш че са стар непотребен найлонов плик, понесен от вятъра – повъртява се из въздуха и полека пада на земята. А хората го настъпват, без дори да го забележат… Например, идва някой при теб и те пита: „Как си?“ „Ами как…“ – казваш ти. И докато формулираш отговора си, той вече те е изпреварил: „Сега да ти кажа защо те търся…“ Тоест: „Аз те питам как си, ама да не мислиш, че наистина се интересувам от теб. Просто съм дошъл, за да ти поискам нещо…“ Продължете да четете Утешителката

За слизането и изкачването

Преображение Господне – 6 август

„Срещнаха ме стражари, които обикалят града; не видяхте ли – попитах ги – оногова, когото обича душата ми?“ (Песен на песн. 3:3) – така чрез устата на премъдрия Соломон сякаш говори възлюбената от Господа душа, търсеща своя Небесен Жених, Който Единствен изпълва живота със смисъл. На този въпрос отговаря любимият ученик на Христа, апостол и евангелист Иоан, който казва: „Ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца.“ (Иоан 1:14). Продължете да четете За слизането и изкачването

Потъването

9 Неделя след Петдесетница (Мат. 14:22-34)

Има нещо много полезно за духовното израстване – това е съзнанието за собственото ти недостойнство, разбирането, че си нищо. Знам какви противоречиви коментари може да предизвика това изречение. Например: „Вие, поповете, непрекъснато се опитвате да унизите човека“ или „Стига с твоите депресарски тези“, или „Християнството прави човека личност, а не го обезличава.“ Всъщност, с последното съм съгласен. Но не знам защо някои си мислят, че да си личност, непременно значи да се правиш на голямата работа… Най-ярките личности, за които Църквата ни разказва, подкрепят моята „депресарска“ теза. Продължете да четете Потъването