All Articles by Отец Владимир Дойчев

122 Articles

All Articles by Отец Владимир Дойчев

58 Articles

All Articles by Отец Владимир Дойчев

38 Articles

All Articles by Отец Владимир Дойчев

10 Articles

За изядените книги и песните на бръмбарите

Има една странна история, която съм чувал в Западна България. Става дума за няколко овчари, които пасели wolf-and-sheepстадото си по поляните около селото, в което живеели. Един следобед, след като свършили с пладнуването (обедната лежачка), овцете се събрали около пастирите и им казали: „Писна ни да пасем на тия ливади, искаме да се разходим в гората, искаме да не ни спирате да се опознаем с вълците, стига вече разделения…“ А след това запели: „All you need is love.“ (“Всичко, от което имаш нужда е любов”.) Ще кажете, че си измислям. Ама аз тая история съм я чувал от селяни, които и не подозират кои са The Beatles. Тоест, няма как да си измислят такова нещо. Продължете да четете За изядените книги и песните на бръмбарите

За нещата, които ни скандализират

7 Неделя след Пасха – на Светите Отци от Първия Вселенски Събор (Иоан 17:1-13)

 
12961558_216176045414526_1093728054074438679_nХрамовете, в които служа, се намират в нещо като парк. Те стоят в двата края на едно езеро. В непосредствена близост до тях няма кой знае колко блокове, а само няколко къщи. На мен това много ми харесва, защото не са такива църкви, на които можеш да се натъкнеш и да влезеш случайно. Например, да слезеш от автобуса и те да се окажат пред очите ти. Или пък да минеш покрай тях, докато отиваш до магазина и да си кажеш: „А, защо да не се отбия до църквата и да запаля свещ.“ Напротив, трябва да преминеш през моста или да обиколиш езерото, за да стигнеш до „Св. Наум Охридски“, например. И все пак, дори и няколкото къщички могат да създадат проблеми… Продължете да четете За нещата, които ни скандализират

Поглед с надежда

Много се изговори за проектодокументите на бъдещия Всеправославен събор. Някои се изказаха дори след решението на Светия Синод (http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=201851). Критикуваха яростно, наричайки го начин “да се сепарираме и провинциализираме” (http://dveri.bg/wah9f) Е, имаше и неща, които не се казаха. Например някои иначе активни църковни сайтове се поразсеяха при отразяването на беседата по темата на известния патролог професор протопрезвитер Теодор Зисис… Затова и аз, без сам да вземам отношение, реших да направя нещо, което ми се вижда полезно – да подредя някои части от проектодокумета: “Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят” (http://dveri.bg/wkyhk), а под тях да поставя някои думи на праведни мъже, за да се получи нещо като задочен диалог. Пък нека всеки сам решава защо очите на толкова православни хора са вгледани с надежда в Българската Църква! (Почернените букви са от мен за по-голяма яснота.) Продължете да четете Поглед с надежда

Карай като възрастен

13287866_1744442035801246_19002657_o (1)Уморени ли сте от софийския трафик? Всъщност, знам… Какво ли питам? И аз съм уморен, въпреки че не шофирам. Такъв ми е режимът, че поне два пъти на ден прекосявам цяла София. Сядам в рейса и гледам как хората си отнемат предимство, ругаят се и се изпреварват с какви ли не причудливо нахални маневри. Имаш чувството, че правилата за движение са само за хора, готови да станат за смях. Днес обаче никой не е готов да стане за смях… Затова законите са негласно отменени и е настъпила мечтаната от съвременния човек свобода… Гъсто наситена с омраза „свобода“. Никъде не си проличава кой какъв е, както на път. Казват че просто градът не може да побере толкова коли. А според мен не може да побере толкова себелюбци… Продължете да четете Карай като възрастен

За християнската радост

3 Неделя след Пасха – на св. Мироносици (Марк 15:43-16:8)

Христос Воскресе!

Ако човек впери поглед в образите на жените-мироносици, лесно ще чуе и думите на Възкръсналия Господ: „Радвайте се!“ (Мат. 28:9) Думи, отправени не само към тези жени, но и към всички нас. Ние като християни би трябвало да се чувстваме обречени на тази радост. Би трябвало тя да е наша постоянна спътница. И разбира се, тогава, когато празнуваме Христовото Възкресение, сърцата ни са изпълнени с радост, с благоговение, с трепет. Но, струва ми се, че често тази радост е по-скоро емоционална, отколкото духовна. Нощта на Възкресението минава. Изтъркулват се още един, два, три дни и скърбите на живота ни нападат отново. Казваме си: „Ето, животът продължава.“ Радостта си отива и ние чакаме следващата година, когато отново да си кажем „Христос Воскресе“ и тази надежда за вечността отново да погостува временно в нашия живот, а след това пак да отстъпи на скърбите и ежедневието. Продължете да четете За християнската радост

Пейката

Църквата е място на велики чудеса. Ако не сте го забелязали, значи не сте разбрали най-важното. Бог не е фокусник, не търси евтина популярност. Той е Баща. Всичко, което прави е много тихо. Трябва ти самият да си умирен, за да ги почувстваш. И да си се научил да виждаш… нещо друго, освен себе си. Продължете да четете Пейката

За върбата в ръцете на ближния и гредата на гърба ти

123аНе знам дали сте чували израза “уморен като поп по Великден”. Забелязал е простодушният български народ това, което днес убягва на мъдреците… Всяка част от тялото ме боли и не ми е нито до писане, нито дори до мрънкане. И въпреки всичко реших да се насиля и да надраскам пет думи… Не заради себе си, а заради моите събратя-свещеници, мнозина от които са в доста по-тежко състояние от мен тези дни. Продължете да четете За върбата в ръцете на ближния и гредата на гърба ти

Проповед за Христовото Възкресение

Христос Воскресе!

 

4Христос Възкръсна и се разпръскват враговете Му, и бягат от лицето Му тия, които Го мразят. Христос Възкръсна и с ликуване се събират тия, които са Му приятели и не могат да се нарадват на светлината на лицето Му. Продължете да четете Проповед за Христовото Възкресение

Провинциално?!

3Лимасолският митрополит Атанасий в официално писмо до Синода на Кипърската църква, относно провеждането на предстоящия Всеправославен събор, преди време написа следното:
“…Напълно съм съгласен с първите три члена от текста, но от четвърти член нататък имам следните забележки:
Православната ни Църква, молеща се „за обединението на всички“ – вярвам, че тук се има предвид връщането на общението с всички онези, които са се откъснали от Православната църква, а именно – еретици и схизматици, – при условие че се отрекат от ереста си или схизмата и в покаяние, спазвайки наложените от Светите канони процедури, се причислят към Православната църква.
Православната Христова църква никога не е губила „единението във вярата и общението в Светия Дух“ и не възприема идеята за „връщане в единението“ с „вярващите в Христа“, тъй като смятам, че вече е в единение с всичките си чеда, получили Кръщение, както и с правилно изповядващите Христос – нещо, което липсва при еретиците и схизматиците, и затова се моли за тях да се възвърнат в Православието в покаяние…”  Продължете да четете Провинциално?!

Проповедта и поклонението пред Кръста

ikona s krystoveКогато става дума за правилно преподаване на Божието слово, проповедникът често се вижда притиснат от една дилема. От една страна (ако подходи честно) в сърцето му кристализира усещането за собствената немощ, а от друга е задължението на всеки християнин да бъде благовестник. Накрая в съзнанието изплуват думите на св. Григорий Богослов: „Ако имаш да кажеш нещо повече от мълчанието, кажи го.” Тези думи са много актуални за времето на поста, за времето, в което се готвим да покажем поклонението си пред Честния и Животворящ Кръст, на Който нашият Господ се разпъна за спасението на света. Продължете да четете Проповедта и поклонението пред Кръста