All Articles by Отец Владимир Дойчев

128 Articles

All Articles by Отец Владимир Дойчев

58 Articles

All Articles by Отец Владимир Дойчев

40 Articles

All Articles by Отец Владимир Дойчев

10 Articles

Братлета

imageПътят към вкъщи минава през един подлез – и в буквалния, и в метафоричния смисъл. В него има компютърен клуб. От тези, в които тийнейджъри киснат с часове, сражавайки се във виртуални войни. Някои играят с денонощия. Малки деца, а лицата им уморени като истински ветерани… Понякога стърчат отвън и пушат. Може би в почивките между битките от бъдещето – с най-модерни пистолети, бомби и каквото там още. Продължете да четете Братлета

За Кръстопътя

Неделя на Всички български светии (Мат. 4:18-23)

12961558_216176045414526_1093728054074438679_nЕдин от най-несправедливите ропоти на съвременните българи е за това, че сме се родили точно на Балканския полуостров и точно в тази държава. „Какви заплати вземат в Западна Европа, каква мъдрост има на Изток… Пък ние сме захвърлени на кръстопътя на цивилизациите, сякаш осъдени да водим едно мизерно съществуване…“ – ето така говорят. Тази логика стига до абсурдни крайности. Някой си дори „откри“ в Православието причината за лошия ни живот. Всички страни от католико-протестантския свят имали висок стандарт на живот… Но не и православните. Ето какви сме… Дори критерият ни за духовен живот се измерва в пари и материални придобивки. А на Балканите пари няма… Продължете да четете За Кръстопътя

Среща

Беше през лятото. Такава жега, че чак въздухът трепереше. Криех се на една рехава сянка пред параклиса на Малашевските гробища и чаках да дойде “моето” опело. Пръв пристигна човекът от погребалната агенция. И той като мен беше облечен в черно и едва дишаше. В първия момент дори не ме забеляза. Погледът му мина през лицето ми и продължи отегчено да обикаля пространството. После изведнъж спря, върна се обратно и се втренчи в мен. Аз го познах веднага. Но на него му трябваше доста време, за да осъзнае това, което вижда. Накрая отстъпи крачка назад и несигурно попита:

– Владко, това ти ли си, моето момче? Продължете да четете Среща

12+

7351ff237d50c90af0449f7c1c024ce1Една от опорните точки, която мина през медийното пространство, беше колко много апостолите обичали инославните, говорели си с тях и така Църквата набъбнала от 12 души на много хора. Не били като сегашните „зилоти“, които използват некоректни думи като „еретици“, говорят грубо и фанатично и по този начин се стараят да разсипят постигнатото от Христовите ученици. Така ли е всъщност?

Реших на празника на светите апостоли да събера някои техни думи на едно място, пък всеки сам да решава в какво да вярва… Жив е Бог, Той ще остсъди! Продължете да четете 12+

Пролука от думи

13260264_1700532246875464_7810393861003471139_nБългарската църковна действителност страда от липса на думи… С това не искам да кажа, че няма умници, които приказват. О, не! През годините се нагледах на какво ли не – изтъкнати академици, които умело жонглират с трудно произносими фрази и други, които се представят за богослови, за да ги види светът и да ги похвали. Едни, които желаят да се прославят със сладкодумие и други, които искат да говорят мръсно, скрити зад анонимността на измислени имена. Видях болезнени амбиции, каквито, уверявам ви, не съм срещал дори в медиите. (А казваха, че журналистите са хора, готови на всичко за петте минути слава.) Чух надути егоцентрични изрази на каквито не можеш да се натъкнеш дори и сред най-пияната компания от началото на 90-те. Покрай ушите ми минаха много клишета, сякаш някъде в АОНСУ освен партийни говорители, са подготвяли и „духовни“ активисти. Продължете да четете Пролука от думи

Съборът в Крит – избран, утвърден и наречен…

Или недоуменията на Кирчо

 

Напоследък ме налегнаха едни недоумения… И нали затова са блоговете – да споделя.
***

wnd_57b336d3af8d07f7bbc66bde7e8464bdИма една опорна точка, която мнозина повтарят. Съборът в Крит бил Всеправославен, защото всички били поканени и подписали проектодокументите в Шамбези. Пък, че не дошли на съборните заседания, си било тяхна работа. Може и така да е. Само недоумявам защо тогава същите тези хора се подиграваха с архим. Дионисий и неговата неслучила се хиротония. Той беше ли наречен за епископ – беше. Що за двоен стандарт тогава? Или може би най-добре е да казваме, че съборът в Крит е избран, утвърден и наречен за Велик, Свят и Всеправославен. Така и ще остане в историята… Продължете да четете Съборът в Крит – избран, утвърден и наречен…

За изядените книги и песните на бръмбарите

Има една странна история, която съм чувал в Западна България. Става дума за няколко овчари, които пасели wolf-and-sheepстадото си по поляните около селото, в което живеели. Един следобед, след като свършили с пладнуването (обедната лежачка), овцете се събрали около пастирите и им казали: „Писна ни да пасем на тия ливади, искаме да се разходим в гората, искаме да не ни спирате да се опознаем с вълците, стига вече разделения…“ А след това запели: „All you need is love.“ (“Всичко, от което имаш нужда е любов”.) Ще кажете, че си измислям. Ама аз тая история съм я чувал от селяни, които и не подозират кои са The Beatles. Тоест, няма как да си измислят такова нещо. Продължете да четете За изядените книги и песните на бръмбарите

За нещата, които ни скандализират

7 Неделя след Пасха – на Светите Отци от Първия Вселенски Събор (Иоан 17:1-13)

 
12961558_216176045414526_1093728054074438679_nХрамовете, в които служа, се намират в нещо като парк. Те стоят в двата края на едно езеро. В непосредствена близост до тях няма кой знае колко блокове, а само няколко къщи. На мен това много ми харесва, защото не са такива църкви, на които можеш да се натъкнеш и да влезеш случайно. Например, да слезеш от автобуса и те да се окажат пред очите ти. Или пък да минеш покрай тях, докато отиваш до магазина и да си кажеш: „А, защо да не се отбия до църквата и да запаля свещ.“ Напротив, трябва да преминеш през моста или да обиколиш езерото, за да стигнеш до „Св. Наум Охридски“, например. И все пак, дори и няколкото къщички могат да създадат проблеми… Продължете да четете За нещата, които ни скандализират

Поглед с надежда

Много се изговори за проектодокументите на бъдещия Всеправославен събор. Някои се изказаха дори след решението на Светия Синод (http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=201851). Критикуваха яростно, наричайки го начин “да се сепарираме и провинциализираме” (http://dveri.bg/wah9f) Е, имаше и неща, които не се казаха. Например някои иначе активни църковни сайтове се поразсеяха при отразяването на беседата по темата на известния патролог професор протопрезвитер Теодор Зисис… Затова и аз, без сам да вземам отношение, реших да направя нещо, което ми се вижда полезно – да подредя някои части от проектодокумета: “Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят” (http://dveri.bg/wkyhk), а под тях да поставя някои думи на праведни мъже, за да се получи нещо като задочен диалог. Пък нека всеки сам решава защо очите на толкова православни хора са вгледани с надежда в Българската Църква! (Почернените букви са от мен за по-голяма яснота.) Продължете да четете Поглед с надежда

Карай като възрастен

13287866_1744442035801246_19002657_o (1)Уморени ли сте от софийския трафик? Всъщност, знам… Какво ли питам? И аз съм уморен, въпреки че не шофирам. Такъв ми е режимът, че поне два пъти на ден прекосявам цяла София. Сядам в рейса и гледам как хората си отнемат предимство, ругаят се и се изпреварват с какви ли не причудливо нахални маневри. Имаш чувството, че правилата за движение са само за хора, готови да станат за смях. Днес обаче никой не е готов да стане за смях… Затова законите са негласно отменени и е настъпила мечтаната от съвременния човек свобода… Гъсто наситена с омраза „свобода“. Никъде не си проличава кой какъв е, както на път. Казват че просто градът не може да побере толкова коли. А според мен не може да побере толкова себелюбци… Продължете да четете Карай като възрастен