All Articles by Отец Владимир Дойчев

101 Articles

All Articles by Отец Владимир Дойчев

52 Articles

All Articles by Отец Владимир Дойчев

37 Articles

All Articles by Отец Владимир Дойчев

8 Articles

Забавления за „широко скроени“

audiothing-halloween-pumpkins-sound-library-e1383160509332Много неща се казаха за приближаващия Хелоуин. Включително бяха цитирани и светии на Църквата. Въпреки това, „празничната“ треска, обзела някои „широко скроени“ хора, набира все по-голяма сила. С дни по-рано започва подготовката в училища и детски градини. Родители обикалят като луди магазините, за да намерят възможно най-плашещия и ужасен костюм за детето си. За продавачите на тикви настъпва моментът, познат като „ден година храни“. Продължете да четете Забавления за „широко скроени“

Великият управник

10419401_1523078464604272_6268775135046633071_nЖитията на светиите не са митове, които празнуваме по традиция, а реални събития с реални хора. Те са пътепоказател за нашата съвест и отговор на важните въпроси, които си задаваме понякога. Такъв е и животът на св. Димитър.

Той е имал всичко, което бихме искали да имаме – и се е отказал от него.

Той има всичко, което би трябвало да искаме и никога да не се отказваме от него. Продължете да четете Великият управник

Лято на изчезване…

Вчера беше по-добре. Все още беше топло, сякаш лятото се сбогуваше. По телевизията казаха, че ще го направи – така и стана.

 
131%d1%80Имах една панихида сутринта към 10 на Малашевските гробища и едно Опело в 14 часа на Централните. Нито да се прибереш, нито да чакаш навън. Можех да отида до вкъщи да кажа здрасти на жена ми и пак да тръгна, обаче билетите станаха малко скъпи за това удоволствие. Иначе с радост бих се повозил на три-четири рейса до нас и обратно. Пък нямам карта, защото все не мога да я вкарам в дневната си програма. Искат хартиена снимка, едни бумаги да се попълват и подават, кой ще се занимава с такива неща. Реших да поседя малко на едните гробища, после малко на другите и така да мине времето… Продължете да четете Лято на изчезване…

Пак хвърлете

1 Неделя след Неделя подир Въздвижение – Лука 5:1-11

 
„Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа. А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба. Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата. Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше. И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат. Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек. Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях, тъй също и Иакова и Иоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци. И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.” Продължете да четете Пак хвърлете

Госпожа А.

История за пластмасова чашка с кафе и отговора на един въпрос

10606396_1505118326400286_6438052106271860345_nБеше през един от тези дни на късната есен, в които неминуемо възкликваш: „Ех, скоро ще го търсим това слънце…”. Сякаш лятото, според руската традиция, беше решило да поседи до вратата преди да си тръгне. Улиците бяха изпълнени с толкова много за никъде небързащи хора, че бях започнал да добивам усещането, че някой някъде е обявил почивен ден, за който единствено аз не съм разбрал. Затова едва дочаках обедната почивка и също излязох, за да се порадвам на последното топло време. Нямах конкретна цел, нито пък бях гладен, просто исках да поседя някъде, да изпия едно кафе и да погледам хората. Това обаче се оказа нелека задача. Очевидно подобна мисъл беше хрумнала не само на мен и заведенията бяха пълни с народ. След няколко обиколки на квартала влязох в някакво кафене, което определено не можеше да претендира за висока категория. Просто някакво кафене… Тук също нямаше празни маси, защото се намираше недалеч от някакво средно училище. Изглежда децата бяха в нещо като голямо междучасие (или просто не бяха влезли в час, заради тайнствения почивен ден) и изпълваха цялото околно пространство с весел шум. Изчаках опашката от изгладнели ученици, взех си кафе и загледах къде мога да седна. Единствената възможност да се порадвам на времето беше една от външните маси, на които се беше настанила някаква жена малко над средната възраст. Продължете да четете Госпожа А.

Проповед за свалянето на багреницата

Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен

 
%d0%ba%d1%80%d1%8a%d1%81%d1%82%d0%be%d0%b2%d0%b4%d0%b5%d0%bdМного е полезно човек да се е научил да слуша. И разбира се, да се възползва от това, което е чул. Ето, например, ако ви предстои финансова сделка, вие ще попитате някой банкер как да постъпите. Ако сте поканени на голямо и скъпо парти, ще се посъветвате с някой моден дизайнер или експерт как е най-подходящо да сте облечени, как трябва да танцувате или да се държите, за да се представите добре и спрямо етикета. А вижте, в духовния живот (често) си мислим, че можем да минем ей така, без да слушаме никого. Някак си се предполага, че знаем всичко и лесно можем да се оправим сами (като се има предвид цялата ни гениалност). И при това сме уверени, че душата е много по-важна от тялото. А също и от битовите глупости, в които сме толкова внимателни. Христос пита: „Какъв откуп ще даде човек за душата си?“ (Мат. 16:26), дори и да е придобил целия свят. Продължете да четете Проповед за свалянето на багреницата

До последния път и наобратно

13898376_10206873547664489_1009271167_oИмам приятели, които се притесняват да ходят на гробища. Особено в делнични дни. „Там няма никой. И е страшно.“ – казват ми. Винаги им отговарям с клишето, че от покойните не бива да се боим. Живите трябва да ни плашат. Някога дори е приятно да се разхождаш в тишината на празните алеи. Спомням си един зимен ден. Беше минус 17 градуса. Имаше много сняг. Изцъклено студено слънце. Дори и кучетата се бяха изпокрили. Реших да прескоча някаква пряспа и се хлъзнах. Литнах като по анимационните филми – с краката нагоре. И се приземих тежко по гръб. Нищо ми нямаше. Но останах да лежа около минута. Мислех си: Колко си милостив, Господи! Ами ако си бях счупил нещо? Щях да лежа тук дълго и никой да не ме намери, докато накрая стана част от пейзажа. После се изправих внимателно и продължих. Човек никога не е сам. Бог е с него. Ангелът му хранител е с него. Продължете да четете До последния път и наобратно

Никой не плаче…

Кръвта е мастило!
Едно време… доскоро
я ползваха, за да преписват Евангелия
и да ги подаряват на тези,
които сами желаят да станат мастилници…
Сега времето е друго –
технологизирано,
машинизирано,
роботизирано.
Пресметнато с компютри,
които съхраняват огромна информация.
И печатат с много знаци в минута.
Кръвта пък се ползва
само за реклама на смъртоносни иновации.
А наемници за хонорар
закачат плакатите на видими места.
Никой не плаче…

Тържеството

(Писмо до приятел)

 

31753.bПиташ ме кога започват Богородичните пости и какво не трябва да се яде. Въпросът, макар и на пръв поглед да изглежда тривиален, е сериозен, затова се забавих да ти пиша. Прохладата на вечерта дава възможност за спокоен отговор, а и за утихнал размисъл.

 

Продължете да четете Тържеството

Лично

Нашето време е богато на проповед. Само до преди тридесетина години човек трудно можеше да си намери дори Свещеното Писание. А ето сега е достатъчно да влезеш в интернет и ще откриеш стотици текстове на всякакви духовни теми. Парадоксът е в това, че почти няма резултат. Всеки къса и яде преизобилно от щедрите плодове на светите отци, но сякаш нищо не смила. За това има много причини. Главната от тях, според мен, е, че гледаме на добродетелите отстрани. Приемаме, че ние сме им носители по дефиниция. Ако не в пълнота, то поне частично. Само защото сме попрочели нещичко. А когато стане дума за смирение, покаяние или любов – деспотично ги изискваме от другите. Другите трябва да се смиряват пред нас (пред кого иначе да го направят?!?). Другите трябва да се покаят за греховете си (публично или пред нас). Другите ни дължат любов (задължително, по всяко време и в огромни количества). Ние не дължим нищо никому. Никому нищо! Това е ясно от съзнанието за собственото ни съвършенство, от собствената ни ученост, от собствената ни слава. Това, естествено, е гротеска, а не истински християнски живот (нищо, че се имаме за големи християни). Затова и постоянно сме нещастни, заядливи и мрачни. Светците пък са знаели и разбирали, че всичко в духовния живот е лично. Трябва да се приема от първо лице единствено число – моето смирение, моето покаяние, моите дела на любов. Моите, а не чуждите! И тогава идва и радостта от близостта с Бога. Реалната близост, а не книжната. Реалното познание, а не книжното.

Продължете да четете Лично