All Articles by Отец Владимир Дойчев

97 Articles

All Articles by Отец Владимир Дойчев

51 Articles

All Articles by Отец Владимир Дойчев

37 Articles

All Articles by Отец Владимир Дойчев

7 Articles

За Кръстопътя

Неделя на Всички български светии (Мат. 4:18-23)

12961558_216176045414526_1093728054074438679_nЕдин от най-несправедливите ропоти на съвременните българи е за това, че сме се родили точно на Балканския полуостров и точно в тази държава. „Какви заплати вземат в Западна Европа, каква мъдрост има на Изток… Пък ние сме захвърлени на кръстопътя на цивилизациите, сякаш осъдени да водим едно мизерно съществуване…“ – ето така говорят. Тази логика стига до абсурдни крайности. Някой си дори „откри“ в Православието причината за лошия ни живот. Всички страни от католико-протестантския свят имали висок стандарт на живот… Но не и православните. Ето какви сме… Дори критерият ни за духовен живот се измерва в пари и материални придобивки. А на Балканите пари няма… Продължете да четете За Кръстопътя

Среща

Беше през лятото. Такава жега, че чак въздухът трепереше. Криех се на една рехава сянка пред параклиса на Малашевските гробища и чаках да дойде “моето” опело. Пръв пристигна човекът от погребалната агенция. И той като мен беше облечен в черно и едва дишаше. В първия момент дори не ме забеляза. Погледът му мина през лицето ми и продължи отегчено да обикаля пространството. После изведнъж спря, върна се обратно и се втренчи в мен. Аз го познах веднага. Но на него му трябваше доста време, за да осъзнае това, което вижда. Накрая отстъпи крачка назад и несигурно попита:

– Владко, това ти ли си, моето момче? Продължете да четете Среща

12+

7351ff237d50c90af0449f7c1c024ce1Една от опорните точки, която мина през медийното пространство, беше колко много апостолите обичали инославните, говорели си с тях и така Църквата набъбнала от 12 души на много хора. Не били като сегашните „зилоти“, които използват некоректни думи като „еретици“, говорят грубо и фанатично и по този начин се стараят да разсипят постигнатото от Христовите ученици. Така ли е всъщност?

Реших на празника на светите апостоли да събера някои техни думи на едно място, пък всеки сам да решава в какво да вярва… Жив е Бог, Той ще остсъди! Продължете да четете 12+

Пролука от думи

13260264_1700532246875464_7810393861003471139_nБългарската църковна действителност страда от липса на думи… С това не искам да кажа, че няма умници, които приказват. О, не! През годините се нагледах на какво ли не – изтъкнати академици, които умело жонглират с трудно произносими фрази и други, които се представят за богослови, за да ги види светът и да ги похвали. Едни, които желаят да се прославят със сладкодумие и други, които искат да говорят мръсно, скрити зад анонимността на измислени имена. Видях болезнени амбиции, каквито, уверявам ви, не съм срещал дори в медиите. (А казваха, че журналистите са хора, готови на всичко за петте минути слава.) Чух надути егоцентрични изрази на каквито не можеш да се натъкнеш дори и сред най-пияната компания от началото на 90-те. Покрай ушите ми минаха много клишета, сякаш някъде в АОНСУ освен партийни говорители, са подготвяли и „духовни“ активисти. Продължете да четете Пролука от думи

Съборът в Крит – избран, утвърден и наречен…

Или недоуменията на Кирчо

 

Напоследък ме налегнаха едни недоумения… И нали затова са блоговете – да споделя.
***

wnd_57b336d3af8d07f7bbc66bde7e8464bdИма една опорна точка, която мнозина повтарят. Съборът в Крит бил Всеправославен, защото всички били поканени и подписали проектодокументите в Шамбези. Пък, че не дошли на съборните заседания, си било тяхна работа. Може и така да е. Само недоумявам защо тогава същите тези хора се подиграваха с архим. Дионисий и неговата неслучила се хиротония. Той беше ли наречен за епископ – беше. Що за двоен стандарт тогава? Или може би най-добре е да казваме, че съборът в Крит е избран, утвърден и наречен за Велик, Свят и Всеправославен. Така и ще остане в историята… Продължете да четете Съборът в Крит – избран, утвърден и наречен…

За изядените книги и песните на бръмбарите

Има една странна история, която съм чувал в Западна България. Става дума за няколко овчари, които пасели wolf-and-sheepстадото си по поляните около селото, в което живеели. Един следобед, след като свършили с пладнуването (обедната лежачка), овцете се събрали около пастирите и им казали: „Писна ни да пасем на тия ливади, искаме да се разходим в гората, искаме да не ни спирате да се опознаем с вълците, стига вече разделения…“ А след това запели: „All you need is love.“ (“Всичко, от което имаш нужда е любов”.) Ще кажете, че си измислям. Ама аз тая история съм я чувал от селяни, които и не подозират кои са The Beatles. Тоест, няма как да си измислят такова нещо. Продължете да четете За изядените книги и песните на бръмбарите

За нещата, които ни скандализират

7 Неделя след Пасха – на Светите Отци от Първия Вселенски Събор (Иоан 17:1-13)

 
12961558_216176045414526_1093728054074438679_nХрамовете, в които служа, се намират в нещо като парк. Те стоят в двата края на едно езеро. В непосредствена близост до тях няма кой знае колко блокове, а само няколко къщи. На мен това много ми харесва, защото не са такива църкви, на които можеш да се натъкнеш и да влезеш случайно. Например, да слезеш от автобуса и те да се окажат пред очите ти. Или пък да минеш покрай тях, докато отиваш до магазина и да си кажеш: „А, защо да не се отбия до църквата и да запаля свещ.“ Напротив, трябва да преминеш през моста или да обиколиш езерото, за да стигнеш до „Св. Наум Охридски“, например. И все пак, дори и няколкото къщички могат да създадат проблеми… Продължете да четете За нещата, които ни скандализират

Поглед с надежда

Много се изговори за проектодокументите на бъдещия Всеправославен събор. Някои се изказаха дори след решението на Светия Синод (http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=201851). Критикуваха яростно, наричайки го начин “да се сепарираме и провинциализираме” (http://dveri.bg/wah9f) Е, имаше и неща, които не се казаха. Например някои иначе активни църковни сайтове се поразсеяха при отразяването на беседата по темата на известния патролог професор протопрезвитер Теодор Зисис… Затова и аз, без сам да вземам отношение, реших да направя нещо, което ми се вижда полезно – да подредя някои части от проектодокумета: “Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят” (http://dveri.bg/wkyhk), а под тях да поставя някои думи на праведни мъже, за да се получи нещо като задочен диалог. Пък нека всеки сам решава защо очите на толкова православни хора са вгледани с надежда в Българската Църква! (Почернените букви са от мен за по-голяма яснота.) Продължете да четете Поглед с надежда

Карай като възрастен

13287866_1744442035801246_19002657_o (1)Уморени ли сте от софийския трафик? Всъщност, знам… Какво ли питам? И аз съм уморен, въпреки че не шофирам. Такъв ми е режимът, че поне два пъти на ден прекосявам цяла София. Сядам в рейса и гледам как хората си отнемат предимство, ругаят се и се изпреварват с какви ли не причудливо нахални маневри. Имаш чувството, че правилата за движение са само за хора, готови да станат за смях. Днес обаче никой не е готов да стане за смях… Затова законите са негласно отменени и е настъпила мечтаната от съвременния човек свобода… Гъсто наситена с омраза „свобода“. Никъде не си проличава кой какъв е, както на път. Казват че просто градът не може да побере толкова коли. А според мен не може да побере толкова себелюбци… Продължете да четете Карай като възрастен

За християнската радост

3 Неделя след Пасха – на св. Мироносици (Марк 15:43-16:8)

Христос Воскресе!

Ако човек впери поглед в образите на жените-мироносици, лесно ще чуе и думите на Възкръсналия Господ: „Радвайте се!“ (Мат. 28:9) Думи, отправени не само към тези жени, но и към всички нас. Ние като християни би трябвало да се чувстваме обречени на тази радост. Би трябвало тя да е наша постоянна спътница. И разбира се, тогава, когато празнуваме Христовото Възкресение, сърцата ни са изпълнени с радост, с благоговение, с трепет. Но, струва ми се, че често тази радост е по-скоро емоционална, отколкото духовна. Нощта на Възкресението минава. Изтъркулват се още един, два, три дни и скърбите на живота ни нападат отново. Казваме си: „Ето, животът продължава.“ Радостта си отива и ние чакаме следващата година, когато отново да си кажем „Христос Воскресе“ и тази надежда за вечността отново да погостува временно в нашия живот, а след това пак да отстъпи на скърбите и ежедневието. Продължете да четете За християнската радост