All Articles by Николай Фенерски

109 Articles

All Articles by Николай Фенерски

56 Articles

All Articles by Николай Фенерски

37 Articles

All Articles by Николай Фенерски

8 Articles

Истанбулската конвенция като събрание в Крит – вододели

Удивително е колко много си приличат по характер двете събития и показателно е кои хора наричаха (и продължават да го правят) събранието в Крит с лъжливото определение “велик и свят събор” и днес по същия начин ни обясняват колко безобидна е конвенцията и как ние се плашим от сянката си. Едни и същи хора са това. Продължете да четете Истанбулската конвенция като събрание в Крит – вододели

Време да събираш камъни

Когато някой ти казва нещо, първо виж кой е той. Когато един известен църковен интригант и бивш паяк излезе със становище, че би било мъжество Синодът да каже ДА на духовниците от БЮРМ, ми става пределно ясно, че правилното и мъжко решение е тъкмо обратното.

В една статия за 24 часа паякът наплита мрежата чрез старата лакърдия за страха от Москва, за руската връзка и така нататък, тоест, опитва се да нахъса обществото и да ядоса някого от Синода. Номерата му са ясни. Но ми хрумва нещо много важно и съществено – аз, който не разбирам от история и би трябвало да си мълча по такива сложни въпроси, мога да допринеса само с едно единствено нещо. Със слабата си молитва.

Становището на Г. Благоев и паяка са единственият ми ориентир за правилност в случая. Не е логично, ще каже някой. Но на мен ми стига. А ако към тях двете добавим и становището на един професор философ… Който също плаши с руски зависимости, развява чучелата за стряскане на електората… Тогава вече наистина съм убеден със стопроцентова сигурност, че ДА на македонското прошение ще бъде огромна грешка. И единственото мъжествено решение при подобен медиен, политически, вътрешен и университетски натиск ще бъде едно претеглено и мъдро НЕ.

“Църква майка”… а църква баба не може ли? Или църква стринка?

По време на пости се активизират демоните. И подстрекават човеците да изпадат в крамоли и раздори. Това е поредното доказателство за голямата война, която е първо в душите на всички ни, но после се показва и навън. От юни 2016 до днес във външната война паднаха жертва много човешки отношения. Конфронтирахме се, радикализирахме се, мерим си взаимно вярата, а сме затънали до уши в лични неразбории… Явно е такова времето, да събираме камъни.

Ще изчакам да минат постите. Ще се помоля за мъдро решение.

А по-нататък ще ви разкажа как станах агент. Много ясно какъв.

Проблемът със заглавието

Не съм много опитен издател на книги, десетина да съм издал досега. И все още се уча в движение. Книгоиздаването и разпространението са отделни учебни дисциплини. Няма и да привеждам конкретни статистики, защото не това е целта. От втората книга на отец Владимир също не остана нищо, стигна до читателите си. Но имаше проблем. Продължете да четете Проблемът със заглавието

Диверсанти с шалчета

Когато у едно човешко същество душата потъмнее, вътре на нейно място се настанява демон, бяс, служител на Звяра, поднебесен дух на злобата, който почва да го управлява. Хитро и зло същество. Някои са обсебени и го знаят, а други просто му служат, без да осъзнават зависимостта си. И това са хора, за които трябва да се молим. Но вредните им дела мисля, че трябва да изобличаваме, нали? Понеже понякога са толкова подли, че повличат мнозина да им повярват… Продължете да четете Диверсанти с шалчета

Трикове в киното

Коварен филм. Вярвам, Господи, помогни на неверието ми. Щом може един подобен филм да ме вкара в неприлични размисли, значи вярата ми е слаба ракия. “Шофьор на Такси”, “Разяреният Бик”, “Нос Страх”, “Добри момчета” са шедьоврите на Скорсезе. А последната му творба “Мълчание” е неговият творчески крах в очите на милиони православни християни по света. Това е дъното в манипулациите. Или може би върхът? Другият католик сред режисьорите Мел Гибсън е доста по-честен от него и “Страстите Христови” са по-добър филм, въпреки непреодолимата си ерес. Дайте да ги сравним с филма за свети Лука. Продължете да четете Трикове в киното

Срещи със смъртта – от свещеник Владимир Дойчев

Като издател на отец Владимир се радвам да съобщя на всички, които намират мир и молитвени помисли в неговите слова, че и втората му книга съвсем скоро ще излезе от печат.

Тя, както пише и на корицата, е естествено продължение на “Среща с Живота”. Срещите със смъртта са нещо ежедневно и тривиално, но те също водят до съдбоносната среща с Живота, така е.

Очаквайте подробности в близките дни и седмици. Надяваме се до края на април вече да можете да си я поръчате или вземете от книжарница.

Девство

Девството е чистота. Само в чистота може да се яви Бог. Ние, хората, живеещи в 21 век, сме все по-нечисти. И нечестиви, което е същото. Пресветата Богородица Дева Мария е попитала Архангел Гавриил как така ще роди, като е девствена. Той знаел отговора, казал й го, като сам треперел пред Божието въплъщение. И в същото време изпитвал удивление и радост Архангелът пред Нейното девство, пред чистотата, която струи от цялата Нея. Въплъщението на Твореца в Девата е свръх природните закони, но цялата природа е Негово творение. Страшно е Бог да стане човек. Продължете да четете Девство

Из “Православието и религията на бъдещето”

Съществуват много случаи, когато “Христос и ангели” се явявали пред аскетите и им давали удивителна сила, “дарове на Св. Дух”, които често водели заблудения до безумие или самоубийство. Но съществува и друга, по-малко ефектна форма на духовната заблуда, която не предлага на своите жертви големи видения, а само екзалтирани “религиозни чувства”. Това се случва, както пише епископ Игнатий, “когато сърцето жадува и се стреми към свети, духовни, божествени усещания, докато самото е напълно неподготвено. Всеки, който няма в себе си дух съкрушен, който открива в себе си каквато и да било добродетел или достойнство, който не се придържа непоколебимо към учението на Православната църква, а се ръководи само от своето собствено мнение, или следва неправославно учение – е в състояние на заблуда.” Римокатолическата църква има цели наръчници за духовен живот, написани от хора в подобно състояние. Такава е например книгата “Подражание на Христа” на Тома Кемпийски, за която епископ Игнатий казва следното: “В тази книга цари и от страниците й диша помазанието на злия дух, прелъстяващо и опияняващо… Тя привежда плътските хора в екстатичен възторг и опиянение, постигнати без труд, без себеотрицание, без разкаяние, без разпъване на плътта с нейните страсти и похоти (Гал 5:24), в прелъстта на тяхното паднало състояние.” В резултат, както пише известният популяризатор на светоотеческото учение И. М. Концевич, “аскетът, който се стреми да разгори в сърцето си любов към Бога, да достигне чувство на блаженство, на екстаз, но пренебрегва покаянието, постига точно обратното: влиза в общение със сатаната и се заразява с ненавист към Св. Дух.”

От името на нацията

Ех, защо не мога и аз така… Мащабно да съдя и отсъждам, да соча с пръст и да възклицавам. Да заставам с поза, фръц, така малко, на една страна, с поглед замислен, вежди сключени, една болка да сълзи от окото ми. На едро да чувствам вместо целокупното народонаселение българско, на много едро да изземам ролята на говорител. И да казвам – вие, безчувствени дебелокожи селяци беленски, вие, сган непросветена, как така си позволявате да не проявите емпатия, жал, милост и любов към нещастното сирийско мюсюлманско семейство?! Че това семейство ако беше се заселило в някой голям град, а не в Белене, щяхме ли изобщо да разберем? Или сме подготвили поредното активно мероприятие, за да докажем на тия прости и тъпи цървули селски колко са назадничави, ретроградни и нещастни в своята кал крайдунавска? М? Има ли нещо такова? Продължете да четете От името на нацията