Архив на категория: Николай Фенерски

Аз, агентът

Знаете ли колко олеква на душата, когато истината излезе наяве! Катарзисът пречиства, едва след това се отваря място за сълзи и покаяние.

Ето, мен най-накрая ме разкриха. Жената на един наш виден костовист професор-философ и пишман богослов обикаля по българските университети и свидетелства за мен – той е руски агент, не си играйте с него. Е, понякога попада и на мои приятели и преподаватели, които ме познават от ей такъв и то отблизо, та се случва да срещне отпор тази госпожа, но тя не се отказва лесно. Аз даже не я познавам, но това не ѝ пречи да говори наляво и надясно колко вредни били идеите и статиите ми и това, разбира се, се дължало на руската ми агентура. Всеки месец ми плащат в посолството по хиляда четиристотин и осемнайсет евро (1418), обаче ми ги дават в рубли и няма къде да ги обменя, затова си ги затварям в буркани или ги държа под дюшека, класика.

Ако някой някога е смятал видния професор за голям ум и недостижимо светило, време е да се разочарова от него, като си представи, че той дели живот, жилище и навярно постеля с жена, която занимава цялата академична общност с моята скромна особа. Не може да не си влияят един на друг. Няма начин нейното мислене да не съвпада с неговото. Знам по себе си, с моята благоверна съпруга споделяме едни и същи ценности. Тя по тази логика трябва да е жената на руския агент, тоест, абсолютен враг на народа, нали?! Само дето е от един много български регион с много български традиции и разбирания. Капанка е. И не мога да си представя тя да ходи някъде по някакви официални събития край мен и на висок глас да споделя какво смята за идеите на видния философ и пишман богослов. Там е разликата между моето семейство и това на професора – не може да има реципрочност, просто защото някои съпруги си имат и свой собствен живот и не се бъркат в делата на мъжете си.

Други обаче не издържат на това голямо изкушение и тръгват на турне да громят шпиони и агенти. Представям си я с каква ярост ме е разпердушинвала, сълзи са напирали в очите ѝ, слюнка в артикулационния ѝ апарат. Със сигурност ме е проучила с помощта на видните си съратници-костовисти от седмия ден и знае, че имам руски паспорт, което е още едно потвърждение на твърденията ѝ. Аз съм петоколонник, путиноид с два реда зъби един зад друг, матрьошка, която крие в себе си ключа от АЕЦ “Белене”, не мога да бъда друго, как така с два паспорта, къде дават така. Да ви кажа, почувствах се поласкан, когато ми съобщиха как костовистите от седмия ден начело с госпожата и философа застанали пред насъбралото се академично множество от Великотърновски университет и почнали да ме правят на салата. Такива хора на такова интелектуално ниво да слизат до моите низини, та това ме издига много! Или тях принизява? Явно много съм ги ядосал, завалиите. Треперели от недоумение как така съм се изказвал неправилно за католическия филм “Мълчание” на Скорсезе, че филмът е върхът на католическото изкуство, а аз, агентът, го смятам за обикновена манипулация.

Добре де, “Мълчание” не е обикновена манипулация. Перфидна и изискана манипулация е. Коварна и нечистоплътна манипулация е. Филм, в който се казва, че няма проблем да стъпиш върху лика на Спасителя и да се отречеш от вярата си публично, ти си оставаш все така велик християнин, три четвърти светец. Че как иначе, папистите сами по себе си са едни светци, щото нали са мисионери, отишли са толкова далече заради вярата си, правят такива истински неща, карат хората да учат английски, вместо те да научат японски, а ние тук сме някакви обикновени цървули, дето само си мислят, че са последователи Христови, въобразяват си, че са православни… Всъщност сме просто геополитически активисти и платени бацили, внедрени от хибридизаторите да тровят българското медийно пространство с путинистка вонлива пропаганда на ретроградни и заробващи идеи. Радвам се, че има такива филми, които да дават добри насоки и конструкции в принципния ми спор с хора като философа пишман богослов и задочно с неговата мила съпруга. И аз като съветски агент се сдобих също с лична информация за семейството изтъкнати интелигенти – само допреди няколко години те са поздравявали по коридорите на университета, в който се трудят, много повече хора от днес. Към момента са така радикализирани в своите католическо-костовистки европейскоценностни видения, че запазват също такова мълчание като Бога от паписткия филм при среща с други човешки същества, гледат единствено в тавана, защото само там някъде е тяхното упование. “Здрасти” не казват вече. Почти на никого от старите познати и приятели. Заформиха си сектата и не допускат до нея разни, дето не могат да проумеят дълбочината на мислите им.

Имам руски паспорт, защото се родих в Архангелск. Не съм живял там. Баба ми беше украинка, дядо ми смесица между немец и полякиня. Говоря руски, защото ми е майчин език, така комуникирам и с роднините си, те всички днес живеят в Германия, Висбаден. Всички те останаха без руските си паспорти след преместването си, и майка ми се отказа от този документ. Само аз не – ето още едно потвърждение, че съм агент и диверсант. Причината да си го запазя е много тривиална, с него пътувам понякога по-лесно. Аз съм българин и винаги съм бил такъв. Тук служих в армията, тук учих, тук работя и плащам данъци и не ми се живее на друго място. Службите, за разлика от професора-философ и пишман богослов и неговата съпруга, не се интересуват от мен, не съм им оперативно интригуващ, може би защото знаят, че сталинският режим е навредил много на семейството ми, имам си и копия от официални потвърждения за реабилитиране на дядо ми и прабаба ми. Тоест, властта си е признала, че ги е тероризирала без доказателства и са невинни. Каква ирония, обвинението към тях било, че са немски агенти и шпиони. Техният внук и правнук стана руски.

Ще ми простите, че толкова много със себе си ви занимавам, нещата имат не само лично измерение, но и принципно. Всички тези сведения сега донесох публично, за да преместим спора си с онези философи и пишман-богослови костовисти от седмия ден на едно по-легитимно равнище, където те няма да имат шанс повече да обвиняват хора, които не познават, а ще им се наложи да обяснят защо, имайки себе си за православни християни, хвалят и славословят една толкова открито католическа творба, защо отричат, че папизмът е ерес и каква е причината да наричат състоялото се през юни 2016 година събрание в Крит с опорноточковото икуменическо определение “велик и свят събор”, какъвто то не е. Само за това става въпрос.

Агентът вика дръжте агента.

За Системата от първо лице

(С оглед на последните събития около Истанбулската конвенция препечатвам този текст и тук, за да се намира по-лесно. Първата публикация е от 2013 г. Тогава може би за първи път споменавам Института Тависток, мозъчния център на всички социални експерименти, където се обучават пророците на официалния сатанизъм. Там е и английската клиника, “подпомагаща” децата в идентифицирането на джендъра им.) Продължете да четете За Системата от първо лице

Истанбулската конвенция като събрание в Крит – вододели

Удивително е колко много си приличат по характер двете събития и показателно е кои хора наричаха (и продължават да го правят) събранието в Крит с лъжливото определение “велик и свят събор” и днес по същия начин ни обясняват колко безобидна е конвенцията и как ние се плашим от сянката си. Едни и същи хора са това. Продължете да четете Истанбулската конвенция като събрание в Крит – вододели

Време да събираш камъни

Когато някой ти казва нещо, първо виж кой е той. Когато един известен църковен интригант и бивш паяк излезе със становище, че би било мъжество Синодът да каже ДА на духовниците от БЮРМ, ми става пределно ясно, че правилното и мъжко решение е тъкмо обратното.

В една статия за 24 часа паякът наплита мрежата чрез старата лакърдия за страха от Москва, за руската връзка и така нататък, тоест, опитва се да нахъса обществото и да ядоса някого от Синода. Номерата му са ясни. Но ми хрумва нещо много важно и съществено – аз, който не разбирам от история и би трябвало да си мълча по такива сложни въпроси, мога да допринеса само с едно единствено нещо. Със слабата си молитва.

Становището на Г. Благоев и паяка са единственият ми ориентир за правилност в случая. Не е логично, ще каже някой. Но на мен ми стига. А ако към тях двете добавим и становището на един професор философ… Който също плаши с руски зависимости, развява чучелата за стряскане на електората… Тогава вече наистина съм убеден със стопроцентова сигурност, че ДА на македонското прошение ще бъде огромна грешка. И единственото мъжествено решение при подобен медиен, политически, вътрешен и университетски натиск ще бъде едно претеглено и мъдро НЕ.

“Църква майка”… а църква баба не може ли? Или църква стринка?

По време на пости се активизират демоните. И подстрекават човеците да изпадат в крамоли и раздори. Това е поредното доказателство за голямата война, която е първо в душите на всички ни, но после се показва и навън. От юни 2016 до днес във външната война паднаха жертва много човешки отношения. Конфронтирахме се, радикализирахме се, мерим си взаимно вярата, а сме затънали до уши в лични неразбории… Явно е такова времето, да събираме камъни.

Ще изчакам да минат постите. Ще се помоля за мъдро решение.

А по-нататък ще ви разкажа как станах агент. Много ясно какъв.

Проблемът със заглавието

Не съм много опитен издател на книги, десетина да съм издал досега. И все още се уча в движение. Книгоиздаването и разпространението са отделни учебни дисциплини. Няма и да привеждам конкретни статистики, защото не това е целта. От втората книга на отец Владимир също не остана нищо, стигна до читателите си. Но имаше проблем. Продължете да четете Проблемът със заглавието

Диверсанти с шалчета

Когато у едно човешко същество душата потъмнее, вътре на нейно място се настанява демон, бяс, служител на Звяра, поднебесен дух на злобата, който почва да го управлява. Хитро и зло същество. Някои са обсебени и го знаят, а други просто му служат, без да осъзнават зависимостта си. И това са хора, за които трябва да се молим. Но вредните им дела мисля, че трябва да изобличаваме, нали? Понеже понякога са толкова подли, че повличат мнозина да им повярват… Продължете да четете Диверсанти с шалчета

Трикове в киното

Коварен филм. Вярвам, Господи, помогни на неверието ми. Щом може един подобен филм да ме вкара в неприлични размисли, значи вярата ми е слаба ракия. “Шофьор на Такси”, “Разяреният Бик”, “Нос Страх”, “Добри момчета” са шедьоврите на Скорсезе. А последната му творба “Мълчание” е неговият творчески крах в очите на милиони православни християни по света. Това е дъното в манипулациите. Или може би върхът? Другият католик сред режисьорите Мел Гибсън е доста по-честен от него и “Страстите Христови” са по-добър филм, въпреки непреодолимата си ерес. Дайте да ги сравним с филма за свети Лука. Продължете да четете Трикове в киното

Девство

Девството е чистота. Само в чистота може да се яви Бог. Ние, хората, живеещи в 21 век, сме все по-нечисти. И нечестиви, което е същото. Пресветата Богородица Дева Мария е попитала Архангел Гавриил как така ще роди, като е девствена. Той знаел отговора, казал й го, като сам треперел пред Божието въплъщение. И в същото време изпитвал удивление и радост Архангелът пред Нейното девство, пред чистотата, която струи от цялата Нея. Въплъщението на Твореца в Девата е свръх природните закони, но цялата природа е Негово творение. Страшно е Бог да стане човек. Продължете да четете Девство

От името на нацията

Ех, защо не мога и аз така… Мащабно да съдя и отсъждам, да соча с пръст и да възклицавам. Да заставам с поза, фръц, така малко, на една страна, с поглед замислен, вежди сключени, една болка да сълзи от окото ми. На едро да чувствам вместо целокупното народонаселение българско, на много едро да изземам ролята на говорител. И да казвам – вие, безчувствени дебелокожи селяци беленски, вие, сган непросветена, как така си позволявате да не проявите емпатия, жал, милост и любов към нещастното сирийско мюсюлманско семейство?! Че това семейство ако беше се заселило в някой голям град, а не в Белене, щяхме ли изобщо да разберем? Или сме подготвили поредното активно мероприятие, за да докажем на тия прости и тъпи цървули селски колко са назадничави, ретроградни и нещастни в своята кал крайдунавска? М? Има ли нещо такова? Продължете да четете От името на нацията