Архив на категория: Николай Фенерски

Трикове в киното

Коварен филм. Вярвам, Господи, помогни на неверието ми. Щом може един подобен филм да ме вкара в неприлични размисли, значи вярата ми е слаба ракия. “Шофьор на Такси”, “Разяреният Бик”, “Нос Страх”, “Добри момчета” са шедьоврите на Скорсезе. А последната му творба “Мълчание” е неговият творчески крах в очите на милиони православни християни по света. Това е дъното в манипулациите. Или може би върхът? Другият католик сред режисьорите Мел Гибсън е доста по-честен от него и “Страстите Христови” са по-добър филм, въпреки непреодолимата си ерес. Дайте да ги сравним с филма за свети Лука. Продължете да четете Трикове в киното

Девство

Девството е чистота. Само в чистота може да се яви Бог. Ние, хората, живеещи в 21 век, сме все по-нечисти. И нечестиви, което е същото. Пресветата Богородица Дева Мария е попитала Архангел Гавриил как така ще роди, като е девствена. Той знаел отговора, казал й го, като сам треперел пред Божието въплъщение. И в същото време изпитвал удивление и радост Архангелът пред Нейното девство, пред чистотата, която струи от цялата Нея. Въплъщението на Твореца в Девата е свръх природните закони, но цялата природа е Негово творение. Страшно е Бог да стане човек. Продължете да четете Девство

От името на нацията

Ех, защо не мога и аз така… Мащабно да съдя и отсъждам, да соча с пръст и да възклицавам. Да заставам с поза, фръц, така малко, на една страна, с поглед замислен, вежди сключени, една болка да сълзи от окото ми. На едро да чувствам вместо целокупното народонаселение българско, на много едро да изземам ролята на говорител. И да казвам – вие, безчувствени дебелокожи селяци беленски, вие, сган непросветена, как така си позволявате да не проявите емпатия, жал, милост и любов към нещастното сирийско мюсюлманско семейство?! Че това семейство ако беше се заселило в някой голям град, а не в Белене, щяхме ли изобщо да разберем? Или сме подготвили поредното активно мероприятие, за да докажем на тия прости и тъпи цървули селски колко са назадничави, ретроградни и нещастни в своята кал крайдунавска? М? Има ли нещо такова? Продължете да четете От името на нацията

Ракът на безбожието

Далече от Бога човек се разболява – психически и физически. Адам и Ева били близо до Него. Били подложени на изпитание, изкарали двойка на първия си голям изпит, наложило се Бог после да изпрати Сина си, за да разясни на човечеството за какво е създадено… Обаче на това човечество му е трудно да живее близо до Създателя си. Отвън е студ и мрак, няма въздух, няма светлина, но то все натам се бута, все в лошотията упорства. При Бога е топло, светло, диша се леко, при Бога си жив. И кое избираме от двете? Студ или топлина? Продължете да четете Ракът на безбожието

Пейката

Пейката от заглавката горе… Толкова много неща казва. На нея човек сяда за малко. Един час, два часа, три, четири… Цял ден да седи дори, пак накрая трябва да стане. Тя е само за отдих, да разберем колко е хубаво да седим на нея и да си говорим с приятелите. Сядаме със съзнанието, че ще станем, но въпреки това сядаме с удоволствие. Краят е съвсем близко. Продължете да четете Пейката

Хибриден кукуруз

Напоследък много слушам за хибридната война. Оказа се, че и Православието може да бъде намесено чрез техните гнусни инсинуации в разни такива словесни упражнения за атеисти и нещастни хора. Хубавата новина е, че човек не е длъжен да обръща грам внимание на телевизора, лъжите им в новините, институтите им в Швейцария, срещите на Вселенския патриарх и така нататък… Достатъчно е да обърне внимание на собственото си сърце и с помощта на думите на светиите да се приближи до Христос. За всеки човек има по нещо, православната литература е огромна, всеки може да намери светия по свой вкус и цвят, за да спаси душата си. Продължете да четете Хибриден кукуруз

В бъдещето ли сме?

Дивни са делата ти, Господи. Избра за нас духовен наставник именно от държавата САЩ в лицето на отец Серафим Роуз, от когото започваме да публикуваме отделни цитати в отговор на съвременните събития, потвърждаващи думите му, изречени и написани преди повече от 40 години. Продължете да четете В бъдещето ли сме?

Измервателни уреди за Сърцето

Как можем да определим неопределимото? Как можем да опишем неописуемото? Възможно ли е изобщо някой да смее да поставя под съмнение думите на такъв ерудит и светило като онзи проф. в католишкия портал с гръмкото име „Култура“? Продължете да четете Измервателни уреди за Сърцето

Пищят ли ви ушите?

Беше милостив Бог към нас да доживеем и тази година деня на Неговото Рождество.

Няма да хейтя на този ден, ще се пошегувам само с глупавата ни журналистика, според която ако ви писне ухото, значи край вас е минал ангел. Повече ангели ви пожелавам и по-малко пищящи уши.

Сега се опитвам да напиша един текст по темата журналистически глупости и журналистическа отговорност, но в празничните дни не ми остава и много време за писане, времето сега е посветено на близките ми хора, така че другите неща ще почакат.

Ами, това е.

Мъже в черно

Mеn in black, помните ли тоя тъп филм? Там едни агенти на някакви американски служби (какви други да са!?) преследваха едни извънземни, които искаха да завладеят планетата. Много ме кефят, леко иронично казано, холивудските филми, дето някакви юнаци спасяват света от различни напасти – природни или свръхчовешки, произлизащи от близки или далечни източници. Мога да ви разкажа всеки такъв филм след петата му минута, познавам хора, които си причиняват гледането на такива неща и не ги разбирам, честна дума. Продължете да четете Мъже в черно