Архив на категория: Николай Фенерски

Измервателни уреди за Сърцето

Как можем да определим неопределимото? Как можем да опишем неописуемото? Възможно ли е изобщо някой да смее да поставя под съмнение думите на такъв ерудит и светило като онзи проф. в католишкия портал с гръмкото име „Култура“? Продължете да четете Измервателни уреди за Сърцето

Пищят ли ви ушите?

Беше милостив Бог към нас да доживеем и тази година деня на Неговото Рождество.

Няма да хейтя на този ден, ще се пошегувам само с глупавата ни журналистика, според която ако ви писне ухото, значи край вас е минал ангел. Повече ангели ви пожелавам и по-малко пищящи уши.

Сега се опитвам да напиша един текст по темата журналистически глупости и журналистическа отговорност, но в празничните дни не ми остава и много време за писане, времето сега е посветено на близките ми хора, така че другите неща ще почакат.

Ами, това е.

Мъже в черно

Mеn in black, помните ли тоя тъп филм? Там едни агенти на някакви американски служби (какви други да са!?) преследваха едни извънземни, които искаха да завладеят планетата. Много ме кефят, леко иронично казано, холивудските филми, дето някакви юнаци спасяват света от различни напасти – природни или свръхчовешки, произлизащи от близки или далечни източници. Мога да ви разкажа всеки такъв филм след петата му минута, познавам хора, които си причиняват гледането на такива неща и не ги разбирам, честна дума. Продължете да четете Мъже в черно

Клошари

Те се заравят в контейнерите. Търсят из боклуците нещо. Намират нещото и си го взимат. Доволни са. А нещото е било изхвърлено, защото е било непотребно, било е отпадък, мръсотия. Няма да ви озадачавам и да ви държа в неизвестност до края на текста, за да ви разкрия кои са тия клошари. Продължете да четете Клошари

ЕКО – разкази от Централата

– Така, такаааа… Да видим какво имаме тука днес. – Главния се почеса, където не го сърби, понеже така правят герои като него в разкази като този. – Другари, в тези разкази аз, Главния, ви спускам опорните точки, нали се сещате?! После да не прочета тук и там, че аз такова и онакова. Да си знаем позициите, казвам. Да не се надскачаме. Продължете да четете ЕКО – разкази от Централата

Спасяването на Точко

Автори: Ивана Фенерска – 10 г.

и Н. Фенерски

Най-напред трябва да ви разкажа историята на Точко. Той е обикновено куче, затова и историята му е най-обикновена. Чудесните приключения и великите истории се случват само на разни немски овчарки, пудели, колита, далматинци и други породисти екземпляри от вида канис в холивудските филми. А Точко си е съвсем нормален, пъстър, клепоух, страхливичък и див представител на дворняшките, които се падат първи братовчеди на уличните псета и трети братовчеди на подкаручните синджирлийки. Продължете да четете Спасяването на Точко

Впечатления от 8. 9. – Седмица на православната книга във Варна

Започвам този текст с благодарност към всички организатори на форума – отец Василий Шаган, Борислав Аврамов, момичетата от Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил“, разбира се благодаря и на Мартин Димитров, който също помогна много за моето участие. Организацията беше на високо ниво и може да бъде за пример как днес се правят светски събития, свързани с Църквата. Продължете да четете Впечатления от 8. 9. – Седмица на православната книга във Варна

Всичко е вече казано

И всичко се поизясни. Идеята е кой за какво се бори в основата си. Бориш се за Вярата си, за убежденията си, за това, заради което живееш. Или се бориш за няколко гроша хонорар от някоя медия. И на страниците на тази медия страстно и пламенно защитаваш позицията си на пръв поглед съвсем чистосърдечно и неопетнено, но въпросът за хоноруването си остава висящ и неясен. Продължете да четете Всичко е вече казано

Личното ми обяснение на собствената ми неканонична и недогматична позиция по някои въпроси

Драги съседи и приятели, както казваше моят стар приятел Кърт Вонегът, трето поколение американец, иначе чист немец по произход – смятате ли, че съм чак такъв кретен, че да искам сам да съм в лоши отношения с хора, с които довчера съм бил приятел или поне добър познат? Чак такъв не съм. Не получавам удоволствие от кривите думи. Не можех да мълча. Продължете да четете Личното ми обяснение на собствената ми неканонична и недогматична позиция по някои въпроси