Архив на категория: Николай Фенерски

Всичко е вече казано

И всичко се поизясни. Идеята е кой за какво се бори в основата си. Бориш се за Вярата си, за убежденията си, за това, заради което живееш. Или се бориш за няколко гроша хонорар от някоя медия. И на страниците на тази медия страстно и пламенно защитаваш позицията си на пръв поглед съвсем чистосърдечно и неопетнено, но въпросът за хоноруването си остава висящ и неясен. Продължете да четете Всичко е вече казано

Личното ми обяснение на собствената ми неканонична и недогматична позиция по някои въпроси

Драги съседи и приятели, както казваше моят стар приятел Кърт Вонегът, трето поколение американец, иначе чист немец по произход – смятате ли, че съм чак такъв кретен, че да искам сам да съм в лоши отношения с хора, с които довчера съм бил приятел или поне добър познат? Чак такъв не съм. Не получавам удоволствие от кривите думи. Не можех да мълча. Продължете да четете Личното ми обяснение на собствената ми неканонична и недогматична позиция по някои въпроси

Към българския “културен елит” – високомерно

Първо дължа извинение на господин К. Янакиев за това, че се осмелявам да се обръщам към него и аз като отявлен “маниакален субект с базисна схизматична воля и параноиден интелект” (вмъквам извинение в извинението, съвсем се сгърчих, простете ми, че се осмелих да броя и себе си в това число, едва ли влизам в орловото ви полезрение), ах, как непремерено директно се обърнах към вас, може би трябва само в трето лице, като в началото на изречението ми? Но все пак, да опитам директно с основното си извинение – господине Янакиев, моля коленопреклонно за прошка, че се одързостявам да ви говоря и изобщо да споменавам свещеното ви име. Основното ми извинение се съпътства от още десетина вторични извинения, защото да се говори с К. Янакиев не е толкова проста работа. Умеят го единици на тази планета. Продължете да четете Към българския “културен елит” – високомерно

Икоменистас – разкази от Централата

– Скъпи дрогари, дрогарки и… комунисти, – започна Председателят на Отделаecumenism – пардон, икуменисти, днес не е ден като другите, днеска е ден – балосиемамата! Обичам глупавите шегички, ще ми простите. Знаете, че протокол от днешното ни месечно заседание ще бъде внесен и в канцеларията на Главния, където той ще потвърди решенията ни по традиция. Моля ви да бъдем по-конструктивни. Ще започна с напомнянето на един факт, с което целя да въведа заседанието в първа точка от дневния ред. Продължете да четете Икоменистас – разкази от Централата

Илия, Илия, лама савахтани

Ще кажа на гробарите в Бела Слатина, да позавидят малко…

За първи път влязох в дома на Илия, когато бях на 18 и работех като сервитьор в Созопол. С рибаря ме запознаха братя Берови, те бяха негови стари семейни приятели, легенди съм слушал за едни други времена и обичаи. Продължете да четете Илия, Илия, лама савахтани

Давайте жить дружно

leopoldПомните ли котарака Леополд и неговия апел – ребята, давайте жить дружно? Като малък се дразнех на особения му стил на нарисуване, но днес си го спомням много отчетливо. Котаракът е от ония, дето винаги са доволни и щастливи. Мишките като типични мишки (не животните, а метафората) са все на терсене и всичко им пречи, срещал съм такива… Едно християнско анимационно филмче насред соцреализма беше това. Двамата гадняри не можеха да разберат какво им предлага Леополд. Те просто бяха друг разред и вид хора, те бяха обикновени мишки. Продължете да четете Давайте жить дружно

Кой кво ми е дал?

Тоя въпрос е много любим в Северозападна България, където пораснах. С него се изразява пълната независимост от всички, тоест аз съм постигнал всичко сам и от никого нищо не съм получил. Обаче е само обикновена пара под налягане, обикновеното тамошно перчене, нищо, че много народ си вярва, когато го изрича. Продължете да четете Кой кво ми е дал?

Да спрем коня

Нали това правят конспираторите – спират конете. Това не е някаква метафора, просто така ми дойде на простия акъл – че са ни качили на въртележката, на оная детската, с кончета, вихрогончета, еднорози и пегаси, яздим ги, въртят ни и се хилим безпросветно и глупашки. Продължете да четете Да спрем коня

Откровението е въпрос персонален

От малък пиша. Винаги съм си знаел, че писането ми е призванието. Да подредиш думичките една след друга така, че оня, дето чете, да му е интересно, си е занимание предизвикателно и дръзко. Обичам силните фрази, онези, които са премерени и удрят в точното място с необходимата сила. Харесва ми да размествам словореда. С разместен словоред (инверсия) беше и заглавието на Рей Бредбъри “Смъртта е занимание самотно”, което наблюдавах в библиотеката у дома през цялото си детство. И се чудех какво ли означават тия думи. Продължете да четете Откровението е въпрос персонален