Архив на категория: Николай Фенерски

Илия, Илия, лама савахтани

Ще кажа на гробарите в Бела Слатина, да позавидят малко…

За първи път влязох в дома на Илия, когато бях на 18 и работех като сервитьор в Созопол. С рибаря ме запознаха братя Берови, те бяха негови стари семейни приятели, легенди съм слушал за едни други времена и обичаи. Продължете да четете Илия, Илия, лама савахтани

Давайте жить дружно

leopoldПомните ли котарака Леополд и неговия апел – ребята, давайте жить дружно? Като малък се дразнех на особения му стил на нарисуване, но днес си го спомням много отчетливо. Котаракът е от ония, дето винаги са доволни и щастливи. Мишките като типични мишки (не животните, а метафората) са все на терсене и всичко им пречи, срещал съм такива… Едно християнско анимационно филмче насред соцреализма беше това. Двамата гадняри не можеха да разберат какво им предлага Леополд. Те просто бяха друг разред и вид хора, те бяха обикновени мишки. Продължете да четете Давайте жить дружно

Кой кво ми е дал?

Тоя въпрос е много любим в Северозападна България, където пораснах. С него се изразява пълната независимост от всички, тоест аз съм постигнал всичко сам и от никого нищо не съм получил. Обаче е само обикновена пара под налягане, обикновеното тамошно перчене, нищо, че много народ си вярва, когато го изрича. Продължете да четете Кой кво ми е дал?

Да спрем коня

Нали това правят конспираторите – спират конете. Това не е някаква метафора, просто така ми дойде на простия акъл – че са ни качили на въртележката, на оная детската, с кончета, вихрогончета, еднорози и пегаси, яздим ги, въртят ни и се хилим безпросветно и глупашки. Продължете да четете Да спрем коня

Откровението е въпрос персонален

От малък пиша. Винаги съм си знаел, че писането ми е призванието. Да подредиш думичките една след друга така, че оня, дето чете, да му е интересно, си е занимание предизвикателно и дръзко. Обичам силните фрази, онези, които са премерени и удрят в точното място с необходимата сила. Харесва ми да размествам словореда. С разместен словоред (инверсия) беше и заглавието на Рей Бредбъри “Смъртта е занимание самотно”, което наблюдавах в библиотеката у дома през цялото си детство. И се чудех какво ли означават тия думи. Продължете да четете Откровението е въпрос персонален

“Колко приятно е братя да живеят наедно”

Среща с ЖивотаЗапознах се с отец Владимир през лятото на 2015. Не знаех какво и кого да очаквам, на възрастни години хората вече трудно се сприятеляват и нямах никакви предварителни разсъдъци, просто така се получи, че от дума на дума с Милена разбрах, че ще бъдат по морето, а аз нали там бачкам и се срещнахме в Царево. Продължете да четете “Колко приятно е братя да живеят наедно”

Сенки на себе си

Понякога мачът завършва и със загуба. Виждал съм го. От един познат чух, че в еврейски език (не знам дали иврит, или идиш, или нещо друго) имало специална дума за лишена от съдържание душа, само черупка, опаковка, кух орех. Днес така ще говоря – един познат, едни познати. За да не навлизам в конкретика, от която после има нежелани ефекти. Продължете да четете Сенки на себе си

Не го мисли

Има една мода сега. Всякакви младежи, от всякакъв произход и с най-различни виждания искат да учат и се записват да учат специалността Психология. Аз, честно да ви кажа, от тая наука съм видял малко, попрочетох една – две книжки, колкото да разбера, че Фройд е морален престъпник, а Юнг – фантазьор и това ми стига. Психологията е добра в онази част, където изследва кое е полезно и кое не, тоест върви си по един чисто християнски път и стига до едни чисто християнски изводи. Продължете да четете Не го мисли

Даскалски прозрения 1

Сега ще ви разкажа нещо кратко. Не знам ще има ли 2, демек втора серия, може и да се появи, затова сложих 1.

Опитвам се да напиша от известно време една книга със заглавие “Даскал”. Имам вече 8 години опит и продължавам да влизам в клас все още и всеки работен ден се изправям пред децата. Това ми доставя удоволствие, наистина. През тези години изпитах какви ли не усещания, досада, мъка, разочарования, но днес вече стигнах до едно притихване. Продължете да четете Даскалски прозрения 1