Архив на категория: Николай Фенерски

Откровението е въпрос персонален

От малък пиша. Винаги съм си знаел, че писането ми е призванието. Да подредиш думичките една след друга така, че оня, дето чете, да му е интересно, си е занимание предизвикателно и дръзко. Обичам силните фрази, онези, които са премерени и удрят в точното място с необходимата сила. Харесва ми да размествам словореда. С разместен словоред (инверсия) беше и заглавието на Рей Бредбъри “Смъртта е занимание самотно”, което наблюдавах в библиотеката у дома през цялото си детство. И се чудех какво ли означават тия думи. Продължете да четете Откровението е въпрос персонален

“Колко приятно е братя да живеят наедно”

Среща с ЖивотаЗапознах се с отец Владимир през лятото на 2015. Не знаех какво и кого да очаквам, на възрастни години хората вече трудно се сприятеляват и нямах никакви предварителни разсъдъци, просто така се получи, че от дума на дума с Милена разбрах, че ще бъдат по морето, а аз нали там бачкам и се срещнахме в Царево. Продължете да четете “Колко приятно е братя да живеят наедно”

Сенки на себе си

Понякога мачът завършва и със загуба. Виждал съм го. От един познат чух, че в еврейски език (не знам дали иврит, или идиш, или нещо друго) имало специална дума за лишена от съдържание душа, само черупка, опаковка, кух орех. Днес така ще говоря – един познат, едни познати. За да не навлизам в конкретика, от която после има нежелани ефекти. Продължете да четете Сенки на себе си

Не го мисли

Има една мода сега. Всякакви младежи, от всякакъв произход и с най-различни виждания искат да учат и се записват да учат специалността Психология. Аз, честно да ви кажа, от тая наука съм видял малко, попрочетох една – две книжки, колкото да разбера, че Фройд е морален престъпник, а Юнг – фантазьор и това ми стига. Психологията е добра в онази част, където изследва кое е полезно и кое не, тоест върви си по един чисто християнски път и стига до едни чисто християнски изводи. Продължете да четете Не го мисли

Даскалски прозрения 1

Сега ще ви разкажа нещо кратко. Не знам ще има ли 2, демек втора серия, може и да се появи, затова сложих 1.

Опитвам се да напиша от известно време една книга със заглавие “Даскал”. Имам вече 8 години опит и продължавам да влизам в клас все още и всеки работен ден се изправям пред децата. Това ми доставя удоволствие, наистина. През тези години изпитах какви ли не усещания, досада, мъка, разочарования, но днес вече стигнах до едно притихване. Продължете да четете Даскалски прозрения 1

Да похарчиш таланта

tolstoy Ако отворите последните страници на Библията и книгата е от онова подробното издание с картите и разясненията в края, ще прочетете, че талантът е парична единица.

Този текст е продължение на оня за рокажиите “Ар ю реди”, дали сме готови, дали сме се простили с призраците от миналото… И може да прозвучи по същия начин, да бъде приет като едно такова бъркане с пръст в раната, но вече свикнах с нападения и обвинения, ролята на жертва ми е противна, а ролята на провокатор не е самоцелна. Мисля, че има нужда от това есе, поне мен този въпрос ме е вълнувал от години… Продължете да четете Да похарчиш таланта

36,8

Тази температура е много приятна. Това е температурата на здравото човешко тяло. А на първи януари 2016 в деня на Свети Василий сутринта температурата на въздуха на нашата планета в тези географски ширини, където е разположено моето тяло, е около минус 10 градуса. Цели 46,8 градуса разлика между тялото ми и този свят. Продължете да четете 36,8

Ар ю реди

Дедо Леми напусна тоя хубав свят наскоро и мнозина негови фенове се впуснаха да му честитят ада, да му свалят шапка и да го издигат още по-високо на идолопоклоническия си пиедестал. Голяма работа, умрял един човек. Всеки ден умират хора. Когато баба ти си отиде, никой не жали и не я поменава, понеже тя не е дрънкала на китара по стадионите, не се е наливала с уиски от сутрин до вечер, не са й избивали зъби по баровете и не се е чудила каква дрога да опита… А, забравих да се позаяждам – не е имала и две такива красиви тлъсти космати бенки на бузата. Няма шансове целокупното рокаджийско население да се разреве за нея. Продължете да четете Ар ю реди

Погнусата

Не, Жан-Пол Сартр не ми е от любимите писатели днес, беше преди много години, обаче после отпадна от класацията ми като мнозина други умници и нещастници. Но заглавието му приляга на това, което искам да ви разкажа.

Искам да ви разкажа за едно дете. Едно момиченце на 9 години. И не за да се похваля и да казвате после “браво” и “само така”, защото Господ знае дали съм добър баща и как се справям с това най-важно дело в живота си. А за да засвидетелства това момиченце пред вас за величието на православната вяра, за силата на молитвата. Чудесата за това служат. Продължете да четете Погнусата

Неделя преди Рождество 2015

Нали блог произлиза от weblog, тоест нещо като интернет дневник, та да разкажа за тоя изминал ден като в дневник, да ви е по-весела седмицата.

Отивам в събота на село Фазаново, което се намира недалече от Царево. Пътувам до Приморско на стоп, никога не чакам повече от десет минути, върви ми. После се качвам на колелото с двигателя, който му монтирах, и с тази тротинетка допърпорвам 16 километра до селото. Това се налага да го правя, понеже останах без книжка за един кратък период от време, но това е една друга срамна история. Продължете да четете Неделя преди Рождество 2015