Архив на категория: Милена Дойчева

Махленизиране IV. На кого ни оставяш?

„Свърши вече хубавото време“, както се пееше в една стара песен. За всеки уважаващ себе си зилот зимата е най-благодатният сезон. Особено ако е люта и студена като отминалата. Хората мрачни, свити, сгушени в дебели палта и якета. Не говорят един с друг. Гледат си само в краката, защото ледът ги привлича като магнит. Бързат да се приберат вкъщи непотрошени. Как да не се зарадваш? Но ето (както всичко приятно на този свят) и това отмина. И дойде отвратителната пролет с нейните топли лъчи и усмихнати лица. Зилотите мразим ухилени хора. Не обичаме никакви разкисвания. Трябва да си на студено, за да мислиш бодро. Добре че наближават избори, та все още може да се види някоя приятно свирепа физиономия. Пък и е пост. Кога да се озъбиш, ако не сега? Продължете да четете Махленизиране IV. На кого ни оставяш?

Свой сред чужди, чужд сред свои (2)

Най-после новогодишните празници свършиха. Не можете да си представите какво облекчение изпитвам. Зилотите мразим Нова година. Защо ли? Много просто – хората се радват. А един истински зилот никога не се радва. Освен това, има много фойерверки. Цялата нощ е окъпана в светлина. Ужас. Истински ужас за мрачните ревнители на „консервативното Православие“. Затова прекарах нощта затворена в стаята си, облечена с черна пижама, на загасена лампа и на изключен радиатор. (За да ми е студено, сякаш съм в братска Москва. Нали знаете – по дефиниция зилотите са русофили.) Търсих начин как да заглуша шума от пиратките. С тапи за уши не става – чува се. Затова надух до дупка „Нова генерация“. Хак да им е на комшиите и техните отвратителни бенгалски огньове и лигавата им АBBA. „…В тъмна земя без светлини, в тъмно море не търся нежност… Развей черен флаг, на който пише без думи: Мръсно ми е в душата ми!…“ За момент почувствах удовлетворение. Истински дарк… Така дойде новият ден… Продължете да четете Свой сред чужди, чужд сред свои (2)

Изкукване (1). Вълнени чорапи с инициали (II чифта)

111Ще ви споделя нещо много лично. Най-добре се чувствам сред куки. Усещам се защитена, спокойна, сигурна. Пет от тях са ми любими… Само да не си помислите, че ползвам жаргонната дума за полицай. Щото напоследък се навъдиха едни разбирачи на смисловите гнезда на думите, та за да не ме тълкуват произволно, имам предвид нещо съвсем тривиално – игли за плетене на чорапи (шиш мельо). Ще каже някой: „Що пък плетеш на куки, а не с обръч?“ Имам си и обръчи, но ги ползвам за други плетки – не е ваша работа! Продължете да четете Изкукване (1). Вълнени чорапи с инициали (II чифта)

Що е чавес нанайси феродо (1)

Мислех, че съм приключила с махленските текстове, но май нещата вървят към турска сапунка. Бързам да се оправдая, че не съм виновна. Просто има хора, за които древните ромеи, роми или както там са се наричали, добре са казали: „Чавес нанайси феродо“ (нямам представа как се изписва в оригинал). Наистина децата нямат спирачки! Визирам един от любимите си професори, дето не знае кога да спре. Никога не съм имала по-силно усещане за това какво е представлявала болшевишката пропаганда през 50-те години на миналия век от неговите текстове за Църквата. С последните два в „културния“ сайт с католически привкус малко попрекали. И хайде пак пред компютъра да се взирам в махленските му претенции. Продължете да четете Що е чавес нанайси феродо (1)

Елит и простолюдие (пардон, лаос)

Не мога да се отърва от мисълта, че българската църковна действителност все повече заприличва на семейство с тежки проблеми. Прибират се съпрузите изнервени от работа и още от първия поглед започват да се карат. С всичките му там придружаващи елементи – крясъци, обиди, чупене на чинии, тряскане на врати и т.н. А също и с даване на съседите за пример, че са по-свестни от нас. Накрая сядат на общата трапеза със сърдити физиономии. Не се поглеждат. Мълчат тежко. Децата се чудят къде да се скрият, за да не го отнесат и мислено заемат страната ту на единия, ту на другия родител. На следващия ден възрастните бързат за работа пак изнервени. После всичко се повтаря.

Продължете да четете Елит и простолюдие (пардон, лаос)

Махленизирането на българското богословстване III

Цитатите на една домакиня

 
imageНапоследък стана модерно да ми набиват по глупавата домакинска тенджера колко лоши са всички, които се съмняват в богопросветеността на избрания, утвърден и наречен за „Велик и Свят“ събор в Крит. Затова и такива „ревнители не по разум“ (като тоя шоп – мъжа ми) трябва да бъдат брутално разобличавани. И ако случайно посегнат да се защитят, наложително е да се обвинят в липса на любов и милост. И да им бъде приписан тежкият грях на осъждането. Пък после нека доказват имат ли сестра или не… Продължете да четете Махленизирането на българското богословстване III

Махленизирането на българското богословстване II

Из „Записките на една домакиня“

imageЗа свое оправдание ще кажа, че нямах намерение да пиша нов материал с това заглавие. На първия сложих цифричката „едно“ само заради шегата с един „колега“. После обаче бях ошамарена (в добрия, градивен смисъл на думата) от самата Мека на българската култура. Засрамих се, обещах си повече да не правя така и се заех с онова, което най-много ми прилича – домакинската работа. Беля си картофи в тая жега и подготвям вкусен гювеч с пилешко за вечеря. И си мисля: Всичко най-после тръгна добре. Аз преоткрих призванието си. Ще си шляпам тихо с боси крака в кухнята, а културните хора ще мислят вместо мен и ще попържат Синода, докато той се саморазпусне от срам. Хубаво нещо е демокрацията. Продължете да четете Махленизирането на българското богословстване II

Махленизирането на българското богословстване I

Понякога телевизията е възмутителна! Казвам ви го като човек, който е работил 15 години в медиите, близо 10 от които в телевизии. Няма да влизам в подробности от българския журналистически живот. Само ще се огранича да кажа, че с годините манипулациите стават все по-елементарни и все по-фанатични. Някои му викат хибридна война. Не знам какво точно е „хибридна“, но си е война като война. И се очаква драгият зрител да яде доматите с коловете.  Продължете да четете Махленизирането на българското богословстване I

За буквите и равнодушието

Искам да ви призная нещо. Официалното празнуване на 24 май ме отегчава от малка. Само като си представя, че пак наближава тази дата и ме обхващат песимистични чувства. Не бързайте да ме съдите. Просто така и не ми стана ясно знаят ли държавните ни мъже и жени, които ще се изтупат с новите си костюми пред паметника на светите братя Кирил и Методий, (както беше и едно време пред мавзолея) какво точно се празнува. Ако изслушате докрай скучните им речи, ще разберете, че идея си нямат. Едно време повтаряха като папагали, че „и ние сме дали нещо на света – на вси славяни книга да четат“. Сега речите са малко реиновирани (попреправени постарому), в стил „имаме съществен принос в развитието на европейската общност“. Навремето това беше „решителна крачка към дружбата със СССР“, а сега е „решителна крачка за равнопоставеност в ЕС“. Продължете да четете За буквите и равнодушието

Любов по сметка

342_original„Вчера аз се разпъвах с Христа, сега се прославям с Него; вчера умирах с Него, сега оживявам; вчера заедно се погребахме, сега възкръсваме заедно. Нека принесем дарове на Пострадалия за нас и Възкръсналия… Да принесем самите себе си – най-скъпоценното имане пред Бога и най-свойственото за Него.” Така говори в една прочута своя проповед великият свети Григорий Богослов. Той сякаш ни убеждава да приемем историята на Разпятието и Възкресението лично. И да я съпреживеем заедно с Христос. Само че как да стане това? Продължете да четете Любов по сметка