Архив на категория: Отец Владимир Дойчев

„…И се научиха на техните дела“

Толкова хубава и хуманна Конвенция, пък толкова прост народ – такава е тезата на управляващите и на медиите. Защото нашите медии са свободни, ако не ви е направило впечатление. И никога не промиват мозъци с опорните точки на управляващите (които и да са те, когато и да е това). Никога! Е, има си и някои изключения, ама те са като капка в морето на свободното слово. Продължете да четете „…И се научиха на техните дела“

За надеждата

Има нещо много трогателно в начина, по който българинът празнува Нова година. То стои зад голямото пиянство, зад многото бомбички и техния грохот. То е съвсем тихо и е в пожеланията, които си отправяме един към друг. Българинът подрежда в сърцето си и изважда от килерите на вътрешността си последните трошици надежда, за да ги даде на близките си. Събира ги внимателно с ръка, така че нито една от тях да не падне на земята и ги подава на тези, които обича. А те се радват, все едно са гладни птичета, измръзнали от зимата на световната безчувственост… Продължете да четете За надеждата

Постконфесионалният мол

Познайте къде бях днес? Не, не бях на гробища. Там бях вчера през целия ден. Не може пък само гробищни текстове да пиша. Идва Нова година – трябва да се появяват позитивни неща за четене. И изобщо – човек е нужно да ходи на позитивни места. Така ме посъветваха познати. Затова и отидох с тях на мол. Ще кажете, че не е кой знае какво. Кой не е ходил на мол?! Да си призная – за мен беше ново изживяване. Бил съм само два пъти. Единият – по послушание ме пратиха да участвам в телевизионно предаване срещу абортите. А другият – придружих жена ми до една оптика, където си беше поръчала нови очила с диоптри. Не бях обикалял така, както когато човек си търси например съставките за царска туршия на пазара на Красно село. Е, днес го направих с приятели, защото имах свободен ден… Продължете да четете Постконфесионалният мол

Кефът няма цена

11 Неделя след Неделя подир Въздвижение – на светите Праотци – Лука 14:16-24

Сигурно и вие знаете тази реплика „кефът няма цена“. Чух я за пръв път от един погребален агент. Тъкмо излизах от храма на Централни гробища след Опело. Две яки момчета качиха ковчега в катафалката и тя си замина. Не знам в каква посока… Към крематориума или към Царството Небесно… Така свършва всичко. Продължете да четете Кефът няма цена

Полет на кокошка

10 Неделя след Неделя подир Въздвижение – Лука 13:10-17

 

Има една молитва в Требника, която свещениците четат над схванат човек. В нея се казва: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, Който някога изцели схванатата от осемнадесет години жена! Смили се над този нещастен твой раб, който по волята на сатаната страда от същия недъг! Изцели го и го издигни, за да ходи прав и да издига молитвен поглед съм Твоя небесен престол и да възпява Твоето преславно име…“ Хубаво е казано, че излекуването ще донесе на човека възможност да гледа към небесния Божи престол. Представяте ли си какво мъчение е това? Човек да е прегърбен в продължение на осемнадесет години… Спомнете си какви сте били преди толкова време. Колко вода е изтекла оттогава. Колко случки, колко истории… Ден след ден прегърбен. Какво облекчение е само най-после да можеш да се изправиш и да погледнеш към небето… Продължете да четете Полет на кокошка

„Бездна бездна призовава…“

Владика Николай Велимирович има една много трогателна проповед, посветена на Църквата. В нея той ни припомня за това как Ной се спасил от потопа на здрав кораб. Така и ние, в потопа на безумие и грях, който ни залива, трябва да потърсим здрав плавателен съд. Здрав кораб с опитен екипаж и още по-опитен Капитан, Който да ни отведе в другия край на пътуването. Оплачете глупостта на тия, казва той, които твърдят, че отвъден бряг няма, които ви призовават на риболов покрай брега и приемете предизвикателството на това пътуване. Продължете да четете „Бездна бездна призовава…“

Никога не е късно да поставиш добро начало

На 2 декември 1998 г. се преселва при Господа великият румънски духовник и наставник на монаси и миряни архимандрит Клеопа (Илие). Ето някои бисерчета от огромната съкровищница на стареца.

„Само пътят на смирението е равен и тих и дава покой на душата в този век.“

***

„Гордостта бива два вида, а именно: гордост на нашата воля и гордост на ума. И гордостта на ума е много по-лоша от гордостта на волята.“ Продължете да четете Никога не е късно да поставиш добро начало

Някогашната Ниневия и сегашната България

Свети пророк Наум – 1 декември, Неделя на Йерихонския слепец

Като позавърших тази проповед я дадох на жена ми да я види. Може би рефлекс от миналото, когато аз бях млад репортер, а тя – редактор. Прочете я и въздъхна. Попитах: “Какво мислиш?” “Супер е, – отговаря ми – остава само да я защитиш в Богословски факултет.” “Защо пък в Богословския?” – недоразбрах. “Ми, защото – вика ми – никой друг няма да я разбере.” Не се предадох веднага. Казвам: “Виж колко стройно е написано. Всяко изречение следва от предишното.” “Без съмнение – подхвърли усмихнато. – Единственият проблем е, че никой няма да я прочете. Иначе, за хубаво – хубаво е, но каква полза…” Продължете да четете Някогашната Ниневия и сегашната България

Блажени плачещите

Беше на един голям празник. От тези дни, в които има толкова неща за вършене, че не усещаш кога е дошло време за Вечерня. Помня, че правех панихида на някакъв скоро починал човек. Предполагам си представяте картината – хората тъжни, държат свещи, вперили насълзен поглед в нещо, което не виждат, защото понякога мислите са по-силни от всички сетива… Изведнъж печалната картина придоби абсурден характер, за момент сякаш храмът заприлича на каубойски бар и вратата се отвори с летящ старт като в стар уестърн. Зад гърба ми се чу тропане и глас на възрастен човек, който многократно надвишаваше по сила моите опити да изпея стихирите на „Благословен еси, Господи…” Обикновено се старая да не обръщам внимание на такива неща, затова продължих с молитвата, но леко вдигнах децибелите, за да заглуша страничния шум. Дядото обаче никак не искаше да се предаде, тепърва щеше да се бори, за да стане център на внимание. Мина покрай мен, избута ме лекичко и с най-високия си глас започна да сочи един стол: „Ето тука искам да седна. Е тука, точно тука.” Достигна желаната цел, тежко се стовари върху нея и се развика на някаква жена да му купи свещи – еди-колко си броя по еди-колко си стотинки. От панихидата вече нищо не ставаше. Затова се обърнах към него и малко изнервено попитах: „Всичко това не можеше ли да стане по-тихо?” Дядото ме погледна смаяно и дори не ме удостои с отговор, а погледна към своята позната: „И тука ли се карат, бе? Значи и тука се карат… Как може такова нещо? А аз мислех, че поне тука мога да правя каквото искам.” След това си грабна бастуна и също толкова шумно, както и при влизането, излезе, почти изритвайки вратата с крак. Продължете да четете Блажени плачещите

Постна есен…

Обикновено казват, че есента е тъжна. Че е скръбен сезон… Но ето Бог тази година каква есен ни прати. Говореща… Сякаш Сам Той ни проповядва. Схванахте ли какво искаше да ни каже? Продължете да четете Постна есен…