Архив на категория: Отец Владимир Дойчев

Къде отиваш, Господи?

Защо идваш и накъде отиваш, Владико? Боя се като апостола и все пак дръзвам да питам: Kъде отиваш, Ти, Който си навсякъде и всичко изпълваш, а за Теб не се намери място дори в странноприемница? Къде отиваш, Ти, Който сътвори света, а в света няма място де глава да подслониш?

О, знам. Отиваш да откриеш на подивелия и самозабравил се в смъртта си човек какво е кротост и смирение. Какъв е смисълът на живота… Да му покажеш Себе Си! Продължете да четете Къде отиваш, Господи?

Магарето, на което пристига Христос

Имам един добър приятел – протойерей Николай. Ето, само си помислих за него и ми стана хубаво на душата. Въпреки че не сме се виждали много години, всеки ден се моля за него като за близък, а отдавнашната ни среща помня и до днес.

Беше късна есен. Животът ми вървеше на зле, бях зарязал университета, изоставил момичето си, нямах работа, не знаех какво да правя. Отбих се в близкия храм, просто защото вече нямаше къде да отида. С отец Николай се запознахме на изповед. Приближих се до попадналия пред очите ми духовник и му разказах за безпътицата си. Продължете да четете Магарето, на което пристига Христос

Урок по самоирония от древните отшелници

Веднъж в годината авва Геласий ходел на проповед в Антиохия. Много хора се събирали, за да го слушат. Един от братята го попитал:
– Отче, не те ли изкушава суетната слава при вида на такова множество народ около теб?
– Не, брат, – отговарял Геласий – мисля, че ако ме екзекутираха, щяха да се съберат повече хора…

*** Продължете да четете Урок по самоирония от древните отшелници

Кварталът на богатите

Понякога проповедта се напъхва сама в главата ти. Просто я преживяваш с ежедневието. И колкото и да не ти се говори и пише, няма начин да не я споделиш. И да я оставиш само за себе си. Човърка те отвътре някак. Така стана и днес. Събота. Едва ли вече ще е неочаквано, ако ви кажа, че трябваше да ходя на Малашевските гробища. Какво да се прави – животът на свещеника е тясно свързан със смъртта. И това е правилно, защото ако не я познава, как би могъл да бъде вестител и служител на Възкресението? Продължете да четете Кварталът на богатите

„…Все още съм жив…“

Писмо за „писмото“

 

Здравей, …

Пиша ти отново, за да ти кажа, че имам едно по-дълго писмо за теб – около 200 страници. Стана неочаквано и за мен. Сега искам да те поканя на среща с него така, както се уговарят близки.

Първата ми книга се казваше „Среща с Живота“. Надявам се, че съм успял с посредничеството. Втората озаглавих „Срещи със смъртта“. Вярвам, че не съм те уплашил. Но как би могъл да разбереш какво е Възкресението, какво е направил Христос за теб, ако не погледнеш смъртта във всичките й смисли. Мислех с това да приключа. Може би ти казах даже, че повече няма да пиша. Но все пак имах усещане за непълнота. Че не съм казал всичко, което исках да ти кажа. Че не съм ти прошепнал нещо, което е много важно. Така неусетно се появи „Писмо до близък“ – третата част от моите пастирски проповеди. Продължете да четете „…Все още съм жив…“

Докато все още боли

Празник е! Нали? Докато повечето все още сме съгласни, че Освобождението е повод за празнуване, има време да се запитаме нещо! Ние сега под робство ли сме? Можем да кажем важно като иудеите: „Никому не сме роби!” И пак бихме чули същия отговор: „Истина ви казвам, всякой, който прави грях, роб е на греха” (Иоан 8:33-34). А това е робство, несравнимо по-страшно от турското, защото води не до физическа, а до вечна погибел. И не плачем от това, не страдаме, не търсим помощ и избавление от него, а блаженстваме в робията… Продължете да четете Докато все още боли

За богоподобното тичане

Успение на св. ап. Иоан Богослов – 26 септември

Има една история от житието на св. ап. Иоан Богослов, която ме разплаква. Климент Александрийски разказва как веднъж любимият ученик на Господа отишъл на проповед в град Смирна. Там той се запознал с един юноша с изключително благородно и отзивчиво сърце. Апостолът видял в него голям потенциал и бащински го обикнал. Прибрал го при себе си, кръстил го и го поучавал. Но ето, че се наложило ап. Иоан да предприеме още едно от своите мисионерски пътувания и затова оставил момчето под грижите на местния епископ. За съжаление, духовникът се отнесъл пренебрежително към молбата на апостола. Юношата попаднал в общество на лениви, развратни и престъпни хора. Продължете да четете За богоподобното тичане

“В Рая неразпънати няма!”

Това е по-скоро тема за стихове. Неумел съм в римите. Предполагам, че съм твърде пораснал за тях. Остарях от ходене по гробове… Но все още успявам да я чуя… Великата проповедница есен… Когато косите побелеят, тя става любим сезон… Продължете да четете “В Рая неразпънати няма!”

Странниците от огледалния свят

Рождество Богородично – 8 септември

Повечето неща в живота имат поне още един план, отвъд този, който се вижда от пръв поглед. Например, влизаш да вечеряш в скъп ресторант. Обстановката е приятна, леко приглушена светлина, тиха музика… „Добър вечер, какво ще желаете?“ Усмивка. После поръчката ти отлита с крилете на малката, откъсната от кочанче бележка. И само след няколко метра полет прекосява границата между релаксиращото настроение и обичайното ежедневие. Какво необичайно може да има в една кухня, ще кажете, просто там готвят… Да, няма нищо… И все пак, аз виждам, знам, че там има едни хора, които и тази вечер не са със семейството си. И то срещу сума, несравнимо по-малка от тази, която ще оставиш в ресторанта. Там е и онази баба, която е успяла да си намери работа като миячка на чинии. И знаете ли, тя е доволна от това, че е изкарала нещо, защото пенсията не стига за лекарства или за шоколад на внучето… Ще се прибере пеш, понеже заведението затваря след последния трамвай. И докато върви в тъмното, ще си мисли, че нещата са се развили добре, защото готвачът й е сложил в найлоново пликче нещо от останалата храна… Е, освен ако шефът не е организирал нещата така, че остатъците от храната задължително да заминават за една свинеферма. Но съм сигурен, че дори и тогава има начин да свиеш нещо от това, което по право се пада на щастливите прасета… Ще кажете, че не навсякъде е така… На някои места хората са добре платени и доволни от работата си… А аз ще ви отговоря: Е да, наистина на някои места и хората са щастливи… bon appétit и запазете едно меню, за да прегледаме десертите. Продължете да четете Странниците от огледалния свят