Архив на категория: Отец Владимир Дойчев

На течение

Има нещо в честванията на 24 май, което още от малък ме е учудвало. На този ден всички говорят за книгата, като за някакъв идол, който изисква поклонение. Като за нещо самоочевидно добро. Нали помните – „книгата е прозорец към света“. А после следват ахкания и охкания колко добре е да четеш и какъв апокалипсис би настъпил с теб, ако не го правиш… И така всяка година! Продължете да четете На течение

Сълза за празника

Не, 24 май няма да бъде ден на веселие! Поне не скоро! Прекалено амбициозно е да се надяваме да бъде такъв. Затова е необходимо да разберем вътрешното му съдържание. Да вникнем в смисъла му! Да почетем светиите му… Защото политическите празнословия не са радост, всяко дете ще ви го каже! Продължете да четете Сълза за празника

Спагетени хора

Неделя привечер. Метрото. Вагонът ни – нито пълен, нито празен. Тоест, бяха заети само седящите места. Почти всички от млади мъже. Повечето от тях в такава поза, сякаш ги духа силен насрещен вятър и трябва да са с широко разтворени крака, за да устоят на течението. Срещу мен се протягаше на седалката високо момче, очевидно спортист. Поне така се разбираше от разговора му по телефона. Не, не съм го подслушвал. Стоях си прав до една дръжка и се опитвах да чета акатист. Не много успешно, защото младежът така крещеше в слушалката, че целият вагон беше съпричастен с проблемите му. А те не бяха малки. Участвал в мач и там изгонили нечестно негов съотборник. Неспортсменски го накарали да напусне. Вероятно в най-важния момент. Може ли такова нещо?! И т.н. Продължете да четете Спагетени хора

Да нарисуваш огледало

Преп. Пахомий Велики – 15 май

Има един епизод от житието на св. Пахомий Велики, който много ме вълнува. „Когато преподобният навършил двадесет години, бил взет във войската. По това време император Константин водел война. Пахомий със своите другари тръгнал на път. Привечер стигнали до град Еснa (в Египет). Тук били оставени под стража в сградата на тъмницата. Скоро дошли християни със запаси от хляб и всякакви храни и усърдно молели пътниците да подкрепят силите си. Когато след това Пахомий попитал защо тези хора се грижат за тях, без изобщо да ги познават – му отговорили, че те са християни и постъпват така заради своя Бог. Това оказало силно въздействие върху впечатлителната душа на Пахомий. Продължете да четете Да нарисуваш огледало

Тъжният парцел

Имам една дарба. Умея да провалям златни възможности. Да, знам, не е кой знае какво… Колко пъти ми казваха: “Не трябва да правиш нищо. Попаднал си на такова място във водовъртежа на живота, че той сам ще те изхвърли нагоре. Без прояви на идеализъм, без изблици на ненужна чест, без опити да оправиш света. Просто не прави нищо, не е сложно!” После обърквам всичко. И не без да искам. Съвсем преднамерено.  Продължете да четете Тъжният парцел

Портите на сърцето

Вход Господен и преподобна Мария Египетска

Псалмопевецът говори: „Подигнете, порти, горнището си… и ще влезе Царят на славата“ (Пс. 23:7,9). И ето, Църквата през тези дни ни представя Царя на славата, стоящ пред портите на Иерусалим. И ето, Църквата ни представя този Цар на славата, стоящ пред портите на нашите сърца и казва: „Подигнете, порти, горнището си… и ще влезе Царят на славата.“ И заедно с псалмопевеца пита: „Кой е тоя Цар на Славата?“ (Пс. 23:8,10) Това е същият Този, Който сътвори човека от земната пръст. И когато човекът съгреши, започна да го търси и каза: „Адаме, где си?“ (Бит. 3:9) И като видя, че Адам по собствена воля се отказа от благата на пресладкия Рай, Този Цар слезе на земята, за да го търси. Извърши дивни чудеса – възкреси мъртви, излекува болни, очисти бесновати. И когато не намери Адам тук, не се погнуси да слезе дори до ада, да разруши преградите и оковите на смъртта, за да може да измъкне затворения там човек. Защото много го беше обикнал…  Продължете да четете Портите на сърцето

Кой си Ти?

„…Измина много време, откакто свирих рокендрол… Измина много самотно, самотно, самотно, самотно, самотно време…“ Помните ли тази песен на Лед Цепелин? И да сте я забравили – не е фатално. Сетих се за нея през последните дни…

Наближи ли Страстната седмица и българският „културен“ живот се отчита с някое богохулство. Я „Последното изкушение на Христос“ ще покажат по телевизията, я някоя вулгарна театрална постановка ще излезе, я нещо друго. И тази година не прави изключение. Нещо повече – съблазните стават все по-изтънчени. Няма начин да не сте чули, защото ни проглушиха ушите. Оригиналната рок-опера „Исус Христос суперзвезда“ идва в България. С шест тира мюзикълът пътува към нас. НДК ще стане Бродуей и то не кога да е, а на Велики Четвъртък, Разпети Петък и Велика Събота. Рекламата на събитието е направо умилителна: „…В дните на председателството на ЕС, България ще може истински да преживее част от най-доброто изкуство създавано някога на Стария континент…“ Ако не се спомене председателството, както се казва, зрителят не би преживял истински катарзис. А такъв наистина се очаква да има. Защото вижте още какво пише: „…Христовата вяра ще стопли сърцата ни с музика, песни и танци в дните преди най-големият празник на Светото Възкресение!…“ (Оставям оригиналния правопис със сгрешения пълен член от сайта за закупуване на билети. За запетайки няма и да отварям дума.) Продължете да четете Кой си Ти?

Ще мине

„…Надминах убиеца Каин – и сам аз станах доброволен
убиец на своята съвест. И моята плът оживя.
Война неразумна повдигнах – аз, Твоят син най-недостоен
– война срещу своята съвест с лукавите мои дела…“

Днес на Повечерието се чете целият Велик покаен канон на св. Андрей Критски. Първата седмица на поста го четохме на части. После се изповядвахме. Молихме се! И днешният ден ще отмине, както и предишните… Всичко отминава като изядена и отопена със залък постна манджа. Но има нещо, което създава усещане за безсмислие… и тъга! Продължете да четете Ще мине

Да чуеш цветовете на черешите

Човек трябва да има периоди, в които поне да опита да затръшне вратата в лицето на речите и мислите на агресивното самолюбие. Защото те са преоблечени крадци, които не изнасят нищо от дома на душата, а внасят в него прашни кашони с погибелна празнота и непокаяние… Продължете да четете Да чуеш цветовете на черешите

За нашата жажда

2 Неделя на Великия пост – на свети Григорий Палама – Марк 2:1-12

 

Велик светилник е свети Григорий Палама. И Църквата премъдро, освен в деня на успението му (14 ноември), празнува паметта му и във Втората Неделя на Великия пост. За да ни подтикне към подвиг и да ни покаже чрез него още едно Тържество на Православието, победа на Живота над смъртта. Продължете да четете За нашата жажда