Архив на категория: Отец Владимир Дойчев

Демоде 2

Като написах първия текст ”Демоде”, нямах представа, че ще има продължение. Но понякога самият живот ти разказва поучителни истории, които няма как да не запишеш… Би било грехота… Продължете да четете Демоде 2

Демоде

Като оставиш зад гърба си шума на курортното градче и продължиш до края на главната улица, ще стигнеш до едни стълби. По-точно, пред тях има телескоп. Срещу лев или два може да погледаш отблизо морето. Така няма да ти се налага да слизаш по стръмните стъпала. Макар че… По-често съм виждал хора да падат, докато се качват нагоре, а не когато се опитват да вървят надолу… Продължете да четете Демоде

Тунелът

Сигурно сте чували за „тунела“, който някои, намиращи се на ръба на смъртта, виждат. Не знам дали реално изобщо съществува, но в София има негова реплика. Съвсем истинска. Формално се води подлез, но всъщност си е тунел. Единият му край започва, след като оставиш зад гърба си прашния център на града и стигнеш до предпоследната спирка на тролей 9. От другата страна са Централните гробища. Той е на толкова забутано място, че никога няма да влезеш в него, ако не ти се налага. Предполагам, че и с другия „тунел“ е така… Продължете да четете Тунелът

Къде са твоите череши?

Задушница

Една от най-болезнените характеристики на нашето време е почти пълната загуба на авторитети. Не казвам, че са изчезнали сервилността или угодничеството. О, съвсем не! Те ще съществуват до самия край на света. Изпитвал съм го и върху себе си. Усещал съм как едни и същи хора имат различно отношение, в зависимост от това в коя част на вълната си. Когато стигнеш до върха, се появяват странни и неочаквани ласкатели, които по мистериозен начин изчезват, когато слизаш надолу. Макар че, дори и тук, понякога наглостта измества обичайното лицемерие. И вече дори не си даваш труд да се подмазваш. Продължете да четете Къде са твоите череши?

Време за кърпене на души

Св. Пророк, Предтеча и Кръстител Господен Иоан

Когато говори за свети Иоан Предтеча, Господ казва на народа: „Какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра?“ (Мат. 11:7) Знаете ли какво е тръстика, люлеена от вятъра? При всеки полъх на света тя отива в някаква посока – наляво, надясно, насам, натам… Сега е модерно едно, после друго. Днес едно се смята за добро, утре – противоположното. Не много отдавна беше актуален комунизмът. Изглеждаше, че ще съществува винаги. И тогава повечето хора искаха да бъдат комунисти, защото натам духаше вятърът. После задуха в друга посока и дойде демокрацията. А тръстиката светкавично се наведе към нея. Мнозина комунисти за една нощ станаха демократи. Борци за класово равенство изведнъж заобичаха богатството. В една шеговита песен се казваше: „На нови хора вече викам братя.“ И това не предизвиква някаква вътрешна драма. Гъвкавите хора винаги имат оправдание. Някой ги е лъгал, но те внезапно прозират истината и започват да следват промяната. До другия вятър… Продължете да четете Време за кърпене на души

„И сърцето ви ще сияе като слънце“

Някои вярващи записвали това, на което ги поучавала великата подвижница на нашето време света София Клисурска. Благодарение на тях и ние можем да се докоснем до нейната мъдрост.

„Страхът Божий прави човека мъдър. А какво е страх Божий? Това не значи, че Бог за теб е страшен, а означава, че ти се боиш да огорчиш другия, да му навредиш, да се отнесеш с него несправедливо, да го осъдиш. Ето това е мъдрост. Търси първо нея, а нататък Бог ще те просвети какво да правиш“. Продължете да четете „И сърцето ви ще сияе като слънце“

Пътят към вкъщи

Слушах барабаненето на дъжда по чадъра и се опитвах да хвана ритъм. Сигурно се чудите дали не съм вече стар за това. Има неща, за които трябва да остарееш, за да ти се получат. Понякога, макар и рядко, думата „млад“ има негативно значение… Помните ли онази песен на The Beatles – „Help“: „Когато бях по-млад, много по-млад от днес, нямах нужда от ничия помощ, по никакъв начин. Но тези дни си отидоха, не съм толкова самоуверен. Сега разбирам, че съм променил начина си на мислене, отворил съм вратите. Помогни ми, ако можеш…“ Почти чувах Ринго в ударите на капките… Продължете да четете Пътят към вкъщи

За нашата разслабеност

4 Неделя след Пасха – на Разслабения (Иоан 5:1-15)

 

Христос Воскресе!
Евангелското четиво от тази неделя ни разказва за къпалнята Витезда и за един болен, който лежал в нея. Болен от 38 години. Само помислете: времето минава, минава… случват се хиляди неща, раждат се деца, растат, стават големи мъже и жени, на които на свой ред им се раждат деца. А той все така лежи, очаквайки нещо, което все не се случва – неговото изцеряване. Също както нашият народ, който като се отръска от атеистичния режим и от радост ли, от мъка ли, взе, че се поболя и досега все си боледува. Минават зими, лета, пролет идва и сменя нова зима, пък нашият народ все си е болен, все притиснат от сиромашията, все неразбран, все неповикан и което е по-лошо – все по-болен става. Увеличава се немотията, притискат те сметките, искаш да викнеш. Но към кого да викнеш? Кой ще се погрижи за осиромашалия български човек, за болния български народ?

Продължете да четете За нашата разслабеност

„Мир! Мир!“ А мир няма…

Мир! Мир! Хиляди пъти… Мир!… Сигурно за последните няколко години не съм чул тази дума толкова пъти, изричана от толкова много хора, колкото през последните няколко дни. И колкото повече се повтаряше, толкова по-враждебна ставаше ситуацията. Толкова по-висок ставаше тонът. Толкова по-заплашителна ставаше любовта към мира. Може би не случайно военният парад и общата молитва за мир бяха в един ден на един и същ булевард. Човек неволно си спомня възклицанието на пророк Иеремия: „Мир! Мир!“, а мир няма.“ Продължете да четете „Мир! Мир!“ А мир няма…

От нас, но не наши

Толкова приказки за любов се изприказваха през последните дни. Защо православните не обичат папата, защо не искат да се молят за мир с него… И защо изобщо са такива… нелюбовни… Е, „светият отец“ си замина. Но ето, докато темата е още пареща, Божият Промисъл представя пред очите ни ап. Иоан и неговия празник (8 май). Да, същият, когото наричат „апостола на любовта“, любимият ученик на Господ Иисус Христос. Този, който ни е оставил безсмъртните думи, че „Бог е любов“ (I Иоан 4:16). Продължете да четете От нас, но не наши