Архив на категория: Отец Владимир Дойчев

Проповед за Христовото Възкресение

Христос Воскресе!

 

4Христос Възкръсна и се разпръскват враговете Му, и бягат от лицето Му тия, които Го мразят. Христос Възкръсна и с ликуване се събират тия, които са Му приятели и не могат да се нарадват на светлината на лицето Му. Продължете да четете Проповед за Христовото Възкресение

Провинциално?!

3Лимасолският митрополит Атанасий в официално писмо до Синода на Кипърската църква, относно провеждането на предстоящия Всеправославен събор, преди време написа следното:
“…Напълно съм съгласен с първите три члена от текста, но от четвърти член нататък имам следните забележки:
Православната ни Църква, молеща се „за обединението на всички“ – вярвам, че тук се има предвид връщането на общението с всички онези, които са се откъснали от Православната църква, а именно – еретици и схизматици, – при условие че се отрекат от ереста си или схизмата и в покаяние, спазвайки наложените от Светите канони процедури, се причислят към Православната църква.
Православната Христова църква никога не е губила „единението във вярата и общението в Светия Дух“ и не възприема идеята за „връщане в единението“ с „вярващите в Христа“, тъй като смятам, че вече е в единение с всичките си чеда, получили Кръщение, както и с правилно изповядващите Христос – нещо, което липсва при еретиците и схизматиците, и затова се моли за тях да се възвърнат в Православието в покаяние…”  Продължете да четете Провинциално?!

Проповедта и поклонението пред Кръста

ikona s krystoveКогато става дума за правилно преподаване на Божието слово, проповедникът често се вижда притиснат от една дилема. От една страна (ако подходи честно) в сърцето му кристализира усещането за собствената немощ, а от друга е задължението на всеки християнин да бъде благовестник. Накрая в съзнанието изплуват думите на св. Григорий Богослов: „Ако имаш да кажеш нещо повече от мълчанието, кажи го.” Тези думи са много актуални за времето на поста, за времето, в което се готвим да покажем поклонението си пред Честния и Животворящ Кръст, на Който нашият Господ се разпъна за спасението на света. Продължете да четете Проповедта и поклонението пред Кръста

“Колко приятно е братя да живеят наедно”

Среща с ЖивотаЗапознах се с отец Владимир през лятото на 2015. Не знаех какво и кого да очаквам, на възрастни години хората вече трудно се сприятеляват и нямах никакви предварителни разсъдъци, просто така се получи, че от дума на дума с Милена разбрах, че ще бъдат по морето, а аз нали там бачкам и се срещнахме в Царево. Продължете да четете “Колко приятно е братя да живеят наедно”

За свети Серафим и за милостта

12592688_1700283496883767_471748328558255527_nИма една случка от юношеството на свети Серафим Соболев, която винаги ме е трогвала. По това време той все още се казвал Николай и учел в Семинарията. „Веднъж всички момчета от класа се събрали, за да изобличат своя съученик, крадеца М. – разказва архимандрит Пантелеймон Старицкий. – Председателят на събранието започнал от катедрата обвинителната реч. М., разбирайки накъде върви работата, веднага станал от мястото си и като минал през класа, седнал до Николай Соболев и навел глава. Николай започнал тихо да го утешава: „Нищо, нищо! Не се бой!“ Продължете да четете За свети Серафим и за милостта

Малките апостоли

15 Неделя след Неделя подир Въздвижение – на Закхея (Лука 19:1-10)

Когато стоиш по цял ден в храма можеш да се срещнеш с всякакви хора. Включително и с такива, при които всеки опит за катехизация се превръща в театър на абсурда. Например, влиза веднъж едно момче (по-скоро млад мъж) с интелигентен вид и някак притеснено попита:

– Случайно да имате светена вода?

Не се надяваше да има, но се чувстваше длъжен да провери.

– Разбира се, че има – отвърнах.

– Ех, че хубаво! – възкликна той. А на мен ми казаха, че само в „Света Петка“ има светена вода. Ей сега ще се върна.

И изчезна нанякъде. След малко се появи с една празна бутилка от минерална вода литър и половина. Даде ми я и каза:

– Бихте ли ми я напълнили? Продължете да четете Малките апостоли

Срещите при “Попа”

Свети Евтимий, патриарх Търновски – 20 януари

10933958_1561711287407656_4861388245787467778_nИма едно изречение, което често обичаме да повтаряме: дошли са последните времена, днешното време е оскъдняло откъм святост, любовта е започнала да изстива у мнозина. Ние, съвременните хора, много обичаме да предявяваме претенции към любовта – изстинала или не. Към любовта на другите… И рядко става дума, в мислите ни или в разговорите с другите, за собствената ни любов, за това какво излъчва тя… Има ли я, няма ли я… Един от белезите, по които това личи, е отношението ни към светците. Измежду тях като ярък светилник сияе светейшият патриарх Евтимий Търновски. Продължете да четете Срещите при “Попа”

Проповед като рецензия на книга

11235381_1678135425765241_3844239635576287468_nПреди време се опитах да напиша един откровен текст. Като го прочете, моят приятел Фенерски ме попита: “Отче, да не би да си чел книгата ми? (“1994″)” “Не, – казвам му – още не съм” – “Защото – допълни – звучи като нейна рецензия” … Помислих си: “Не е чудно!” Текстът ми беше за аустсайдерството на нашето поколение. И за това, че ние имаме само една тема – битките ни със света и раните, които носим от тях. Значи не е трудно да прозвучиш близко. И все пак, сега, когато прочетох книгата, ми се прииска да напиша нещо за нея…

Продължете да четете Проповед като рецензия на книга

Езерни

1

– Ама какво хубаво слънце е светнало днес! – каза ми една жена, която срещнах, докато се разхождах между двата храма на езерото.
– Хубаво… свети, ама не топли. – отвърнах…
А после ми дойде помисъл: Точно като днешното благочестие.
Свих се в якето заради студения вятър. Зима… Продължете да четете Езерни

За отровните болкоуспокояващи и Истинския Лекар

Има едно изречение, което се повтаря в повечето разговори, които водим със своите познати през последните години. Забелязали ли сте колко често си казваме един на друг, че светът около нас някак е станал ненормален, че хората наоколо стават все по-лоши?! Пропаднали политици, алчни концесионери, безмилостни началници, амбициозни колеги… Неверни любови, маршируващи страсти, танцуващи пороци, нахално блудство, претенциозно бездарие и още много… Нищо не е така, както беше някога, казваме… Ето такива най-често са боите, с които рисуваме картината на живота. И едновременно с това (колкото и парадоксално да изглежда), културната среда, която изграждаме, настоява да нарича себе си позитивна. „Положителното мислене” те дебне буквално от всеки ъгъл, за да шамароса печалните ти мисли и да те попита агресивно с начервените си устни: „Ти толерантен ли си?”. Чакай малко, към какво да съм толерантен? Що за шизофренна ситуация е тази, в която живеем? Хем да ме боли от нещо, хем да го одобрявам?! Да ми е тежко от греха, който ме заобикаля и да съм толерантен към него… Нашата сбъркана свобода прилича на луксозна къща с голям зелен двор. Всичко в нея е много хубаво, но недостатъкът й е, че има само една врата, която служи за вход, но не и за изход. Влезеш ли веднъж, няма излизане – можеш да се любуваш на градината само през прозореца, но никога отвън. Свободен си да харесваш греха, свободен си дори да го правиш, но не и да го отричаш. Това е единствената „морална” забрана.    Продължете да четете За отровните болкоуспокояващи и Истинския Лекар