Архив на категория: Отец Владимир Дойчев

На Милена

Сърцето ти е моят дом,
прибирам се премръзнал,
а в тебе грее слънце…

Сърцето ти е моят дом,
дрехите ми са мокри от сълзи,
переш ги и ми ги връщаш сухи…

Сърцето ти е моят дом,
обувките си свалям пред вратата,
а ти се смееш, че не мога да изцапам…

Сърцето ти е моят дом,
оплаквам ти се от световната безчувственост,
а ти ме галиш и обещаваш, че ще я набиеш…

Сърцето ти е моят дом,
бездарно крия, че съм гладен за утеха,
с очи ме храниш, като даваш да те гледам…

Сърцето ти е моят дом,
разпитвам колко още битки ми остават,
а ти постилаш обич и ме слагаш да си легна…

Сърцето ти е моят дом.
Не само дом, а антре към вечност,
докосвам те… и знам, че Раят съществува!

Пожелай си с мен

Хубаво е, че има Бъдни вечер. Минутите преди Срещата. Изпълнени с очакване… Може би с нетърпение… Иска ти се да минат по-бързо…

В този (макар и) кратък период можеш да преживееш много неща. Да си сериозен и да размислиш как да се представиш добре. Да се вдетениш и да разчиташ на Бащината милост на идващия Младенец. Да си пожелаеш нещо… Какво пък, един светец добре отбелязва, че Царят е благоразположен на рождения Си ден. А вие какво бихте си поискали? Внимавайте да не се изложим… Продължете да четете Пожелай си с мен

Ракът на греха и дъгата след дъжд

Кратък спомен за поученията на отец Ефрем Аризонски. Дано Бог му даде дръзновение и от небето да продължи да ни води към спасение. 

“Бъди внимателен с театъра, който се нарича свят. Защото дрипльовците и еснафите на неговата сцена се обличат в дрехи на царе и владици. Някои изглеждат дотолкова истински, че излъгват въображението на зрителите. Но, когато представлението свърши, маските падат и тогава всички се показват такива, каквито са всъщност!  Продължете да четете Ракът на греха и дъгата след дъжд

Кучето и празните тикви

Последните два дни ходих на гробища. Някой би казал: „Къде другаде да иде човек преди Хелоуин…“ Шегувам се. Никой не би казал така. По-скоро съм омръзнал на мнозина с това, че все говоря за смъртта. Ама няма как – такова ми е ежедневието. Понякога вземам попадията с мен, за да сме заедно, защото все нямам време да я изведа някъде другаде. И този път стана така. Продължете да четете Кучето и празните тикви

Изборите, на които не гласуваме

С нетърпение чакам да минат изборите и истерията около тях. Направо е жалко като гледаш колко енергия се губи за нещо, което няма да даде никакъв сериозен резултат. Това е проверено през годините и въпреки всичко – не ни се вярва. Знаете популярния израз „изборите не решават нищо“. Не защото са нагласени или нещо такова, а понеже трябва да се случат много по-рано и на съвсем друго място – не във въпросния неделен ден. Да кажем – в много други неделни дни. Когато свещеникът вдига Евангелието нависоко и казва: „Благословено е царството на Отца и Сина и Светия Дух…“ А и не само тогава. Продължете да четете Изборите, на които не гласуваме

Любов „до време“

Св. преп. Параскева – Петка Епиватска Търновска – 14 октомври

Съвременният свят много обича да говори за любов. Може би защото инстинктивно усеща, че тя се среща все по-рядко. Сигурно скоро ще я впишат в някаква „Червена книга“ на напълно изчезващите от живота на човека неща. По всичко личи… Дори и в най-обичайните житейски ситуации… Продължете да четете Любов „до време“

Създадени да летим

Имах един колега, за когото ми е приятно да си спомням. Няма да е грешка, ако го нарека приятел, макар че беше много по-голям и не сме били кой знае колко близки. Бях прохождащ репортер в телевизия, а той стар оператор, прекарал целия си живот в БНТ. При нас доработваше след пенсия. Падаше си малко чешит и повечето репортери не се разбираха с него. Аз обаче имам афинитет към такива хора и винаги, когато можех, избирах да ходя на снимки с него. Имахме си приказка. Външно изглеждаше резервиран и вятърничав, но всъщност изобщо не беше такъв. Говорехме си за Бога и той ме слушаше внимателно. Всяка дума влизаше в сърцето му. Сваляше си очилата и бършеше сълзите, които течаха като водопад от очите му. После се смееше, намигваше ми и казваше: „Пак ме разрева, сине…“ Чух, че се е преселил от този свят. Вярвам, че ще намери у Бога и милост, и още много възторжени поводи за умиление. Продължете да четете Създадени да летим

Точно до дванадесет

Лятото си тръгва като пенсиониран сервитьор. Бута вяло колелото си по пясъка и хвърля тъжен поглед към морето…

Върни се, имаме още да поръчваме. Парите не са проблем. Не сме дояли страсти. Не сме допили гордости. Не сме готови да пораснем. Продължете да четете Точно до дванадесет

Представяне на “Среща с Живота” и “Писмо до близък” във Варна

Представяне на книгите на свещеник Владимир Дойчев “Среща с Живота” и “Писмо до близък” по време на Седмицата на православната книга във Варна – 20.09.2019 г.

Видео: Соня Анкова

За едни други…

Видях го у друг. Тоест, виждал съм го у много други. Превръщането на думите в захарен памук. Розов и увит около пръчка. В устата ти е сладко, а в корема ти не влиза нищо. Казват, че онзи, който познава Бога, неминуемо трябва да се държи по начин, различен от останалите. Да осветлява всичко около себе си. Да прави въздуха по-чист. Помислих си: А ти щом знаеш, защо не си такъв? Чак после ми хрумна да се вгледам в себе си. Нима аз не съм същият? Говоря, а не изпълнявам. Подбивам цената на думите. И крада техния смисъл от бъдещите поколения. Продължете да четете За едни други…