12+

7351ff237d50c90af0449f7c1c024ce1Една от опорните точки, която мина през медийното пространство, беше колко много апостолите обичали инославните, говорели си с тях и така Църквата набъбнала от 12 души на много хора. Не били като сегашните „зилоти“, които използват некоректни думи като „еретици“, говорят грубо и фанатично и по този начин се стараят да разсипят постигнатото от Христовите ученици. Така ли е всъщност?

Реших на празника на светите апостоли да събера някои техни думи на едно място, пък всеки сам да решава в какво да вярва… Жив е Бог, Той ще остсъди! Продължете да четете 12+

Пролука от думи

13260264_1700532246875464_7810393861003471139_nБългарската църковна действителност страда от липса на думи… С това не искам да кажа, че няма умници, които приказват. О, не! През годините се нагледах на какво ли не – изтъкнати академици, които умело жонглират с трудно произносими фрази и други, които се представят за богослови, за да ги види светът и да ги похвали. Едни, които желаят да се прославят със сладкодумие и други, които искат да говорят мръсно, скрити зад анонимността на измислени имена. Видях болезнени амбиции, каквито, уверявам ви, не съм срещал дори в медиите. (А казваха, че журналистите са хора, готови на всичко за петте минути слава.) Чух надути егоцентрични изрази на каквито не можеш да се натъкнеш дори и сред най-пияната компания от началото на 90-те. Покрай ушите ми минаха много клишета, сякаш някъде в АОНСУ освен партийни говорители, са подготвяли и „духовни“ активисти. Продължете да четете Пролука от думи

Съборът в Крит – избран, утвърден и наречен…

Или недоуменията на Кирчо

 

Напоследък ме налегнаха едни недоумения… И нали затова са блоговете – да споделя.
***

wnd_57b336d3af8d07f7bbc66bde7e8464bdИма една опорна точка, която мнозина повтарят. Съборът в Крит бил Всеправославен, защото всички били поканени и подписали проектодокументите в Шамбези. Пък, че не дошли на съборните заседания, си било тяхна работа. Може и така да е. Само недоумявам защо тогава същите тези хора се подиграваха с архим. Дионисий и неговата неслучила се хиротония. Той беше ли наречен за епископ – беше. Що за двоен стандарт тогава? Или може би най-добре е да казваме, че съборът в Крит е избран, утвърден и наречен за Велик, Свят и Всеправославен. Така и ще остане в историята… Продължете да четете Съборът в Крит – избран, утвърден и наречен…

Икоменистас – разкази от Централата

– Скъпи дрогари, дрогарки и… комунисти, – започна Председателят на Отделаecumenism – пардон, икуменисти, днес не е ден като другите, днеска е ден – балосиемамата! Обичам глупавите шегички, ще ми простите. Знаете, че протокол от днешното ни месечно заседание ще бъде внесен и в канцеларията на Главния, където той ще потвърди решенията ни по традиция. Моля ви да бъдем по-конструктивни. Ще започна с напомнянето на един факт, с което целя да въведа заседанието в първа точка от дневния ред. Продължете да четете Икоменистас – разкази от Централата

Илия, Илия, лама савахтани

Ще кажа на гробарите в Бела Слатина, да позавидят малко…

За първи път влязох в дома на Илия, когато бях на 18 и работех като сервитьор в Созопол. С рибаря ме запознаха братя Берови, те бяха негови стари семейни приятели, легенди съм слушал за едни други времена и обичаи. Продължете да четете Илия, Илия, лама савахтани

Махленизирането на българското богословстване I

Понякога телевизията е възмутителна! Казвам ви го като човек, който е работил 15 години в медиите, близо 10 от които в телевизии. Няма да влизам в подробности от българския журналистически живот. Само ще се огранича да кажа, че с годините манипулациите стават все по-елементарни и все по-фанатични. Някои му викат хибридна война. Не знам какво точно е „хибридна“, но си е война като война. И се очаква драгият зрител да яде доматите с коловете.  Продължете да четете Махленизирането на българското богословстване I

За изядените книги и песните на бръмбарите

Има една странна история, която съм чувал в Западна България. Става дума за няколко овчари, които пасели wolf-and-sheepстадото си по поляните около селото, в което живеели. Един следобед, след като свършили с пладнуването (обедната лежачка), овцете се събрали около пастирите и им казали: „Писна ни да пасем на тия ливади, искаме да се разходим в гората, искаме да не ни спирате да се опознаем с вълците, стига вече разделения…“ А след това запели: „All you need is love.“ (“Всичко, от което имаш нужда е любов”.) Ще кажете, че си измислям. Ама аз тая история съм я чувал от селяни, които и не подозират кои са The Beatles. Тоест, няма как да си измислят такова нещо. Продължете да четете За изядените книги и песните на бръмбарите

Алелейлела прайд

13453441_10206531820841532_443748276_oИма една история, която не ми излиза от ума. Сигурно знаете, че Малашевските гробища в столицата са доста големи. Новите парцели са на единия край, а църквата – на другия. Делят ги може би 3-4 километра. И така, веднъж след едно Опело човекът от погребалната агенция заразпитва опечалените как искат да стигнат до гроба – пеш или с автомобили. Почти винаги в такива случаи започва една тиха агитация в полза на колите… Кой знае защо го правят, дали от грижа за и без това обременените “клиенти” или за да се “свърши по-бързо работа”. Важното е, че най-често прогресът побеждава традицията и хората се разпръсват към автомобилите си. Аз пък се насочих към катафалката, защото нали нямам кола… Тя е стар бял микробус. Каросерията му е празна. Там слагат ковчега с покойния. Отпред се качват двама гробари. До тях, настъпвайки расото си, се натиках и аз. И траурната колона потегли… Продължете да четете Алелейлела прайд

За нещата, които ни скандализират

7 Неделя след Пасха – на Светите Отци от Първия Вселенски Събор (Иоан 17:1-13)

 
12961558_216176045414526_1093728054074438679_nХрамовете, в които служа, се намират в нещо като парк. Те стоят в двата края на едно езеро. В непосредствена близост до тях няма кой знае колко блокове, а само няколко къщи. На мен това много ми харесва, защото не са такива църкви, на които можеш да се натъкнеш и да влезеш случайно. Например, да слезеш от автобуса и те да се окажат пред очите ти. Или пък да минеш покрай тях, докато отиваш до магазина и да си кажеш: „А, защо да не се отбия до църквата и да запаля свещ.“ Напротив, трябва да преминеш през моста или да обиколиш езерото, за да стигнеш до „Св. Наум Охридски“, например. И все пак, дори и няколкото къщички могат да създадат проблеми… Продължете да четете За нещата, които ни скандализират

Давайте жить дружно

leopoldПомните ли котарака Леополд и неговия апел – ребята, давайте жить дружно? Като малък се дразнех на особения му стил на нарисуване, но днес си го спомням много отчетливо. Котаракът е от ония, дето винаги са доволни и щастливи. Мишките като типични мишки (не животните, а метафората) са все на терсене и всичко им пречи, срещал съм такива… Едно християнско анимационно филмче насред соцреализма беше това. Двамата гадняри не можеха да разберат какво им предлага Леополд. Те просто бяха друг разред и вид хора, те бяха обикновени мишки. Продължете да четете Давайте жить дружно