„…И се научиха на техните дела“

Толкова хубава и хуманна Конвенция, пък толкова прост народ – такава е тезата на управляващите и на медиите. Защото нашите медии са свободни, ако не ви е направило впечатление. И никога не промиват мозъци с опорните точки на управляващите (които и да са те, когато и да е това). Никога! Е, има си и някои изключения, ама те са като капка в морето на свободното слово. Продължете да четете „…И се научиха на техните дела“

Изпити по целомъдрие

В днешното, оскъдно на духовни авторитети време, имаме огромна нужда от светиите, така че да не изгубим правилната посока. Затова подбрахме няколко парченца мъдрост от словата на преподобния Паисий Светогорец, за да ни послужат за утеха. Или както би казал самият старец – „за събуждане на добро безпокойство“. Продължете да четете Изпити по целомъдрие

Истанбулската конвенция като събрание в Крит – вододели

Удивително е колко много си приличат по характер двете събития и показателно е кои хора наричаха (и продължават да го правят) събранието в Крит с лъжливото определение “велик и свят събор” и днес по същия начин ни обясняват колко безобидна е конвенцията и как ние се плашим от сянката си. Едни и същи хора са това. Продължете да четете Истанбулската конвенция като събрание в Крит – вододели

Обиталище Божие

Житие на св. Сава Сръбски – 12 януари

 

Св. Сава и неговият баща св. Симеон Мироточиви са най-ярките светила на Сръбската Църква. Йеромонах Дометиан – ученик на светителя пише в началото на неговото житие: „Не нещо измислено предлагам тук за похвала на великия Сава, а самата истина. Ние се опасяваме да оскърбим истината заради похвалите и ще се смятаме за блажени, ако съумеем да изложим това, което наистина е било, а похвали Ангелски и Божествени, му се въздават на небесата и нашият нечист ум няма сили да ги изрече”. Продължете да четете Обиталище Божие

С едното око…

Най-после! Откога я чакам! Като чух, че така наречената Истанбулска конвенция идва, за да стане факт и в България, не можах да си намеря място от вълнение. Толкова дълго ревах от щастие, че мъжът ми помисли, че изпадам в истеричен пристъп и аха да ми удари шамар, за да ме върне в реалността… Но не го направи той. Отрезви ме споменът за един отвратителен виц. Продължете да четете С едното око…

Поборник за истината

Из житието на свети Филип, митрополит Московски и на цяла Русия Чудотворец (9 януари)

От руската история е известно, че цар Иван Василиевич Грозни, отчасти по справедливи, отчасти по несправедливи причини, загубил доверие в приближените си боляри. Затова учредил особена телохранителна стража от т.нар. опричници, които облякъл по татарски. Той заграбил богати територии, които направил подчинени пряко и само на неговата власт, за да може да издържа телохранителите си, и през пръсти гледал на техните безчинства. А, което е най-лошо, със сляпо доверие приемал от тях всякакви доноси.  Продължете да четете Поборник за истината

За надеждата

Има нещо много трогателно в начина, по който българинът празнува Нова година. То стои зад голямото пиянство, зад многото бомбички и техния грохот. То е съвсем тихо и е в пожеланията, които си отправяме един към друг. Българинът подрежда в сърцето си и изважда от килерите на вътрешността си последните трошици надежда, за да ги даде на близките си. Събира ги внимателно с ръка, така че нито една от тях да не падне на земята и ги подава на тези, които обича. А те се радват, все едно са гладни птичета, измръзнали от зимата на световната безчувственост… Продължете да четете За надеждата