Света Гора – април 2018

Понякога човек няма думи. Не му се говори, защото е усетил нещо велико. И остава едно само леко притеснение, че това чувство ще избледнее след седмица-две. И на негово място отново ще дойде всичко онова старо и досадно…

Ако имаше как да се запази! Ако хората в света живеехме така, че да усещаме и тук това същото нещо!

Хей там отзад на снимката е манастирът Ставроникита, в който се поклонихме на мозаечната икона на свети Николай.

Поклонихме се и на Портаитиса в Ивирон. И отново на образите на Христос, Богородица и светиите в Ксенофонт, Дохиар, Зограф, Великата Лавра, Кутлумуш.

105 г. от успението на преп. Варсануфий Оптински (1/14 април)

На 1/14 април се чества един от великите Оптински старци, просияли в края на ХІХ и началото на ХХ век – преподобният Варсануфий.

Той се родил на 5 юли 1845 г. със светско име Павел Иванович Плиханков. Пътят му към манастира бил дълъг и нелек, прекарал в света 46 години, т.е. по-голямата част от живота си. Кадетски корпус, военна служба, блестяща кариера. Възможност за придобиване на всички земни блага. И… отказ от всичко. Колегите и познатите по никакъв начин не можели да разберат що за „дефект” има в стройния и красив полковник, целият облик на когото излъчвал някакво удивително вътрешно благородство. Не иска да се жени, балове и обеди с покани, както и други светски развлечения, избягвал. На театър – случвало се да ходи, но и това изоставил. Продължете да четете 105 г. от успението на преп. Варсануфий Оптински (1/14 април)

Възкресение – въпреки нас и за нас

1397722865_9В тази държава постоянно някой на някого се кара. Управляващите се карат на опозицията. Опозицията се кара на управляващите. Когато някой политик изпадне зад борда започва да ни се сърди, че не сме разбрали неговата мисия, и че не го заслужаваме. Началниците по цялата йерархическа стълбица се карат на подчинените си. Карат ни се в магазина. Разправяме се с някой джигит докато шофираме. Някой непрекъснато се блъска и крещи, за да си осигури по-добро място в претъпкания градски транспорт. Накрая изнервени се скарваме вкъщи. А на тези, на които това не им стига, остава прекрасната възможност за анонимни заяждания в интернет… Продължете да четете Възкресение – въпреки нас и за нас