За разстоянието между земята и небето

Свети апостоли Петър и Павел – 29 юни

„…Ти, Който Единствен знаеш какво е в сърцата, прие техните страдания и смърт за нещо повече от всяко всеплодие“. – така се обръща към Господа кондакът на светите първовърховни апостоли Петър и Павел. Велико изречение, което явява затруднението на проповедника. Какво да разкажа за любовта на тези, в чиито сърца не мога да надникна? Още повече, че за мен представлява затруднение да „видя“ дори собствения си вътрешен живот. И как да похваля тези, чиито усилия са зачетени за повече от който и да е друг плод на света? Нима не съм заплашен от това думите ми да се окажат празни приказки на човек, който не е очевидец на станалото, но обича да се опиянява от собствения си говор? Дистанцията между тези, които пребивават във вечния живот и любовта на Бога – и нас, които живеем в посредствеността на последните, лишени от топлина времена, изглежда съкрушаваща. Те там, а ние тук – отдалечени не толкова по място, колкото по чистотата на сърцата. Продължете да четете За разстоянието между земята и небето

Нудизъм

Вървим си ние — баща и петгодишен син — по плажа. Ужким нормален български плаж, но без всякакво предупреждение навлизаме в зона на нудизъм (без никакви знаци и «регулировка»). Обзема ме и срам, и яд, и недоумение какво да сторя — детето ми няма още пет годинки. Веднага обръщам и — назад! Но детското любопитство е неизбежно.

— Тате, защо тези чичковци и лелички са голи?

Замислям се как да му кажа простичката истина, че те просто нямат срам.

— Ами… мислят си, че така са като животните — естествени. Ти виждал ли си крава с дрехи?

— А ние защо сме с бански?

— Погледни мама, тя е покрила онези части от тялото, от които само животните не се срамуват.

— Защо?

— Защото и мама, и аз, и вие, принадлежим на една древна култура и цивилизация…

Леле това откъде ми дойде!?

— Какво е древна?… култура? Цили… ви… ?

Няма как, хванал съм се на хорото.

— Древен, това е нещо, което го има от много, много отдавна. Култура е умението на хората да живеят като човеци, а не като животни. А цивилизацията е особено развита и висока култура.

— А тези, голите хора, защо искат да са като животни?

Започва да става горещо.

— Ти наистина много питаш! Те вярват, че някога, много отдавна, са били животни и че после са станали хора, затова не ги е срам да ходят като животни — нали са от едно семейство.

— А нас защо ни е срам?

Силата на разума се изчерпва и се ражда поезията, която е много по-близо до философията и богословието.

— Срамът е като дрехата, миличък. За какво е дрехата — за да пази тялото от студ, вятър, от нахални очи… Срамът пък пази душата от раните, които хората без срам си причиняват едни на други, пази я и от нахални очи, и от зли езици… Защото нито нахалните очи, нито злите езици са естествени; затова имаме нужда от нещо «не естествено», а направено от човешки ръце, като дрехата. За да ни пази. И културата, и цивилизацията са затова — да ни пазят: от животните и от нас самите.

— А тях не ги ли е страх от рани и от лошите очи?…

— Може би. Но те навярно не мислят за това. Както кравите не мислят защо на хората им трябват дрехи…

Още преди този разговор на таткото му бе направило впечатление, че из «облечената» част на плажа почти не се чуваше западна реч. И тъкмо се чудеше, защо на такова хубаво място няма гости от чужбина, когато двамата неочаквано навлязоха в «съблечената» част, породила този разговор: там се чу и немска, и английска, че и някаква друга, скандинавска сякаш, реч…

Да се почувстваш жалък

Не знам за вас, братлета, но аз се сещам за два такива случая. Със сигурност е имало и повече в живота ми, но вече почвам да губя памет и спомени, така че всеки опит да хвана нещо в мрежите си е оправдан. Затова ще ви ги разкажа тия двете истории, а вие ако искате, не им обръщайте внимание. В края на краищата няма смисъл да ми се сърдите за изгубеното време, толкова много други неща ви затръкват времето и бездруго.

Продължете да четете Да се почувстваш жалък

„Тази Гора ще се нарича Моя градина“

Житие на преподобния наш отец Петър Атонски – 12 юни

 

Св. Петър Атонски живял през втората половина на VІІ век и първата на VІІІ век. Родил се в Цариград. Бил схоластик (в тогавашното значение на думата – човек, изучил законите и мъдър изяснител на трудните места от писанията ). Заедно с това имал и чин на пълководец, и понеже бил изкусен и опитен във военното дело, царят многократно го изпращал на война. В един от тези военни походи в пределите на велика Сирия, лежаща на границите на Вавилон и Финикия, по Божие допущение се случило така, че Петър претърпял пълно поражение. Той бил пленен заедно с много войни, и варварите го отвели в Самар, силна арабска крепост, намираща се на брега на р. Ефрат. Те оковали пленника с тежки вериги и го хвърлили в смрадна тъмница, под засилена охрана, забранявайки всякакъв достъп до него и лишавайки го от каквото и да било утешение (това се случило през 667 г., по време на царуването на император Теофил, когато агаряните завладели Амория Фригийска, отвели много пленници в Сирия. Тогава пострадали и прочутите 42-ма Аморийски мъченици – 6 март). Продължете да четете „Тази Гора ще се нарича Моя градина“

Митове и легенди за простолюдието

Преп. Висарион Чудотворец Египетски – 6 юни

 

Случи ми се преди години да пътувам няколко часа с един мастит църковен критик и морален стожер на обществото. Водехме в колата… духовен разговор. От мен да запомните – ако не познавате добре събеседника си, не започвайте сериозни разговори с него по време на дълъг път. Говорете си за нещо по-леко, но не и за вярата. Продължете да четете Митове и легенди за простолюдието

За добрата лудост

1 Неделя след Петдесетница – на Всички Светии (Мат 10:32-33,37-38; 19:27-30)

Много ми е мъчно, че днес хората рядко четат жития на светии. Те изиграха (а и до днес играят) огромна роля в живота ми, защото са източник на вяра и надежда. Когато човек чете за светците разбира, че написаното в Евангелието е вярно. Че евангелската история продължава и Христос наистина е с нас и ще бъде с нас до свършека на света. Че Светият Дух променя човека и го прави великолепен. Продължете да четете За добрата лудост