„…Все още съм жив…“

Писмо за „писмото“

 

Здравей, …

Пиша ти отново, за да ти кажа, че имам едно по-дълго писмо за теб – около 200 страници. Стана неочаквано и за мен. Сега искам да те поканя на среща с него така, както се уговарят близки.

Първата ми книга се казваше „Среща с Живота“. Надявам се, че съм успял с посредничеството. Втората озаглавих „Срещи със смъртта“. Вярвам, че не съм те уплашил. Но как би могъл да разбереш какво е Възкресението, какво е направил Христос за теб, ако не погледнеш смъртта във всичките й смисли. Мислех с това да приключа. Може би ти казах даже, че повече няма да пиша. Но все пак имах усещане за непълнота. Че не съм казал всичко, което исках да ти кажа. Че не съм ти прошепнал нещо, което е много важно. Така неусетно се появи „Писмо до близък“ – третата част от моите пастирски проповеди. Продължете да четете „…Все още съм жив…“

Докато все още боли

Празник е! Нали? Докато повечето все още сме съгласни, че Освобождението е повод за празнуване, има време да се запитаме нещо! Ние сега под робство ли сме? Можем да кажем важно като иудеите: „Никому не сме роби!” И пак бихме чули същия отговор: „Истина ви казвам, всякой, който прави грях, роб е на греха” (Иоан 8:33-34). А това е робство, несравнимо по-страшно от турското, защото води не до физическа, а до вечна погибел. И не плачем от това, не страдаме, не търсим помощ и избавление от него, а блаженстваме в робията… Продължете да четете Докато все още боли