Архив за етитет: Милена Дойчева

Махленизиране IV. На кого ни оставяш?

„Свърши вече хубавото време“, както се пееше в една стара песен. За всеки уважаващ себе си зилот зимата е най-благодатният сезон. Особено ако е люта и студена като отминалата. Хората мрачни, свити, сгушени в дебели палта и якета. Не говорят един с друг. Гледат си само в краката, защото ледът ги привлича като магнит. Бързат да се приберат вкъщи непотрошени. Как да не се зарадваш? Но ето (както всичко приятно на този свят) и това отмина. И дойде отвратителната пролет с нейните топли лъчи и усмихнати лица. Зилотите мразим ухилени хора. Не обичаме никакви разкисвания. Трябва да си на студено, за да мислиш бодро. Добре че наближават избори, та все още може да се види някоя приятно свирепа физиономия. Пък и е пост. Кога да се озъбиш, ако не сега? Продължете да четете Махленизиране IV. На кого ни оставяш?

Свой сред чужди, чужд сред свои (2)

Най-после новогодишните празници свършиха. Не можете да си представите какво облекчение изпитвам. Зилотите мразим Нова година. Защо ли? Много просто – хората се радват. А един истински зилот никога не се радва. Освен това, има много фойерверки. Цялата нощ е окъпана в светлина. Ужас. Истински ужас за мрачните ревнители на „консервативното Православие“. Затова прекарах нощта затворена в стаята си, облечена с черна пижама, на загасена лампа и на изключен радиатор. (За да ми е студено, сякаш съм в братска Москва. Нали знаете – по дефиниция зилотите са русофили.) Търсих начин как да заглуша шума от пиратките. С тапи за уши не става – чува се. Затова надух до дупка „Нова генерация“. Хак да им е на комшиите и техните отвратителни бенгалски огньове и лигавата им АBBA. „…В тъмна земя без светлини, в тъмно море не търся нежност… Развей черен флаг, на който пише без думи: Мръсно ми е в душата ми!…“ За момент почувствах удовлетворение. Истински дарк… Така дойде новият ден… Продължете да четете Свой сред чужди, чужд сред свои (2)