Архив за етитет: проповед

Кефът няма цена

11 Неделя след Неделя подир Въздвижение – на светите Праотци – Лука 14:16-24

Сигурно и вие знаете тази реплика „кефът няма цена“. Чух я за пръв път от един погребален агент. Тъкмо излизах от храма на Централни гробища след Опело. Две яки момчета качиха ковчега в катафалката и тя си замина. Не знам в каква посока… Към крематориума или към Царството Небесно… Така свършва всичко. Продължете да четете Кефът няма цена

Полет на кокошка

10 Неделя след Неделя подир Въздвижение – Лука 13:10-17

 

Има една молитва в Требника, която свещениците четат над схванат човек. В нея се казва: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, Който някога изцели схванатата от осемнадесет години жена! Смили се над този нещастен твой раб, който по волята на сатаната страда от същия недъг! Изцели го и го издигни, за да ходи прав и да издига молитвен поглед съм Твоя небесен престол и да възпява Твоето преславно име…“ Хубаво е казано, че излекуването ще донесе на човека възможност да гледа към небесния Божи престол. Представяте ли си какво мъчение е това? Човек да е прегърбен в продължение на осемнадесет години… Спомнете си какви сте били преди толкова време. Колко вода е изтекла оттогава. Колко случки, колко истории… Ден след ден прегърбен. Какво облекчение е само най-после да можеш да се изправиш и да погледнеш към небето… Продължете да четете Полет на кокошка

„Бездна бездна призовава…“

Владика Николай Велимирович има една много трогателна проповед, посветена на Църквата. В нея той ни припомня за това как Ной се спасил от потопа на здрав кораб. Така и ние, в потопа на безумие и грях, който ни залива, трябва да потърсим здрав плавателен съд. Здрав кораб с опитен екипаж и още по-опитен Капитан, Който да ни отведе в другия край на пътуването. Оплачете глупостта на тия, казва той, които твърдят, че отвъден бряг няма, които ви призовават на риболов покрай брега и приемете предизвикателството на това пътуване. Продължете да четете „Бездна бездна призовава…“

Някогашната Ниневия и сегашната България

Свети пророк Наум – 1 декември, Неделя на Йерихонския слепец

Като позавърших тази проповед я дадох на жена ми да я види. Може би рефлекс от миналото, когато аз бях млад репортер, а тя – редактор. Прочете я и въздъхна. Попитах: “Какво мислиш?” “Супер е, – отговаря ми – остава само да я защитиш в Богословски факултет.” “Защо пък в Богословския?” – недоразбрах. “Ми, защото – вика ми – никой друг няма да я разбере.” Не се предадох веднага. Казвам: “Виж колко стройно е написано. Всяко изречение следва от предишното.” “Без съмнение – подхвърли усмихнато. – Единственият проблем е, че никой няма да я прочете. Иначе, за хубаво – хубаво е, но каква полза…” Продължете да четете Някогашната Ниневия и сегашната България

Глътка свеж въздух

Има един много интересен случай от живота на свети Атанасий Атонски (5 юли). Веднъж, докато строял своята Велика лавра, настъпил голям глад. Един по един неговите работници, събратя, монаси, ученици започнали да си тръгват от строежа, докато накрая останал сам. И понеже наистина нямало какво да се яде, самият свети Атанасий оставил строежа и тръгнал към Карея. Продължете да четете Глътка свеж въздух