Архив за етитет: проповед

Някогашната Ниневия и сегашната България

Свети пророк Наум – 1 декември, Неделя на Йерихонския слепец

Като позавърших тази проповед я дадох на жена ми да я види. Може би рефлекс от миналото, когато аз бях млад репортер, а тя – редактор. Прочете я и въздъхна. Попитах: “Какво мислиш?” “Супер е, – отговаря ми – остава само да я защитиш в Богословски факултет.” “Защо пък в Богословския?” – недоразбрах. “Ми, защото – вика ми – никой друг няма да я разбере.” Не се предадох веднага. Казвам: “Виж колко стройно е написано. Всяко изречение следва от предишното.” “Без съмнение – подхвърли усмихнато. – Единственият проблем е, че никой няма да я прочете. Иначе, за хубаво – хубаво е, но каква полза…” Продължете да четете Някогашната Ниневия и сегашната България

Глътка свеж въздух

Има един много интересен случай от живота на свети Атанасий Атонски (5 юли). Веднъж, докато строял своята Велика лавра, настъпил голям глад. Един по един неговите работници, събратя, монаси, ученици започнали да си тръгват от строежа, докато накрая останал сам. И понеже наистина нямало какво да се яде, самият свети Атанасий оставил строежа и тръгнал към Карея. Продължете да четете Глътка свеж въздух

За християнската радост

3 Неделя след Пасха – на св. Мироносици (Марк 15:43-16:8)

Христос Воскресе!

Ако човек впери поглед в образите на жените-мироносици, лесно ще чуе и думите на Възкръсналия Господ: „Радвайте се!“ (Мат. 28:9) Думи, отправени не само към тези жени, но и към всички нас. Ние като християни би трябвало да се чувстваме обречени на тази радост. Би трябвало тя да е наша постоянна спътница. И разбира се, тогава, когато празнуваме Христовото Възкресение, сърцата ни са изпълнени с радост, с благоговение, с трепет. Но, струва ми се, че често тази радост е по-скоро емоционална, отколкото духовна. Нощта на Възкресението минава. Изтъркулват се още един, два, три дни и скърбите на живота ни нападат отново. Казваме си: „Ето, животът продължава.“ Радостта си отива и ние чакаме следващата година, когато отново да си кажем „Христос Воскресе“ и тази надежда за вечността отново да погостува временно в нашия живот, а след това пак да отстъпи на скърбите и ежедневието. Продължете да четете За християнската радост

Малките апостоли

15 Неделя след Неделя подир Въздвижение – на Закхея (Лука 19:1-10)

Когато стоиш по цял ден в храма можеш да се срещнеш с всякакви хора. Включително и с такива, при които всеки опит за катехизация се превръща в театър на абсурда. Например, влиза веднъж едно момче (по-скоро млад мъж) с интелигентен вид и някак притеснено попита:

– Случайно да имате светена вода?

Не се надяваше да има, но се чувстваше длъжен да провери.

– Разбира се, че има – отвърнах.

– Ех, че хубаво! – възкликна той. А на мен ми казаха, че само в „Света Петка“ има светена вода. Ей сега ще се върна.

И изчезна нанякъде. След малко се появи с една празна бутилка от минерална вода литър и половина. Даде ми я и каза:

– Бихте ли ми я напълнили? Продължете да четете Малките апостоли