Архив за етитет: Свещеник Владимир Дойчев

За разстоянието между земята и небето

Свети апостоли Петър и Павел – 29 юни

„…Ти, Който Единствен знаеш какво е в сърцата, прие техните страдания и смърт за нещо повече от всяко всеплодие“. – така се обръща към Господа кондакът на светите първовърховни апостоли Петър и Павел. Велико изречение, което явява затруднението на проповедника. Какво да разкажа за любовта на тези, в чиито сърца не мога да надникна? Още повече, че за мен представлява затруднение да „видя“ дори собствения си вътрешен живот. И как да похваля тези, чиито усилия са зачетени за повече от който и да е друг плод на света? Нима не съм заплашен от това думите ми да се окажат празни приказки на човек, който не е очевидец на станалото, но обича да се опиянява от собствения си говор? Дистанцията между тези, които пребивават във вечния живот и любовта на Бога – и нас, които живеем в посредствеността на последните, лишени от топлина времена, изглежда съкрушаваща. Те там, а ние тук – отдалечени не толкова по място, колкото по чистотата на сърцата. Продължете да четете За разстоянието между земята и небето

„Тази Гора ще се нарича Моя градина“

Житие на преподобния наш отец Петър Атонски – 12 юни

 

Св. Петър Атонски живял през втората половина на VІІ век и първата на VІІІ век. Родил се в Цариград. Бил схоластик (в тогавашното значение на думата – човек, изучил законите и мъдър изяснител на трудните места от писанията ). Заедно с това имал и чин на пълководец, и понеже бил изкусен и опитен във военното дело, царят многократно го изпращал на война. В един от тези военни походи в пределите на велика Сирия, лежаща на границите на Вавилон и Финикия, по Божие допущение се случило така, че Петър претърпял пълно поражение. Той бил пленен заедно с много войни, и варварите го отвели в Самар, силна арабска крепост, намираща се на брега на р. Ефрат. Те оковали пленника с тежки вериги и го хвърлили в смрадна тъмница, под засилена охрана, забранявайки всякакъв достъп до него и лишавайки го от каквото и да било утешение (това се случило през 667 г., по време на царуването на император Теофил, когато агаряните завладели Амория Фригийска, отвели много пленници в Сирия. Тогава пострадали и прочутите 42-ма Аморийски мъченици – 6 март). Продължете да четете „Тази Гора ще се нарича Моя градина“

Митове и легенди за простолюдието

Преп. Висарион Чудотворец Египетски – 6 юни

 

Случи ми се преди години да пътувам няколко часа с един мастит църковен критик и морален стожер на обществото. Водехме в колата… духовен разговор. От мен да запомните – ако не познавате добре събеседника си, не започвайте сериозни разговори с него по време на дълъг път. Говорете си за нещо по-леко, но не и за вярата. Продължете да четете Митове и легенди за простолюдието

За добрата лудост

1 Неделя след Петдесетница – на Всички Светии (Мат 10:32-33,37-38; 19:27-30)

Много ми е мъчно, че днес хората рядко четат жития на светии. Те изиграха (а и до днес играят) огромна роля в живота ми, защото са източник на вяра и надежда. Когато човек чете за светците разбира, че написаното в Евангелието е вярно. Че евангелската история продължава и Христос наистина е с нас и ще бъде с нас до свършека на света. Че Светият Дух променя човека и го прави великолепен. Продължете да четете За добрата лудост

Очистената душа

8 Неделя след Пасха – Петдесетница (Иоан 7:37-52; 8:12)

Има нещо характерно за съвременния човек – той все повече се отдалечава от другия. Все повече губи истинско разбиране за другия. Не говоря само за съпричастността към проблемите на ближния. За това, че той може да е болен, беден или уморен… Нито за съпричастността към радостите му. А за неспособността на съвременния човек да води диалог с другия. С кой друг ли? С който и да е друг. Затова и нашето време е толкова самотно. Времето на самотниците. Макар и да живеем в „глобално село“, макар и да имаме facebook и skype, макар и да живеем в милионни градове… Въпреки всичко сме толкова сами… Продължете да четете Очистената душа

Черешова Задушница

В света, в който живеем, почти не е останало място за смъртта. Вижте за какви работи си говорим – най-напред и най-много за забавления. Но още и за телефони, за коли, за бизнес планове, за най-различни светски перспективи, за пари, за власт, за успехи… Но никога за смъртта. Сякаш че живеем в едно време, в което смъртта не съществува. Сякаш че днес хората не умират… Продължете да четете Черешова Задушница

На течение

Има нещо в честванията на 24 май, което още от малък ме е учудвало. На този ден всички говорят за книгата, като за някакъв идол, който изисква поклонение. Като за нещо самоочевидно добро. Нали помните – „книгата е прозорец към света“. А после следват ахкания и охкания колко добре е да четеш и какъв апокалипсис би настъпил с теб, ако не го правиш… И така всяка година! Продължете да четете На течение

Сълза за празника

Не, 24 май няма да бъде ден на веселие! Поне не скоро! Прекалено амбициозно е да се надяваме да бъде такъв. Затова е необходимо да разберем вътрешното му съдържание. Да вникнем в смисъла му! Да почетем светиите му… Защото политическите празнословия не са радост, всяко дете ще ви го каже! Продължете да четете Сълза за празника

Спагетени хора

Неделя привечер. Метрото. Вагонът ни – нито пълен, нито празен. Тоест, бяха заети само седящите места. Почти всички от млади мъже. Повечето от тях в такава поза, сякаш ги духа силен насрещен вятър и трябва да са с широко разтворени крака, за да устоят на течението. Срещу мен се протягаше на седалката високо момче, очевидно спортист. Поне така се разбираше от разговора му по телефона. Не, не съм го подслушвал. Стоях си прав до една дръжка и се опитвах да чета акатист. Не много успешно, защото младежът така крещеше в слушалката, че целият вагон беше съпричастен с проблемите му. А те не бяха малки. Участвал в мач и там изгонили нечестно негов съотборник. Неспортсменски го накарали да напусне. Вероятно в най-важния момент. Може ли такова нещо?! И т.н. Продължете да четете Спагетени хора

Да нарисуваш огледало

Преп. Пахомий Велики – 15 май

Има един епизод от житието на св. Пахомий Велики, който много ме вълнува. „Когато преподобният навършил двадесет години, бил взет във войската. По това време император Константин водел война. Пахомий със своите другари тръгнал на път. Привечер стигнали до град Еснa (в Египет). Тук били оставени под стража в сградата на тъмницата. Скоро дошли християни със запаси от хляб и всякакви храни и усърдно молели пътниците да подкрепят силите си. Когато след това Пахомий попитал защо тези хора се грижат за тях, без изобщо да ги познават – му отговорили, че те са християни и постъпват така заради своя Бог. Това оказало силно въздействие върху впечатлителната душа на Пахомий. Продължете да четете Да нарисуваш огледало