Архив за етитет: Свещеник Владимир Дойчев

Да чуеш цветовете на черешите

Човек трябва да има периоди, в които поне да опита да затръшне вратата в лицето на речите и мислите на агресивното самолюбие. Защото те са преоблечени крадци, които не изнасят нищо от дома на душата, а внасят в него прашни кашони с погибелна празнота и непокаяние… Продължете да четете Да чуеш цветовете на черешите

За нашата жажда

2 Неделя на Великия пост – на свети Григорий Палама – Марк 2:1-12

 

Велик светилник е свети Григорий Палама. И Църквата премъдро, освен в деня на успението му (14 ноември), празнува паметта му и във Втората Неделя на Великия пост. За да ни подтикне към подвиг и да ни покаже чрез него още едно Тържество на Православието, победа на Живота над смъртта. Продължете да четете За нашата жажда

Докато все още боли

Празник е! Нали? Докато повечето все още сме съгласни, че Освобождението е повод за празнуване, има време да се запитаме нещо! Ние сега под робство ли сме? Можем да кажем важно като иудеите: „Никому не сме роби!” И пак бихме чули същия отговор: „Истина ви казвам, всякой, който прави грях, роб е на греха” (Иоан 8:33-34). А това е робство, несравнимо по-страшно от турското, защото води не до физическа, а до вечна погибел. И не плачем от това, не страдаме, не търсим помощ и избавление от него, а блаженстваме в робията… Продължете да четете Докато все още боли

„Експертите“ като безгласни риби

Тези дни си спомних една история, която ми разказа мой познат ортопед. Случило се преди години, в онова време, в което бяха на мода силните момчета. Едно такова юначе с огромни бицепси и дебел врат попаднало със счупена ръка при приятеля ми. Докато го преглеждал, докторът се постарал да разсее своя пациент от болката, затова го попитал какво работи. Якото момче погледнало ядовито и тихо изръмжало: „Аз съм специалист!“ Продължете да четете „Експертите“ като безгласни риби

Алелейлела прайд

13453441_10206531820841532_443748276_oИма една история, която не ми излиза от ума. Сигурно знаете, че Малашевските гробища в столицата са доста големи. Новите парцели са на единия край, а църквата – на другия. Делят ги може би 2-3 километра. И така, веднъж след едно Опело човекът от погребалната агенция заразпитва опечалените как искат да стигнат до гроба – пеш или с автомобили. Почти винаги в такива случаи започва тиха агитация в полза на колите… Кой знае защо го правят – дали от грижа за и без това обременените „клиенти“ или за да се „свърши по-бързо работа“. Важното е, че най-често прогресът побеждава традицията и хората се разпръсват към автомобилите си. Аз пък се насочих към катафалката, защото нали нямам кола… Тя е стар бял микробус. Каросерията му е празна. Там слагат ковчега с покойния. Отпред се качват двама гробари. До тях, настъпвайки расото си, се натиках и аз. И траурната колона потегли… Продължете да четете Алелейлела прайд

Да видиш Рая с телескоп

Ако живеехме само преди един век, бих започнал този текст така: Кой не би заплакал, братя, за оскъдняването на благочестието в наше време? Само че днес такива въпроси не вълнуват почти никого. Отговорът му се е загубил някъде по пътя към „светлото бъдеще“. А и кой плаче днес за греховете си?… Затова ще започна по друг начин: елементарната липса на човешка нормалност, която много често се среща в нашата „православност“, е стряскаща. Но понеже ние не се плашим, ситуацията става още по-страшна. Продължете да четете Да видиш Рая с телескоп

Първите плодове на лошото дърво

Някога умниците на този свят съветвали светите мъченици да принесат наужким жертва на идолите, за да спасят живота си. Но Божиите угодници знаели, че “наужким” не съществува. Че не може да се поклониш на измислен бог и да останеш християнин. Това е вечният избор, пред който мнозина стоят и днес. Продължете да четете Първите плодове на лошото дърво

За фарисейския щам и за съвършенството на сълзите

Неделя на Митаря и Фарисея – Лука 18:10-14

 

Какво стана с фарисея ли? Онзи, дето се хвалеше колко е благочестив и благодареше, че не е като митаря? Ами нищо – жив и здрав си е! Шества си през историята и като в някакъв нискобюджетен фантастичен филм се преселва в различен гостоприемник – от човек в човек. Мутира с времето като щам на грип и става все по-резистентен към духовни антибиотици. Въпреки новозаветната епоха, той все така, както и преди, не разбира как се придобива благодатта. И дори няма намерение да я търси. Защото си мисли, че е неин носител по презумпция. Продължете да четете За фарисейския щам и за съвършенството на сълзите

„…И се научиха на техните дела“

Толкова хубава и хуманна Конвенция, пък толкова прост народ – такава е тезата на управляващите и на медиите. Защото нашите медии са свободни, ако не ви е направило впечатление. И никога не промиват мозъци с опорните точки на управляващите (които и да са те, когато и да е това). Никога! Е, има си и някои изключения, ама те са като капка в морето на свободното слово. Продължете да четете „…И се научиха на техните дела“

За надеждата

Има нещо много трогателно в начина, по който българинът празнува Нова година. То стои зад голямото пиянство, зад многото бомбички и техния грохот. То е съвсем тихо и е в пожеланията, които си отправяме един към друг. Българинът подрежда в сърцето си и изважда от килерите на вътрешността си последните трошици надежда, за да ги даде на близките си. Събира ги внимателно с ръка, така че нито една от тях да не падне на земята и ги подава на тези, които обича. А те се радват, все едно са гладни птичета, измръзнали от зимата на световната безчувственост… Продължете да четете За надеждата