Глътка свеж въздух

Има един много интересен случай от живота на свети Атанасий Атонски (5 юли). Веднъж,

Диверсанти с шалчета

Когато у едно човешко същество душата потъмнее, вътре на нейно място се настанява демон,

Бездумие

- Защо плачеш? Мислех, че големите не плачат, особено пък на филми за войната... - Плача

Билет за вечен живот

„...Един пролетен следобед Нектарий бе посетен от един богослов, който някога беше негов ученик

Мъгла

Някъде към края на ноември или началото на декември на езерото пада мъгла. И с малки изключения не се вдига до пролетта. Така у хората, които идват рядко, се появява известно раздвояване. Лятното цъкане с език: „Брей, вие тук живеете като в Рая!“, се превръща в: „Абе, вие тук как не развивате депресии?“. Понякога мъглата е толкова гъста, че не можеш да видиш нищо дори на 5 метра от теб. Сутрините приличат на декор от филм за крал Артур и храбрите рицари от кръглата маса. Крачиш, а наоколо никой. Само натрапващото се смущение защо още не чуваш стъпките на коня на сър Ланселот. Continue reading

36,8

Тази температура е много приятна. Това е температурата на здравото човешко тяло. А на първи януари 2016 в деня на Свети Василий сутринта температурата на въздуха на нашата планета в тези географски ширини, където е разположено моето тяло, е около минус 10 градуса. Цели 46,8 градуса разлика между тялото ми и този свят. Continue reading

Проповед за свети Серафим Саровски

Преподобни Серафим Саровски – 2 януари / 19 юли

Когато за пръв път прочетох житието на свети Серафим, бях просто едно объркано квартално келешче. За разлика от много мои връстници, все още нямах представа накъде точно искам да се развие животът ми. Тогава нямаше много духовни книги. Или ако е имало, те са се разпространявали в ограничена среда. До мен беше достигнало само едно Евангелие от апостол Лука – благодарение, разбира се, на някакви протестанти, които веднага след избухването на така наречената демокрация, бяха усетили, че никой няма да пречи на делото им и раздаваха книги из цяла София. Така непостижимият Божий Промисъл използва духовните лъжци, за да посее първите семена на истината в сърцето ми. Никога не съм харесвал протестантството. Дори и тогава, когато за пръв път прочетох Евангелието, разбрах, че ако човек вземе насериозно тази Книга, няма да се държи и да говори като тези хора. Както и да е – това е друга тема. Continue reading

Нестопени снежинки

Посрещането на Нова година винаги е изпълнено с толкова много надежда, сякаш че един цикъл от живота ни е свършил. И ние малко уморено можем да вдигнем чаши и да си пожелаем идващата година да бъде по-добра, по-мирна, по-сполучлива, по-плодородна… Това е мило. Но едва ли ще бъде вярно. Или поне не за всички. Какво биха могли да решат няколко часа и каква ще е тази магия, която сякаш с вълшебна пръчка, благодарение на биенето на часовника, ще промени живота ни? И въпреки всичко човек се надява, че ще изиграе едно Дунавско хоро и кой знае, може би този път ще стане. Най-после болката ще намалее, а проблемите ще се стопят. Continue reading

Бум-бум

Спомням си миналата година по същото време две деца, които се разхождаха около езерото и хвърляха пиратки. Никъде не отиваха. Просто така си обикаляха из парка и бум-бум… Хвърляха бомбичките и оставяха малки облачета пушек след себе си. Нямаха посока или цел. Вероятно се бяха нарадвали на гърмежите. Но понеже си бяха купили повече пиратки, нямаше как – трябваше да ги хвърлят. Минаваха от време на време покрай тях разни жени и им викаха: „Хулигани, не ви ли е срам!“ А те не обръщаха никакво внимание – продължаваха да хвърлят след себе си пиратки… Continue reading

Ар ю реди

Дедо Леми напусна тоя хубав свят наскоро и мнозина негови фенове се впуснаха да му честитят ада, да му свалят шапка и да го издигат още по-високо на идолопоклоническия си пиедестал. Голяма работа, умрял един човек. Всеки ден умират хора. Когато баба ти си отиде, никой не жали и не я поменава, понеже тя не е дрънкала на китара по стадионите, не се е наливала с уиски от сутрин до вечер, не са й избивали зъби по баровете и не се е чудила каква дрога да опита… А, забравих да се позаяждам – не е имала и две такива красиви тлъсти космати бенки на бузата. Няма шансове целокупното рокаджийско население да се разреве за нея. Continue reading

Нефилтрирани „тайни“

Ще споделя нещо, рискувайки да получа укорителен поглед от най-любимия си човек. А когато обичаш някого, правиш възможното да не го разочароваш. Знам обаче, че моят дядо поп ще ми прости. Той винаги ми прощава. А и не само на мен…

Има „тайни“, които ги знаят само посветен кръг от хора. Обикновено най-близките. Е, след Бога, от попадията по-близък на свещеника няма. Та, знам аз едни „тайни“, които не се разказват на всеослушание. Не е прилично. Това са „срамни тайни“. Поне така мисли моят дядо поп. Някои от тях са ми споделени от него в момент, когато се е чувствал уморен от хорски претенции, за други съм се досетила сама, макар да ми ги е спестил или пък съм станала личен свидетел, заради обстоятелства, които ще спомена малко по-надолу. Обаче, аз съм и бивш журналист. Някак отвътре ми идва да не се самоцензурирам постоянно. А и журналист „тайна“ не пази. Обикновено гледам на нещата почти темерутски, като страничен наблюдател. Изказът ми не винаги е напудрен, но целта ми не е да нагрубя някого. Напротив. Пишещият е попивателна на въздуха около себе си. Понякога го филтрира (ако цели определен ефект), друг път оставя „отровата“, за да вкусите от горчивината й и да не се мине само той да е нагазил до колене в… Ама да не ви занимавам с журналистически тарикатлъци при разказването на истории. Continue reading

Нашият вътрешен Ирод

В Евангелието се разказва за това, че съвсем скоро след раждането на Богомладенеца светът започнал да Го преследва. Още с първия си дъх Христос тръгнал по Своя път към изкупителната Голгота. Ирод Го намразил и пожелал да Го погуби. Много често същото се повтаря и вътре в нас. Ние пуснахме Христос в сърцата си на Рождество, пожелахме си да се превърнем в пещера, в която Той да се възцари. Но често това става само за малко. Христовите правила предстои да се срещнат с вътрешния ни Ирод – нашия егоизъм, който има известна власт над територията на живота ни. И той започва да мами, както Ирод лъжел халдейските мъдреци: „Като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня” (Мат. 2:8). Егоизмът ни не иска да Му се поклони. Не иска да загуби властта си. Страхува се. И тъй като няма силата да погуби Самия Христос, започва страшна сеч над нашите сърдечни младенци – мислите и чувствата ни. Всички тях той се опитва да подчини на онова, което е смърт, което е тленно – богатства, власт, земни удоволствия, претенции, дрехи, украшения, самолюбие, високоумие, суета… Continue reading

Погнусата

Не, Жан-Пол Сартр не ми е от любимите писатели днес, беше преди много години, обаче после отпадна от класацията ми като мнозина други умници и нещастници. Но заглавието му приляга на това, което искам да ви разкажа.

Искам да ви разкажа за едно дете. Едно момиченце на 9 години. И не за да се похваля и да казвате после „браво“ и „само така“, защото Господ знае дали съм добър баща и как се справям с това най-важно дело в живота си. А за да засвидетелства това момиченце пред вас за величието на православната вяра, за силата на молитвата. Чудесата за това служат. Continue reading

Старата странноприемница…

Светът все повече заприличва на странноприемница. Нали помните онова клише, че той е кръчма и всички трябва да седнем на една маса? Почти се е изпълнило. И странноприемницата почти се е обърнала на кръчма. Е, не всички маси са съединени, но пиянският дух владее над повечето от тях. Разнообразен в своя размазан поглед. Тук има всичко: хитри кръчмари, които успяват да припечелят от купонджийското настроение на останалите, което предварително сами са създали; хулигани, които се бият, стиснали в ръце парчета от бутилки; дремещи в алкохолен сън върху някой ръб на маса; леки жени и леки мъже с амбиции за власт и пари; оркестър с глупава музика; сервитьори, които с галантна чупка в кръста си чакат бакшиша, който е смисъл на живота им; гирлянди, панделки, елхи… Но най-вече – умници. Никога досега в старата странноприемница не е имало толкова умници. Те стоят загледани в нищото, подпрели глава върху ръцете си. А нови роденовци ги изобразяват като мислители. Те разбират от всичко – от политика, икономика, култура, философия, религия… Сготвили са един грамаден духовен гювеч. Приели са всичко, за да отхвърлят всичко. Искат да оцветят с нещастието си всички гирлянди и да ги направят тъмносиви, та да няма дори и спомен от празника, който сами се готвят да празнуват. Continue reading

"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)