Нудизъм

Вървим си ние — баща и петгодишен син — по плажа. Ужким нормален български

За добрата лудост

1 Неделя след Петдесетница – на Всички Светии (Мат 10:32-33,37-38; 19:27-30) Много ми е мъчно,

Очистената душа

8 Неделя след Пасха – Петдесетница (Иоан 7:37-52; 8:12) Има нещо характерно за съвременния човек

На течение

Има нещо в честванията на 24 май, което още от малък ме е учудвало.

Сълза за празника

Не, 24 май няма да бъде ден на веселие! Поне не скоро! Прекалено амбициозно

Спагетени хора

Неделя привечер. Метрото. Вагонът ни – нито пълен, нито празен. Тоест, бяха заети само

104 годишна идиотия

Едно време имах една идеалистична представа, че с възрастта човек омеква, поумнява, помъдрява, смирява

Никой не плаче…

Кръвта е мастило!
Едно време… доскоро
я ползваха, за да преписват Евангелия
и да ги подаряват на тези,
които сами желаят да станат мастилници…
Сега времето е друго –
технологизирано,
машинизирано,
роботизирано.
Пресметнато с компютри,
които съхраняват огромна информация.
И печатат с много знаци в минута.
Кръвта пък се ползва
само за реклама на смъртоносни иновации.
А наемници за хонорар
закачат плакатите на видими места.
Никой не плаче…

Елит и простолюдие (пардон, лаос)

Не мога да се отърва от мисълта, че българската църковна действителност все повече заприличва на семейство с тежки проблеми. Прибират се съпрузите изнервени от работа и още от първия поглед започват да се карат. С всичките му там придружаващи елементи – крясъци, обиди, чупене на чинии, тряскане на врати и т.н. А също и с даване на съседите за пример, че са по-свестни от нас. Накрая сядат на общата трапеза със сърдити физиономии. Не се поглеждат. Мълчат тежко. Децата се чудят къде да се скрият, за да не го отнесат и мислено заемат страната ту на единия, ту на другия родител. На следващия ден възрастните бързат за работа пак изнервени. После всичко се повтаря.

Continue reading

Тържеството

(Писмо до приятел)

 

31753.bПиташ ме кога започват Богородичните пости и какво не трябва да се яде. Въпросът, макар и на пръв поглед да изглежда тривиален, е сериозен, затова се забавих да ти пиша. Прохладата на вечерта дава възможност за спокоен отговор, а и за утихнал размисъл.

 

Continue reading

Лично

Нашето време е богато на проповед. Само до преди тридесетина години човек трудно можеше да си намери дори Свещеното Писание. А ето сега е достатъчно да влезеш в интернет и ще откриеш стотици текстове на всякакви духовни теми. Парадоксът е в това, че почти няма резултат. Всеки къса и яде преизобилно от щедрите плодове на светите отци, но сякаш нищо не смила. За това има много причини. Главната от тях, според мен, е, че гледаме на добродетелите отстрани. Приемаме, че ние сме им носители по дефиниция. Ако не в пълнота, то поне частично. Само защото сме попрочели нещичко. А когато стане дума за смирение, покаяние или любов – деспотично ги изискваме от другите. Другите трябва да се смиряват пред нас (пред кого иначе да го направят?!?). Другите трябва да се покаят за греховете си (публично или пред нас). Другите ни дължат любов (задължително, по всяко време и в огромни количества). Ние не дължим нищо никому. Никому нищо! Това е ясно от съзнанието за собственото ни съвършенство, от собствената ни ученост, от собствената ни слава. Това, естествено, е гротеска, а не истински християнски живот (нищо, че се имаме за големи християни). Затова и постоянно сме нещастни, заядливи и мрачни. Светците пък са знаели и разбирали, че всичко в духовния живот е лично. Трябва да се приема от първо лице единствено число – моето смирение, моето покаяние, моите дела на любов. Моите, а не чуждите! И тогава идва и радостта от близостта с Бога. Реалната близост, а не книжната. Реалното познание, а не книжното.

Continue reading

Нали няма…

11.25_sv_Kliment_14-15Видяхме се скоро с един приятел… Хубаво нещо са старите приятели. Не е нужно да се “представяш добре” пред тях. Щом са с теб, значи са те приели. Можеш да бъдеш такъв, какъвто си… Поговорихме. Посмяхме се. И измежду многото приказки за кратко изплува от миналото една случка. От тези, дето първо ти се виждат много забавни, а после не чак толкова.

 

Continue reading

Личното ми обяснение на собствената ми неканонична и недогматична позиция по някои въпроси

Драги съседи и приятели, както казваше моят стар приятел Кърт Вонегът, трето поколение американец, иначе чист немец по произход – смятате ли, че съм чак такъв кретен, че да искам сам да съм в лоши отношения с хора, с които довчера съм бил приятел или поне добър познат? Чак такъв не съм. Не получавам удоволствие от кривите думи. Не можех да мълча. Continue reading

Дали римокатолиците са еретици и други професорски недоумения

Отворено писмо до проф. Калин Янакиев

 

Реших да напиша този текст главно заради онези, които искрено търсят Единия Бог и силно обичат Едната Истина. И дано все още има такива, защото светът съществува главно заради тях.

Конкретният повод за горното заглавие е статията „Кратки канонически пояснения“ на проф. Калин Янакиев, поместена в портал „Култура“, в която за пореден път Православието е атакувано и пряко, и чрез непочтени опити за дискредитация на онези, които го защитават. Continue reading

Сереко

imageМестните хора ми разказаха, че от морето духа един специфичен югоизточен вятър. Казва се Сереко. Викат: “Появява се сутрин и духа до вечерта. После си отива и идва западният. Ако стане така, то гаранция, че на следващия ден времето ще е хубаво!” Continue reading

Махленизирането на българското богословстване III

Цитатите на една домакиня

 
imageНапоследък стана модерно да ми набиват по глупавата домакинска тенджера колко лоши са всички, които се съмняват в богопросветеността на избрания, утвърден и наречен за “Велик и Свят” събор в Крит. Затова и такива “ревнители не по разум” (като тоя шоп – мъжа ми) трябва да бъдат брутално разобличавани. И ако случайно посегнат да се защитят, наложително е да се обвинят в липса на любов и милост. И да им бъде приписан тежкият грях на осъждането. Пък после нека доказват имат ли сестра или не… Continue reading

Можех и да си трая

image“Среща с Живота” върви добре. Вторият тираж е на свършване. Сайтове се надпреварваха да ми искат текстове. Даваха ме всяка седмица по телевизията. От журналистиката съм понаучил какво трябва да правиш и какво не, за да се харесваш на хората. Колко му е? Стоиш си кротко и приемаш аплодисменти. А големите работи са за големите хора. “Аз съм малък и недостоен! Не е за мен това!” Така и за смирен ще те помислят. А и врагове няма да имаш… Continue reading

"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)