Полет на кокошка

10 Неделя след Неделя подир Въздвижение – Лука 13:10-17   Има една молитва в Требника, която

Постна есен…

Обикновено казват, че есента е тъжна. Че е скръбен сезон... Но ето Бог тази

Вино, секс и никакво… просвещение

1392315592_7Като наближи 14 февруари всички медии започват да ни облъчват с един и същи въпрос: „А вие какво ще празнувате – Трифон Зарезан или свети Валентин”? Вече години тая дилема измъчва българското общество накъде да се насочи – към родния празник на пиянството или вече като евроинтегрирани да изберем любовчийството? Continue reading

Сенки на себе си

Понякога мачът завършва и със загуба. Виждал съм го. От един познат чух, че в еврейски език (не знам дали иврит, или идиш, или нещо друго) имало специална дума за лишена от съдържание душа, само черупка, опаковка, кух орех. Днес така ще говоря – един познат, едни познати. За да не навлизам в конкретика, от която после има нежелани ефекти. Continue reading

За свети Серафим и за милостта

12592688_1700283496883767_471748328558255527_nИма една случка от юношеството на свети Серафим Соболев, която винаги ме е трогвала. По това време той все още се казвал Николай и учел в Семинарията. „Веднъж всички момчета от класа се събрали, за да изобличат своя съученик, крадеца М. – разказва архимандрит Пантелеймон Старицкий. – Председателят на събранието започнал от катедрата обвинителната реч. М., разбирайки накъде върви работата, веднага станал от мястото си и като минал през класа, седнал до Николай Соболев и навел глава. Николай започнал тихо да го утешава: „Нищо, нищо! Не се бой!“ Continue reading

Малките апостоли

15 Неделя след Неделя подир Въздвижение – на Закхея (Лука 19:1-10)

10952473_1564881547090630_1460802524083380839_nКогато стоиш по цял ден в храма можеш да се срещнеш с всякакви хора. Включително и с такива, при които всеки опит за катехизация се превръща в театър на абсурда. Например, влиза веднъж едно момче (по-скоро млад мъж) с интелигентен вид и някак притеснено попита:
– Случайно да имате светена вода?
Не се надяваше да има, но се чувстваше длъжен да провери.
– Разбира се, че има – отвърнах.
– Ех, че хубаво! – възкликна той. А на мен ми казаха, че само в „Света Петка” има светена вода. Ей сега ще се върна.
И изчезна нанякъде. След малко се появи с една празна бутилка от минерална вода литър и половина. Даде ми я и каза:
– Бихте ли ми я напълнили? Continue reading

Не го мисли

Има една мода сега. Всякакви младежи, от всякакъв произход и с най-различни виждания искат да учат и се записват да учат специалността Психология. Аз, честно да ви кажа, от тая наука съм видял малко, попрочетох една – две книжки, колкото да разбера, че Фройд е морален престъпник, а Юнг – фантазьор и това ми стига. Психологията е добра в онази част, където изследва кое е полезно и кое не, тоест върви си по един чисто християнски път и стига до едни чисто християнски изводи. Continue reading

Даскалски прозрения 1

Сега ще ви разкажа нещо кратко. Не знам ще има ли 2, демек втора серия, може и да се появи, затова сложих 1.

Опитвам се да напиша от известно време една книга със заглавие “Даскал”. Имам вече 8 години опит и продължавам да влизам в клас все още и всеки работен ден се изправям пред децата. Това ми доставя удоволствие, наистина. През тези години изпитах какви ли не усещания, досада, мъка, разочарования, но днес вече стигнах до едно притихване. Continue reading

Срещите при “Попа”

Свети Евтимий, патриарх Търновски – 20 януари

10933958_1561711287407656_4861388245787467778_nИма едно изречение, което често обичаме да повтаряме: дошли са последните времена, днешното време е оскъдняло откъм святост, любовта е започнала да изстива у мнозина. Ние, съвременните хора, много обичаме да предявяваме претенции към любовта – изстинала или не. Към любовта на другите… И рядко става дума, в мислите ни или в разговорите с другите, за собствената ни любов, за това какво излъчва тя… Има ли я, няма ли я… Един от белезите, по които това личи, е отношението ни към светците. Измежду тях като ярък светилник сияе светейшият патриарх Евтимий Търновски. Continue reading

Проповед като рецензия на книга

11235381_1678135425765241_3844239635576287468_nПреди време се опитах да напиша един откровен текст. Като го прочете, моят приятел Фенерски ме попита: “Отче, да не би да си чел книгата ми? (“1994″)” “Не, – казвам му – още не съм” – “Защото – допълни – звучи като нейна рецензия” … Помислих си: “Не е чудно!” Текстът ми беше за аустсайдерството на нашето поколение. И за това, че ние имаме само една тема – битките ни със света и раните, които носим от тях. Значи не е трудно да прозвучиш близко. И все пак, сега, когато прочетох книгата, ми се прииска да напиша нещо за нея…

Continue reading

Да похарчиш таланта

tolstoy Ако отворите последните страници на Библията и книгата е от онова подробното издание с картите и разясненията в края, ще прочетете, че талантът е парична единица.

Този текст е продължение на оня за рокажиите “Ар ю реди”, дали сме готови, дали сме се простили с призраците от миналото… И може да прозвучи по същия начин, да бъде приет като едно такова бъркане с пръст в раната, но вече свикнах с нападения и обвинения, ролята на жертва ми е противна, а ролята на провокатор не е самоцелна. Мисля, че има нужда от това есе, поне мен този въпрос ме е вълнувал от години… Continue reading

Езерни

1

– Ама какво хубаво слънце е светнало днес! – каза ми една жена, която срещнах, докато се разхождах между двата храма на езерото.
– Хубаво… свети, ама не топли. – отвърнах…
А после ми дойде помисъл: Точно като днешното благочестие.
Свих се в якето заради студения вятър. Зима… Continue reading

"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)