Утешителката

Успение на Пресвета Богородица – 15 август Има един въпрос, който винаги e актуален. А

Потъването

9 Неделя след Петдесетница (Мат. 14:22-34) Има нещо много полезно за духовното израстване – това

Нудизъм

Вървим си ние — баща и петгодишен син — по плажа. Ужким нормален български

За добрата лудост

1 Неделя след Петдесетница – на Всички Светии (Мат 10:32-33,37-38; 19:27-30) Много ми е мъчно,

Очистената душа

8 Неделя след Пасха – Петдесетница (Иоан 7:37-52; 8:12) Има нещо характерно за съвременния човек

Давайте жить дружно

leopoldПомните ли котарака Леополд и неговия апел – ребята, давайте жить дружно? Като малък се дразнех на особения му стил на нарисуване, но днес си го спомням много отчетливо. Котаракът е от ония, дето винаги са доволни и щастливи. Мишките като типични мишки (не животните, а метафората) са все на терсене и всичко им пречи, срещал съм такива… Едно християнско анимационно филмче насред соцреализма беше това. Двамата гадняри не можеха да разберат какво им предлага Леополд. Те просто бяха друг разред и вид хора, те бяха обикновени мишки. Continue reading

Поглед с надежда

Много се изговори за проектодокументите на бъдещия Всеправославен събор. Някои се изказаха дори след решението на Светия Синод (http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=201851). Критикуваха яростно, наричайки го начин “да се сепарираме и провинциализираме” (http://dveri.bg/wah9f) Е, имаше и неща, които не се казаха. Например някои иначе активни църковни сайтове се поразсеяха при отразяването на беседата по темата на известния патролог професор протопрезвитер Теодор Зисис… Затова и аз, без сам да вземам отношение, реших да направя нещо, което ми се вижда полезно – да подредя някои части от проектодокумета: “Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят” (http://dveri.bg/wkyhk), а под тях да поставя някои думи на праведни мъже, за да се получи нещо като задочен диалог. Пък нека всеки сам решава защо очите на толкова православни хора са вгледани с надежда в Българската Църква! (Почернените букви са от мен за по-голяма яснота.) Continue reading

За буквите и равнодушието

Искам да ви призная нещо. Официалното празнуване на 24 май ме отегчава от малка. Само като си представя, че пак наближава тази дата и ме обхващат песимистични чувства. Не бързайте да ме съдите. Просто така и не ми стана ясно знаят ли държавните ни мъже и жени, които ще се изтупат с новите си костюми пред паметника на светите братя Кирил и Методий, (както беше и едно време пред мавзолея) какво точно се празнува. Ако изслушате докрай скучните им речи, ще разберете, че идея си нямат. Едно време повтаряха като папагали, че „и ние сме дали нещо на света – на вси славяни книга да четат“. Сега речите са малко реиновирани (попреправени постарому), в стил „имаме съществен принос в развитието на европейската общност“. Навремето това беше „решителна крачка към дружбата със СССР“, а сега е „решителна крачка за равнопоставеност в ЕС“. Continue reading

Карай като възрастен

13287866_1744442035801246_19002657_o (1)Уморени ли сте от софийския трафик? Всъщност, знам… Какво ли питам? И аз съм уморен, въпреки че не шофирам. Такъв ми е режимът, че поне два пъти на ден прекосявам цяла София. Сядам в рейса и гледам как хората си отнемат предимство, ругаят се и се изпреварват с какви ли не причудливо нахални маневри. Имаш чувството, че правилата за движение са само за хора, готови да станат за смях. Днес обаче никой не е готов да стане за смях… Затова законите са негласно отменени и е настъпила мечтаната от съвременния човек свобода… Гъсто наситена с омраза „свобода“. Никъде не си проличава кой какъв е, както на път. Казват че просто градът не може да побере толкова коли. А според мен не може да побере толкова себелюбци… Continue reading

Кой кво ми е дал?

Тоя въпрос е много любим в Северозападна България, където пораснах. С него се изразява пълната независимост от всички, тоест аз съм постигнал всичко сам и от никого нищо не съм получил. Обаче е само обикновена пара под налягане, обикновеното тамошно перчене, нищо, че много народ си вярва, когато го изрича. Continue reading

За християнската радост

3 Неделя след Пасха – на св. Мироносици (Марк 15:43-16:8)

Христос Воскресе!

Ако човек впери поглед в образите на жените-мироносици, лесно ще чуе и думите на Възкръсналия Господ: „Радвайте се!“ (Мат. 28:9) Думи, отправени не само към тези жени, но и към всички нас. Ние като християни би трябвало да се чувстваме обречени на тази радост. Би трябвало тя да е наша постоянна спътница. И разбира се, тогава, когато празнуваме Христовото Възкресение, сърцата ни са изпълнени с радост, с благоговение, с трепет. Но, струва ми се, че често тази радост е по-скоро емоционална, отколкото духовна. Нощта на Възкресението минава. Изтъркулват се още един, два, три дни и скърбите на живота ни нападат отново. Казваме си: „Ето, животът продължава.“ Радостта си отива и ние чакаме следващата година, когато отново да си кажем „Христос Воскресе“ и тази надежда за вечността отново да погостува временно в нашия живот, а след това пак да отстъпи на скърбите и ежедневието. Continue reading

Пейката

Църквата е място на велики чудеса. Ако не сте го забелязали, значи не сте разбрали най-важното. Бог не е фокусник, не търси евтина популярност. Той е Баща. Всичко, което прави е много тихо. Трябва ти самият да си умирен, за да ги почувстваш. И да си се научил да виждаш… нещо друго, освен себе си. Continue reading

За върбата в ръцете на ближния и гредата на гърба ти

123аНе знам дали сте чували израза “уморен като поп по Великден”. Забелязал е простодушният български народ това, което днес убягва на мъдреците… Всяка част от тялото ме боли и не ми е нито до писане, нито дори до мрънкане. И въпреки всичко реших да се насиля и да надраскам пет думи… Не заради себе си, а заради моите събратя-свещеници, мнозина от които са в доста по-тежко състояние от мен тези дни. Continue reading

Проповед за Христовото Възкресение

Христос Воскресе!

 

4Христос Възкръсна и се разпръскват враговете Му, и бягат от лицето Му тия, които Го мразят. Христос Възкръсна и с ликуване се събират тия, които са Му приятели и не могат да се нарадват на светлината на лицето Му. Continue reading

Любов по сметка

342_original„Вчера аз се разпъвах с Христа, сега се прославям с Него; вчера умирах с Него, сега оживявам; вчера заедно се погребахме, сега възкръсваме заедно. Нека принесем дарове на Пострадалия за нас и Възкръсналия… Да принесем самите себе си – най-скъпоценното имане пред Бога и най-свойственото за Него.” Така говори в една прочута своя проповед великият свети Григорий Богослов. Той сякаш ни убеждава да приемем историята на Разпятието и Възкресението лично. И да я съпреживеем заедно с Христос. Само че как да стане това? Continue reading

"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)