На течение

Има нещо в честванията на 24 май, което още от малък ме е учудвало.

Сълза за празника

Не, 24 май няма да бъде ден на веселие! Поне не скоро! Прекалено амбициозно

Спагетени хора

Неделя привечер. Метрото. Вагонът ни – нито пълен, нито празен. Тоест, бяха заети само

104 годишна идиотия

Едно време имах една идеалистична представа, че с възрастта човек омеква, поумнява, помъдрява, смирява

Тъжният парцел

Имам една дарба. Умея да провалям златни възможности. Да, знам, не е кой знае

Портите на сърцето

Вход Господен и преподобна Мария Египетска Псалмопевецът говори: „Подигнете, порти, горнището си... и ще влезе

Кой си Ти?

„...Измина много време, откакто свирих рокендрол... Измина много самотно, самотно, самотно, самотно, самотно време...“

Ще мине

„...Надминах убиеца Каин – и сам аз станах доброволен убиец на своята съвест. И моята

Срещите при “Попа”

Свети Евтимий, патриарх Търновски – 20 януари

10933958_1561711287407656_4861388245787467778_nИма едно изречение, което често обичаме да повтаряме: дошли са последните времена, днешното време е оскъдняло откъм святост, любовта е започнала да изстива у мнозина. Ние, съвременните хора, много обичаме да предявяваме претенции към любовта – изстинала или не. Към любовта на другите… И рядко става дума, в мислите ни или в разговорите с другите, за собствената ни любов, за това какво излъчва тя… Има ли я, няма ли я… Един от белезите, по които това личи, е отношението ни към светците. Измежду тях като ярък светилник сияе светейшият патриарх Евтимий Търновски. Continue reading

Проповед като рецензия на книга

11235381_1678135425765241_3844239635576287468_nПреди време се опитах да напиша един откровен текст. Като го прочете, моят приятел Фенерски ме попита: “Отче, да не би да си чел книгата ми? (“1994″)” “Не, – казвам му – още не съм” – “Защото – допълни – звучи като нейна рецензия” … Помислих си: “Не е чудно!” Текстът ми беше за аустсайдерството на нашето поколение. И за това, че ние имаме само една тема – битките ни със света и раните, които носим от тях. Значи не е трудно да прозвучиш близко. И все пак, сега, когато прочетох книгата, ми се прииска да напиша нещо за нея…

Continue reading

Да похарчиш таланта

tolstoy Ако отворите последните страници на Библията и книгата е от онова подробното издание с картите и разясненията в края, ще прочетете, че талантът е парична единица.

Този текст е продължение на оня за рокажиите “Ар ю реди”, дали сме готови, дали сме се простили с призраците от миналото… И може да прозвучи по същия начин, да бъде приет като едно такова бъркане с пръст в раната, но вече свикнах с нападения и обвинения, ролята на жертва ми е противна, а ролята на провокатор не е самоцелна. Мисля, че има нужда от това есе, поне мен този въпрос ме е вълнувал от години… Continue reading

Езерни

1

– Ама какво хубаво слънце е светнало днес! – каза ми една жена, която срещнах, докато се разхождах между двата храма на езерото.
– Хубаво… свети, ама не топли. – отвърнах…
А после ми дойде помисъл: Точно като днешното благочестие.
Свих се в якето заради студения вятър. Зима… Continue reading

За отровните болкоуспокояващи и Истинския Лекар

Има едно изречение, което се повтаря в повечето разговори, които водим със своите познати през последните години. Забелязали ли сте колко често си казваме един на друг, че светът около нас някак е станал ненормален, че хората наоколо стават все по-лоши?! Пропаднали политици, алчни концесионери, безмилостни началници, амбициозни колеги… Неверни любови, маршируващи страсти, танцуващи пороци, нахално блудство, претенциозно бездарие и още много… Нищо не е така, както беше някога, казваме… Ето такива най-често са боите, с които рисуваме картината на живота. И едновременно с това (колкото и парадоксално да изглежда), културната среда, която изграждаме, настоява да нарича себе си позитивна. „Положителното мислене” те дебне буквално от всеки ъгъл, за да шамароса печалните ти мисли и да те попита агресивно с начервените си устни: „Ти толерантен ли си?”. Чакай малко, към какво да съм толерантен? Що за шизофренна ситуация е тази, в която живеем? Хем да ме боли от нещо, хем да го одобрявам?! Да ми е тежко от греха, който ме заобикаля и да съм толерантен към него… Нашата сбъркана свобода прилича на луксозна къща с голям зелен двор. Всичко в нея е много хубаво, но недостатъкът й е, че има само една врата, която служи за вход, но не и за изход. Влезеш ли веднъж, няма излизане – можеш да се любуваш на градината само през прозореца, но никога отвън. Свободен си да харесваш греха, свободен си дори да го правиш, но не и да го отричаш. Това е единствената „морална” забрана.    Continue reading

Мъгла

Някъде към края на ноември или началото на декември на езерото пада мъгла. И с малки изключения не се вдига до пролетта. Така у хората, които идват рядко, се появява известно раздвояване. Лятното цъкане с език: “Брей, вие тук живеете като в Рая!”, се превръща в: “Абе, вие тук как не развивате депресии?”. Понякога мъглата е толкова гъста, че не можеш да видиш нищо дори на 5 метра от теб. Сутрините приличат на декор от филм за крал Артур и храбрите рицари от кръглата маса. Крачиш, а наоколо никой. Само натрапващото се смущение защо още не чуваш стъпките на коня на сър Ланселот. Continue reading

36,8

Тази температура е много приятна. Това е температурата на здравото човешко тяло. А на първи януари 2016 в деня на Свети Василий сутринта температурата на въздуха на нашата планета в тези географски ширини, където е разположено моето тяло, е около минус 10 градуса. Цели 46,8 градуса разлика между тялото ми и този свят. Continue reading

Проповед за свети Серафим Саровски

Преподобни Серафим Саровски – 2 януари / 19 юли

Когато за пръв път прочетох житието на свети Серафим, бях просто едно объркано квартално келешче. За разлика от много мои връстници, все още нямах представа накъде точно искам да се развие животът ми. Тогава нямаше много духовни книги. Или ако е имало, те са се разпространявали в ограничена среда. До мен беше достигнало само едно Евангелие от апостол Лука – благодарение, разбира се, на някакви протестанти, които веднага след избухването на така наречената демокрация, бяха усетили, че никой няма да пречи на делото им и раздаваха книги из цяла София. Така непостижимият Божий Промисъл използва духовните лъжци, за да посее първите семена на истината в сърцето ми. Никога не съм харесвал протестантството. Дори и тогава, когато за пръв път прочетох Евангелието, разбрах, че ако човек вземе насериозно тази Книга, няма да се държи и да говори като тези хора. Както и да е – това е друга тема. Continue reading

Нестопени снежинки

Посрещането на Нова година винаги е изпълнено с толкова много надежда, сякаш че един цикъл от живота ни е свършил. И ние малко уморено можем да вдигнем чаши и да си пожелаем идващата година да бъде по-добра, по-мирна, по-сполучлива, по-плодородна… Това е мило. Но едва ли ще бъде вярно. Или поне не за всички. Какво биха могли да решат няколко часа и каква ще е тази магия, която сякаш с вълшебна пръчка, благодарение на биенето на часовника, ще промени живота ни? И въпреки всичко човек се надява, че ще изиграе едно Дунавско хоро и кой знае, може би този път ще стане. Най-после болката ще намалее, а проблемите ще се стопят. Continue reading

Бум-бум

Спомням си миналата година по същото време две деца, които се разхождаха около езерото и хвърляха пиратки. Никъде не отиваха. Просто така си обикаляха из парка и бум-бум… Хвърляха бомбичките и оставяха малки облачета пушек след себе си. Нямаха посока или цел. Вероятно се бяха нарадвали на гърмежите. Но понеже си бяха купили повече пиратки, нямаше как – трябваше да ги хвърлят. Минаваха от време на време покрай тях разни жени и им викаха: „Хулигани, не ви ли е срам!“ А те не обръщаха никакво внимание – продължаваха да хвърлят след себе си пиратки… Continue reading

"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)