Всички ние ходим по ръба на вечността — оттам никой не се завръща, както и младенецът не се завръща в майчината утроба. Този свят е като утробата, в която съзрява младенецът. Целта на този свят е плодът, човешкият плод — спасената за вечността душа, както цел на утробата е не самата утроба, а рожбата й.

От вечността ни дели само миг. Но колцина осъзнават това? Само бутване, пробождане, удар, падане… И вече сме там: голи, неподготвени, с умове все още блуждаещи в безумията и загадките на тоя свят. Представете си младенци, които са влюбени в майчината утроба, които предпочитат нейния плътокръвен мрак пред лазурните, благоухаещи простори на вечността, за които сме създадени. Представете си оскърблението на майката, чиято рожба не иска да се роди, да я види, да се научи да говори с нея, да я обича. Представете си оскърблението на Лекаря, който желае нов човек да се роди на света. Представете си безсмислието на това да дириш вечността там, където времето, обречено на смърт, прикрива жалката си временна власт в дрипите на земното високомерие. Колко е тъжно човечеството!

Църквата — Православната Христова Църква е основана, за да ни роди за вечността, за да станем от деца на животни (да, на плът и кръв!) деца на Бога (родени от Неговия Дух). Човечеството, това ново животинско царство, което паразитира върху Божиите дарби и милостта на Божия Дух, е особено жалко в наши дни, когато безобразният грях навсякъде натрапва властта си. До нашето кръщение, до нашето обожение в Христа, ние наистина сме животни с разум и деца на животни с разум. Нашата мисъл тегне към животинското, и ако не беше Божията благодат и милост, ние щяхме опитно да докажем сродството си с животинския свят, ако не произхода си от него. Човекът започва от Бога. Човекът без Бога свършва с животното. В този смисъл много маймунски явления в съвременността (едно от тях е пълното сексуално безрамие) имат човешки произход. Плътското мъдруване е първи плод на забравянето на вечността, заради която съществува този свят, тази утроба. Колко близо до нас е вечността всеки миг! Единствено Божието милосърдие опазва младенеца в утробата майчина, за да не се роди той мъртъв. Слава на Твоето дълготърпение, Господи!

(П. Хинов, 15 ноември 2007 г.)

Кондак 1
Избран от Господа светилниче на Руската църква, изряден подвижниче и истинен служителю Христов, богомъдри светителю Теофане! Възхваляваме те с любов и славим твоите подвизи и трудове, с които си послужил достойно на верните люде и докато си пребивавал в затвора, си указал с благодатното си учение пътя на спасението. А сега, като предстоиш пред Божия престол, моли се за нас, които ти зовем:
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.

Икос 1
Възжелал ангелската чистота и силно възлюбил Господа, светителю предивни, ти си подел подвига на монашеския живот. Дарената ти от Бога мъдрост стократно си умножил, като си послужил за спасението на хората. Затова и ние с любов ти зовем:
Радвай се, ти, който си възлюбил Бога повече от всичко земно; радвай се, ти, който на Него едничкия си възложил цялото си упование.
Радвай се, ти, който от младини си отдал сърцето си на Бога; радвай се, ти, който от юношество си насищал разума си с Божията премъдрост.
Радвай се, ревнителю за ангелски живот; радвай се, ти, който си придобил Светия Дух.
Радвай се, предизбрани от Бога ловецо на човеци; радвай се, сияйни светилнико, запален от Господа.
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.

Кондак 2
Като си разбрал, че всяка житейска сладост е свързана с печал, светителю Теофане, ти си възненавидял всяка суета и си отхвърлил прелестите на този свят, като с цялото си сърце си предал себе си на Бога, пеейки Му: aлилуя!

Икос 2
От младини изобилно надарен от Бога да разбираш книжната премъдрост, ти си хранил своя ум с четене на светите писания, откривайки в тях велика сила и духовна светлина. А ние, като виждаме това, с умиление ти викаме:
Радвай се, богоизбрано отроче на благочестиви родители; радвай се, съкровище на целомъдрието, изпълнено свише с благодат.
Радвай се, ти, който от детство си изпълнен с пламенна любов към Бога; радвай се, ти, който от младини усърдно си се подвизавал в послушание.
Радвай се, ти, който си подражавал на Господа по кротост и незлобие; радвай се, ти, който си избрал пътя на девството и чистотата.
Радвай се, ти, който си пожелал монашеския живот с цялото си сърце; радвай се, ти, който изцяло си принесъл себе си в служение на Господа.
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.

Кондак 3
Силата Божия, светителю Теофане, сътвори от теб, немощния човешки съсъд, източник на премъдрост и на людете дари добър пастир, полагащ душата си за тяхното спасение и непрестанно викащ към Господа: aлилуя!

Икос 3
Имайки в сърцето си единствено Господа, ти, Божий угодниче, с велика радост си отдал всички съкровища на твоята душа и разум в служение на светата Църква, като си поучавал и наставлявал всички прибягващи към теб. А ние, облажавайки твоите трудове, ти зовем така:
Радвай се, ти, който си напоен с велика мъдрост от Господа; радвай се, ти, който си изпитан в подвижнически трудове.
Радвай се, богоизбран архиерею; радвай се, неотстъпни молитвениче на Бога за нас.
Радвай се, смирен носителю на светителския сан; радвай се, верни учителю на богомъдрие.
Радвай се, изкоренителю на душевредните разколи; радвай се, ревнителю за православната вяра.
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.

Кондак 4
Твоите пасоми се изпълниха с бурята на смущението заради желанието ти, светителю Теофане, да се посветиш на подвиг в затвора, но като видяха, че си застъпник за тяхното спасение се зарадваха и викнаха към Бога: алилуя!

Икос 4
Людете, чули за твоето преселване във Вишенската пустиня, се стичаха при теб и почитайки те като добър пастир, искаха да се молиш за тях и да ги наставиш към спасение. А ние, виждайки това, ти принасяме такива похвали:
Радвай се, чедолюбиви отче на своето паство; радвай се, ти, който си имал непрестанна грижа за него.
Радвай се, пастирю, положил душата си за овците; радвай се, ти, който неуморно си съдействал за тяхното спасение.
Радвай се, ти, който от всичко най-много си възлюбил тишината и богомислието; радвай се, ти, който доброволно си се отделил от света.
Радвай се, любвеобилни наставниче на монасите; радвай се, неугасими светилниче на Вишенската обител.
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.

Кондак 5
Като боготечна звезда се яви, светителю досточудни, защото пребивавайки в телесни и духовни подвизи във Вишенската обител, ти си бил добър образец за христолюбивите братя, подражаващи на теб, научавайки всички непрестанно да пеят на Господа: алилуя!

Икос 5
Като те видяха да извършваш монашеския подвиг в смирение и кротост, братята идваха при теб за наставление. И ние, които те почитаме като истински Божий избраник, ти викаме така:
Радвай се, неизчерпаем източнико на любов към Бога; радвай се, кладенецо на смирение и кротост, напояващ жадните.
Радвай се, житнице, насищаща всички с духовна храна; радвай се, светилниче, озаряващ със светлината на вярата.
Радвай се, добри радетелю за въздържание; радвай се, усърдни застъпниче за спасението на душите.
Радвай се, неуморни проповедниче на Православието; радвай се, райски крине, процъфтял в пустинята.
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.

Кондак 6
В светителското си служение си бил непрестанен проповедник и вестител на Божиите истини, просвещавайки и наставлявайки паството си, досточудни Теофане, и в затвора не си оставил без твоите благодатни слова всички прибягващи към тебе, насърчавайки ги да пеят на Бога: алилуя!

Икос 6
Като пресветла звезда възсия твоята мъдрост, дивни служителю Христов: по Божия воля от затвора, в който се подвизаваше, се явиха потоците на твоите живи слова и се откри целебния извор на благодатни учения, утоляващ всеки жадуващ и прекланящ му се с вяра. А ние ти зовем така:
Радвай се, ти, чиито уста са възвестили Божията мъдрост; радвай се, ти, който си напоил жадуващите с нея.
Радвай се, неуморни подвижниче на монашеския живот; радвай се, непоколебим стълбe на Православието.
Радвай се, мъдри изкоренителю на греховните навици; радвай се, неотклонен водачо към добродетелите.
Радвай се, целителю на нашите души; радвай се, кормчийо на нашето благочестие.
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.

Кондак 7
Искайки да достигнеш Божието царство, ти, свети отче, си се отрекъл от света и си придобил благодатта на Светия Дух, и с любов си служил на людете, подражавайки на Пастиреначалника Христос и пеейки Му: алилуя!

Икос 7
Като видяха новия подвижник и Христов угодник, изпълнен със смирение и кротост, людете с надежда се устремиха към Вишенската пустиня, очаквайки твоята благодатна помощ. И ние, като просим помощ от теб, ти викаме така:
Радвай се, ти, който с мирния си дух много хора си обърнал към Бога; радвай се, просветителю на умопомрачените.
Радвай се, ти, който си придобил ангелска чистота на земята; радвай се, ти, който с любовта си си изцелявал страдащите.
Радвай се, дивни наставниче в незлобие; радвай се, всесветли светилниче на благочестието.
Радвай се, ти, който всички си призовал към покаяние; радвай се, ти, който не си оставил просещите помощ от теб.
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.

Кондак 8
Необикновен и дивен подвиг си явил с твоя живот, светителю: пребивавайки в непрестанни трудове и богомислие, ти си придобил съкровището на духовния разум и с твоите писания усърдно си послужил на Църквата. А ние, като видяхме това, с умилени сърца благодарно пеем на Бога: алилуя!

Икос 8
За всички всичко си се явил, светителю Божий: пастир и отец, учител и наставник, и истинен проповедник, а твоите писания и до сега непрестанно разгласят благовестието във всички градове и села. Затова и ние, твоите духовни чада, ти викаме с любов:
Радвай се, ти, който си напоен с росата на Светия Дух; радвай се, ти, който си осенен със светата Божия благодат.
Радвай се, притежателю на нетленно съкровище; радвай се, ти, който възревнува деянията на апостолите.
Радвай се, ти, който указваш пътя към богопознанието; радвай се, ти, който жадуваш за благодатна мъдрост.
Радвай се, разцвет на Руската църква; радвай се, украшение на светите отци.
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.

Кондак 9
Във всеки час от твоя земен живот, светителю, си извършвал единствено потребното и си направил душата си чист храм на Светия Дух, съгрявайки сърцето си с непрестанна Иисусова молитва и пеейки на Бога: алилуя!

Икос 9
Златоуст оратор, кротък и мъдър си се явил за всички, слушащи те с вяра, и със силата на твоите слова си ги научил на Божията правда. Затова сега приеми от нас, блажени отче, тази възхвала:
Радвай се, смирени и кротки светителю Божий; радвай се, благи и чедолюбиви пастирю.
Радвай се, златоусте на Руската земя; радвай се, едноимен на богоявлението.
Радвай се, верни пътеводителю на заблудените души; радвай се, бързи утешителю на печалните.
Радвай се, непоколебимо утвърждение на немощните по вяра; радвай се, ободрение на униващите в множество трудове.
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.

Кондак 10
Пътят на спасението от греховните съблазни си начертал на Божиите чада,угодниче Христов, като си им разкрил тайните на невидимата бран и си показал желания венец на жадуващите спасение, призовавайки ги да пеят с благодарност на Бога: алилуя!

Икос 10
Стена и защита на стадото Христово от вълците губители се явиха твоите богомъдри писания, светителю Божий, с които огради верните по пътя на спасението. А ние, просветени с твоите учения, благоговейно ти викаме от сърце:
Радвай се, образец на вярата; радвай се, наставниче премъдри.
Радвай се, учителю по благочестие; радвай се, изкоренителю на нечестието.
Радвай се, пресветли светилниче; радвай се, дръзновени проповедниче.
Радвай се,ти, който като добър сеяч си обработвал Христовата нива; радвай се, ти, който като квачка бдиш над своите чада.
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.

Кондак 11
Принасяме ти всехвална песен,светителю, и те облажаваме, затова че си прославил с живота и подвизите си светото име на нашия Творец и Бог. Удостой и нас по твоите молитви да прекараме живота си благочестиво, за да Му пеем заедно с теб: алилуя!

Икос 11
Светлозарният ти живот, предивни Затворниче, не остана скрит за търсещите Божията правда. Твоята блажена, безметежна и мирна кончина показа, че си истински съсъд на Божията благодат. А ние с една уста умилено ти казваме:
Радвай се, благословен съсъд на душевната и телесна чистота; радвай се, ти, който до края си служил на Господа.
Радвай се, ти, който след смъртта си се удостоил с вечно блаженство; радвай се, ти, който си наследил царството Божие.
Радвай се, дивно украшение на Вишенската обител; радвай се, просвещение на Тамбовската и Шацката област.
Радвай се, похвало и радост на рязанското паство; радвай се, попечителю на нашите души.
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.

Кондак 12
Дивни и кротки светителю, преизобилно озарен с Божията благодат и послужил на твоето мъдро и предобро паство, не спирай да ходатайстваш за нас пред Господ на Небесата, като предстоиш пред Него в непрестанно славословие и Му пееш с ангелите: алилуя!

Икос 12
Като възпяваме твоите подвизи, с упование се прекланяме пред твоите честни мощи (или твоята честна икона), светителю Божий, и те молим, наш Небесни покровителю и велик ходатаю за нас пред Престола на Господ на Славата, умилено възгласяйки:
Радвай се, преизрядни Божий угодниче; радвай се, предивни Христов подвижниче.
Радвай се, крепки ходатаю за уповаващите се на теб; радвай се, бърз застъпниче на тези, които те призовават.
Радвай се, приятелю Христов и Божий любимецо; радвай се, горещи ходатаю за спасението на нашите души.
Радвай се, усърдни пазителю на целомъдрените; радвай се, утешителю в скърбите ни.
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.

Кондак 13
О, богомъдри учителю, похвала и украшение на Руската земя, светителю отче Теофане, кротък и горещ наш застъпниче! Приеми това наше малко моление, което ти принасяме, и благодарната възхвала на нашите души. Не забравяй нас, грешните, в молитвите си, та като се уповаваме на тебе, непрестанно да възгласяме към Господ на Силите: алилуя!

(Този кондак се чете три пъти, след което се повтаря 1-ви икос и 1-ви кондак.)

Икос 1
Възжелал ангелската чистота и силно възлюбил Господа, светителю предивни, ти си подел подвига на монашеския живот. Дарената ти от Бога мъдрост стократно си умножил, като си послужил за спасението на хората. Затова и ние с любов ти зовем:
Радвай се, ти, който си възлюбил Бога повече от всичко земно; радвай се, ти, който на Него едничкия си възложил цялото си упование.
Радвай се, ти, който от младини си отдал сърцето си на Бога; радвай се, ти, който от юношество си насищал разума си с Божията премъдрост.
Радвай се, ревнителю за ангелски живот; радвай се, ти, който си придобил Светия Дух.
Радвай се, предизбрани от Бога ловецо на човеци; радвай се, сияйни светилниче, запален от Господа.
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.

Кондак 1
Избран от Господа светилниче на Руската църква, изряден подвижниче и истинен служителю Христов, богомъдри светителю Теофане! Възхваляваме те с любов и славим твоите подвизи и трудове, с които достойно си послужил на верните люде и докато си пребивавал в затвора, си указал с благодатното си учение пътя на спасението. И сега, като предстоиш пред Божия престол, моли се за нас, които ти зовем:
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.

Молитва
О, светителю отче Теофане, преславни архиерею и предивни затворниче, Божи избранико и служителю на Христовите тайни, богомъдри учителю и превъзходни тълкувателю на апостолските слова, списвателю на светоотеческите творения, изящни проповедниче на християнското благочестие и изкусни наставниче в духовния живот, усърдни ревнителю на монашеските подвизи и ходатаю за благодат над всички хора! Сега падаме пред теб, който предстоиш пред Бога на Небесата и се молиш за нас, и ти викаме така: изпроси от Всещедрия Бог мир и благоденствие за Руската църква и за нашата страна, за Христовите светители – достойно опазване на Божествените истини, добро ръководство на паството, изрядно посрамване на лъжеучителите и еретиците; за подвизаващите се – смирение, страх Божи, душевна и телесна чистота; за учителите – богопознание и мъдрост; за учащите – ревност и Божия помощ; за всички православни люде – утвърждение в пътя на спасението, та заедно с тебе да прославим Божията Сила и Премъдрост, нашия Господ Иисус Христос, с Неговия Безначален Отец, с Пресветия, Благ и Животворящ Негов Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.

Днес много неща ме подтикнаха да пиша за първата стъпка. Границата, отвъд която започваме да се ломим и вече трудно можем да се съберем и слепим – цели, каквито сме били.

Бездната, на чийто ръб сме орисани да живеем, си има много имена. Тя, разбира се, ни се усмихва – бездните са безкрайно широки усмивки. В живота на всекиго идва миг, в който заставаме на прага на някаква бездна. Понякога стоим там дълго, колебаем се, борим се с онова милостиво «не», което нашите родители и наставници са ни завещали; понякога, въодушевени от лекомислието, което неизменно наричаме «смелост», дръзваме. Ей тъй. Че защо не? И широката усмивка на бездната с любов ни приема.

Първата стъпка е трепетна. Човек често пъти стои с неизказан трепет пред гибелен път.

Първата цигара. Сгърчената ни душа все още се противи. Но разликата между нас преди и нас сега е огромна и невидима: прагът е прекрачен. Първата стъпка е направена.

Първото опитване на наркотик. Мислим си, че все пак сме свободни – но невидимата верига е вече на шията ни. Да бъде тя невидима ни е нужно само още лекомислие. И то е винаги на разположение. След първата стъпка.

Първото и вечно изгубване на девствеността. Ура, вече сме като другите! И радостта от лекомисленото предателство към собствената цялост, към посвещението на единствения и единствената, които някой ден копнеем да обичаме всецяло (а не с недослепените парчета след първото строшаване)… Нашата свобода е силно накърнена – и то само след един праг. След първата стъпка.

Първата измяна е начало на многото измени. «Който е убил веднъж – пише проникновената познавачка на човешкото зло А. Кристи – лесно ще повтори.» И това е само защото първата стъпка е отстъпка. А една отстъпка вече е отворена врата. Пре-стъплението е преминаване чрез стъпка оттатък прага на доброто. За тези първи стъпки мисля – техен страж е страхът от които ни пречи не да изменим себе си, а да изменим на себе си. Защото първата стъпка отвъд добротата, чистотата, верността и душевния мир е преди всичко измяна спрямо себе си, потъпкване на личното ни достойнство…

Първата стъпка на дързост да осъдиш Църквата – да стъпиш встрани от нея, защото «даже и един епископ е цялата Църква». Тази е първата стъпка, която друг вече лесно ще повтори. Защото дързостта е победила благоговението и е помогнала на «смелостта» да застане на «пътя на изповедничеството». Причините, които се намират при първата стъпка, ще бъдат повторени от други причини – и от разкола ще излезат нови разколи. Историята се повтаря.

Добрите намерения. Добрите настроения. Достойната борба против скуката на доброто. Доброто като болест, доброто като зло, доброто като окови, които ни пречат… да бъдем себе си.

Затова трябва да боледуваме до първата стъпка, но да не я допускаме. «Претърпен – спасен», е казвала майката на Т. Г. Влайков.

Направим ли първата стъпка към греха – тя вече не е в наша власт. И ние сме обречени или да я повторим, или да се опитваме да слепим строшените парченца.

Ала има една древна японска поговорка: човешкото сърце е кристална чаша – разбиеш ли го, не можеш го слепи.

И то само защото е имало първа стъпка.