Глътка свеж въздух

Има един много интересен случай от живота на свети Атанасий Атонски (5 юли). Веднъж,

Диверсанти с шалчета

Когато у едно човешко същество душата потъмнее, вътре на нейно място се настанява демон,

Бездумие

- Защо плачеш? Мислех, че големите не плачат, особено пък на филми за войната... - Плача

Билет за вечен живот

„...Един пролетен следобед Нектарий бе посетен от един богослов, който някога беше негов ученик

Трикове в киното

Коварен филм. Вярвам, Господи, помогни на неверието ми. Щом може един подобен филм да

Има ли кой…?

Казват ми: „Не се заяждай с хората, защото пак ще те нарекат ненормален.“ Добре,

Вече искам…

Размисли преди Цветница Тези дни чух от един вярващ думи, които много ми харесаха. Той

Приказка за смелия моряк

Един човек живееше на брега на дълбокото синьо море. Имаше той две имения. Едното имение бе разположено навътре в сушата, навръх висока планина, която не се виждаше от брега. Той знаеше за него от дедите си — че там, в поднебесните висоти, има наследство от прадеди огромен дворец, изпълнен с безчетни богатства. Continue reading

Медът на дядо Христо

Севлиево. Петък. Пазара. Необичайно слънчево за ноемврийско утро. Вървя, разглеждам и си мисля: петъчните пазари са малък гоблен с наслов: „българският народ днес“. Не знам дали мога за друго нещо да кажа, че е народно в тая днешна държава, но севлиевският петъчен пазар е 100% народен. Continue reading

Дечица на мащеха робиня тревожна

Представете си баща, който обрича децата си на глад и отчуждение. Години наред. Лъже ги с обещания години наред. Съсипва дома си чрез тъпи закони, изгонва част от най-даровитите си деца. В дома остават най-търпеливите, тези, които не искат да се разделят с родния дом. Но идват времена на „любов и състрадание“. Това е новата „слава на нашата Партия“ – само че в други регистри. За да покаже пред чужденците любов и състрадание – бащата приютява чужди хора в къщата си. Нито се разбира с тях, нито говорят общ език. Ала бащата ги обсипва с любов. И им вярва така, както и на собствените си деца не е вярвал. И когато последните му останали дечица почнат да пищят от обида и сочат с пръст чужденеца – той почва да ги бие и да ги кълне: ама че проклет народ, ама че проклето племе! Continue reading

Чаят на дядо

Почти целия си живот дядо беше прекарал в центъра на София. Когато се пенсионира обаче, заряза всичко и отиде на село. Построи си малка къщичка. Така и не успя да я обзаведе изцяло. Обитаваше само една стаичка и кухня. Но пък си купи 3-4 кози и 1 овца. През лятото му ходех на гости. И заедно изпълнявахме „чредата“ му да пасе селския булюк. Иначе казано, кой колкото животни има – толкова дни води стадото на паша. Прекарвахме с него по цели дни в планината. Това бяха първите ми пастирски опити. Казваше ми: „Там има младо дръвче, а онази коза ще му изяде кората. Иди и я прибери при другите.“ Аз вземах овчарската гега и почвах да махам срещу нея. Тя побягваше надалеч и се налагаше после дядо да я примамва обратно. След това ми обясняваше: „Не може така да се отнасяш с животните – вземаш тоягата и махаш. Трябва да изобиколиш, да предположиш къде може да отиде козата. Не става само да въртиш гегата. Целта е да прибереш стадото цяло вечерта при хората.“ Надявам се тези думи да са ми послужили… Continue reading

Дефицитният препарат

Неделя на Блудния син – Лука 15:11-32

Помня как един отец уж на шега казваше: „Невинността ражда трагедии“. Понякога се сещам за тези думи и размислям върху тях. Разбира се, проблемът не е в самата невинност. А в измамното усещане за нея! Убеденото чувство, че винаги си прав, че си своеобразен Гъливер в страната на духовните лилипути, е бомба със закъснител. Подобно на трениран терорист-камикадзе тя гърми и опустошава всичко около себе си. И гърми не само веднъж… Continue reading

Убивайки времето

Голям студ. Минус 11 градуса. Усеща се минус не знам колко… Времето навън и човешките взаимоотношения създават усещане, че идва нов ледников период. Какво по-обикновено може да се случи на един свещеник от това да направи панихида. Молитвен спомен… Помните ли онази песен: „Пръст от пръстта, остава споменът…“ Снегът хруска под краката ти и сякаш през зъби заплашва, че ще затрупа и тази утеха. Последното убежище на днешния свят… Continue reading

Комсомолците след тях летят

Да се вторачваш в българската журналистика понякога е твърде печално занимание. Ето, вече мина толкова време откакто Никита Хрушчов обеща да покаже последния поп по телевизията, а то все не се случва и не се случва. Нещо повече – за беда на някои, определящи себе си като „не особено религиозни“, дори патриархът влезе в залата на Народното събрание. Истинска злоупотреба с търпението на атеиста. И досущ като някои кронщадски моряци, писачи от разни медии (родни и чужди) закрещяха, че трябва да се намери някой, който да изгони Светейшия патриарх от парламента. Continue reading

Ракът на безбожието

Далече от Бога човек се разболява – психически и физически. Адам и Ева били близо до Него. Били подложени на изпитание, изкарали двойка на първия си голям изпит, наложило се Бог после да изпрати Сина си, за да разясни на човечеството за какво е създадено… Обаче на това човечество му е трудно да живее близо до Създателя си. Отвън е студ и мрак, няма въздух, няма светлина, но то все натам се бута, все в лошотията упорства. При Бога е топло, светло, диша се леко, при Бога си жив. И кое избираме от двете? Студ или топлина? Continue reading

Пейката

Пейката от заглавката горе… Толкова много неща казва. На нея човек сяда за малко. Един час, два часа, три, четири… Цял ден да седи дори, пак накрая трябва да стане. Тя е само за отдих, да разберем колко е хубаво да седим на нея и да си говорим с приятелите. Сядаме със съзнанието, че ще станем, но въпреки това сядаме с удоволствие. Краят е съвсем близко. Continue reading

За изцерението от духовната проказа

12 Неделя след Неделя подир Въздвижение – на 10-те прокажени (Лука 17:12-19)
994103_1410399392538847_1518185685_nСпомням си едно предаване за поезия, което гледах преди доста години. Там прочетоха едно от най-потресаващите неща, които съм чувал. Става дума за стихотворение на известен и сега поет, посветено на Лазар. В първия момент можеше да си помислиш, че става дума за Христовия приятел – възкресения четверодневен Лазар. Но всъщност, ставаше дума за друг човек – Лъже-Лазар, измислен от поета. Един Лазар, който е противоположен на описания в Евангелието. На този Лъже-Лазар Христос Му казва в стихотворението: „Стани, Лазаре!”, но той не иска да стане. Не иска да диша. Не иска нищо. Излиза от пръстта, за да похули Христос и да Му каже: „Не съм те молил! Не те познавам!” Умишлено не споменавам автора, за да не му правя реклама. Но си спомням как ме вцепени това стихотворение в първия момент. Усещането от казаното беше толкова отвратително, че първоначално дори не можах да изкажа възмущение от това лъжеевангелие в съвременна поетична форма. Continue reading

"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)