Нудизъм

Вървим си ние — баща и петгодишен син — по плажа. Ужким нормален български

За добрата лудост

1 Неделя след Петдесетница – на Всички Светии (Мат 10:32-33,37-38; 19:27-30) Много ми е мъчно,

Очистената душа

8 Неделя след Пасха – Петдесетница (Иоан 7:37-52; 8:12) Има нещо характерно за съвременния човек

На течение

Има нещо в честванията на 24 май, което още от малък ме е учудвало.

Сълза за празника

Не, 24 май няма да бъде ден на веселие! Поне не скоро! Прекалено амбициозно

Спагетени хора

Неделя привечер. Метрото. Вагонът ни – нито пълен, нито празен. Тоест, бяха заети само

104 годишна идиотия

Едно време имах една идеалистична представа, че с възрастта човек омеква, поумнява, помъдрява, смирява

Докато все още боли

Празник е! Нали? Докато повечето все още сме съгласни, че Освобождението е повод за празнуване, има време да се запитаме нещо! Ние сега под робство ли сме? Можем да кажем важно като иудеите: „Никому не сме роби!” И пак бихме чули същия отговор: „Истина ви казвам, всякой, който прави грях, роб е на греха” (Иоан 8:33-34). А това е робство, несравнимо по-страшно от турското, защото води не до физическа, а до вечна погибел. И не плачем от това, не страдаме, не търсим помощ и избавление от него, а блаженстваме в робията… Continue reading

„Експертите“ като безгласни риби

Тези дни си спомних една история, която ми разказа мой познат ортопед. Случило се преди години, в онова време, в което бяха на мода силните момчета. Едно такова юначе с огромни бицепси и дебел врат попаднало със счупена ръка при приятеля ми. Докато го преглеждал, докторът се постарал да разсее своя пациент от болката, затова го попитал какво работи. Якото момче погледнало ядовито и тихо изръмжало: „Аз съм специалист!“ Continue reading

Алелейлела прайд

13453441_10206531820841532_443748276_oИма една история, която не ми излиза от ума. Сигурно знаете, че Малашевските гробища в столицата са доста големи. Новите парцели са на единия край, а църквата – на другия. Делят ги може би 2-3 километра. И така, веднъж след едно Опело човекът от погребалната агенция заразпитва опечалените как искат да стигнат до гроба – пеш или с автомобили. Почти винаги в такива случаи започва тиха агитация в полза на колите… Кой знае защо го правят – дали от грижа за и без това обременените „клиенти“ или за да се „свърши по-бързо работа“. Важното е, че най-често прогресът побеждава традицията и хората се разпръсват към автомобилите си. Аз пък се насочих към катафалката, защото нали нямам кола… Тя е стар бял микробус. Каросерията му е празна. Там слагат ковчега с покойния. Отпред се качват двама гробари. До тях, настъпвайки расото си, се натиках и аз. И траурната колона потегли… Continue reading

Да видиш Рая с телескоп

Ако живеехме само преди един век, бих започнал този текст така: Кой не би заплакал, братя, за оскъдняването на благочестието в наше време? Само че днес такива въпроси не вълнуват почти никого. Отговорът му се е загубил някъде по пътя към „светлото бъдеще“. А и кой плаче днес за греховете си?… Затова ще започна по друг начин: елементарната липса на човешка нормалност, която много често се среща в нашата „православност“, е стряскаща. Но понеже ние не се плашим, ситуацията става още по-страшна. Continue reading

Първите плодове на лошото дърво

Някога умниците на този свят съветвали светите мъченици да принесат наужким жертва на идолите, за да спасят живота си. Но Божиите угодници знаели, че “наужким” не съществува. Че не може да се поклониш на измислен бог и да останеш християнин. Това е вечният избор, пред който мнозина стоят и днес. Continue reading

За фарисейския щам и за съвършенството на сълзите

Неделя на Митаря и Фарисея – Лука 18:10-14

 

Какво стана с фарисея ли? Онзи, дето се хвалеше колко е благочестив и благодареше, че не е като митаря? Ами нищо – жив и здрав си е! Шества си през историята и като в някакъв нискобюджетен фантастичен филм се преселва в различен гостоприемник – от човек в човек. Мутира с времето като щам на грип и става все по-резистентен към духовни антибиотици. Въпреки новозаветната епоха, той все така, както и преди, не разбира как се придобива благодатта. И дори няма намерение да я търси. Защото си мисли, че е неин носител по презумпция. Continue reading

Изкореняване на предразсъдъци и традиции, основаващи се на стереотипни роли

В Бителевизия К. Янакиев обвини в лудост и психоза цял един народ. Сякаш този народ не разполага с мислещи хора. Заяви освен другото, че Синодът е фашистки. Изгуби всяка мярка. В Офнюз К. Терзийски открито богохулства. Какво им става на тия хора? Continue reading

Кратка история на Л.

Л. се роди в едно съвсем обикновено семейство. Заченат от баща, роди се от майка. В детството си не бе лишен от нищо. Родителите му угаждаха по всякакъв начин. Всичко се въртеше около неговите права и неговото щастие бе единствен семеен закон.

Един ден, десетгодишният Л. попадна в кръг от момчета, които се интересуваха главно от Удоволствието. Причиняваха си го едно на друго. Удоволствието бе толкова голямо, че малкият Л. се замисли за идентичността си. След няколко години удоволствия и замисленост, той реши, че не е той, а тя. Естествено, намери се и подходящо обяснение. Родителите на Л. бяха съсипани — опитаха с какво ли не да му помогнат, но Л. вече бе достатъчно горд, за да има нужда от помощ. Никой на земята нямаше право да му казва кой е той. Най-малко тъй наречените му родители. Баща му се пропи, майка му се самоуби.

Детството на Л. бе минало в безгрижие. Удоволствието помогна на Л. да намери идентичността си и да прекара юношеството си в удоволствие с нея. Младостта си Л. посвети на борбата за права. Тя (Л.) намери и половинката си. Но трябваше да минат години, преди да узаконят брака си. И да получат правото да си имат и деца. Защото всичко, което им пречеше, бе единствено правото. Дори Природата бе безсилна пред свободата на Л. Когато Л. беше на 25-26, те най-сетне спечелиха войната срещу хомофобите — една неизвестно как появила се нова раса земни жители с черни души и грозни предразсъдъци срещу светлината на любовта.

За Л. настанаха щастливи и горди години. Тя стана майка на чудно хубава дъщеря. Откъде се бе появила на света тази дъщеря Л. не знаеше и не искаше да знае — важното бе, че тя е нейната собствена дъщеря.

Настанаха светли дни. Те обаче продължиха само няколко години. Л. бе навлязла в 30-те, когато нейният съпруг се оказа неверен и я предаде, като си намери друга жена. Жена, която можеше сама да ражда деца. От тази измяна Л. се почувства осквернена. В душата й се появи недоверие към мъжкия пол, което с годините прерасна в истинско отвращение. Л. реши завинаги да остане самотна майка и с любов да отгледа дъщеричката си.

Детето растеше и ставаше все по-миловидно. Един ден у Л. се появиха нови чувства. Мъжките й биологични части решиха да проявят самостоятелно мислене и при допир с дъщеричката й се вълнуваха по един неподобаващ начин. Отначало у Л. се появи една болка в сърцето — същата, като болката от първите стъпки в Удоволствието. Но както и тогава, сега Л. се довери на новото чувство и постепенно болката в сърцето изчезна. Л бе обзета вдъхновение и тя реши, че това е естествено, това е такава хубава, естествена любов.

Трийсетте години на живота си Л. посвети на борба срещу педофобите, тези изверги, които мразят любовта към децата. Сега Л. вече не се възприемаше в женската си роля, тя реши, че дъщеричката й има нужда от бащинска любов. С една дума, Л. откри в себе си нова идентичност, нова ориентация. Покорен от новата си любов, Л. стана активен борец срещу дискриминацията на любовта към децата. Л. воюваше за разширяване на правата на семейството. Л. искаше да се ожени. Л. вече се чувстваше не майка, а баща на момичето си. Той, новият Л. се върна към истинското си аз и заклейми годините на своята заблуда. Разбира се, той никога не осъди своите приятели от гордите младежки години. Това би било истинска хомофобия, а Л. беше личност, преизпълнена с любов.

Сега Л. мечтаеше да започне новия си живот с нов брак. С доскорошната си дъщеря. Той нямаше нужда от дъщеря, а от любов. Момичето бе на 10 години, но нима в древност няма толкова много примери за ранен брак?

Какво стана нататък не знам, тъй като времето още не е дошло. Но съдейки от досегашния опит на Л. допускам, че в един исторически момент, когато новата му съпруга порасне и започне да мисли самостоятелно, бракът му ще бъде отново разбит. От поредната измяна против него и чувствата му. Л. ще преживее най-тежката депресия в живота си. Ще се оттегли от обществото. Ще иде да живее на село. Ще си завъди животинки. Възможно е да посвети старостта си на борба срещу зоофобите, тези нещастни хора, които мразят любовта към животните. Тъй или иначе, идентичността на Л. ще бъде отново вярната, а всички предишни ще се окажат «поредната заблуда». Но както винаги, Л. никога няма да осъжда никого. Та той никога не е бил –фоб – и никога няма да бъде!

(2015 г.)

Бъди като СВЕТИ Борис!

Българската Православна Църква свърши добра работа с мнението си за Истанбулската конвенция. Ако не беше така – нямаше да има толкова благодарни хора за написаното в нейното обръщение и становище. Нямаше да се появи и дежурната вълна от богохулници, които винаги в такива случаи вадят изпод чина обичайните медийни дъвки и без да ги изтръскат от полепналата с времето мръсотия, ги налапват и започват да правят пиар-балончета. Няма да скрия, че този комсомолски плам у съвременните журналисти, пиари и т.н. дълбоко ме отвращава. Защото това не са изпечени стари комунистически апаратчици, а говорят като тях. И също като тях се мислят за прогресивни и оригинални. Continue reading

Аз, агентът

Знаете ли колко олеква на душата, когато истината излезе наяве! Катарзисът пречиства, едва след това се отваря място за сълзи и покаяние.

Ето, мен най-накрая ме разкриха. Жената на един наш виден костовист професор-философ и пишман богослов обикаля по българските университети и свидетелства за мен – той е руски агент, не си играйте с него. Е, понякога попада и на мои приятели и преподаватели, които ме познават от ей такъв и то отблизо, та се случва да срещне отпор тази госпожа, но тя не се отказва лесно. Аз даже не я познавам, но това не ѝ пречи да говори наляво и надясно колко вредни били идеите и статиите ми и това, разбира се, се дължало на руската ми агентура. Всеки месец ми плащат в посолството по хиляда четиристотин и осемнайсет евро (1418), обаче ми ги дават в рубли и няма къде да ги обменя, затова си ги затварям в буркани или ги държа под дюшека, класика.

Ако някой някога е смятал видния професор за голям ум и недостижимо светило, време е да се разочарова от него, като си представи, че той дели живот, жилище и навярно постеля с жена, която занимава цялата академична общност с моята скромна особа. Не може да не си влияят един на друг. Няма начин нейното мислене да не съвпада с неговото. Знам по себе си, с моята благоверна съпруга споделяме едни и същи ценности. Тя по тази логика трябва да е жената на руския агент, тоест, абсолютен враг на народа, нали?! Само дето е от един много български регион с много български традиции и разбирания. Капанка е. И не мога да си представя тя да ходи някъде по някакви официални събития край мен и на висок глас да споделя какво смята за идеите на видния философ и пишман богослов. Там е разликата между моето семейство и това на професора – не може да има реципрочност, просто защото някои съпруги си имат и свой собствен живот и не се бъркат в делата на мъжете си.

Други обаче не издържат на това голямо изкушение и тръгват на турне да громят шпиони и агенти. Представям си я с каква ярост ме е разпердушинвала, сълзи са напирали в очите ѝ, слюнка в артикулационния ѝ апарат. Със сигурност ме е проучила с помощта на видните си съратници-костовисти от седмия ден и знае, че имам руски паспорт, което е още едно потвърждение на твърденията ѝ. Аз съм петоколонник, путиноид с два реда зъби един зад друг, матрьошка, която крие в себе си ключа от АЕЦ “Белене”, не мога да бъда друго, как така с два паспорта, къде дават така. Да ви кажа, почувствах се поласкан, когато ми съобщиха как костовистите от седмия ден начело с госпожата и философа застанали пред насъбралото се академично множество от Великотърновски университет и почнали да ме правят на салата. Такива хора на такова интелектуално ниво да слизат до моите низини, та това ме издига много! Или тях принизява? Явно много съм ги ядосал, завалиите. Треперели от недоумение как така съм се изказвал неправилно за католическия филм “Мълчание” на Скорсезе, че филмът е върхът на католическото изкуство, а аз, агентът, го смятам за обикновена манипулация.

Добре де, “Мълчание” не е обикновена манипулация. Перфидна и изискана манипулация е. Коварна и нечистоплътна манипулация е. Филм, в който се казва, че няма проблем да стъпиш върху лика на Спасителя и да се отречеш от вярата си публично, ти си оставаш все така велик християнин, три четвърти светец. Че как иначе, папистите сами по себе си са едни светци, щото нали са мисионери, отишли са толкова далече заради вярата си, правят такива истински неща, карат хората да учат английски, вместо те да научат японски, а ние тук сме някакви обикновени цървули, дето само си мислят, че са последователи Христови, въобразяват си, че са православни… Всъщност сме просто геополитически активисти и платени бацили, внедрени от хибридизаторите да тровят българското медийно пространство с путинистка вонлива пропаганда на ретроградни и заробващи идеи. Радвам се, че има такива филми, които да дават добри насоки и конструкции в принципния ми спор с хора като философа пишман богослов и задочно с неговата мила съпруга. И аз като съветски агент се сдобих също с лична информация за семейството изтъкнати интелигенти – само допреди няколко години те са поздравявали по коридорите на университета, в който се трудят, много повече хора от днес. Към момента са така радикализирани в своите католическо-костовистки европейскоценностни видения, че запазват също такова мълчание като Бога от паписткия филм при среща с други човешки същества, гледат единствено в тавана, защото само там някъде е тяхното упование. “Здрасти” не казват вече. Почти на никого от старите познати и приятели. Заформиха си сектата и не допускат до нея разни, дето не могат да проумеят дълбочината на мислите им.

Имам руски паспорт, защото се родих в Архангелск. Не съм живял там. Баба ми беше украинка, дядо ми смесица между немец и полякиня. Говоря руски, защото ми е майчин език, така комуникирам и с роднините си, те всички днес живеят в Германия, Висбаден. Всички те останаха без руските си паспорти след преместването си, и майка ми се отказа от този документ. Само аз не – ето още едно потвърждение, че съм агент и диверсант. Причината да си го запазя е много тривиална, с него пътувам понякога по-лесно. Аз съм българин и винаги съм бил такъв. Тук служих в армията, тук учих, тук работя и плащам данъци и не ми се живее на друго място. Службите, за разлика от професора-философ и пишман богослов и неговата съпруга, не се интересуват от мен, не съм им оперативно интригуващ, може би защото знаят, че сталинският режим е навредил много на семейството ми, имам си и копия от официални потвърждения за реабилитиране на дядо ми и прабаба ми. Тоест, властта си е признала, че ги е тероризирала без доказателства и са невинни. Каква ирония, обвинението към тях било, че са немски агенти и шпиони. Техният внук и правнук стана руски.

Ще ми простите, че толкова много със себе си ви занимавам, нещата имат не само лично измерение, но и принципно. Всички тези сведения сега донесох публично, за да преместим спора си с онези философи и пишман-богослови костовисти от седмия ден на едно по-легитимно равнище, където те няма да имат шанс повече да обвиняват хора, които не познават, а ще им се наложи да обяснят защо, имайки себе си за православни християни, хвалят и славословят една толкова открито католическа творба, защо отричат, че папизмът е ерес и каква е причината да наричат състоялото се през юни 2016 година събрание в Крит с опорноточковото икуменическо определение “велик и свят събор”, какъвто то не е. Само за това става въпрос.

Агентът вика дръжте агента.

"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)