Знаете ли колко олеква на душата, когато истината излезе наяве! Катарзисът пречиства, едва след това се отваря място за сълзи и покаяние.
Ето, мен най-накрая ме разкриха. Жената на един наш виден костовист професор-философ и пишман богослов обикаля по българските университети и свидетелства за мен – той е руски агент, не си играйте с него. Е, понякога попада и на мои приятели и преподаватели, които ме познават от ей такъв и то отблизо, та се случва да срещне отпор тази госпожа, но тя не се отказва лесно. Аз даже не я познавам, но това не ѝ пречи да говори наляво и надясно колко вредни били идеите и статиите ми и това, разбира се, се дължало на руската ми агентура. Всеки месец ми плащат в посолството по хиляда четиристотин и осемнайсет евро (1418), обаче ми ги дават в рубли и няма къде да ги обменя, затова си ги затварям в буркани или ги държа под дюшека, класика.
Ако някой някога е смятал видния професор за голям ум и недостижимо светило, време е да се разочарова от него, като си представи, че той дели живот, жилище и навярно постеля с жена, която занимава цялата академична общност с моята скромна особа. Не може да не си влияят един на друг. Няма начин нейното мислене да не съвпада с неговото. Знам по себе си, с моята благоверна съпруга споделяме едни и същи ценности. Тя по тази логика трябва да е жената на руския агент, тоест, абсолютен враг на народа, нали?! Само дето е от един много български регион с много български традиции и разбирания. Капанка е. И не мога да си представя тя да ходи някъде по някакви официални събития край мен и на висок глас да споделя какво смята за идеите на видния философ и пишман богослов. Там е разликата между моето семейство и това на професора – не може да има реципрочност, просто защото някои съпруги си имат и свой собствен живот и не се бъркат в делата на мъжете си.
Други обаче не издържат на това голямо изкушение и тръгват на турне да громят шпиони и агенти. Представям си я с каква ярост ме е разпердушинвала, сълзи са напирали в очите ѝ, слюнка в артикулационния ѝ апарат. Със сигурност ме е проучила с помощта на видните си съратници-костовисти от седмия ден и знае, че имам руски паспорт, което е още едно потвърждение на твърденията ѝ. Аз съм петоколонник, путиноид с два реда зъби един зад друг, матрьошка, която крие в себе си ключа от АЕЦ “Белене”, не мога да бъда друго, как така с два паспорта, къде дават така. Да ви кажа, почувствах се поласкан, когато ми съобщиха как костовистите от седмия ден начело с госпожата и философа застанали пред насъбралото се академично множество от Великотърновски университет и почнали да ме правят на салата. Такива хора на такова интелектуално ниво да слизат до моите низини, та това ме издига много! Или тях принизява? Явно много съм ги ядосал, завалиите. Треперели от недоумение как така съм се изказвал неправилно за католическия филм “Мълчание” на Скорсезе, че филмът е върхът на католическото изкуство, а аз, агентът, го смятам за обикновена манипулация.
Добре де, “Мълчание” не е обикновена манипулация. Перфидна и изискана манипулация е. Коварна и нечистоплътна манипулация е. Филм, в който се казва, че няма проблем да стъпиш върху лика на Спасителя и да се отречеш от вярата си публично, ти си оставаш все така велик християнин, три четвърти светец. Че как иначе, папистите сами по себе си са едни светци, щото нали са мисионери, отишли са толкова далече заради вярата си, правят такива истински неща, карат хората да учат английски, вместо те да научат японски, а ние тук сме някакви обикновени цървули, дето само си мислят, че са последователи Христови, въобразяват си, че са православни… Всъщност сме просто геополитически активисти и платени бацили, внедрени от хибридизаторите да тровят българското медийно пространство с путинистка вонлива пропаганда на ретроградни и заробващи идеи. Радвам се, че има такива филми, които да дават добри насоки и конструкции в принципния ми спор с хора като философа пишман богослов и задочно с неговата мила съпруга. И аз като съветски агент се сдобих също с лична информация за семейството изтъкнати интелигенти – само допреди няколко години те са поздравявали по коридорите на университета, в който се трудят, много повече хора от днес. Към момента са така радикализирани в своите католическо-костовистки европейскоценностни видения, че запазват също такова мълчание като Бога от паписткия филм при среща с други човешки същества, гледат единствено в тавана, защото само там някъде е тяхното упование. “Здрасти” не казват вече. Почти на никого от старите познати и приятели. Заформиха си сектата и не допускат до нея разни, дето не могат да проумеят дълбочината на мислите им.
Имам руски паспорт, защото се родих в Архангелск. Не съм живял там. Баба ми беше украинка, дядо ми смесица между немец и полякиня. Говоря руски, защото ми е майчин език, така комуникирам и с роднините си, те всички днес живеят в Германия, Висбаден. Всички те останаха без руските си паспорти след преместването си, и майка ми се отказа от този документ. Само аз не – ето още едно потвърждение, че съм агент и диверсант. Причината да си го запазя е много тривиална, с него пътувам понякога по-лесно. Аз съм българин и винаги съм бил такъв. Тук служих в армията, тук учих, тук работя и плащам данъци и не ми се живее на друго място. Службите, за разлика от професора-философ и пишман богослов и неговата съпруга, не се интересуват от мен, не съм им оперативно интригуващ, може би защото знаят, че сталинският режим е навредил много на семейството ми, имам си и копия от официални потвърждения за реабилитиране на дядо ми и прабаба ми. Тоест, властта си е признала, че ги е тероризирала без доказателства и са невинни. Каква ирония, обвинението към тях било, че са немски агенти и шпиони. Техният внук и правнук стана руски.
Ще ми простите, че толкова много със себе си ви занимавам, нещата имат не само лично измерение, но и принципно. Всички тези сведения сега донесох публично, за да преместим спора си с онези философи и пишман-богослови костовисти от седмия ден на едно по-легитимно равнище, където те няма да имат шанс повече да обвиняват хора, които не познават, а ще им се наложи да обяснят защо, имайки себе си за православни християни, хвалят и славословят една толкова открито католическа творба, защо отричат, че папизмът е ерес и каква е причината да наричат състоялото се през юни 2016 година събрание в Крит с опорноточковото икуменическо определение “велик и свят събор”, какъвто то не е. Само за това става въпрос.
Агентът вика дръжте агента.
Има една история, която не ми излиза от ума. Сигурно знаете, че Малашевските гробища в столицата са доста големи. Новите парцели са на единия край, а църквата – на другия. Делят ги може би 2-3 километра. И така, веднъж след едно Опело човекът от погребалната агенция заразпитва опечалените как искат да стигнат до гроба – пеш или с автомобили. Почти винаги в такива случаи започва тиха агитация в полза на колите… Кой знае защо го правят – дали от грижа за и без това обременените „клиенти“ или за да се „свърши по-бързо работа“. Важното е, че най-често прогресът побеждава традицията и хората се разпръсват към автомобилите си. Аз пък се насочих към катафалката, защото нали нямам кола… Тя е стар бял микробус. Каросерията му е празна. Там слагат ковчега с покойния. Отпред се качват двама гробари. До тях, настъпвайки расото си, се натиках и аз. И траурната колона потегли… 
Какво стана с фарисея ли? Онзи, дето се хвалеше колко е благочестив и благодареше, че не е като митаря? Ами нищо – жив и здрав си е! Шества си през историята и като в някакъв нискобюджетен фантастичен филм се преселва в различен гостоприемник – от човек в човек. Мутира с времето като щам на грип и става все по-резистентен към духовни антибиотици. Въпреки новозаветната епоха, той все така, както и преди, не разбира как се придобива благодатта. И дори няма намерение да я търси. Защото си мисли, че е неин носител по презумпция. 
