„…Надминах убиеца Каин – и сам аз станах доброволен
убиец на своята съвест. И моята плът оживя.
Война неразумна повдигнах – аз, Твоят син най-недостоен
– война срещу своята съвест с лукавите мои дела…“

Днес на Повечерието се чете целият Велик покаен канон на св. Андрей Критски. Първата седмица на поста го четохме на части. После се изповядвахме. Молихме се! И днешният ден ще отмине, както и предишните… Всичко отминава като изядена и отопена със залък постна манджа. Но има нещо, което създава усещане за безсмислие… и тъга! Continue reading →

Човек трябва да има периоди, в които поне да опита да затръшне вратата в лицето на речите и мислите на агресивното самолюбие. Защото те са преоблечени крадци, които не изнасят нищо от дома на душата, а внасят в него прашни кашони с погибелна празнота и непокаяние… Continue reading →

2 Неделя на Великия пост – на свети Григорий Палама – Марк 2:1-12

Велик светилник е свети Григорий Палама. И Църквата премъдро, освен в деня на успението му (14 ноември), празнува паметта му и във Втората Неделя на Великия пост. За да ни подтикне към подвиг и да ни покаже чрез него още едно Тържество на Православието, победа на Живота над смъртта. Continue reading →

Тези дни си спомних една история, която ми разказа мой познат ортопед. Случило се преди години, в онова време, в което бяха на мода силните момчета. Едно такова юначе с огромни бицепси и дебел врат попаднало със счупена ръка при приятеля ми. Докато го преглеждал, докторът се постарал да разсее своя пациент от болката, затова го попитал какво работи. Якото момче погледнало ядовито и тихо изръмжало: „Аз съм специалист!“ Continue reading →

Има една история, която не ми излиза от ума. Сигурно знаете, че Малашевските гробища в столицата са доста големи. Новите парцели са на единия край, а църквата – на другия. Делят ги може би 2-3 километра. И така, веднъж след едно Опело човекът от погребалната агенция заразпитва опечалените как искат да стигнат до гроба – пеш или с автомобили. Почти винаги в такива случаи започва тиха агитация в полза на колите… Кой знае защо го правят – дали от грижа за и без това обременените „клиенти“ или за да се „свърши по-бързо работа“. Важното е, че най-често прогресът побеждава традицията и хората се разпръсват към автомобилите си. Аз пък се насочих към катафалката, защото нали нямам кола… Тя е стар бял микробус. Каросерията му е празна. Там слагат ковчега с покойния. Отпред се качват двама гробари. До тях, настъпвайки расото си, се натиках и аз. И траурната колона потегли… Continue reading →

Ако живеехме само преди един век, бих започнал този текст така: Кой не би заплакал, братя, за оскъдняването на благочестието в наше време? Само че днес такива въпроси не вълнуват почти никого. Отговорът му се е загубил някъде по пътя към „светлото бъдеще“. А и кой плаче днес за греховете си?… Затова ще започна по друг начин: елементарната липса на човешка нормалност, която много често се среща в нашата „православност“, е стряскаща. Но понеже ние не се плашим, ситуацията става още по-страшна. Continue reading →

Някога умниците на този свят съветвали светите мъченици да принесат наужким жертва на идолите, за да спасят живота си. Но Божиите угодници знаели, че “наужким” не съществува. Че не може да се поклониш на измислен бог и да останеш християнин. Това е вечният избор, пред който мнозина стоят и днес. Continue reading →

Неделя на Митаря и Фарисея – Лука 18:10-14

Какво стана с фарисея ли? Онзи, дето се хвалеше колко е благочестив и благодареше, че не е като митаря? Ами нищо – жив и здрав си е! Шества си през историята и като в някакъв нискобюджетен фантастичен филм се преселва в различен гостоприемник – от човек в човек. Мутира с времето като щам на грип и става все по-резистентен към духовни антибиотици. Въпреки новозаветната епоха, той все така, както и преди, не разбира как се придобива благодатта. И дори няма намерение да я търси. Защото си мисли, че е неин носител по презумпция. Continue reading →