Алелейлела прайд

Има една история, която не ми излиза от ума. Сигурно знаете, че Малашевските гробища

Бъди като СВЕТИ Борис!

Българската Православна Църква свърши добра работа с мнението си за Истанбулската конвенция. Ако не

Аз, агентът

Знаете ли колко олеква на душата, когато истината излезе наяве! Катарзисът пречиства, едва след

Чисто сърце, покрито с чувал

Иеромонах Антим, юродив заради Христа – 9 декември

Отец Антим бил родом от София, България, където служел като енорийски свещеник. След смъртта на презвитерата си – около 1841 г. – дошъл в градината на Пресвета Богородица и се насадил като добро семе, разцъфвайки и благоухаейки, както ще видим по-нататък. Continue reading

Няколко люспи надежда

Преди няколко години на Никулден разбрах защо все нямам пари. Обясниха ми го по различни телевизии – защото не си слагам люспа от шаран в портфейла. Шокиращо, нали? И аз не бях очаквала, че причината е толкова елементарна.

Нали знаете, че почти всички медии на големи църковни празници никак не обичат да говорят за светците. Казват в първото изречение: „Днес се чества еди-кой си…” и следва канонада от различни безумия. Никулденските „народни” поверия обаче ми се сториха повече от показателни. Continue reading

„Бездна бездна призовава…“

Владика Николай Велимирович има една много трогателна проповед, посветена на Църквата. В нея той ни припомня за това как Ной се спасил от потопа на здрав кораб. Така и ние, в потопа на безумие и грях, който ни залива, трябва да потърсим здрав плавателен съд. Здрав кораб с опитен екипаж и още по-опитен Капитан, Който да ни отведе в другия край на пътуването. Оплачете глупостта на тия, казва той, които твърдят, че отвъден бряг няма, които ви призовават на риболов покрай брега и приемете предизвикателството на това пътуване. Continue reading

Свети Серафим (Соболев): Да слушаме светите отци по отношение на догматите на вярата

Слово на празника на св. Николай Чудотворец, произнесено в руската църква „Св. Николай”, гр. София, 6/19.12.1946 г.

Верността към светоотеческото учение като залог за истинското духовно просвещение. Пагубността на църковния модернизъм.

Днес в апостолското четиво по време на Божествената литургия светата Църква предлага на нашето внимание, мои възлюбени в Христа чеда, следните думи на св. ап. Павел от неговото Послание до евреите: Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни (Евр. 13:17). А малко по-горе в същото послание Апостолът призовава: Помнете вашите наставници… и… подражавайте на вярата им (Евр. 13:7). Continue reading

Никога не е късно да поставиш добро начало

На 2 декември 1998 г. се преселва при Господа великият румънски духовник и наставник на монаси и миряни архимандрит Клеопа (Илие). Ето някои бисерчета от огромната съкровищница на стареца.

„Само пътят на смирението е равен и тих и дава покой на душата в този век.“

***

„Гордостта бива два вида, а именно: гордост на нашата воля и гордост на ума. И гордостта на ума е много по-лоша от гордостта на волята.“ Continue reading

Някогашната Ниневия и сегашната България

Свети пророк Наум – 1 декември, Неделя на Йерихонския слепец

Като позавърших тази проповед я дадох на жена ми да я види. Може би рефлекс от миналото, когато аз бях млад репортер, а тя – редактор. Прочете я и въздъхна. Попитах: “Какво мислиш?” “Супер е, – отговаря ми – остава само да я защитиш в Богословски факултет.” “Защо пък в Богословския?” – недоразбрах. “Ми, защото – вика ми – никой друг няма да я разбере.” Не се предадох веднага. Казвам: “Виж колко стройно е написано. Всяко изречение следва от предишното.” “Без съмнение – подхвърли усмихнато. – Единственият проблем е, че никой няма да я прочете. Иначе, за хубаво – хубаво е, но каква полза…” Continue reading

Семейни войни – презареждане

Гледате ли „Семейни войни“? Имам чувството, че напоследък са се пренесли в реалността. Животът имитира телевизията. Попитахме 100 човека, самообявили се за интелектуалци: „Какво да прави Светият Синод с МПЦ?“ Шегувам се. Никой не ги е питал, но те се чувстват длъжни да се изказват винаги, за всичко и то като последна инстанция. Даже свеждат точни послушания какво да се вземе като решение, а митрополитите само трябва да вдигнат ръка. Въпреки многото приказки обаче, за мен въпросите си останаха повече от отговорите. (Сигурно защото съм блондинка.) Темата ми се вижда много сложна. Затова ви моля да внимавате в текста ми, тъй като и вие като мен лесно можете да се загубите в лабиринта от родствени връзки…  Continue reading

Време да събираш камъни

Когато някой ти казва нещо, първо виж кой е той. Когато един известен църковен интригант и бивш паяк излезе със становище, че би било мъжество Синодът да каже ДА на духовниците от БЮРМ, ми става пределно ясно, че правилното и мъжко решение е тъкмо обратното.

В една статия за 24 часа паякът наплита мрежата чрез старата лакърдия за страха от Москва, за руската връзка и така нататък, тоест, опитва се да нахъса обществото и да ядоса някого от Синода. Номерата му са ясни. Но ми хрумва нещо много важно и съществено – аз, който не разбирам от история и би трябвало да си мълча по такива сложни въпроси, мога да допринеса само с едно единствено нещо. Със слабата си молитва.

Становището на Г. Благоев и паяка са единственият ми ориентир за правилност в случая. Не е логично, ще каже някой. Но на мен ми стига. А ако към тях двете добавим и становището на един професор философ… Който също плаши с руски зависимости, развява чучелата за стряскане на електората… Тогава вече наистина съм убеден със стопроцентова сигурност, че ДА на македонското прошение ще бъде огромна грешка. И единственото мъжествено решение при подобен медиен, политически, вътрешен и университетски натиск ще бъде едно претеглено и мъдро НЕ.

“Църква майка”… а църква баба не може ли? Или църква стринка?

По време на пости се активизират демоните. И подстрекават човеците да изпадат в крамоли и раздори. Това е поредното доказателство за голямата война, която е първо в душите на всички ни, но после се показва и навън. От юни 2016 до днес във външната война паднаха жертва много човешки отношения. Конфронтирахме се, радикализирахме се, мерим си взаимно вярата, а сме затънали до уши в лични неразбории… Явно е такова времето, да събираме камъни.

Ще изчакам да минат постите. Ще се помоля за мъдро решение.

А по-нататък ще ви разкажа как станах агент. Много ясно какъв.

Блажени плачещите

Беше на един голям празник. От тези дни, в които има толкова неща за вършене, че не усещаш кога е дошло време за Вечерня. Помня, че правех панихида на някакъв скоро починал човек. Предполагам си представяте картината – хората тъжни, държат свещи, вперили насълзен поглед в нещо, което не виждат, защото понякога мислите са по-силни от всички сетива… Изведнъж печалната картина придоби абсурден характер, за момент сякаш храмът заприлича на каубойски бар и вратата се отвори с летящ старт като в стар уестърн. Зад гърба ми се чу тропане и глас на възрастен човек, който многократно надвишаваше по сила моите опити да изпея стихирите на „Благословен еси, Господи…” Обикновено се старая да не обръщам внимание на такива неща, затова продължих с молитвата, но леко вдигнах децибелите, за да заглуша страничния шум. Дядото обаче никак не искаше да се предаде, тепърва щеше да се бори, за да стане център на внимание. Мина покрай мен, избута ме лекичко и с най-високия си глас започна да сочи един стол: „Ето тука искам да седна. Е тука, точно тука.” Достигна желаната цел, тежко се стовари върху нея и се развика на някаква жена да му купи свещи – еди-колко си броя по еди-колко си стотинки. От панихидата вече нищо не ставаше. Затова се обърнах към него и малко изнервено попитах: „Всичко това не можеше ли да стане по-тихо?” Дядото ме погледна смаяно и дори не ме удостои с отговор, а погледна към своята позната: „И тука ли се карат, бе? Значи и тука се карат… Как може такова нещо? А аз мислех, че поне тука мога да правя каквото искам.” След това си грабна бастуна и също толкова шумно, както и при влизането, излезе, почти изритвайки вратата с крак. Continue reading

Постна есен…

Обикновено казват, че есента е тъжна. Че е скръбен сезон… Но ето Бог тази година каква есен ни прати. Говореща… Сякаш Сам Той ни проповядва. Схванахте ли какво искаше да ни каже? Continue reading

"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)