Полет на кокошка

10 Неделя след Неделя подир Въздвижение – Лука 13:10-17   Има една молитва в Требника, която

Постна есен…

Обикновено казват, че есента е тъжна. Че е скръбен сезон... Но ето Бог тази

Оптинските новомъченици

Винаги, когато става дума за живота на светец от древните векове, някой подхвърля, че в днешно време не може да има такива хора. Това не е вярно. Но, говорейки така, ние най-често оправдаваме липсата на ревност към истински духовен живот. Бог във всяко време има свои дивни угодници. Включително и в нашето време. Кой знае, може дори да сме се срещали с тях, но заради духовната си слепота да не сме забелязали светостта им. Затова (за слава Божия и за наша обща поука) ще разкажем за трима велики праведници, загинали мъченически от ръката на сатанист едва преди 24 г. Това са монасите Василий, Терапонт и Трофим от просиялата през ХІХ и началото на ХХ век с много руски свети старци Оптинската обител. Continue reading

Трикове в киното

Коварен филм. Вярвам, Господи, помогни на неверието ми. Щом може един подобен филм да ме вкара в неприлични размисли, значи вярата ми е слаба ракия. “Шофьор на Такси”, “Разяреният Бик”, “Нос Страх”, “Добри момчета” са шедьоврите на Скорсезе. А последната му творба “Мълчание” е неговият творчески крах в очите на милиони православни християни по света. Това е дъното в манипулациите. Или може би върхът? Другият католик сред режисьорите Мел Гибсън е доста по-честен от него и “Страстите Христови” са по-добър филм, въпреки непреодолимата си ерес. Дайте да ги сравним с филма за свети Лука. Continue reading

Има ли кой…?

Казват ми: „Не се заяждай с хората, защото пак ще те нарекат ненормален.“ Добре, няма да се заяждам. “Особено лошо е да противоречиш на умниците от този свят през Страстната седмица.” Това се казва истински грях! Обещавам да внимавам и да не влизам в територии, запазени само за „културния елит“, в които простолюдни свещеници като мен не трябва да престъпват. Continue reading

Вече искам…

Размисли преди Цветница

10_1333357707Тези дни чух от един вярващ думи, които много ми харесаха. Той ми сподели: „Аз, отче, съм просто един пропаднал човек. Външно нещата изглеждат наред, но всъщност аз съм се провалил във всичко, което съм правил през живота си и сега единственото нещо, което ме радва, единственото нещо, на което разчитам, е Божията милост. Може да съм много грешен, но имам тази надежда, тя ме крепи и ме кара да вървя напред.“ Много ми хареса това признание, защото беше честно. И защото такива мисли трябва да ни вълнуват в края на Великия пост. Ако си мислим: „Е, добре, успяхме да издържим, да не ядем пържоли или сирене – всичко е наред. Ние сме подвижници, на които няма как да се откаже Причастие и дори място в Рая“, тогава сме се разминали с това послание, което Църквата ни отправя, показвайки ни Разпъналия Се за нашите грехове и Възкръснал Господ.

Continue reading

Светата блудница Мария

15 фрагмента към житието на преп. Мария Египетска

I. За елините, т.е. цивилизованите, образованите, учените, разумните, съвъпросниците на тоя век, искусните в спора и доказателствата, — с една дума, за «цвета на обществото» — Христос е безумство. Кръстът Христов е безумство. Затова Бог е избрал онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо (т.е. смята се за нещо), та никоя плът да се не похвали пред Бога (вж. I Kop. 22-29).

II. «Повестта за моето разпътство» — така нарича разказа за своя живот преподобната Мария. Достигнала висше съвършенство в добродетелите, умъртвила плътта си заради Христа, тя се самоназовава — блудница, сякаш казва: това е моето житие, това можах да извърша сама със себе си, без Христа.

Ето истинско самопознание! Без Христа ние сме блудници, ние сме способни единствено на блудство с този тленен свят. Такава е участта ни без Христа, по думите на светата — «блудство с всеки срещнат» предмет, човек, идея и изобщо прелюбодейно прилепване на сърцето към тварното, мъртвост по отношение на безсмъртното, небесното и вечното.

III. Изповедта на преп. Мария, в първата ѝ част, е съкратен изказ на днешната човешка «мъдрост»: «Непрестанно бях обхваната от желанието все повече и повече да потъвам в тинята на блудството: за мен животът се състоеше в това.» Невероятно е за повечето днешни хора да повярват, че има защо да пазят девството си (поне до брака), да се съвъкупяват единствено в законен брак и пр. и пр. Тинята на блудството е все повече и повече начин на живот.

IV. «Taка пристигнах в Йерусалим и през всички дни до празника постъпвах както преди, даже и по-зле. Не се задоволявах с юношите, които бяха с мен на кораба, но подтиквах към блуд и местните жители, и странниците.» Забележително е, че тъкмо в най-страшното падение на блудницата Мария Бог сякаш премъдро се е надругал над дявола, защото именно от тоя най-непрогледен мрак възсиява предивната заря на покаянието ѝ — образец на покаяние за всички времена.

V. Из това житие — като от далнина преди изгрев — струи неземна светлина! Първите озарения почват от пълното самоосъждане на Мария — тя се чувствува недостойна дори да погледне лика на Пречистата. Чувство дълбинно, нераздвоено. Мария явно е била проста душа — неспособна да лукавствува, да се самопреценява, да отмерва покаянието с познатата ни «мъдрост» за «прекаления светец». Нейната богоизбраност, струва ми се, не е случайна — такива прости души носят в своята простота могъщ залог за целомъдрието, което е невъзможно и при най-малко лукавство. Видяла гнусотата си, Мария изцяло заживява с това прозрение. Нищо вече не е способно да откъсне очите ѝ от покайното самопознание, от изразимото единствено със сърце съзерцание на това, че «аз не съм дух, а земя, прах и пепел — плът, а не дух». И това нейно съзнание мигновено я издига над мнозина подвижници, които тайно в сърцето си все пак лукаво си мислят (ако не с думи, с духа си), че вече са «дух», че имат «ведение» и че са достойни да водят други по пътя към спасението. О, да бих имал нейната болка, нейната рана да се отвореше в сърцето ми! И каква рана — оттук очите ти стават два непреградими извора на сълзи.

Дълбоко, предълбоко е това житие!

VI. Пък и каква е нейната простота — детска и доверчива докрай. В тая нейна простота, като в таен подмол, се е таяло синаповото зърно на великото ѝ отпосле целомъдрие. Защото, ако приложим тук думите на Лествичника — похвално и блажено е целомъдрието, което у някои е по природа, но не е то подобно на пресъздаденото от блудство чрез много скръб, сълзи и мъки; защото първото ни запазва от разтлението и страстите, а второто бива причина за най-високо смирение и кротост (срв. Стъп. 24:24). И (колкото и странно да се стори това някому) струва ми се, че въпреки ужасния си блуден живот, Мария все пак е стояла много по-близо до Спасителя тъкмо поради своята простота, отколкото огромно множество целомъдрени по плът, но не по дух. Защото няма по-отвратително блудство от лицемерието и лукавството.

VII. И Бог стори чудото — в един миг превърна блудницата в девица! Който не вярва, да прочете в това велико житие, как на следващия ден, след такива страшни падения, «когато не се задоволявах с юношите, които бяха с мен на кораба, но подтиквах към блуд и местните жители, и странниците», Бог я удостои не само със светлината на прошката, но и с Пречистите Си Таинства! Но и в самото утро на тоя ден у нея нямало никакъв знак за покаяние: «Аз, както и преди, тръгнах на лов за младежи». «О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища!» (Рим. 11:33). И ако у някого от нас не достига простота, той би се съблазнил: «Как тъй на блудницата се дава Причастие в самия ден на опомнянето ѝ? Та това е пълно пренебрегване на каноните на Църквата!»

VIII. Ho да се наслади душевният ни взор още по-пълно на Мариината ангелска простота! Какво е нейното първо и последно желание, преди да умре за света в покаянието? — «Дай ми да зърна Светото Дърво, на което с плът е бил разпънат Роденият от тебе, пролял Светата Своя Кръв, за да избави грешните и мене.» О детска душа! О свято желание! Дай ми, казва, само да зърна — само толкова е било нужно на душата ѝ, да зърне Кръста, — и тя вече е готова да се възкачи на своя страшен и преславен кръст!

«Като зърна Кръстното Дърво, ще се отрека от света и съблазните му и ще отида там, където ти ме поведеш, Застъпнице за моето спасение.» Откъде това готово отричане от света, ако не от съкровищницата на простотата и кротостта, които в миг се разкрили в душата ѝ. И какво простодушие! — Тя не изпитва, не търси, не мъдрува. Тя се хвърля в огъня на покаянието, за да изгори докрай в него ветхия ѝ човек. Нейният живот сред греховния гмеж на света в миг е приключил. В миг тя е овладяла съвършено истинското богословие — не тя живее вече, а Христос в нея, защото всичките ѝ желания и похоти са умрели и тя е напуснала духом тоя разтлян свят.

IX. Според вярата ѝ Владичицата ѝ дава откровение: като че отдалече, тя чува глас: «Ако преминеш през река Иордан, ще намериш за себе си пълно успокоение.» Тук образно виждаме пътя към покаянието — премини последния предел на цивилизования свят, разкъсай всички връзки на духа си с духа на тоя свят. Не се връщай там, където си грешил. Не търси вече нищо от благата на тоя свят. Малцина са способни на такъв смел подвиг. А ето, че блудницата Мария, по своята детска вяра и простота, надмина мнозина още в началото на покаянието си.

Х. Тогава някой ѝ дал три монети, с които пречудната си купува три хляба, стигнали ѝ за няколко години! Ето какво означава отричане от плътта. За покаялата се Мария тая нейна взискателна плът вече е част от миналото. Всичко в нея е потопено в духовното — единствено то съществува за нейната просветлена, проста душа. Ето съществената разлика между душевното и духовното покаяние (и изобщо между всичко душевно и духовно) — първото ламти за наслаждения, второто — единствено за правдата Божия.

XI. «Като разбрах коя врата води в тази посока, тръгнах забързана, проливайки сълзи.» Сладостно е да се четат тези думи — как блажената вече всичко вършела с проливане на сълзи. Такава е наградата на простодушните — сълзи, които умиват лика Божий в душата. В тези думи отново трепка оная тиха и кротка светлина, която незримо пропива цялото това дивно житие.

XII. Страшна е била битката на преподобната с греха! Но на нея са ѝ помагали страданията и самата Пречиста Владичица, поръчителка на всички каещи се грешници. Ето какво разказва преподобната: «Когато се наканех да хапна нещо, сещах се за месата и виното, които ядях в Египет; искаше ми се да пийна от любимото си вино. В света много вино пиех, а тук нямаше и вода; изнемогвах от жажда и страшно се измъчвах. Понякога у мен се появяваше желание да пея блудните песни, с които бях свикнала, и това много ме смущаваше. Тогава започвах да проливам сълзи, биех се в гърдите и си припомнях обещанията, които бях дала, когато тръгнах към пустинята. Заставах мислено пред иконата на своята поръчителка, Пресвета Богородица, и с плач я умолявах да прогони от мен мислите, които смущаваха душата ми. Дълго плачех така и силно се биех в гърдите, докато накрая една чудна светлина ме обливаше и аз се успокоявах от вълнението. Как да ти призная, отче, за блудните желания, които ме обземаха? Прости ми, отче. Огънят на страстта пламваше в мен и ме изгаряше, подтиквайки ме към похот. Когато ме налиташе тази съблазън, аз се хвърлях на земята, обляна в сълзи, като си представях, че пред мен стои самата моя Застъпница, осъжда престъплението ми и ме заплашва с тежки мъки. Дни и нощи не ставах от земята, докато не ме озареше онази светлина, за да прогони мислите, които ме смущаваха. Тогава въздигах очи към своята поръчителка, като горещо я молех да ми помогне в моето страдание сред пустинята, и наистина получавах помощ и ръководство в покаянието. Така прекарах седемнайсет години в постоянни мъки. А оттогава и досега Света Богородица във всичко ми помага и ме ръководи.»

XIII. Покаянието е тайна на душата. Житията ни я разкриват, доколкото е възможно за думите, но винаги в пределите на духовното целомъдрие, според законите на което общението на душата с Бога е тайнство, подобно на брака. Неслучайно най-великите светци са ни оставили най-малко думи за собствения си духовен живот и опит.

XIV. «Ho оттогава до ден-днешен Божията сила във всичко е преобразила моята грешна душа и смиреното ми тяло, та аз само си припомням предишните лишения, като намирам за себе си неизчерпаема храна в надеждата за спасение: храня се и се завивам с всесилното Божие слово, защото „не само с хляб ще живее човек“.» С малко думи е изразено недосегаемото тайнство на обожението на човешката душа. Блажени благоговеещите пред вездесъщото Слово на Живия Бог!

XV. Пребогата майко, пречудна Марие: ти си там, дето не угасва светлината на целомъдрието, дето сияят в пълнота добродетелите, не замлъква славословието и Духът царува в душите на спасените — «В тебе, майко, без съмнение бе спасено сътвореното по образа Божий (душата), защото като взе кръста си, ти последва Христа и на дело ни учеше да презираме плътта, понеже тя изтлява, а към душата, която е безсмъртна, да бъдем усърдни. Затуй сега заедно с ангелите се радва, преподобна Марие, твоят прекрасен дух!»

Петко Т. Хинов

Покой срещу забрава

Каква зима беше – люта, страшна. На моменти безнадеждна… Но всичко в този свят си има край. Ето, дойде пролетта, изгря слънце, дърветата разцъфнаха, земята омекна. Пристигнах на Малашевци навреме. Родителите садяха цветя на гроба на покойното си дете. Момиче, по-малко от мен, много по-малко… Поливаха вода от пластмасови бутилки с надежда на мястото на смъртта да поникне живот… Continue reading

Срещи със смъртта – от свещеник Владимир Дойчев

Като издател на отец Владимир се радвам да съобщя на всички, които намират мир и молитвени помисли в неговите слова, че и втората му книга съвсем скоро ще излезе от печат.

Тя, както пише и на корицата, е естествено продължение на “Среща с Живота”. Срещите със смъртта са нещо ежедневно и тривиално, но те също водят до съдбоносната среща с Живота, така е.

Очаквайте подробности в близките дни и седмици. Надяваме се до края на април вече да можете да си я поръчате или вземете от книжарница.

Девство

Девството е чистота. Само в чистота може да се яви Бог. Ние, хората, живеещи в 21 век, сме все по-нечисти. И нечестиви, което е същото. Пресветата Богородица Дева Мария е попитала Архангел Гавриил как така ще роди, като е девствена. Той знаел отговора, казал й го, като сам треперел пред Божието въплъщение. И в същото време изпитвал удивление и радост Архангелът пред Нейното девство, пред чистотата, която струи от цялата Нея. Въплъщението на Твореца в Девата е свръх природните закони, но цялата природа е Негово творение. Страшно е Бог да стане човек. Continue reading

Из “Православието и религията на бъдещето”

Съществуват много случаи, когато “Христос и ангели” се явявали пред аскетите и им давали удивителна сила, “дарове на Св. Дух”, които често водели заблудения до безумие или самоубийство. Но съществува и друга, по-малко ефектна форма на духовната заблуда, която не предлага на своите жертви големи видения, а само екзалтирани “религиозни чувства”. Това се случва, както пише епископ Игнатий, “когато сърцето жадува и се стреми към свети, духовни, божествени усещания, докато самото е напълно неподготвено. Всеки, който няма в себе си дух съкрушен, който открива в себе си каквато и да било добродетел или достойнство, който не се придържа непоколебимо към учението на Православната църква, а се ръководи само от своето собствено мнение, или следва неправославно учение – е в състояние на заблуда.” Римокатолическата църква има цели наръчници за духовен живот, написани от хора в подобно състояние. Такава е например книгата “Подражание на Христа” на Тома Кемпийски, за която епископ Игнатий казва следното: “В тази книга цари и от страниците й диша помазанието на злия дух, прелъстяващо и опияняващо… Тя привежда плътските хора в екстатичен възторг и опиянение, постигнати без труд, без себеотрицание, без разкаяние, без разпъване на плътта с нейните страсти и похоти (Гал 5:24), в прелъстта на тяхното паднало състояние.” В резултат, както пише известният популяризатор на светоотеческото учение И. М. Концевич, “аскетът, който се стреми да разгори в сърцето си любов към Бога, да достигне чувство на блаженство, на екстаз, но пренебрегва покаянието, постига точно обратното: влиза в общение със сатаната и се заразява с ненавист към Св. Дух.”

Митрополит Йеротей (Влахос): Ереста, а не истината нарушава единството

Често на различни срещи и даже на църковни събори се чува мнението, че „заради единството“ трябва да се стигне до консенсус по някой въпрос, дори и ако по него няма единомислие. Continue reading

"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)