На никого не пожелавам…

„...Веднъж паството поискало от св. Гавриил Ургебадзе да прочете молебен за възраждане и умножаване

Чета и се чудя

Как така успява господин Янакиев да изкара с многото си думи черното бяло. След

Първата стъпка

Днес много неща ме подтикнаха да пиша за първата стъпка. Границата, отвъд която започваме

105 г. от успението на преп. Варсануфий Оптински (1/14 април)

На 1/14 април се чества един от великите Оптински старци, просияли в края на ХІХ и началото на ХХ век – преподобният Варсануфий.

Той се родил на 5 юли 1845 г. със светско име Павел Иванович Плиханков. Пътят му към манастира бил дълъг и нелек, прекарал в света 46 години, т.е. по-голямата част от живота си. Кадетски корпус, военна служба, блестяща кариера. Възможност за придобиване на всички земни блага. И… отказ от всичко. Колегите и познатите по никакъв начин не можели да разберат що за „дефект” има в стройния и красив полковник, целият облик на когото излъчвал някакво удивително вътрешно благородство. Не иска да се жени, балове и обеди с покани, както и други светски развлечения, избягвал. На театър – случвало се да ходи, но и това изоставил. Continue reading

Възкресение – въпреки нас и за нас

1397722865_9В тази държава постоянно някой на някого се кара. Управляващите се карат на опозицията. Опозицията се кара на управляващите. Когато някой политик изпадне зад борда започва да ни се сърди, че не сме разбрали неговата мисия, и че не го заслужаваме. Началниците по цялата йерархическа стълбица се карат на подчинените си. Карат ни се в магазина. Разправяме се с някой джигит докато шофираме. Някой непрекъснато се блъска и крещи, за да си осигури по-добро място в претъпкания градски транспорт. Накрая изнервени се скарваме вкъщи. А на тези, на които това не им стига, остава прекрасната възможност за анонимни заяждания в интернет… Continue reading

Портите на сърцето

Вход Господен и преподобна Мария Египетска

Псалмопевецът говори: „Подигнете, порти, горнището си… и ще влезе Царят на славата“ (Пс. 23:7,9). И ето, Църквата през тези дни ни представя Царя на славата, стоящ пред портите на Иерусалим. И ето, Църквата ни представя този Цар на славата, стоящ пред портите на нашите сърца и казва: „Подигнете, порти, горнището си… и ще влезе Царят на славата.“ И заедно с псалмопевеца пита: „Кой е тоя Цар на Славата?“ (Пс. 23:8,10) Това е същият Този, Който сътвори човека от земната пръст. И когато човекът съгреши, започна да го търси и каза: „Адаме, где си?“ (Бит. 3:9) И като видя, че Адам по собствена воля се отказа от благата на пресладкия Рай, Този Цар слезе на земята, за да го търси. Извърши дивни чудеса – възкреси мъртви, излекува болни, очисти бесновати. И когато не намери Адам тук, не се погнуси да слезе дори до ада, да разруши преградите и оковите на смъртта, за да може да измъкне затворения там човек. Защото много го беше обикнал…  Continue reading

Кой си Ти?

„…Измина много време, откакто свирих рокендрол… Измина много самотно, самотно, самотно, самотно, самотно време…“ Помните ли тази песен на Лед Цепелин? И да сте я забравили – не е фатално. Сетих се за нея през последните дни…

Наближи ли Страстната седмица и българският „културен“ живот се отчита с някое богохулство. Я „Последното изкушение на Христос“ ще покажат по телевизията, я някоя вулгарна театрална постановка ще излезе, я нещо друго. И тази година не прави изключение. Нещо повече – съблазните стават все по-изтънчени. Няма начин да не сте чули, защото ни проглушиха ушите. Оригиналната рок-опера „Исус Христос суперзвезда“ идва в България. С шест тира мюзикълът пътува към нас. НДК ще стане Бродуей и то не кога да е, а на Велики Четвъртък, Разпети Петък и Велика Събота. Рекламата на събитието е направо умилителна: „…В дните на председателството на ЕС, България ще може истински да преживее част от най-доброто изкуство създавано някога на Стария континент…“ Ако не се спомене председателството, както се казва, зрителят не би преживял истински катарзис. А такъв наистина се очаква да има. Защото вижте още какво пише: „…Христовата вяра ще стопли сърцата ни с музика, песни и танци в дните преди най-големият празник на Светото Възкресение!…“ (Оставям оригиналния правопис със сгрешения пълен член от сайта за закупуване на билети. За запетайки няма и да отварям дума.) Continue reading

Ще мине

„…Надминах убиеца Каин – и сам аз станах доброволен
убиец на своята съвест. И моята плът оживя.
Война неразумна повдигнах – аз, Твоят син най-недостоен
– война срещу своята съвест с лукавите мои дела…“

Днес на Повечерието се чете целият Велик покаен канон на св. Андрей Критски. Първата седмица на поста го четохме на части. После се изповядвахме. Молихме се! И днешният ден ще отмине, както и предишните… Всичко отминава като изядена и отопена със залък постна манджа. Но има нещо, което създава усещане за безсмислие… и тъга! Continue reading

Да чуеш цветовете на черешите

Човек трябва да има периоди, в които поне да опита да затръшне вратата в лицето на речите и мислите на агресивното самолюбие. Защото те са преоблечени крадци, които не изнасят нищо от дома на душата, а внасят в него прашни кашони с погибелна празнота и непокаяние… Continue reading

Преп. Гавриил Ургебадзе: „Времето е велик дар“

В днешния свят човек лесно може да загуби духовни ориентири. Ето няколко наставления от един от най-ярките светии на нашето време – преподобният старец на Грузия архимандрит Гавриил Ургебадзе: Continue reading

За нашата жажда

2 Неделя на Великия пост – на свети Григорий Палама – Марк 2:1-12

 

Велик светилник е свети Григорий Палама. И Църквата премъдро, освен в деня на успението му (14 ноември), празнува паметта му и във Втората Неделя на Великия пост. За да ни подтикне към подвиг и да ни покаже чрез него още едно Тържество на Православието, победа на Живота над смъртта. Continue reading

Докато все още боли

Празник е! Нали? Докато повечето все още сме съгласни, че Освобождението е повод за празнуване, има време да се запитаме нещо! Ние сега под робство ли сме? Можем да кажем важно като иудеите: „Никому не сме роби!” И пак бихме чули същия отговор: „Истина ви казвам, всякой, който прави грях, роб е на греха” (Иоан 8:33-34). А това е робство, несравнимо по-страшно от турското, защото води не до физическа, а до вечна погибел. И не плачем от това, не страдаме, не търсим помощ и избавление от него, а блаженстваме в робията… Continue reading

„Експертите“ като безгласни риби

Тези дни си спомних една история, която ми разказа мой познат ортопед. Случило се преди години, в онова време, в което бяха на мода силните момчета. Едно такова юначе с огромни бицепси и дебел врат попаднало със счупена ръка при приятеля ми. Докато го преглеждал, докторът се постарал да разсее своя пациент от болката, затова го попитал какво работи. Якото момче погледнало ядовито и тихо изръмжало: „Аз съм специалист!“ Continue reading

"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)