Чета и се чудя

Как така успява господин Янакиев да изкара с многото си думи черното бяло. След

Първата стъпка

Днес много неща ме подтикнаха да пиша за първата стъпка. Границата, отвъд която започваме

Утешителката

Успение на Пресвета Богородица – 15 август Има един въпрос, който винаги e актуален. А

Да чуеш цветовете на черешите

Човек трябва да има периоди, в които поне да опита да затръшне вратата в лицето на речите и мислите на агресивното самолюбие. Защото те са преоблечени крадци, които не изнасят нищо от дома на душата, а внасят в него прашни кашони с погибелна празнота и непокаяние… Continue reading

Преп. Гавриил Ургебадзе: „Времето е велик дар“

В днешния свят човек лесно може да загуби духовни ориентири. Ето няколко наставления от един от най-ярките светии на нашето време – преподобният старец на Грузия архимандрит Гавриил Ургебадзе: Continue reading

За нашата жажда

2 Неделя на Великия пост – на свети Григорий Палама – Марк 2:1-12

 

Велик светилник е свети Григорий Палама. И Църквата премъдро, освен в деня на успението му (14 ноември), празнува паметта му и във Втората Неделя на Великия пост. За да ни подтикне към подвиг и да ни покаже чрез него още едно Тържество на Православието, победа на Живота над смъртта. Continue reading

Докато все още боли

Празник е! Нали? Докато повечето все още сме съгласни, че Освобождението е повод за празнуване, има време да се запитаме нещо! Ние сега под робство ли сме? Можем да кажем важно като иудеите: „Никому не сме роби!” И пак бихме чули същия отговор: „Истина ви казвам, всякой, който прави грях, роб е на греха” (Иоан 8:33-34). А това е робство, несравнимо по-страшно от турското, защото води не до физическа, а до вечна погибел. И не плачем от това, не страдаме, не търсим помощ и избавление от него, а блаженстваме в робията… Continue reading

„Експертите“ като безгласни риби

Тези дни си спомних една история, която ми разказа мой познат ортопед. Случило се преди години, в онова време, в което бяха на мода силните момчета. Едно такова юначе с огромни бицепси и дебел врат попаднало със счупена ръка при приятеля ми. Докато го преглеждал, докторът се постарал да разсее своя пациент от болката, затова го попитал какво работи. Якото момче погледнало ядовито и тихо изръмжало: „Аз съм специалист!“ Continue reading

Алелейлела прайд

13453441_10206531820841532_443748276_oИма една история, която не ми излиза от ума. Сигурно знаете, че Малашевските гробища в столицата са доста големи. Новите парцели са на единия край, а църквата – на другия. Делят ги може би 2-3 километра. И така, веднъж след едно Опело човекът от погребалната агенция заразпитва опечалените как искат да стигнат до гроба – пеш или с автомобили. Почти винаги в такива случаи започва тиха агитация в полза на колите… Кой знае защо го правят – дали от грижа за и без това обременените „клиенти“ или за да се „свърши по-бързо работа“. Важното е, че най-често прогресът побеждава традицията и хората се разпръсват към автомобилите си. Аз пък се насочих към катафалката, защото нали нямам кола… Тя е стар бял микробус. Каросерията му е празна. Там слагат ковчега с покойния. Отпред се качват двама гробари. До тях, настъпвайки расото си, се натиках и аз. И траурната колона потегли… Continue reading

Да видиш Рая с телескоп

Ако живеехме само преди един век, бих започнал този текст така: Кой не би заплакал, братя, за оскъдняването на благочестието в наше време? Само че днес такива въпроси не вълнуват почти никого. Отговорът му се е загубил някъде по пътя към „светлото бъдеще“. А и кой плаче днес за греховете си?… Затова ще започна по друг начин: елементарната липса на човешка нормалност, която много често се среща в нашата „православност“, е стряскаща. Но понеже ние не се плашим, ситуацията става още по-страшна. Continue reading

Първите плодове на лошото дърво

Някога умниците на този свят съветвали светите мъченици да принесат наужким жертва на идолите, за да спасят живота си. Но Божиите угодници знаели, че “наужким” не съществува. Че не може да се поклониш на измислен бог и да останеш християнин. Това е вечният избор, пред който мнозина стоят и днес. Continue reading

За фарисейския щам и за съвършенството на сълзите

Неделя на Митаря и Фарисея – Лука 18:10-14

 

Какво стана с фарисея ли? Онзи, дето се хвалеше колко е благочестив и благодареше, че не е като митаря? Ами нищо – жив и здрав си е! Шества си през историята и като в някакъв нискобюджетен фантастичен филм се преселва в различен гостоприемник – от човек в човек. Мутира с времето като щам на грип и става все по-резистентен към духовни антибиотици. Въпреки новозаветната епоха, той все така, както и преди, не разбира как се придобива благодатта. И дори няма намерение да я търси. Защото си мисли, че е неин носител по презумпция. Continue reading

Изкореняване на предразсъдъци и традиции, основаващи се на стереотипни роли

В Бителевизия К. Янакиев обвини в лудост и психоза цял един народ. Сякаш този народ не разполага с мислещи хора. Заяви освен другото, че Синодът е фашистки. Изгуби всяка мярка. В Офнюз К. Терзийски открито богохулства. Какво им става на тия хора? Continue reading

"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)