Нудизъм

Вървим си ние — баща и петгодишен син — по плажа. Ужким нормален български

За добрата лудост

1 Неделя след Петдесетница – на Всички Светии (Мат 10:32-33,37-38; 19:27-30) Много ми е мъчно,

Очистената душа

8 Неделя след Пасха – Петдесетница (Иоан 7:37-52; 8:12) Има нещо характерно за съвременния човек

На течение

Има нещо в честванията на 24 май, което още от малък ме е учудвало.

Сълза за празника

Не, 24 май няма да бъде ден на веселие! Поне не скоро! Прекалено амбициозно

Спагетени хора

Неделя привечер. Метрото. Вагонът ни – нито пълен, нито празен. Тоест, бяха заети само

104 годишна идиотия

Едно време имах една идеалистична представа, че с възрастта човек омеква, поумнява, помъдрява, смирява

За Системата от първо лице

(С оглед на последните събития около Истанбулската конвенция препечатвам този текст и тук, за да се намира по-лесно. Първата публикация е от 2013 г. Тогава може би за първи път споменавам Института Тависток, мозъчния център на всички социални експерименти, където се обучават пророците на официалния сатанизъм. Там е и английската клиника, “подпомагаща” децата в идентифицирането на джендъра им.) Continue reading

«Апокриф от бъдещето…»

Отначало всички се изгубиха в превода. След това се изгубиха в езика, изгубвайки превода. Най-накрая изгубиха и езика.

След това полето за криминализация на думите се оказа безбрежно. Списъкът на забранените думи беше по-голям от наличния за изразяване на мислите речник: думата «мъж» вече е забранена. Думата «жена» също. От «Библията» оставиха нищожно количество «целесъобразни» места, като напр. «Няма мъжки пол, ни женски…», откъслечни цитати и толкова. Останалото бе въведено в категорията ККК – «крайно криминални книги», и бе унищожено докрай. «Пол» не съществува и споменаването му е вече криминално деяние от висш порядък – от графата «език на омразата» го преместиха в графа «престъпление срещу човешкия род». Дори думата «половина» бе засегната, поради далечната си роднинска връзка с «пол», който идва от нея – законът заповяда да се пише «пилвино» (-о накрая, защото единственият разрешен граматичен род е средният).

Освен това много думи бяха обявени за … обсолитни (т.е. «излезли от употреба» – политнекоректната фраза бе заменена с чуждица, защото някои писатели веднага скалъпиха «релефното» «изгонени от употреба» за това деяние.) «Обсолитни» се оказаха «феминизъм» (тук е уместно да употребя строго забранената древна поговорка – «Мавърът свърши своето дело, мавърът може да си ходи»), «демокрация» (заменена бе от «общество на просперитето» или просто «просперитето») и пр. и пр. – за това всеки съвременен читател знае.

Но най-значителният акт на «новото световно редо̀» бе забраната на употребата на граматичен род.

Това писание е апокрифно – в него думите имат родове и са ясни по смисъл, затова ти, читателю, ако бъдеш видян, че го четеш, ще попаднеш в затвора или направо предаден за «рефагилитацио».

По-умерените «врагове на човешкия род/джендър» са единствените, които все още оцеляват «легално» в днешния свят. Те се научиха да говорят за всичко в среден род.

(Из «Апокриф от бъдещето»)

„…И се научиха на техните дела“

Толкова хубава и хуманна Конвенция, пък толкова прост народ – такава е тезата на управляващите и на медиите. Защото нашите медии са свободни, ако не ви е направило впечатление. И никога не промиват мозъци с опорните точки на управляващите (които и да са те, когато и да е това). Никога! Е, има си и някои изключения, ама те са като капка в морето на свободното слово. Continue reading

Изпити по целомъдрие

В днешното, оскъдно на духовни авторитети време, имаме огромна нужда от светиите, така че да не изгубим правилната посока. Затова подбрахме няколко парченца мъдрост от словата на преподобния Паисий Светогорец, за да ни послужат за утеха. Или както би казал самият старец – „за събуждане на добро безпокойство“. Continue reading

Истанбулската конвенция като събрание в Крит – вододели

Удивително е колко много си приличат по характер двете събития и показателно е кои хора наричаха (и продължават да го правят) събранието в Крит с лъжливото определение “велик и свят събор” и днес по същия начин ни обясняват колко безобидна е конвенцията и как ние се плашим от сянката си. Едни и същи хора са това. Continue reading

Обиталище Божие

Житие на св. Сава Сръбски – 12 януари

 

Св. Сава и неговият баща св. Симеон Мироточиви са най-ярките светила на Сръбската Църква. Йеромонах Дометиан – ученик на светителя пише в началото на неговото житие: „Не нещо измислено предлагам тук за похвала на великия Сава, а самата истина. Ние се опасяваме да оскърбим истината заради похвалите и ще се смятаме за блажени, ако съумеем да изложим това, което наистина е било, а похвали Ангелски и Божествени, му се въздават на небесата и нашият нечист ум няма сили да ги изрече”. Continue reading

С едното око…

Най-после! Откога я чакам! Като чух, че така наречената Истанбулска конвенция идва, за да стане факт и в България, не можах да си намеря място от вълнение. Толкова дълго ревах от щастие, че мъжът ми помисли, че изпадам в истеричен пристъп и аха да ми удари шамар, за да ме върне в реалността… Но не го направи той. Отрезви ме споменът за един отвратителен виц. Continue reading

Поборник за истината

Из житието на свети Филип, митрополит Московски и на цяла Русия Чудотворец (9 януари)

От руската история е известно, че цар Иван Василиевич Грозни, отчасти по справедливи, отчасти по несправедливи причини, загубил доверие в приближените си боляри. Затова учредил особена телохранителна стража от т.нар. опричници, които облякъл по татарски. Той заграбил богати територии, които направил подчинени пряко и само на неговата власт, за да може да издържа телохранителите си, и през пръсти гледал на техните безчинства. А, което е най-лошо, със сляпо доверие приемал от тях всякакви доноси.  Continue reading

За надеждата

Има нещо много трогателно в начина, по който българинът празнува Нова година. То стои зад голямото пиянство, зад многото бомбички и техния грохот. То е съвсем тихо и е в пожеланията, които си отправяме един към друг. Българинът подрежда в сърцето си и изважда от килерите на вътрешността си последните трошици надежда, за да ги даде на близките си. Събира ги внимателно с ръка, така че нито една от тях да не падне на земята и ги подава на тези, които обича. А те се радват, все едно са гладни птичета, измръзнали от зимата на световната безчувственост… Continue reading

Постконфесионалният мол

Познайте къде бях днес? Не, не бях на гробища. Там бях вчера през целия ден. Не може пък само гробищни текстове да пиша. Идва Нова година – трябва да се появяват позитивни неща за четене. И изобщо – човек е нужно да ходи на позитивни места. Така ме посъветваха познати. Затова и отидох с тях на мол. Ще кажете, че не е кой знае какво. Кой не е ходил на мол?! Да си призная – за мен беше ново изживяване. Бил съм само два пъти. Единият – по послушание ме пратиха да участвам в телевизионно предаване срещу абортите. А другият – придружих жена ми до една оптика, където си беше поръчала нови очила с диоптри. Не бях обикалял така, както когато човек си търси например съставките за царска туршия на пазара на Красно село. Е, днес го направих с приятели, защото имах свободен ден… Continue reading

"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)