Не съм учил богословие, за съжаление. Учил съм филология, обич към Словото. Което пак не е малко. Разбират се много неща в процеса на ученето. И най-важните естествено не ги съобщават в прав текст, а трябва да се досетиш за тях.

Като например за действителния смисъл на думата “слово”.

Затова ще подходя към въпроса за почитанието на светите мощи от своята си филологическа и небогословска гледна точка. Дано богословите да ми простят.

Поклонил съм се на много от частиците от телата на светиите. Целувал съм някои от тях, докосвал съм се до други, бил съм близо. И защо, какъв е смисълът, каква е идеята с тези тленни останки от човешки същества, от хомосапиенси? Работата е там, че са останали нетленни. Че са заразили тленното със святото. Че са провели от Божието електричество малко към нас, че са снизходили Божията милост чрез тези материални клетъчни и атомни структури, за да успеем да поемем чрез кожата си и душата си молекули от Бога и Вечността.

Представете си само – Онзи, Който е сътворил и най-далечната звезда и планета, Онзи, Който е промислил какво ще има и след последното “а после” – сам Той се влива в градивните частички на светиите, на човеците, доживели чрез праведния си и благочестив живот и така достига до нас в тоя видим материален свят.

Разбира се, че стига до нас и в духовния – но доколко притежаваме такава страна от себе си? Риторичен въпрос – имаме духовен живот, колкото да не умрем. Не разполагаме с повече. С толкова, с колкото са разполагали онези, чиито тела отказват да изтлеят. Нямаме толкова. Имаме съвсем съвсем мъничко, нюню, ей толкова, на върха на нокътя духовно животченце, което не сме и сигурни истинско ли е или въображаемо. И остава да изтлява само една надеждица, че не сме съвсем изгубени.

Че дори в тази наша малка мъничка нищожна надеждица ще се намери жичка, тънко невронче, микроскопична нишчица, която да ни свърже с Вечността.

Да бихме имали, щеше да ни се придаде. Но ние си нямаме. Дано не ни се отнеме и това мизерното, дето сме си въобразили, че притежаваме.

Да се опитам да го обясня и богословски, доколкото го е разбрала главата ми – почитането на телесните останки на светците е част от Преданието, което евангелистите например не приемат, а за нас Преданието е еднакво важно с Писанието, а може би и повече, богословите да ми кажат. Предание е предаването на благодатта от Христос до 16 декември 2022. Изчезне ли Христос от живота ни, идва финалът на всичко. Няма смисъл да продължава без Него.