Обикновено новината за скорошната и неизбежна смърт на наш близък ни потриса. Колкото и да избягваш мисълта за това, изведнъж някой лекар застава пред теб и ти съобщава вестта, че трябва да очакваш най-лошото. Вече не можеш да се сдържаш и избухваш в ридания. И си казваш: „Не може да е истина. Не мога да го (я) загубя”. И от страх сърцето ти бие учестено.
В този случай не стана така. Един професор още преди десет години безпощадно ни съобщи, че изчезваме като нация. Че България си отива с огромна скорост – с осем души в час. Но тези негови думи се удавиха в общия новинарски поток. Или пък просто не ни интересуваше. Не ни шокира. Не ни разплака. Може би защото не го приехме като загуба на някой близък. Може би България отдавна е спряла да ни бъде близка… А има такива роднини, които не могат да бъдат наречени опечалени. Казват си: „Е, поживя си достатъчно”. И мислят само как след това да разделят имуществото. Продължете да четете С осем души в час→
Кое е първото нещо, за което се сещате, когато се спомене Рождество Христово? Да, разбира се, подаръци. Всеки е бил малък и е получавал някаква изненада – я от Дядо Коледа, я от Дядо Мраз. Родителите ни грижливо опаковаха или това, за което сме мечтали, или това, за което са имали пари, и го даваха на добрия старец, за да ни го поднесе на тържеството в градината или училище. Така или иначе, но всяко детенце отнасяше вкъщи по нещо. А какво получаваше и получава всъщност Рожденикът? Не е ли Той бил винаги най-важен? И винаги най-ощетяван? И винаги най-пренебрегван? Продължете да четете Нашите булеварди не водят към Голгота…→
Представата за свобода, която придобихме през последните години, е може би най-изнервящият провал на демокрацията в България. И не просто провал, а пълен провал! Защото е болезнено ясно, че тя не е за всички. Свободата имам предвид. Купена е. Приватизирана е. Монополизирана е. Открадната е. И напълно осрана от едни хора. Тя вече не означава нищо, освен истерия, претенция, нахалство, егоизъм, наглост и безочие. Продължете да четете Свободата на хибридните хора→
Все още са дните на Пасха и си казваме Христос Воскресе! Предстоят още светли и прекрасни празници. Например Петдесетница – рождения ден на Църквата. Трябва да сме радостни. А не сме… Поне повечето от хората, с които се срещам. А те, както се досещате, са все църковни… Едно мрачно предчувствие пълзи между нас като вирус. И не всеки е готов да си сложи маска, за да се предпази от него. Не че няма и любители на маските. Продължете да четете В ръцете на Бога→
Сигурно се питате как ще спят довечера депутатите, които избраха правителството? Няма ли да ги гризе съвестта? Категорично ви казвам: ще спят сладко и спокойно като бебета! Като пеленачета, които нямат никакви грижи, освен дали са гладни или им се пишка. Може през последните дни да са имали някакви смущения в съня, защото никога не се знае знае ли се. Току-виж морето не се закваси и нещо с кворума се обърка, а после да им дърпат ушите. Но точно днес тези проблеми отпаднаха. И не бива да се разчита на съвестта. Тя има действие върху човека само до определен момент. После деградацията я превръща в нещо като чистачката в парламента. Нито знаеш името й, нито те интересува. Не я уважаваш, нито я презираш. Просто не я забелязваш. Свикнал си да живееш в нравствена свинщина и дори никой да не чисти, пак ти е уютно и спокойно. Продължете да четете България – тази нова “Сицилиева долина”→
Признавам, че досега не я разбирах много тая песен на адашката Милена и “Ревю”. Чак в последните дни ми просветна… Помните ли я?
“…Аз съм черна пенлива история,
приличам на чаша студена вода.
Имам реклама, имам поклонници,
в сърцето си нося гъста мъгла.
Йоп-оп-оп-оп, ала-бала,
йоп-оп-оп-оп, ала-бала…”
Тия думи от края на 80-те към днешна дата звучат направо пророчески. Последният човек съм, който трябва да обясни какво е “ала-бала”. А и едва ли е нужно. Но, за другото си струва да поговорим… Продължете да четете “Черна пенлива история”→
Мисля, че не е съвсем честно определени хора да бъдат наричани предатели. Предателят е човек, който е бил част от дадена общност. Споделял е проблемите й. Обичал я е, поне привидно. А после се е отказал от нея, заради някаква лична изгода. В нашия случай става дума само за ползватели. Няма място за сантименти и остарели термини като “любов” и “Отечество”. Изгодата е баща, майка и изгора. А всеки знае, че тя изисква гъвкавост към използваните обекти. Продължете да четете Като пяна→
По Божия милост живеем в началото на 2018 г. и всички ставаме свидетели на световни исторически събития, геополитически катаклизми, икономически кризи, социални промени, природни бедствия и най-вече на пълзяща демонична субкултура, която претендира за тялото и душата на човека чрез служение на плътта, идолопоклонство, хедонизъм, магьосничество, насилие, метафизични теории и религии, които новият световен ред разгръща по всички краища на земята.Продължете да четете Една плачеща птица→
Постоянно слушам разкази за стария гробищен аристократ. Затова се примолих на попа да ме вземе един път с него на Малашевските гробища. Не чаках дълго – появи се панихида и тръгнахме. Подготвих се предварително като за първа среща – купих от близката кръчма “Параклиса” топло кебапче. Заварихме Ушакис, както винаги, между администрацията и храма. Играеше си с топка от смачкан мазен вестник. Мъжът ми бързаше, затова направо го попита:
Ще говорим за един разпнат човек. За един човек, който живя житието на Кръста и го показа на дело. За един човек, който води кръстен живот, както се пее в тропара на Честния Кръст, както и на всички светци и праведници: свети Никифор.
Св. Никифор е критянин. Като студент се запознах с много прокажени критяни в болницата за инфекциозни заболявания в Егалео, недалеч от Атина. Познавах много добре и имах за изповедник о. Евмений (Саридакис), който също е критянин и в последните години от живота на св. Никифор бе негов послушник. Разбирате, че за мен свети Никифор не е просто светец, чието житие съм чел в една книга, а в известен смисъл е моят духовен дядо.Продължете да четете Свети Никифор Прокажени→
"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)