Проповед на Неофит – митрополит на Морфу, 23 май 2020 г.
Не можеш да отнемеш от народа богослужението, защото с това му отнемаш най-силната любовна енергия, която Бог му е дал. Господ ни е дал много енергии, когато ни е създал. Имаме жизнена енергия, двигателна енергия, движим се, имаме певческа енергия, заедно с птичките постоянно пеем, имаме словесна енергия, но това не ни стига. Искаме нещо повече. То идва, само когато земната честотата се засече с небесната, тогава човекът започва да става човек. Както гласи терминът (ἄνω + θρώσκω), това означава човек – този, който гледа нагоре. Горките животни гледат в земята и ще се върнат в пръстта. Човекът къде ще отиде? Няма да отиде в пръстта. Oт момента, в който е влязъл в майчината утроба, ако съработничи на Бога, постепенно става безсмъртен. Толкова велика перспектива имаме. Стига да искаме. Продължете да четете Голям кръст – голямо възкресение
В наши дни цари голям смут в целия свят. Всекидневно сме свидетели на безмилостни политически, икономически, военни и други решения, които се вземат от различни властови центрове и водят милиони хора до бежанство, емиграция, бедност, безработица и отчаяние. Не само чувстваме цялата тази несигурна и тревожна атмосфера, но и я виждаме изписана върху лицата на много наши сънародници, които се затрудняват в днешните изключително трудни икономически и социални условия. 
Това изкушение, което сега имаме с т. нар. коронавирус, каквото и да представлява той, е изпитание за християните, първо за нас, расоносците – патриарси, архиереи, свещеници, дякони, певци, монаси, и след това и за вас – вярващите, които продължавате, въпреки цялата пропаганда, да идвате на тези толкова хубави Вечерни (текстът е проповед от 4 май – в навечерието на празника на света великомъченица Ирина и на свети Ефрем Нови Чудотворец), които имат вкуса на Възкресението, които имат радостта на Възкресението, славата на вечния живот. Това, което изживяхме тази вечер, е част от едно предвкусване на вечния живот. Ако дойдете и утре на св. Литургия, ще вкусите повече от вечния живот. Ако се причастите, ще вкусите още повече – 
ако се причастите смирено и с чувство за греховност, а не с оправдание, че това е ваше право. А понеже Ти, Христе, искаш да се съединиш с мене, и аз, окаяният, се осмелявам и идвам да се причастя със самото Тяло и самата Кръв, които победиха смъртта, греха и дявола. И тогава идва велика благодат – и в тялото, и в сърцето. И ако някой има зараза (μολυσμος е старогръцка дума, означаваща и сквернота, от глагола μολυνω – заразявам, μολυνση е зараза, инфекция на новогръцки – бел. преводач), телесна или духовна – тя изчезва. Но ако пристъпваме към св. Причастие небрежни, неподготвени, несмирени, неопростени, така, по обичай, защото празнува селото ми, ще отида да се причастя! – тогава нито душата ни ще празнува, нито тялото ни. И вместо да се активира благодатта на Светия Дух, която е в сърцето ни от момента, в който сме били миропомазани и запечатани с печата на дара на Светия Дух, 
ще се активира нашият грях. Ще отидеш да се причастиш и вместо за опрощение на греховете, ще се активира грехът и даже ще се разболееш. Както питат някои: Ама няма ли да се разболея? И християните се правят на апологети на Христос. Отговорът на въпроса дали ще се разболееш (но не заразен от св. Причастие – бел. преводач) е: зависи как се причастяваш, с каква подготовка се причастяваш, защото, както казва св. ап. Павел в апостолското четиво на Литургията на Велики Четвъртък: „Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста“ (I Кор. 11:30). Защото се причастяват недостойно, небрежно, а ние напразно се трудим и обясняваме, като говорим и по телевизията, за да кажем как стоят нещата със св. Причастие. 
Векът, в който живеем, по общо признание, е непредвидим, несигурен и труден. Живеем в епоха на постоянни промени и интензивни процеси, които много пъти предизвикват в нас вцепенение, тревога, понякога и страх. Милиони хора на Запад чувстват, че са затворени в един глобализиран задушителен модел на живот, който ги третира като бройки, а не като личности и свободни същества. 
Митрополит Неофит: Непременно има надежда. Има много голяма надежда, защото съществува Христос, защото съществува Светият Дух, защото съществува Бог Отец, Света Троица. Господи, помилуй! Горко ни, след като знаем Кой ще е Победител. Победителят, казва Откровението, е Христос. Дойдох да победя и ще победя. Всичко останалото са перипетии в историята. Независимо дали са войни, трусове, мор, наводнения, чуми, болести. Това се премеждия. И премеждието отминава. Нима нашето поколение искаме да няма премеждия? Да няма изкушения? Ама ако нямаме премеждия и изкушения, няма да се изцелим, ще се разболеем. „Съблазни трябва да дойдат“ (Мат. 18:7), за да се явят кои са изпитани. 
Ще правим това, което зависи от нас по човешки и благодарим на отговорните лица, учените, политиците, правителството, на тези, които ни разясняват какво да правим в тази трудна ситуация. Без да игнорираме обективно сложната действителност и при това бидейки хора на Църквата, ние несъмнено имаме и свой собствен начин, който ни помага да преценим и да употребим за благо тези изпитания, които се срещат в житейския път. Затова дайте да се отнесем внимателно към това изпитание, със съблюдаване на всички мерки – обществени, научни и прочие, но преди всичко с доверие към Бога, Божията Майка, светците на нашата Църква. Винаги в трудни времена Църквата ни учи и призовава да се молим. 
Беседа с Неофит – митрополит на Морфу
(чете се при епидемии) 