Архив на категория: Книги

„Свети Паисий ми каза“

Атанасий Раковалис от книгата му „Свети Паисий ми каза“ (2 част)

***

1988 г.

В миналото, ако някой монах се занимавал с политически въпроси, го затваряли в кулата (на манастира). Днес, ако някой не се занимава, трябва да го затворят. Тези (политиците) са решили всичко да съсипят! Продължете да четете „Свети Паисий ми каза“

„Свети Паисий ми каза“

Атанасий Раковалис от книгата му „Свети Паисий ми каза“  (1 част)

Старецът ми разказа следната история:

Веднъж тук беше дошъл един гръко-американски лекар. Православен, но нямаше много общо с религията… Нито в петък постеше. Нито ходеше много на църква. Имаше едно преживяване и искаше да го обсъди. Една вечер, докато се молил в апартамента си, се „отворило небето“. Обляла го светлина, таванът се отворил 40 етажа над него. Стоял облян в светлината дълго време, не можел да пресметне колко!

Удивих се! Защото почувствах и разбрах, че това бе „от Бога“. Бе истинско. Видял „нетварната светлина“. Какво правил в живота си? Как живял и се удостоил с такива неща?

Бил женен, имал жена и деца. Жена му казала:

– Дотегна ми да се занимавам с дома, искам да отида на някоя разходка!

Е, не работила, започнала да обикаля с приятелките си и да го дърпа да излизат всяка вечер навън. Не след дълго му казала:

– Искам да излизам сама с приятелките си!

Приел и това заради децата си.

След това:

– Искам да отида сама на почивка…

Какво да прави? Давал й и пари, и колата.

След това поискала да й наеме един апартамент да живее сама, водила и приятелите си там. Той й говорил, съветвал я: „Бре, как ще се почувстват децата ни?“ Тя не му обръщала внимание. Накрая взела много пари от него и си тръгнала. Той се разстроил!

След няколко години научил, че се принизила дотам да стане блудница в заведенията на Пирея!

Разстроил се! Плакал! Мислел да отиде да я намери. Но какво да й каже?

Коленичил да се помоли: “Боже мой… просветли ме, какво да кажа… какво да правя… за да се спаси тази душа“. Виждаш, състрадавал й. Искал „да се спаси тази душа“. Нито мъжки егоизъм, нито злопаметие, нито презрение… изпитвал болка за нейния хал. Копнеел за нейното спасение. Тогава Бог отворил небето… облял го с Неговата светлина.

Виждаш ли? Виждаш ли? Той в Америка… в каква среда живеел?… докато ние живеем на Света Гора, сред светците, сред благодатта на Света Богородица и не преуспяване духовно!

Слава Богу! Слава Богу! Продължете да четете „Свети Паисий ми каза“

“Ще се развъдят микроби!”

Преподобният Паисий Светогорец е обичан от всички православни християни по света. Сигурен съм, че в този момент на изпитание, мнозина биха искали да се притиснат до него и да потърсят съвет… Като всички светци, старецът е винаги актуален. Затова събрахме някои негови поучения, които са казани сякаш за днешния ден. Дано послужат за утеха и опазване на вярата от изкусители. Продължете да четете “Ще се развъдят микроби!”

Представяне на “Среща с Живота” и “Писмо до близък” във Варна

Представяне на книгите на свещеник Владимир Дойчев “Среща с Живота” и “Писмо до близък” по време на Седмицата на православната книга във Варна – 20.09.2019 г.

Видео: Соня Анкова

Време за кърпене на души

Св. Пророк, Предтеча и Кръстител Господен Иоан

Когато говори за свети Иоан Предтеча, Господ казва на народа: „Какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра?“ (Мат. 11:7) Знаете ли какво е тръстика, люлеена от вятъра? При всеки полъх на света тя отива в някаква посока – наляво, надясно, насам, натам… Сега е модерно едно, после друго. Днес едно се смята за добро, утре – противоположното. Не много отдавна беше актуален комунизмът. Изглеждаше, че ще съществува винаги. И тогава повечето хора искаха да бъдат комунисти, защото натам духаше вятърът. После задуха в друга посока и дойде демокрацията. А тръстиката светкавично се наведе към нея. Мнозина комунисти за една нощ станаха демократи. Борци за класово равенство изведнъж заобичаха богатството. В една шеговита песен се казваше: „На нови хора вече викам братя.“ И това не предизвиква някаква вътрешна драма. Гъвкавите хора винаги имат оправдание. Някой ги е лъгал, но те внезапно прозират истината и започват да следват промяната. До другия вятър… Продължете да четете Време за кърпене на души

„…Все още съм жив…“

Писмо за „писмото“

 

Здравей, …

Пиша ти отново, за да ти кажа, че имам едно по-дълго писмо за теб – около 200 страници. Стана неочаквано и за мен. Сега искам да те поканя на среща с него така, както се уговарят близки.

Първата ми книга се казваше „Среща с Живота“. Надявам се, че съм успял с посредничеството. Втората озаглавих „Срещи със смъртта“. Вярвам, че не съм те уплашил. Но как би могъл да разбереш какво е Възкресението, какво е направил Христос за теб, ако не погледнеш смъртта във всичките й смисли. Мислех с това да приключа. Може би ти казах даже, че повече няма да пиша. Но все пак имах усещане за непълнота. Че не съм казал всичко, което исках да ти кажа. Че не съм ти прошепнал нещо, което е много важно. Така неусетно се появи „Писмо до близък“ – третата част от моите пастирски проповеди. Продължете да четете „…Все още съм жив…“

„Уви, за мен, Господи!“

Постът е време на усилено покаяние и на вглеждане в себе си. И ето, ние пристъпваме към тайнството Изповед, но много често се случва да не знаем какво точно да кажем. Затова оставяме и там да тече обичайният ход на ежедневните ни мисли: „Пуша цигари, понякога пия по една-две ракии повече, случва се вкъщи да се спречкаме, заглеждам се по съседа (съседката)…“ „Само това ли е?“ – пита свещеникът. „А какво друго?“ – казваме ние? И наистина – какво друго? Има ли нещо друго, което да кажем на дошлия да приеме греховете ни Христос? Има ли нещо друго, което да направим за себе си? Нима духовният ни взор е толкова плитък, че да се плъзга само по повърхността и никога да не ни носи мир? Защото истинската изповед би трябвало да донесе онази утеха на благодатта Христова, за която постоянно говорим, но познаваме само от книгите. Затова реших за обща наша полза да дам пример с една изповед, от която да се научим на истинско покаяние. Вярвам, че ако погледнем честно на нея, ще намерим доста от себе си и дори ще има какво да прибавим. Като чете написаното по-долу, човек може да си помисли, че то е излязло изпод ръката на някой голям грешник. Но всъщност негов автор е един от най-великите праведници, живели някога – преподобният Ефрем Сирин. Такъв е парадоксът на духовния живот – праведниците оплакват себе си като големи грешници, а ние, грешните, не намираме почти нищо порочно в себе си. „Не съм крал, не съм убивал, нищо лошо не съм правил…“ – нали така твърдим?! Затова на Страшния съд всички ще бъдат изненадани. Светиите от своята праведност, а тези, които считат себе си за праведни – от изобличението. И тъй, има на какво да се поучим от св. Ефрем, за когото казват, че да плаче е същото както за другите да дишат. Написаното от него е достъпно за всички. Той се кае не само пред Господа и духовника си, но и пред хората от всички времена, които биха искали да го чуят и да заплачат заедно с него. Продължете да четете „Уви, за мен, Господи!“

„Спасителят е нужен само на погиващия“

В памет на архимандрит Лазар Абашидзе

„…Пътят на духовния живот не е лесен. Виждайки в себе си явни и тежки грехове, ние се смиряваме и започваме да се каем горещо и от сърце. Но когато външните очевидни грехопадения са отсечени, е лесно да изпаднеш в самодоволство и да си помислиш: „Аз преодолях толкова много и достигнах плодове.“ Лесно е да паднеш в разслабление и самоуспокоение. Отец Лазар Абашидзе вярно говори: „Това е станало една от разпространените болести на нашето време: сега хората – по вкоренилото се в тях сладострастие и склонност да търсят винаги и във всичко комфорта и приятното – самия духовен живот вече разбират като средство за бързо получаване на такова вътрешно „блаженство“, сладостен покой и еуфория.“ Продължете да четете „Спасителят е нужен само на погиващия“

„Тази Гора ще се нарича Моя градина“

Житие на преподобния наш отец Петър Атонски – 12 юни

 

Св. Петър Атонски живял през втората половина на VІІ век и първата на VІІІ век. Родил се в Цариград. Бил схоластик (в тогавашното значение на думата – човек, изучил законите и мъдър изяснител на трудните места от писанията ). Заедно с това имал и чин на пълководец, и понеже бил изкусен и опитен във военното дело, царят многократно го изпращал на война. В един от тези военни походи в пределите на велика Сирия, лежаща на границите на Вавилон и Финикия, по Божие допущение се случило така, че Петър претърпял пълно поражение. Той бил пленен заедно с много войни, и варварите го отвели в Самар, силна арабска крепост, намираща се на брега на р. Ефрат. Те оковали пленника с тежки вериги и го хвърлили в смрадна тъмница, под засилена охрана, забранявайки всякакъв достъп до него и лишавайки го от каквото и да било утешение (това се случило през 667 г., по време на царуването на император Теофил, когато агаряните завладели Амория Фригийска, отвели много пленници в Сирия. Тогава пострадали и прочутите 42-ма Аморийски мъченици – 6 март). Продължете да четете „Тази Гора ще се нарича Моя градина“