Свети Ефрем е роден в Трикала Тесалийска през 1384 г. Както е известно, през 1393 г., под напора на турската агресия и погромите на Баязид I, във войската започнали да вземат и момчета от 14 до 18-годишна възраст, а даже и по-малки. Така през 1398 г., когато бил 14-годишен, Константинос Морфис (светското име на свети Ефрем), за да не отиде насилствено войник, напуснал овдовялата си майка и седемте си братя и отишъл да се замонаши в Ставропигиалната обител „Благовещение на Пресвета Богородица”. Тази обител се намира в планината Амомон, в Атика, до селището Неа Макри. Там се отдал ревностно на иноческия живот, пребивавайки в сговор с манастирските братя.
„…Един пролетен следобед Нектарий бе посетен от един богослов, който някога беше негов ученик в Ризариос…
– С какво се занимаваш сега? – попита го Нектарий.
– Преподавам в няколко гимназии. Не съм искал заплащане от държавата. Сега обмислям да се посветя на канонично право и да се занимая с проблемите на обета за безбрачие при епископите. Продължете да четете Билет за вечен живот→
С благословението на Негово Светейшество патриарх Неофит излезе от печат втората книга с есета и проповеди на свещеник Владимир Дойчев. Тя е озаглавена „Срещи със смъртта“ и съдържа 21 текста. Целта на тази книга е бъде започнат разговор за теми, които често са избягвани или игнорирани, но всъщност са най-важните. Не случайно сборникът излиза в светлите дни, в които празнуваме Възкресение Христово. Книгата се явява естествено продължение на излезлия преди година сборник с проповеди на отец Владимир – „Среща с Живота“, който заради големия интерес беше преиздаден три пъти. Продължете да четете „Срещи със смъртта“ – нова книга на отец Владимир Дойчев→
Винаги, когато става дума за живота на светец от древните векове, някой подхвърля, че в днешно време не може да има такива хора. Това не е вярно. Но, говорейки така, ние най-често оправдаваме липсата на ревност към истински духовен живот. Бог във всяко време има свои дивни угодници. Включително и в нашето време. Кой знае, може дори да сме се срещали с тях, но заради духовната си слепота да не сме забелязали светостта им. Затова (за слава Божия и за наша обща поука) ще разкажем за трима велики праведници, загинали мъченически от ръката на сатанист едва преди 26 г. Това са монасите Василий, Терапонт и Трофим от просиялата през ХІХ и началото на ХХ век с много руски свети старци Оптинската обител. Продължете да четете Оптинските новомъченици→
Като издател на отец Владимир се радвам да съобщя на всички, които намират мир и молитвени помисли в неговите слова, че и втората му книга съвсем скоро ще излезе от печат.
Тя, както пише и на корицата, е естествено продължение на “Среща с Живота”. Срещите със смъртта са нещо ежедневно и тривиално, но те също водят до съдбоносната среща с Живота, така е.
Очаквайте подробности в близките дни и седмици. Надяваме се до края на април вече да можете да си я поръчате или вземете от книжарница.
Избрани от човешкия род прародители на Христа, родили Преблагословената Богоотроковица, от Която се роди по плът Син Божий, свети и праведни Богоотци Иоакиме и Анно! Като имате велико дръзновение пред Христа Бога и винаги предстоите пред Неговия Небесен престол, прилежно Му се молете да се избавим от беди, та непрестанно да ви зовем:
Радвайте се, свети и праведни Богоотци Иоакиме и Анно. Продължете да четете Акатист на светите праведни Богоотци Иоаким и Анна→
Св. Серафим Софийски: Приспособявайте не вярата към своя живот, а своя живот – към вярата
Считам за свой архипастирски дълг да отправя към вас, мои възлюбени в Христа братя и сестри, чеда на Руската и Българската църква, едно свое благопожелание. То се съдържа в думите на ап. Павел. „Гледайте, братя да ви не увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа” (Кол. 2:8). Продължете да четете За неотклонното пазене на Православната вяра→
Светител Серафим Софийски: Верността към светоотеческото учение като залог за истинското духовно просвещение. Пагубността на църковния модернизъм
Слово на празника на св. Николай Чудотворец, произнесено в руската църква „Св. Николай“, гр. София, 6/19.12.1946 г.
Днес в апостолското четиво по време на Божествената литургия светата Църква предлага на нашето внимание, мои възлюбени в Христа чеда, следните думи на св. ап. Павел от неговото Послание до евреите: „Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни“ (Евр. 13:17). А малко по-горе в същото послание Апостолът призовава: „Помнете вашите наставници… и… подражавайте на вярата им“ (Евр. 13:7). Продължете да четете Пагубността на църковния модернизъм→
Българската църковна действителност страда от липса на думи… С това не искам да кажа, че няма умници, които приказват. О, не! През годините се нагледах на какво ли не – изтъкнати академици, които умело жонглират с трудно произносими фрази и други, които се представят за богослови, за да ги види светът и да ги похвали. Едни, които желаят да се прославят със сладкодумие и други, които искат да говорят мръсно, скрити зад анонимността на измислени имена. Видях болезнени амбиции, каквито, уверявам ви, не съм срещал дори в медиите. (А казваха, че журналистите са хора, готови на всичко за петте минути слава.) Чух надути егоцентрични изрази на каквито не можеш да се натъкнеш дори и сред най-пияната компания от началото на 90-те. Покрай ушите ми минаха много клишета, сякаш някъде в АОНСУ освен партийни говорители, са подготвяли и „духовни“ активисти. Продължете да четете Пролука от думи→
Свети Ефрем е роден в Трикала Тесалийска през 1384 г. Както е известно, през 1393 г., под напора на турската агресия и погромите на Баязид I, във войската започнали да вземат и момчета от 14 до 18-годишна възраст, а даже и по-малки. Така през 1398 г., когато бил 14-годишен, Константинос Морфис (светското име на свети Ефрем), за да не отиде насилствено войник, напуснал овдовялата си майка и седемте си братя и отишъл да се замонаши в Ставропигиалната обител „Благовещение на Пресвета Богородица”. Тази обител се намира в планината Амомон, в Атика, до селището Неа Макри. Там се отдал ревностно на иноческия живот, пребивавайки в сговор с манастирските братя.
„…Един пролетен следобед Нектарий бе посетен от един богослов, който някога беше негов ученик в Ризариос…
С благословението на Негово Светейшество патриарх Неофит излезе от печат втората книга с есета и проповеди на свещеник Владимир Дойчев. Тя е озаглавена „Срещи със смъртта“ и съдържа 21 текста. Целта на тази книга е бъде започнат разговор за теми, които често са избягвани или игнорирани, но всъщност са най-важните. Не случайно сборникът излиза в светлите дни, в които празнуваме Възкресение Христово. Книгата се явява естествено продължение на излезлия преди година сборник с проповеди на отец Владимир – „Среща с Живота“, който заради големия интерес беше преиздаден три пъти. 
Винаги, когато става дума за живота на светец от древните векове, някой подхвърля, че в днешно време не може да има такива хора. Това не е вярно. Но, говорейки така, ние най-често оправдаваме липсата на ревност към истински духовен живот. Бог във всяко време има свои дивни угодници. Включително и в нашето време. Кой знае, може дори да сме се срещали с тях, но заради духовната си слепота да не сме забелязали светостта им. Затова (за слава Божия и за наша обща поука) ще разкажем за трима велики праведници, загинали мъченически от ръката на сатанист едва преди 26 г. Това са монасите Василий, Терапонт и Трофим от просиялата през ХІХ и началото на ХХ век с много руски свети старци Оптинската обител. 
Кондак 1
Считам за свой архипастирски дълг да отправя към вас, мои възлюбени в Христа братя и сестри, чеда на Руската и Българската църква, едно свое благопожелание. То се съдържа в думите на ап. Павел. „Гледайте, братя да ви не увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа” (Кол. 2:8). 
Днес в апостолското четиво по време на Божествената литургия светата Църква предлага на нашето внимание, мои възлюбени в Христа чеда, следните думи на св. ап. Павел от неговото Послание до евреите: „Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни“ (Евр. 13:17). А малко по-горе в същото послание Апостолът призовава: „Помнете вашите наставници… и… подражавайте на вярата им“ (Евр. 13:7). 
Българската църковна действителност страда от липса на думи… С това не искам да кажа, че няма умници, които приказват. О, не! През годините се нагледах на какво ли не – изтъкнати академици, които умело жонглират с трудно произносими фрази и други, които се представят за богослови, за да ги види светът и да ги похвали. Едни, които желаят да се прославят със сладкодумие и други, които искат да говорят мръсно, скрити зад анонимността на измислени имена. Видях болезнени амбиции, каквито, уверявам ви, не съм срещал дори в медиите. (А казваха, че журналистите са хора, готови на всичко за петте минути слава.) Чух надути егоцентрични изрази на каквито не можеш да се натъкнеш дори и сред най-пияната компания от началото на 90-те. Покрай ушите ми минаха много клишета, сякаш някъде в АОНСУ освен партийни говорители, са подготвяли и „духовни“ активисти. 