Архив на категория: Отец Владимир Дойчев

Суеогледало

Вероятно се сещате, че съм се сблъсквал с всякакви суеверия. Едно от тях е свързано с траура. Когато близките изпратят починалия, закриват огледалата с плат, обикновено черен, но и какъвто им е под ръка. Разбира се, в това има и здрави основания. Но смъртта е вербувала свои пиари, които и след като си е отишла, продължават да поддържат усещането за присъствието й. Нещо повече, нашите нелепи медийни манипулатори могат само да завиждат на непоколебимия начин, по който неоезическата вяра се внушава на обърканите от скръб хора. Така се е породило разбирането, че огледалото е нещо характерно за двата свята. И (обикаляйки насам-натам из къщата) мъртвите могат да се огледат и така да объркат посоката. Сами разбирате каква беля би станала. По тази причина – никави огледала в къщата…  Продължете да четете Суеогледало

“Храмът е сърце” на Фестивала “Премъдрост Божия”

Представяне на книгата на отец Владимир Дойчев на Фестивала “Премъдрост Божия” в София на 30.10.2023 г.

Източник на видеото: Епархийски глас тв

Колаж на корицата: Соня Анкова

Парчета небе

Понякога се питам защо не разбираме очевидното… 

Въпреки многото гримове, пластични операции, упражнения за слаби талии, елегантни дрехи, скъпи украшения и всякакви фасони, никой не може да бъде така красив, както онзи, който е придобил Божията благодат.  Продължете да четете Парчета небе

Сега свири!

Един гъдулар свири под ноемврийския леден дъжд. Пуснете му два лева в мократа кутия. И изчакайте музиката да се плъзне по чадъра ви и да се стече в сърцето ви една позабравена история в неравноделен такт… Продължете да четете Сега свири!

Огнище? Или пожар?

Хубаво казва Радичков, че хората си личат по огъня. Добрите оставят след себе си огнища, а лошите пожари. Тъжното е, че живеем във време, в което или пожарите са на мода, или не можем да ги различим от огнищата… И се греем на това, което ще ни изпепели…  Продължете да четете Огнище? Или пожар?

Ако не сте плакали…

Като цяло гледам с умерено равнодушие на пропагандната запъхтяност преди избори. Не съм дете, разбирам, че тя е неминуема. И трябва да се претърпи цялата й временна натрапчивост. И не бих й обръщал внимание, ако случайно не бях попаднал на нещо, което ме възмути. Из интернет обикаля някакъв монолог, наречен “Българско селфи”. То представя българина като мисловна гротеска. А с това не мога да се съглася никога. Продължете да четете Ако не сте плакали…

И ще живеем…

Ние всички се стремим към вечността… Но не в този момент, по-късно. Времето сега е такова… Изискващо… Трябва да се съобразиш… Няма как, времето е сирена! А кой помни къде са въжетата на духовните копнежи и здравата мачта на завети от минали поколения?

Ние всички сме склонни на саможертва… Но не точно за това, не в този заплетен контекст. Трябва да се оцелява! Първо да се оцелява. А някога, по-нататък ще блеснем с ярки дела. И ще живеем, ще живеем…  Продължете да четете И ще живеем…

Дали е така…

В началото исках да напиша само едно изречение. НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗПРЕВАРВА НА ПЕШЕХОДНА ПЪТЕКА! Напоследък съм толкова уморен, че нямам желание да пиша дълги текстове. Но пък и да се мълчи не бива.  Продължете да четете Дали е така…

Иначе сме вярващи…

Имам чувството, че метрото в София е направено, за да служи като уред за измерване скоростта, с която градът погива. Всеки ден гледам пълни вагони с разплули се на седалките млади мъже и стоящи прави жени и възрастни хора. Малцина си дават сметка, че това е картина, унижаваща общото ни достойнство. Свикнали сме с всичко… Продължете да четете Иначе сме вярващи…

Някога българите…

Представете си държавник, който има всичката възможна власт… Дори без избори… Без нужда от кампании, от пиари… Власт, власт, власт… Колко копнеж има в тази дума, дори в самото й произнасяне! Колко примамлива суетна сладост! Какви дрехи! Какви главозамайващи питиета… Навсякъде около теб ниски салтанати! Пари, злато… И хилядите неща, които произтичат от тях… Възможности!  Продължете да четете Някога българите…