Да нарисуваш пясъчен часовник на границата на вечността… За да й дадеш време да се промени…

Да тикаш смъртта там, където Възкресението напълно я е победило… За да я накараш да поиска втори рунд…

Да напишеш “оставка” върху посолството на Всесилния Цар, благодарение на Когото имаш живот… За да опиташ готин ли е неживотът…

Да вземеш думата там, където и ангелите мълчат от благоговение… За да докажеш, че говорещият твърде много се различава от словесния… Продължете да четете Бъдеще в джоба →

(Житието на черния има значение)

Знаете ли защо е полезно да се четат жития на светиите? Помага да се възхитиш на човека… Да го видиш не в микроскопичния мащаб, в който изглежда днес… Предвидим… Елементарен… Елементарно суетен… Често срещан в морето на елементарната суета… Толкова често, че привиждаме това за духовна атмосфера… Самонавиваме се, че за душата е полезно да пълзи, за да може да види полуръстите (хобитите) от долу нагоре… И да се възхити на тяхната извисеност… Ех… Продължете да четете Black Life Matters →

Две малки купички – като очи, вторачени в себе си… И една по-голяма, като добродетелите ни… Не, така няма да ме разберете! Ще опитам пак…

Важното е да си добър човек! Нали?! Другото го оставете, добрината, добрината липсва днес… А (казват) тя личи най-вече по отношението към животните… Ако сте се научили да игнорирате ближните си, не се притеснявайте… Човек може да се подвизава и за безсловесните душички… Продължете да четете Езеро в бутилка →

Не се интересувам от политика и международни отношения… Много отдавна съм се отдалечил от това. Но разбирам от души. Това ми е работата… И за тях ще ви кажа няколко думи…

През годините видях много реформатори, които оправят света. Праведници, които обичат целия човешки род. Смиреници, които никога никого за нищо не са осъждали, не са изпитвали гняв. Проповедници на прошката, които всичко покриват с благородството си! Всички те… Без изключение, без нито едно изключение… Въпреки голямата убеденост в потенциала на любовта си, не можеха да понесат и половин укор. Не груба дума, бе! Укор! Виждах как премреженият мечтателен поглед за миг се превръща в огън на омраза. “Как си позволяваш? Такъв тон… На мен… Кой си ти?” И т.н.  Продължете да четете Изкуството на оправданията →

От малък имам алергия към интелектуалното позьорство. И днес цял ден кихам… Язък, опропастих си деня! Позволих си да напиша текст за очевидното https://outsideri.org/archives/6740. И сега постоянно ми обясняват, че съм Ганя. Щото това с брадатите шишковци, омазани с боя и облечени като жени, било изкуство. И не ми било препратка към “Тайната вечеря” на Леонардо, а най-било спомен за картина на Ян Херманс ван Бейлерт. Ама, аз няма откъде да го знам това, защото не съм пътувал. “А за да критикуваш, трябва да си пътувал”. И така… подсмърчам си и чета тия неща, писани дори и от човеци, дето се имат за християни. Ама не обикновени, а умни и красиви…  Продължете да четете Апчих! →

Проблемът не е просто в скъпоструващото бесовско зрелище (на олимпиадата). То дойде и си отиде. Но те си остават! Възхитените… И техните думи: надежда, нов свят, емпатия, различните, утвърждаване, нови ценности, културни предизвикателства, времената се менят… Предвзети съпричастности, глупости на търкалета. Няма нищо такова. Няма смисъл. Няма мисъл. Само една – винаги да си в модата. Винаги да си в центъра на света. Да не си задръстен! Продължете да четете Докато светът се пръсне… →

Той от дете е свикнал да беседва със себе си и да не премълчава нищо. А когато са го питали какъв ще бъде, когато порасне, му ставало горещо… Понеже никой не може да ти отговори: “Като голям аз ще кървя, а сърцето ми ще стане къща, в която да намират супа странниците, които светът замерва със снежни топки.” Никой не мечтае за това, то се ражда като отговор на безперспективността на вътрешните диалози. Бог ти го казва. И именно в това е талантът, а не в реденето на думите. Думите се въртят във вените и чакат болка, за да станат видими… Продължете да четете Проповедникът →

Разказват, че авва Сисой Велики (6 юли) попаднал при гроба на Александър Македонски. Навел се над него и възкликнал: “Тебе, когото не можеше да побере цял свят, как те побраха два метра?! За какво са ти сега всичката слава, богатство и величие?” 

Това изображение трябва често да се гледа от нас, съвременните хора (християни), които сме научени да бъдем “успешни”, преследвайки “властта” и “щастието” на Александър. Обречени, разбира се, никога да не постигнем дори нещо близко до него.  Продължете да четете Да яздиш умрял кон →

Беше по това време на годината. Началото на лятото. Голяма жега. От тези дни, в които, още на излизане от вкъщи, дрехите ти се слепват за тялото. Една жена ме помоли да отидем до дома на нейна приятелка, която отдавна е болна, усеща, че си отива и иска да се изповяда. Тръгнахме заедно… Опита се да ме подготви, че жилището на познатата й не е много… да кажем подредено… Продължете да четете На един ден от голямата смрад… →