Архив на категория: Отец Владимир Дойчев

Блажно… Важно…

“Блажиш ли, блажиш ли, дедо попе?”

Задавали са ми този въпрос от прочутата реклама на шунка десетки пъти… Задавали са ми го млади и стари, спортно и елегантно облечени, с усмивка на уста или със свирепо свити устни… Задавали са ми го в автобуси, трамваи, тролеи, в метрото, в подлези, по улиците… Веднъж една кола намали рязко, докато се движеше по булевард България, за да може шофьорът да ми подвикне през отворения прозорец: “Ей, Нафарфорий, блажиш ли, да ти…” Какво нещо е животът?! Измислиш си някоя глупост, за да направиш смешен клип или скеч… Той мине и замине, но думите остават в главите на хората, за да ги стимулират към грях! Продължете да четете Блажно… Важно…

НЕ Е ПЪК ТУМНАЛО ТОЧНО СЕГА…

“…Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте!” (Лука 13:34)

“…И когато се приближи и видя града, заплака за него и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир!” (Лука 19:41-42) Продължете да четете НЕ Е ПЪК ТУМНАЛО ТОЧНО СЕГА…

Акатист на преподобния и богоносен наш отец Никифор Прокажени Чудотворец (4 януари)

Кондак 1

На пречудния Божи избраник Никифор днес възпяваме похвални песни и принасяме всеумилни молитви. А ти, отче досточудни, от всякакви болести и скърби избави нас, които в умиление всеусърдно зовем:
Радвай се, преподобни Никифоре, избавящ ни с молитвите си от страсти и недъзи.

Продължете да четете Акатист на преподобния и богоносен наш отец Никифор Прокажени Чудотворец (4 януари)

От душа до душа

В крайна сметка, всичко е затова – да видим другия, да го почувстваме, да го прегърнем – от душа до душа. Да бъдем съпричастни с него, със страховете и надеждите му, с обикновения му делник, с празника му… Да попътуваме заедно по очуканите друмища на овехтелия свят… Ако не можем това, то поне да не му се надсмиваме, да не го ругаем, да не очакваме да ни е прислужник, да не чупим крилата му… Изпочупили сме един на друг крилата си… И знаете ли защо?! Просто можем да си го позволим…  Продължете да четете От душа до душа

И ние мълчим…

Те не се срамуват. И това далеч не е най-лошото. Въпросът е, че не се срамуваме и ние.

Християнинът не може да е равнодушен. Може да е всякакъв друг, но не и равнодушен. Ако е забравил копнежите на любовта си, вече е победен. Дори нещо повече от победен. Защото врагът не иска просто нашата капитулация. Опитва се да ни доведе до жалко състояние. До вид на гротеска. И после да ни покаже на Спасителя – доброволно унизени, гледащи през Разпятието като в нищото. Продължете да четете И ние мълчим…

Снимката, която изтрих

Толкова думи се изприказваха напоследък. Всякакви думи – конкретни, коректни, ангажирани, политически, геостратегически… Речи, изказвания, пропагандни клишета. Думи, изпромушили се иззад мазни усмивки и думи, изстреляли се изсред стиснати устни. Думи с изгубена стойност и думи с двойно изтърбушен смисъл.  Продължете да четете Снимката, която изтрих

“…I hate you!”

Минавам днес покрай едно лъскаво заведение. Външната му част оградена с храсти. А по тях огромни паяжини. В първия момент не се сетих защо е това. Но като погледнах в дворчето, всичко ми се изясни. Близо до най-хубавите маси – о, забавление на забавленията – стоеше изправена кукла на смъртта. Както си трябва – озъбена, с коса… А до нея – капак от ковчег.  Продължете да четете “…I hate you!”

Живот в живота

Ние сме консуматори на живот! Ядем го, пием го, разклащаме го в похотлив танц, караме го по недостроена магистрала и се тръскаме по вълнистия асфалт. Ние сме имитатори на живот. Амбициозни актьори, вживели се в мечтана роля и забравили кои сме всъщност… Това ни е проблемът. Ще кажете, че звучи абстрактно. Добре, животът трябва има живот в себе си. Неразбирането на това води до много повреди, включително и политически, и икономически, и какви ли не други. Така достатъчно ясно ли е? Продължете да четете Живот в живота

Най-българският ден

Ако в календара има дата, която да бъде определена като най-българския ден, това безспорно е 19 октомври. Доскоро дядовците ни са го разбирали. Затова са го наричали Отчовден. Празникът на нашия баща – преподбния Иоан Рилски, на покровителя на народа ни, на ангела-хранител на страната ни. А също и на достойството ни като хора. Защото разкрива колко светъл, колко красив може да е българинът. И колко свята е земята, оросена със сълзите на онзи, който може да дръзне да се нарече приятел Христов. Продължете да четете Най-българският ден

Си-Трипио с чадър на главата или Добрият Пастир?

Чудя се вече как да започвам такива текстове… Не за друго, а за да прикрия огорчението и възмущението си… Затова ще започна от края – с духовното обяснение… Всяко нещо има своето духовно обяснение…

Падналият човек осмисля всичко през падналите си помисли! Те са основната агенция, от която получава информация! Те са престижния университет, от който придобива знания! Не само за окръжаващата го реалност или дори за целия свят… И Евангелие да му дадеш, пак ще го изтълкува през тях…  Продължете да четете Си-Трипио с чадър на главата или Добрият Пастир?