Интервю на Красимир Каменов:
Месечни архиви: септември 2018
„Спасителят е нужен само на погиващия“
В памет на архимандрит Лазар Абашидзе
„…Пътят на духовния живот не е лесен. Виждайки в себе си явни и тежки грехове, ние се смиряваме и започваме да се каем горещо и от сърце. Но когато външните очевидни грехопадения са отсечени, е лесно да изпаднеш в самодоволство и да си помислиш: „Аз преодолях толкова много и достигнах плодове.“ Лесно е да паднеш в разслабление и самоуспокоение. Отец Лазар Абашидзе вярно говори: „Това е станало една от разпространените болести на нашето време: сега хората – по вкоренилото се в тях сладострастие и склонност да търсят винаги и във всичко комфорта и приятното – самия духовен живот вече разбират като средство за бързо получаване на такова вътрешно „блаженство“, сладостен покой и еуфория.“ Продължете да четете „Спасителят е нужен само на погиващия“
За богоподобното тичане
Успение на св. ап. Иоан Богослов – 26 септември, 8 май
Има една история от житието на св. ап. Иоан Богослов, която ме разплаква. Климент Александрийски разказва как веднъж любимият ученик на Господа отишъл на проповед в град Смирна. Там той се запознал с един юноша с изключително благородно и отзивчиво сърце. Апостолът видял в него голям потенциал и бащински го обикнал. Прибрал го при себе си, кръстил го и го поучавал. Но ето, че се наложило ап. Иоан да предприеме още едно от своите мисионерски пътувания и затова оставил момчето под грижите на местния епископ. За съжаление, духовникът се отнесъл пренебрежително към молбата на апостола. Юношата попаднал в общество на лениви, развратни и престъпни хора. Продължете да четете За богоподобното тичане
„В Рая неразпънати няма!“
Това е по-скоро тема за стихове. Неумел съм в римите. Предполагам, че съм твърде пораснал за тях. Остарях от ходене по гробове… Но все още успявам да я чуя… Великата проповедница есен… Когато косите побелеят, тя става любим сезон… Продължете да четете „В Рая неразпънати няма!“
Странниците от огледалния свят
Рождество Богородично – 8 септември
Повечето неща в живота имат поне още един план, отвъд този, който се вижда от пръв поглед. Например, влизаш да вечеряш в скъп ресторант. Обстановката е приятна, леко приглушена светлина, тиха музика… „Добър вечер, какво ще желаете?“ Усмивка. После поръчката ти отлита с крилете на малката, откъсната от кочанче бележка. И само след няколко метра полет прекосява границата между релаксиращото настроение и обичайното ежедневие. Какво необичайно може да има в една кухня, ще кажете, просто там готвят… Да, няма нищо… И все пак, аз виждам, знам, че там има едни хора, които и тази вечер не са със семейството си. И то срещу сума, несравнимо по-малка от тази, която ще оставиш в ресторанта. Там е и онази баба, която е успяла да си намери работа като миячка на чинии. И знаете ли, тя е доволна от това, че е изкарала нещо, защото пенсията не стига за лекарства или за шоколад на внучето… Ще се прибере пеш, понеже заведението затваря след последния трамвай. И докато върви в тъмното, ще си мисли, че нещата са се развили добре, защото готвачът й е сложил в найлоново пликче нещо от останалата храна… Е, освен ако шефът не е организирал нещата така, че остатъците от храната задължително да заминават за една свинеферма. Но съм сигурен, че дори и тогава има начин да свиеш нещо от това, което по право се пада на щастливите прасета… Ще кажете, че не навсякъде е така… На някои места хората са добре платени и доволни от работата си… А аз ще ви отговоря: Е да, наистина на някои места и хората са щастливи… bon appétit и запазете едно меню, за да прегледаме десертите. Продължете да четете Странниците от огледалния свят