Неофит, митрополит на Морфу
Векът, в който живеем, по общо признание, е непредвидим, несигурен и труден. Живеем в епоха на постоянни промени и интензивни процеси, които много пъти предизвикват в нас вцепенение, тревога, понякога и страх. Милиони хора на Запад чувстват, че са затворени в един глобализиран задушителен модел на живот, който ги третира като бройки, а не като личности и свободни същества. Продължете да четете Животът на вярващия
Признавам, че ми е малко мъчно за миналото. Ще кажете, че беше вчера… А все едно е било преди 100 г. Един друг свят, в който всичко беше различно. Иска ми се да ви припомня за него, преди да са ви казали, че той никога не е съществувал.
Някога мъжете бяха просто мъже. Те вдъхваха топлина и усещане за дом. Не си позволяваха да треперят. Не и пред другите. Не и пред жените. Мъжете бяха стълбове, на които да се опреш дори до смърт. А ако си дете, можеше да се скриеш в шепите им и оттам да се плезиш на злия свят. Ако щете ми вярвайте, на тях дори не им и хрумваше да бъдат крадци или подлеци. Беше въпрос на вътрешен принцип. Продължете да четете Някога…
Иззад множеството мисли за смъртта и болката, които тържествено маршируват от екраните и в главите ни през последните седмици, все повече надзърта едно лице с маска. Всъщност, маската вече не е на устата му, а нагличко виси под брадата. Това е лицето на страха. Той настоява да ни се представи като диригент и кукловод, като лекар и милосърдна сестра, като старец и богослов, като единствено възможен изход. Струва ми се, че му отделихме малко време и той използва това като наша слабост. Не го извадихме на слънце, защото разходките навън са забранени. А в тъмното, пред компютъра или телевизора, страхът е храбър като лъв. Дори и по коридора към тоалетната използва калцуни – хем за безопасност, хем да може тихо да се промъкне зад гърба ти. Страхът е професионален нашепник, чиято печалба е да бъде до теб и да те следи, да те контролира и да донася за теб… Продължете да четете Лекарство срещу страх
Въздушна снимка от Странджа на Александър Иванов
Разказът ми е разнопосочен. Такова ми е настроението през последните седмици. А и така съм свикнал. Рядко ми се е случвало да започна с една тема и един мотив и да се придържам към тях като песен на пънк група или Кърт Кобейн. Винаги съм се чудел какво ли ще стане, ако режисьорът започне един филм като комедия, продължи като трагедия, после отиде в пародията, накрая стигне и до романтичната мелодрама. Нещо като Кустурица. Продължете да четете Извън обхват
Видеото е със субтитри на английски, руски, гръцки, чешки, полски, сръбски, испански, македонски и български. Публикуваме и превод на съответните езици като текст под видеото.
Техническа обработка на субтитрите: Любомир Серафимов
Превод на чешки: доц. д-р Цветанка Аврамова и редакция на Ева Коваржова
Превод на полски и сръбски: доц. д-р Димка Савова
Превод на гръцки: д-р Даниела Вуюка
Превод на руски: Сергей, Татяна и Малина Добролюбови
Превод на английски: Александър Алексиев и редакция на Лейла Кадъм
Превод на испански: Красимир Фичев
Превод на македонски: свещеник Деян Апостоловски
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Братя и сестри,
Каква сутрин! Птици не пеят още. Помните ли кой е отец Василий Росляков? Оптинският новомъченик, пострадал на Пасха! На Пасха спечелил наградата на Христовите изповедници. Той казва, че в света има една тайна – сутрин първи стават птиците, за да прославят по достойнство Бога. Но монасите знаят тази тайна и затова стават преди птиците, за да могат да прославят те първи Бога. Продължете да четете Храмът е сърце
Беседа с Неофит, митрополит на Морфу
Старецът Паисий – свят човек, с който Бог по Неговия Промисъл ме удостои да се запозная, докато бях студент, а след това като дякон в Кипър от време на време ходих в Света Гора. Не крия, че големият магнит бе личността на преподобния Паисий, и то за изключително много хора.
Запознах се с него през 1982 г., когато бях студент по право. Той бе човек, който очакваше да чуе болката на другия, за да се помоли със сърдечна молитва. Един подвижник за света. Човек откриваше сърцето си пред него и той му откриваше ума. Настояваше да не ставам монах на Света Гора. В Кипър да отидеш – ми каза. Да направите духовни бази, и тези бази ще прогонят базите. Когато му казах: Продължете да четете Светият старец Паисий
Скъпи мои братя и сестри, достигнахме края на Великия пост. Преминахме този път полезно и душеспасително. Макар и през повечето време да се налагаше да стоим в храма на хигиенно разстояние, макар и да не можехме да се целунем и прегърнем, както е обичайно между християни, с душите си станахме по-близки един на друг и всички заедно на Христос. Макар и по-възрастните и немощните да останаха вкъщи, макар и да се наложи при някои ние да отидем, а други да преминат полицейски ленти, за да дойдат в църквата, продължаваме да сме едно в Господа и в Неговата любов. И не спираме да вървим напред, въпреки камъните от страх, с които ни замерват. И Сам Спасителят през цялото време ни укрепяваше чрез Своето Евангелие, говорейки ни открито, без да казва никаква притча. И ние разбирахме, че Той знае всичко (Иоан 16:30). Продължете да четете За маските на сърцето и за духовните прилепи
Нямам автомобил, нито часовник. (Казвам го за тези, които след думата Църква винаги ехидно добавят нещо и за скъпи коли, и за маркови часовници.) Движа се с градския транспорт. Всеки ден ми се налага да прекося почти цяла София. В последните три седмици, докато стигна до храма, средно дневно по четирима непознати ме псуват, като ме видят. В метрото, в рейса, на спирките, по улицата или от домовете си, провиквайки се през балконите. Продължете да четете Блато
Преподобният Паисий Светогорец е обичан от всички православни християни по света. Сигурен съм, че в този момент на изпитание, мнозина биха искали да се притиснат до него и да потърсят съвет… Като всички светци, старецът е винаги актуален. Затова събрахме някои негови поучения, които са казани сякаш за днешния ден. Дано послужат за утеха и опазване на вярата от изкусители. Продължете да четете “Ще се развъдят микроби!”
От усмивките ти вдишвам радост,
смей се… и така ме излекувай.
Почивам на очите ти в зеленото,
гледай ме… за да не посивея.
Ръцете ти са къщичка за птици,
протягай ги… и ме прибирай.
Сърцето ти руши греховни ледници,
топли ме… и ми давай да живея.
