Братя и сестри, живи ли сте?
Същия въпрос задавам понякога и на несретника Джони, който живее в нашия квартал. Казват, че си имал някъде дом, обаче животът му преминава край пазара, до бордюрите, ляга върху разпънати кашони, завива се с един стар юрган, пие, спи, пуши, говори със себеподобни, отказал се е от всичко. И той ми отговаря: “Жив съм, Джони, ама за какво съм жив!”. Продължете да четете Ума и дума
Когато човек успее да утихне, както е прилично да става през Великия пост, когато се научи да не се отчайва, въпреки изпитанията, Бог започва да го утешава, дори чрез уж дребни детайли от живота…
Храмът, в който служа, се намира в парк. Достъпът до него е труден, защото паркът е забранен за преминаване. Напоследък (освен когато има богослужение) вътре сме само аз и клисарката. Тя чисти постоянно. Почти никой не идва да мърси, но мине не мине време и хваща парцала. За да е съвсем чисто за идващите… Които не идват… Продължете да четете Когато земята не гори под краката ти
Беседа с Неофит – митрополит на Морфу, 28.01.2020 г.
Въпрос: Има ли надежда, след като няма реално покаяние? Достатъчна ли е една малка част от клира и народа, за да се повлияе на Божиите решения?
Митрополит Неофит: Непременно има надежда. Има много голяма надежда, защото съществува Христос, защото съществува Светият Дух, защото съществува Бог Отец, Света Троица. Господи, помилуй! Горко ни, след като знаем Кой ще е Победител. Победителят, казва Откровението, е Христос. Дойдох да победя и ще победя. Всичко останалото са перипетии в историята. Независимо дали са войни, трусове, мор, наводнения, чуми, болести. Това се премеждия. И премеждието отминава. Нима нашето поколение искаме да няма премеждия? Да няма изкушения? Ама ако нямаме премеждия и изкушения, няма да се изцелим, ще се разболеем. „Съблазни трябва да дойдат“ (Мат. 18:7), за да се явят кои са изпитани. Продължете да четете Да намерим сърцето
Проповед след Великия покаен канон на св. Андрей Критски (сряда на Петата седмица от Великия пост)
Има богослужения, след които много трудно се говори. Едно от тях е Покайният канон на свети Андрей Критски. Какво повече можеш да кажеш?… И въпреки всичко, ще прекрача логиката на благоразумното мълчание, за да споделя, че това, което чухме и четохме досега, е история за война. През последните дни много се говори, че сме в условия на война. Ако някой не е разбрал, че канонът на св. Андрей е военна поема, то значи не е разбрал нищо. Има една едничка война и всички други войни не съществуват, те са само последствия от нея. Продължете да четете Единствената война
“Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна? Възляза ли на небето – Ти си там; сляза ли в преизподнята – и там си Ти. Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, – и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи.” (Пс. 138:7-10)
Не успява вниманието ни да се спре на случващото се в една страна и скоро бива привлечено към по-страшни събития, неочаквано избухнали на друго място. Не успяваме да вникнем в тях и още по-нови събития отвеждат взора ни на трето място, заставяйки ни да забравим предишните, въпреки че те не са престанали. Продължете да четете Свети Иоан (Максимович): Нищо не е страшно за уповаващия се на Бога!
