Видяхме се и днес с моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис. Изглеждаше замислен. Поздрави ме разсеяно.
– Случило ли се е нещо? – попитах го.
– Все още не, все още не! – промърмори машинално. – Но… вероятно ще се случи. Не го искаме, но сме готови да го посрещнем…
– Успокой се и ми обясни! – повиших глас.
Най-после привлякох вниманието му. Обърна се към мен и взе да върти очите си налудно: Продължете да четете Глобалното гробище
Случващото се през последните години може да бъде характеризирано като саботаж срещу смисъла на думите. Неусетно светът ни отне силата за духовна разсъдливост. Сега (кога полека, кога агресивно) вече ни краде и нормалното мислене. Постепенно се превръщаме във фанатични работници на антилогиката. Мнозина говорят, че в последните дни ще има електронни концлагери, чипове, невидими частици, машинации от космоса и какво ли още не… Не зная дали ще е така… Но в едно съм сигурен – основните проблеми са в главите и сърцата на хората. Бедите обикалят най-скритите човешки кътчета, под формата на мисли и носят обикновеното име – грехове… Борбата с тях никога не е била толкова вяла. Воюваме помежду си, а със страстите си сме постигнали уж взаимоизгодно споразумение за мир… Продължете да четете Похитените мисли
Мина седмицата на страданията, дойде Празникът на празниците и се радвахме. И е Божа работа колко още ще се радваме. Дори в словото на Патриарха за Празника вече се усещат горчиви нотки на предчувствие за…
Видяхме се и днес с моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис.
– Христос Воскресе! – поздравих радостно.
– Воистину Воскресе! – отговори ми също с приповдигнат тон.
– Е, как си? Празнуваш ли? – попитах го.
– О, да! И още как! Изслушах и Възкресното богослужение. То ме вдъхнови да поискам да направя нещо добро… Нещо наистина добро… Продължете да четете Какво друго, освен смърт?
Знам, облекчаващо е да мразиш! А войната е велика възможност да се отдадеш на блажена и „справедлива“ ненавист. Особено, ако си седнал на дивана с телефон в ръка… Като прибавим към това и вътрешните ни политически безобразия… Добре си живеем, признайте. Малко ще попсуваме, малко ще иронизираме, малко ще поплачем на чужд гроб, малко ще поскърбим, че страната ни не се решава да помогне в нечие убийство, като изпрати две-три ръждясали пушкала… Какво ни е? Има само един проблем… Е, не е кой знае какво, просто реших да спомена… Ние имаме души! Продължете да четете Да, вярно е, ние имаме…
Променливостта на времето е шанс и проклятие за гъвкавия…
Лествицата към Рая не е единствената стълба на света. Врагът на всичко е измислил и предложил свое менте. Затова и светът има своя “лествица” към просперитета, към “земния рай”, за който всеки е чувал, но никой не го е виждал… И все пак – търсачи много.
Учат те още от малък: животът е един, не го изпускай от ръцете си. И ти казваш на проклетата съвест да млъкне. Желязото се кове докато е горещо. А устата на съвестта трябва да бъде затворена, докато си млад. Да свикне да преглъща… Тук се наведеш, там те спонсорират… “Важното е да си наше момче… Ще ти свършим услуга… Ще те приемем сред нас… Искаш ли да се дообразоваш при наши специалисти… О, парите не бива да спират талантлив човек като теб… Не се бой, ще ни върнеш с някоя дребна услуга…” Така си върви животът, а птичето (ако изобщо е птиче) каца на рамото ти… Продължете да четете Лествици разни
