Признавам, че досега не я разбирах много тая песен на адашката Милена и “Ревю”. Чак в последните дни ми просветна… Помните ли я?
“…Аз съм черна пенлива история,
приличам на чаша студена вода.
Имам реклама, имам поклонници,
в сърцето си нося гъста мъгла.
Йоп-оп-оп-оп, ала-бала,
йоп-оп-оп-оп, ала-бала…”
Тия думи от края на 80-те към днешна дата звучат направо пророчески. Последният човек съм, който трябва да обясни какво е “ала-бала”. А и едва ли е нужно. Но, за другото си струва да поговорим… Продължете да четете “Черна пенлива история”
Представете си държавник, който има всичката възможна власт… Дори без избори… Без нужда от кампании, от пиари… Власт, власт, власт… Колко копнеж има в тази дума, дори в самото й произнасяне! Колко примамлива суетна сладост! Какви дрехи! Какви главозамайващи питиета… Навсякъде около теб ниски салтанати! Пари, злато… И хилядите неща, които произтичат от тях… Възможности!