На един ден от голямата смрад…

Беше по това време на годината. Началото на лятото. Голяма жега. От тези дни, в които, още на излизане от вкъщи, дрехите ти се слепват за тялото. Една жена ме помоли да отидем до дома на нейна приятелка, която отдавна е болна, усеща, че си отива и иска да се изповяда. Тръгнахме заедно… Опита се да ме подготви, че жилището на познатата й не е много… да кажем подредено… Продължете да четете На един ден от голямата смрад…

Страната на опустелите бащи…

Кое прави така, че един човек в днешно време да се чувства успешен? Издигане в кариерата? Пари? Още пари? Пари, бе! Да командваш и да не те командват? Скъпотия из къщи (османски лукс)? Парцалки? (Хубави дрехи, как парцалки?) Коли? Поне една ниска, поне една вископроходима? Цуни-гуни? И още едно тайно цуни-гуни? Какво повече? Какво друго? Това са сънищата на невярващия българин, нали? Продължете да четете Страната на опустелите бащи…

От собствените ни ръце

“…Но поради що ти, глупави човече, се срамуваш от своя род и се влачиш по чужд език? …Или се срамуваш от своя род и език пред учените и търговците и славните на земята, защото българите са прости и няма от тях много търговци и грамотни, и вещи, и знаменити на земята в днешно време, но повечето от тях са прости орачи, копачи, овчари и прости занаятчии? Аз ще ти отговоря накратко за това. От Адама до Давида и праведния Йоаким, Йосиф Обручник (на света Богородица), колкото праведни и свети пророци и патриарси имаше и се нарекоха велики на земята и пред Бога, никой от тях не беше търговец или прехитър и горделив човек, както сегашните хитреци, които ти имаш на почит и им се чудиш и се влачиш по техния език и обичай. Но всички тия праведни праотци са били земеделци и овчари и били богати с добитък и земни плодове, и били прости и незлобливи на земята. И самият Христос слезе и заживя в дома на простия и бедния Йосиф. Виж как Бог обича повече простите и незлобливи орачи и овчари и най-първо тях е възлюбил и прославил на земята, а ти се срамуваш, защото българите са прости и неизкусни, и овчари, и орачи, оставяш своя род и език, хвалиш чуждия език и се влачиш по техния обичай.” Продължете да четете От собствените ни ръце

Последен – без равни

Аз като последен без равни на мен по грехове мога тук да си позволя да напиша много неща. Току-виж някое от тях се оказало вярно.

Хипотеза първа: дали е възможно да сме достигнали онази част от историята, в която Българската православна църква е превзета отвътре и вече нямаме какво да сторим освен да се молим и да стискаме зъби всичко да отмине по-бързо?

Дали вътре в БПЦ не е настъпил абсолютният безпредел с назначаването на важни позиции на злонамерени люде? И ако е така, какви са нашите полезни ходове – на миряните и грешниците? Какво е протестът в днешно време? Демократичен похват, използван от всякакви хора за всякакви цели. Ние можем ли да го използваме и по какъв начин? Нали живеем в общество, мога ли да отида на летището и пред хотела и да покажа надпис, че Вартоломей не е мой архиерей и нямам нужда от него? Дали мога по някакъв начин да съобщя на целия свят, че писателите от св. Пайсий Хилендарски до Димитър Талев са посветили творчеството си и живота си на освобождаването от истинското робство? Защото властта на султана не е била същина на робството, докато гърчеенето и превземането отвътре е.

От Фенер ще пристигне нежелан гостенин. Хипотеза втора: Дали той ще служи на гръцки и така ще унизи нашия клир, както не са го правили през последните векове?

Докъде стигнахме? В България една креслива клика поддържа Вартоломей и неговия копнеж да бъде пръв без равни. В България има мълчаливо примирение с наглостта на вартоломеевите агенти. Няма кой да им каже право в очите, че не желаем да съслужим с ПЦУ и че това е неканонично. Няма кой да спре задалото се предателство. И ще ни остане само да чакаме Божия Гняв.

О, не се и съмнявайте, че ще се стовари. Нямайте и най-малкото подозрение, че може да ни се размине. В никакъв случай подобни гаври с хилядолетната ни вяра няма да останат без възмездие. Чакам го Този Гняв със затворени очи и наведена глава.

Друго нямам какво да сторя като последен без равни. Дори и молитвата ми няма сила, защото какво е молитвата на грешника, думи в пространството. Мога само едно – да чакам Гнева и да се надявам душите на децата ми да се спасят.

На Христос никой от човеците не може да навреди. Че Го мразят доста и от представящите се за православни е сигурно, но нищо не могат Му стори. Към храмовете ни обаче се е задало запустение. И никакъв сапун няма да може да измие нашия срам.

В ръцете на Бога

Все още са дните на Пасха и си казваме Христос Воскресе! Предстоят още светли и прекрасни празници. Например Петдесетница – рождения ден на Църквата. Трябва да сме радостни. А не сме… Поне повечето от хората, с които се срещам. А те, както се досещате, са все църковни… Едно мрачно предчувствие пълзи между нас като вирус. И не всеки е готов да си сложи маска, за да се предпази от него. Не че няма и любители на маските. Продължете да четете В ръцете на Бога