Проповедникът

Той от дете е свикнал да беседва със себе си и да не премълчава нищо. А когато са го питали какъв ще бъде, когато порасне, му ставало горещо… Понеже никой не може да ти отговори: “Като голям аз ще кървя, а сърцето ми ще стане къща, в която да намират супа странниците, които светът замерва със снежни топки.” Никой не мечтае за това, то се ражда като отговор на безперспективността на вътрешните диалози. Бог ти го казва. И именно в това е талантът, а не в реденето на думите. Думите се въртят във вените и чакат болка, за да станат видими… Продължете да четете Проповедникът

Да яздиш умрял кон

Разказват, че авва Сисой Велики (6 юли) попаднал при гроба на Александър Македонски. Навел се над него и възкликнал: “Тебе, когото не можеше да побере цял свят, как те побраха два метра?! За какво са ти сега всичката слава, богатство и величие?” 

Това изображение трябва често да се гледа от нас, съвременните хора (християни), които сме научени да бъдем “успешни”, преследвайки “властта” и “щастието” на Александър. Обречени, разбира се, никога да не постигнем дори нещо близко до него.  Продължете да четете Да яздиш умрял кон

Акатист на преп. Арсений Велики (8 май)

Кондак 1

Избрани угодниче Божий, пресветли светилниче на пустинята и богомъдри наставниче на монасите, преподобни отче наш Арсение! Като предстоиш с ангелите пред Триипостасния Бог и като имаш голямо дръзновение пред Него, моли се винаги за спасението на нас, грешните, и с молитвите си избавяй от всякакви беди тези, които ти зоват: 

Радвай се, Арсение, велики пустинножителю. Продължете да четете Акатист на преп. Арсений Велики (8 май)