Днес беше Задушница. Ден за душите! Ден за омраза! За омраза в душите! Какво друго имаме? Криза е! Нали помните как св. Николай Велимирович обяснява, че криза всъщност означава съд.
Утрешният ден е определен да ни припомни идването на Страшния съд. И това, че той ще е безмилостен към непроявилите милост… Продължете да четете Просто ежедневна омраза
Правилните ме стряскат и плашат. Понякога ми идва да отида при някой правилен и да му кажа „Ти луд ли си бе, че по време на Литургията си отворил молитвеник в храма и устните ти мърдат?“, не знаеш ли, че свещеникът в момента се моли, не знаеш ли, че трябва да се молим с него, не знаеш ли, че сме тук заради общата молитва, защото „където са двама и трима в Мое Име“, не знаеш ли, че докато изрича свещеническата молитва по време на „Тебе поем“, никой и за нищо на този свят не може да го прекъсва?? Продължете да четете Правилните
– Нещо много мирише! – извика мъжът ми. – И странното е, че оня ден, като ходих на пазар, пак така миришеше в хипермаркета…
Поех дълбоко въздух, че съм с грип в момента и носът ми не е в най-чувствителната си форма, но ужасната смрад на запръжка от работнически стол през 80-те сякаш ме хвана за гърлото. Спогледахме се и почти едновременно възкликнахме:
– Ауууу, на болшевизъм мирише.
Мъжът ми веднага взе да мрънка:
– Бях я забравил тая воня. Отвратителна е. Откъде идва?
Не беше трудно да се установи източникът, който си е “изпуснал душата” – през компютъра миришеше.
От къде точно ли? От “уханието” на земята, която се опитва да се върти наобратно в интернет. По-точно от потта на хората, които я бутат назад във времето към най-добрите традиции на миналото – доносничеството и клеветата. Нито една тирания, извършвана в човешката история, не е възможна без доносничество. И без благодетели, които определят каква е истината, подплатявайки я с грантове или продукти от магазина. И всичко, разбира се, с най-добри намерения. Има комисия по досиетата. Но моралният въпрос, който стои зад папките, не беше обсъден нормално. Подбуждането към нашепничество си живее в душите ни и чака възможност да се изяви. Такава възможност вече има. Тези, които изпитват носталгия към социализма, могат да си отдъхнат. Вашето време се връща. Продължете да четете Dad, you’re a louse или четиво за начинаещи нашепници
Фокусът всъщност е изместен, не гледате в нужната посока, драги зрители. Фокусниците обичат да създават илюзии и да изместват фокуса на общественото мнение. Сега ни заглавичкаха с бойкот на веригите, които се оказа, че хората си обичат. Продължете да четете Фокус-бокус
Няма лесен начин да кажеш на някого, че е тежко болен. (Приятелка ми прати фотография на голямо розово картонено сърце с кръст вътре, оставено до контейнер. Видяла я в някакъв сайт. Другата снимка е моя.) Струва ми се, че такива изображения приличат повече на рентгенови снимки. Проблемът е видим, но само за тези, които знаят как да гледат. Ако си лекар, наляга те тежест, а пациентът се смее: “Няма ми нищо, нали?” Иде ти да му кажеш: “Погледни, бе, как да ти няма нищо?” Но не можеш. Не е възпитано. Лошите вести се поднасят внимателно, за да не се отчаят болните. Но едновременно с това не трябва да се неглижира повече опасността. Този текст е опит да се направи нещо подобно. Продължете да четете Живот на педал
Мъдър е народът ни. И затова е казал: “Всяко зло за добро.” Ето пример. При цялата удобна сервилност на медиите, те все пак понякога раждат поезия. Наистина, може да е неволно, може да е “случайно” стечение на тоталната липса на талант, но… Срещу точните думи няма какво да кажеш.
Гледам, че някои пускат снимки от празни супермаркети. Не се хабете. Каквото и да сте видели, накрая ще се е случило това, което са излъчили по телевизията. Не помните ли “Предречено от Пагане”? Как императорът казваше, че победата на Аспарух няма значение, защото в историческите книги ще пише, че е загубил. А какво избра Велизарий? Съгласи ли се да стане разпространител на това? “Ама, ще кажете, той не е бил на държавна заплата, не е зависел от рекламите!” Мо́ре… Продължете да четете Удобни вериги
Вземайте пуканки. По огледалото ще дават комедия.
Днес едни хора няма да пазаруват в големите магазини.
Други ще пазаруват нарочно и по много. За да им е гадно на протестиращите.
Тук е така. Винаги е било… Ако един тръгне наобратно, пет ще тръгнат на терсене. Щото той е дребна монета. Щото те са дребна монета. Наричат се с още лоши думи. И се псуват из нета и на живо. Искрено… Днес..
Утре всички ще празнуват любовта.
Ние обичаме любовта…
И ракия обичаме, разбира се. И себе си също. Но това е друго.
Делим се на такива, които искат да има любов и на такива, които искат да има любов. И се ненавиждаме за това. А насред омразата ни се раждат промоции. Например, любов с 50 % отстъпка. И в копейки, и в центове е пълна евтиния.
Няма как да не ми повярвате…
Любовта е мода.
Любовта е мания.
Любовта е във въздуха.
Любовта е по щандовете.
Най-после любовта е навсякъде.
Светът се е въртял милиарди пъти, за да стигне до това ниво – любовта е в големите магазини.
Да, да, да, в тях.
Най-вече в тях.
Забравете протестите.
Оставете противопоставянето.
Ябълката на раздора е само за днес. Спрете да си я подхвърляте като горещ картоф.
Мислете за утре. Утре започва от днес. Утре е денят на любовта…
Купете си ябълки. Не, не, не, големите магазини не са змия. Не ви изкушават.
Само сега ябълките са две в едно – плод и любов.
Разрешен плод и разрешена любов.
Ако любовта ти не дава плод – не се бой, вече можеш да си я вземеш от близкия супермаркет.
Жигосали са ги с любов. Буквално, с надпис…
Продавачите са жигосали любов върху плодовете.
Продавачите ще жигосат любов и върху сърцата. Тогава всички ще се обичаме.
Гнилите плодове също са жигосани.
И гнилите сърца ще бъдат жигосани. Всички… За да не остане нито един, който не обича. И който да не е жигосан. Като стока. Като животно.
Любовта е печат за собственост върху животното… Все още не. Засега само върху плод. А после върху животно. Човекът е животно, което трябва да обича, нали?
Любовта е мека. Любовта емека. Е, не точно… Но тоалетната хартия със същото име е на съседния щанд. До жигосаните ябълки. Хубав символ. Като си вземеш любов – не забравяй и тоалетната хартия.
Не. Не си тръгвай без любов от големия магазин.
Дори и да си беден, попитай нашите консултанти, попитай нашите рекламни агенти. Те ще ти покажат къде има любов на най-ниска цена.
Аз те обичам с отстъпка.
Обичам те в метална кутия. Обичам те не за 6.69, а само за 3.95.
Ай сърце ю. Тия няма и 4 лева къде не си ги дал. А ще си тръгнеш от нашия магазин с обичащо метално сърце.
А когато преоценените дни свършат, остатъците от любов ще бъдат изхвърлени в някой контейнер или ще ги дарят на ферма с щастливи прасета. Така загнилата вече любов ще направи щастливите прасета обичащи. За да могат да ги заколят един ден и да се превърнат в замразени свински крачета от щастливи обичащи прасета.
Любовна пача.
Ще й казваш на галено: “Обичам те, ма, пача!”
Светът може да спре да се върти. Той стигна там, където искаше да бъде. Там, където всичко е любов. Там, където всичко е стока. Там, където всичко се продава. Там, където любовта е навсякъде. Там, където сърцата са навсякъде… Освен в човека. И там, където думите са излишни. Защото няма нужда да бъдат произнасяни…
Освен тези: понякога това, което означаваме с думата любов, може да е най-отвратителното нещо на света!
А, и не забравяйте да вземете пуканки. По огледалото ще дават трагедия.
П.П. Всъщност, преувеличавам! Снимах жигосаните ябълки миналата година… Но клеймото на любовта остана. И нейната дребна цена… в големите магазини!
Изборите минаха. Е, все още ехото от тях достига до нас през сутрешните блокове на телевизиите или новините. Все още едни хора си играят на тука има – тука нема, в опитите си да задържат новото правителство с някакво крехко мнозинство. Да предположим, че кабинетът все пак се закрепи по-стабилно. И после какво?
Страстите бавно започват да утихват. Има още радостни речи как ще спасим страната, защото се сдобихме не с временни, а с постоянни министри. Медийни поздрави. Още речи. Умора след напрегнатия ден. И след „жизненоважния кабинет” сивото ежедневие се завърна. С всичките му характеристики, надежди и очаквания. Продължете да четете Избори, вейп, ботокс и още нещо…
Този, който поне е опитвал да води духовен живот, ще знае. Понякога врагът започва да изкушава човека с „леви“ помисли. Т.е., разпалва страстите му, опитва се да го вкара в блудодеяние и оправдава това с някаква мнима любов. Или го тика към разюздан живот, представяйки го за истинска свобода. Показва опиянението като вътрешен екстаз… И още много… Разбирате… Продължете да четете Царският път
Със следващата метафора ще се опитам да наподобя стила на отец Владимир, макар да ми е ясно, че няма да се получи добре. Всеки си има своето лице пред Бога и своите думи. Неговите са свещенически, а моите на грешник от най-подлите. Продължете да четете С приоритет
