Нашият свят е хубав. Дай му да се разпише на фланелката ти. Близо до сърцето. Там, където носиш собствения си образ. Разбирам, суетно е да намърдаш лика си върху дреха, но кой в днешно време не е суетен?
Нашият свят е приказка. Послушай я. Дават я по телевизията.
Пада тиха вечер. Но някой закъснял майстор все още реже дърво. Гради бъдещето. В далечината лаят кучета, познали враговете си. Нещо невидимо за очите пълзи из прахта. От друга посока невинен детски плач полека заглъхва. И друг. И трети. И хиляден. Коя ли люлка ги утешава? И кой я изпраща от небето? Продължете да четете За кого лаят кучетата? →
В училището ни до 3 клас имаше столова и понякога готвеха толкова вкусно, че се нареждах за „допълнително“ по три пъти. Движех се постоянно и нямаше изгледи да се превърна в шишко. Наднормените кила дойдоха десетки години по-късно. Продължете да четете Още →
„…Пък може да има. Може. Бял бивол, бяла мишка и бяла врана – има. Може да има и бяла лястовичка. Пък и трябва да има…“
Помните ли кой говори така? Ако не, този текст е за вас. Ако пък се сещате – също.
Не съм арменски поп. Православен съм. Но хората идват, оплакват се… И аз слушам, моля се, опитвам да утеша… Продължете да четете Законът на Оммммм… →
Национален празник… Този израз ми се вижда малко двусмислен. Има хора, които не бива да бъдат принуждавани да празнуват 3 март. Той е просто против разбиранията им. Против светогледа им…
Ще празнуват само благодарните, защото разбират на какво трябва да се зарадват. Първо щях да напиша – само свободните. И това също е вярно. Този, за когото свободата не е ценност, няма какво да отбележи. За него слънцето изгрява и залязва с празни празници, в които има много ентусиазъм, но няма покой. Има екстаз, но няма радост. Празниците му са като един безкраен път без почивки за размисъл… И без смислена цел. Но после осъзнах, че всички сме роби на греха. Че външната свобода е само възможност, която почти никога не употребяваме. Продължете да четете „…Намъ …намъ“ →
Много хора ми честитиха днешния празник. Благодаря, братя и сестри! Честит да е и на вас! Прииска ми се да напиша нещо хубаво за отговор, но… Трудно ми е…
Казах си: ще изчакам, нека мине малко време! Може пък да ми хрумне нещо… Порових се из интернет, видях интервюта, изявления на разни обичайни хора в сайтовете на медиите… Не се просълзих, думите падаха на земята преди да ги уловя и се чупеха, защото отвътре бяха празни. Не успях да хвана нито една. След тях останаха само остри парчета стъклена обвивка (на които можеш да се порежеш) и усещането, че ще се дотътри чистачка и ще ги смете под някой скъп управленски килим. Продължете да четете Свобода? Хайде да я продадем – всички ще се наядем →
"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)
