Срещнах преди няколко дни моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис. А той още отдалеч взе бавно и някак тържествено да джафка: “Ауу… Ауу… Ауу…” И така дванадесет пъти.

– Какво ти става, бе? – сащисах се.

– Ами… – взе да се опрадава. – Реших и аз като абитуриентите… Такова… До дванадесет… Продължете да четете Уроците на Ушакис →