Едно време имах една идеалистична представа, че с възрастта човек омеква, поумнява, помъдрява, смирява се, намира себе си, успокоява се, приготвя се и се издига. Простих се с нея, както и с няколко други подобни. Днес ми е особено тъжно, когато видя човек на почтена възраст, който има акъла на безсловесно. Значи всичките ти години са минали всуе? Значи нищо от това, което си преживял, което те е сполетяло, не ти е било за полза? Продължете да четете 104 годишна идиотия →